№ 104
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно гражданско дело
№ 20235000500619 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са две на брой жалби.
Едната е въззивна жалба подадена е от Й. Т. Г., ЕГН **********, с. В.,
Община Б., Област Я., Ж. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., М. С. Г., ЕГН
**********, гр. Е., Ф. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е. и Д. Т. Й., ЕГН
**********, с. В., Община Б., Област Я. и е насочена против постановеното
по гр. дело № 279/ 2022 г. по описа на Хасковския окръжен съд решение №
232 от 14. 08. 2023 г. изменено в частта за разноските с определение № 1056
от 11.10.2023 г., с което са отхвърлени исковете на Й. Т. Г., ЕГН **********,
с. В., Община Б., Област Я., ул. "Д. К." № *, Ж. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е.,
ул. "Ц." № **, М. С. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ц." № **, Ф. Т. Г., ЕГН
**********, гр. Е., ул. "Ч." № ** и Д. Т. Й., ЕГН **********, с. В., Община Б.,
Област Я., ул. "С. Ц." № * против „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, грС., бул. "Х.
К." № ** за осъждане на ответника да заплати поотделно на всеки от ищците
на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** обективиран в полица №
**/**/************* със срок на покритие от 00, 00 ч. на 12.08.2021 г. до 23,
1
59 ч. на 11. 08. 2022 г. застрахователни обезщетения в размер на по 200 000
лв. ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. за неимуществените вреди
търпени от смъртта на Т. Й. Г., настъпила на 12.08.2021 г. в резултат на ПТП
станало на 12.08.2021 г. и ищците са осъдени да заплатят на дружеството
направените от него разноски в първоинстанционното производство в общ
размер от 5 740 лв.
С жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго
уважаващо всеки един от предявените искове.
Другата жалба е частна и с нея Й. Т. Г., ЕГН **********, Ж. Т. Г., ЕГН
**********, М. С. Г., ЕГН **********, Ф. Т. Г., ЕГН ********** и Д. Т. Й.,
ЕГН ********** обжалват постановеното по гр. дело № 279/2022 г. по описа
на Хасковския окръжен съд определение № 1056 от 11.10.2023 г. в частта, с
която е оставена без уважение молба вх. № 7311 от 31.08.2023 г. за изменение
на постановеното по делото решение в частта на присъдените в полза на „ЗД
Е.“ АД, гр.С. разноски за възнаграждения за вещи лица по допуснатата
повторна тройна автотехническа експертиза чрез намаляването им от 4 500
лв. на 1 500 лв.
В частната жалбата са изложени съображения за неправилност на
определението и се иска отмяната му.
Всяка от насрещните страни по жалбите ги намира за неоснователни.
Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и
събраните по делото доказателства намери за установено следното:
На 12.05.2022 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от Й.
Т. Г., ЕГН **********, Ж. Т. Г., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********,
Ф. Т. Г., ЕГН ********** и Д. Т. Й., ЕГН ********** искова молба „ЗД Е.“
АД, ЕИК *********, грС..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 12.08.2021 г. Р. А.
С. управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** по път
път ** - ** с изключително висока и несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост. Така, без да спазва ограничението от 50 км. ч. преминал
през кръстовището образувано с път *** - *** и реализирал сблъсък с
преминаващия през кръстовището движейки се по път ***-*** лек
автомобил, марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег. № * ** ** ** управляван от Т. Й. Г..
В резултат на сблъсъка била причинена смъртта на Т. Г., който бил съпруг и
2
баща на ищците.
Споменава се за образувани досъдебно производство № 343 / 2021 г. по
описа на РУ МВР - Х. и прокурорска преписка № 1510 / 2021 г. по описа на
Окръжна прокуратура Хасково, които не били приключили. Твърди се и че
вина за ПТП-то и настъпилата вследствие на същото смърт на наследодателя
на ищците има Р. А. С. с оглед на това, че управлявал автомобила със скорост
много над разрешената и не направил нужното , за да предотврати сблъсъка.
По- надолу в исковата молба е посочено, че починалият и съпругата му
М. Г. живеели заедно дълги години като изградили отношения на взаимна
обич, подкрепа и уважение.
За децата му Й. Г., Ж. Г., Ф. Г. и Д. Й. е казано, че те макар и отдавна
навършили пълнолетие запазили изключително тясна емоционална връзка с
баща си, прекарвали заедно почти цялото си време, работили заедно и т.н.
В тази връзка се споменава, че след инцидента всички били напълно
съсипани, не спирали да плачат, трудно заспивали. Изпитвали постоянна
потиснатост, безпокойство. Изострила им се чувствителността и станали
раними. Развили остра стресова реакция и продължително тревожно -
депресивно състояние.
На тази база е достигнато до заключение, че всички изпитани по този
повод болки и страдания следва да бъдат обезщетени от лицето, което с
виновното си поведение предизвикало инцидента и причинило смъртта на Т.
Г..
В тази връзка е посочено, че към момента на ПТП-то за управлявания
от виновния водач лек автомобил „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** имало
сключен под формата на полица с ответника застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което съобразено
с чл. 432 от КЗ давало основание обезщетението да се търси пряко от
застрахователя.
По тази причина те отправили до дружеството застрахователна
претенция за заплащане на обезщетения за немиуществени вреди с вх. №
****/* от 20.10.2021 г. С писмо от 27.10.2021 г. ответникът им отговорил, че
намира претенциите за неоснователни и им отказал изплащане на
обезщетенията.
На тази база е направени извод, че за ищците е налице интерес да
3
претендират по съдебен ред заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на Т. Г.. Отправено е искане за осъждането на ответното
дружество да заплати на всеки от тях по 200 000 лв., ведно със законната
лихва от 20.10.2021 г. до окончателното им изплащане.
Ответното дружество в срок е подало отговор, в който не оспорва, че за
лекия автомобил „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** към момента на ПТП-то е
имало валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и че водачът му към онзи момент е от кръга на
застрахованите по този договор лица. Въпреки това изразява становище за
неоснователност на петте субективно съединени иска.
В подкрепа на това е оспорен описаният в ИМ механизъм на ПТП-то. В
тази връзка е изразено становище, че застрахованият водач няма вина за
настъпване на произшествието като са оспорени твърденията, че той се
движел с превишена скорост. Оспорено е твърдението, че ударът между двете
МПС е бил предотвратим, както и това, че дори да не е бил предотвратим ако
движението е било със законно разрешената скорост Т. не би получил травми
несъвместими с живота му. Оспорени са и твърденията, че в района на
кръстовището скоростта за движение е ограничена с пътен знак до 50 км. ч.
На база тези оспорвания е изразено становище, че застрахованият е
управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** с
разрешена и съобразена с пътните условия скорост. Посочено е и че
управляваният от починалия лек автомобил е навлязъл внезапно в
кръстовището в момент, при който ударът е бил непредотвратим. В тази
връзка е посочено, че този водач не е спазил пътен знак за пропускане на
движещите се по пътя с предимство, отнел е предимството на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** и реално е станал единсвена
причина за настъпване на ПТП - то.
Оспорено е и наличието на причинна връзка между смъртта на Т. и ПТП
- то.
Изразено е и мнение, че претенидраните обезщетения за в завишен
размер, като и са изложени доводи за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия, който управлявал автомобила с несъобразена скорост
- в нарушение на изискванията на чл.47 от ЗДвП, след употреба на алкохол и
е нарушил поставения на кръстовището пътен знак „Б-1“-пропусни
4
движещите се по пътя с предимство..
Съдът е събрал е поисканите от страните и относими по спора
доказателства и е постановил решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че с него е оборена презумпцията за вина на застрахования при
ответника водач - Р. С., което изключвало отговорността му за
претендираните от ищците вреди и съответно било основание за
освобождаване и на застрахователя от отговорност.
На тази база исковете са били отхвърлени и ищците са били осъдени да
заплатят на ответното дружество сумата от 7 200 лв. разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
В последствие ищците са подали молба за изменение на решението в
частта за разноските. Във връзка със същата е постановено определение №
1056 от 11.10.2023 г., с което присъдените разноски са намалени на 5 740 лв.
поради намаляване на юрисконсултското възнаграждение от 2000 лв. на 540
лв. Искането за намаляването на същите и с 3000 лв. поради прекомерност на
платеното възнаграждение за вещи лица в размер на 4 500 лв. във връзка с
допусната повторна тройна експертиза е оставено без уважение.
Недоволни от решението и определението са останали ищците и са
подали жалбите станали причина за образуване на настоящето дело.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението свързани с неправилна преценка на
събрания доказателствен материал и с оглед на това за неправилност на
извода, че застрахованият водач не е виновен за настъпване на ПТП-то и
смъртта на наследодателя на ищците. В подкрепа на това е направен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствената им сила.
Анализирани са и приетите по делото заключения на единичната,
комплексната и повторната тройна експертиза и на база същите е посочено,
че изводът за вина на застрахования водач е и причинно следствена връзка
между ПТП-то и смъртта на Т. е безспорен.
В частната жалба против определението по чл. 248 ГПК в частта
отказваща намаляване на възнаграждението на вещите лица от повторната
тройна АТЕ са изложени доводи за наличие на предпоставки за намаляване на
същото.
5
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваните актове служебно, а досежно
правилността им с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение/акт/ е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен
орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма
качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и
решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона
писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу
лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран със активно субективно съединени искове искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
6
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
петимата ищци са отправили претенция до ответника да им се заплатят
обезщетения от по 200 000 лв.за претърпените от тях неимуществени вреди
от смъртта на Т. Й. Г.. Същата е получена от застрахователя на 20.10.2021 г.
като на 27.10.2021 г. е отговорено на молителите, че им се отказва заплащане
на обезщетение с оглед липсата на вина на застрахования при застрахователя
водач.
Това от своя страна обуславя интереса на всеки един от ищците да
претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на техния съпруг и баща по исков път, т.е. исковете им са
допустими.
Във връзка със същите видно от данните по делото разгледаните от
първоинстанционния съд претенции са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ
и предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове
от този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите
на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Налице са и предпоставките за постановяване на определение по чл. 248
от ГПК, което прави и този акт на ХОС допустим.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
7
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В чл. 45 от ЗЗД е казано, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От казаното следва, че фактическият състав на непозволеното
увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържания на първоинстанционното решение и
8
въззивната жалба става ясно, че пред ПАС е пренесен спорът за
съществуването на описаните по - горе елементи от ФС на непозволеното
увреждане обуславящи отговорността на застрахования при ответника водач
и основателността на всеки един от процесните 5 субективно съединени иска
с основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Във връзка със същия е нужно да се посочи, че при даването отговор на
този въпрос съдът не е обвързан от отразеното в констативния протокол за
ПТП с пострадали лица относно причините за ПТП. В него се възпроизвеждат
установените към съставянето му факти и обстоятелства и направените
изводи въз основа на същите. Това сочи, че той има доказателствена сила
относно възприетите към съставянето му факти, но не и за изводите във
връзка със същите. Реално съдът е свободен на база отразените в същия факти
да направи свои собствени изводи относно механизма стига достоверността
им да не е опровергана в хода на самото съдебно производство.
Доказателствена сила за фактите и обстоятелства от значение за
определяне механизма на настъпване на ПТП-то и даване отговор на въпроса
за причината за настъпването му има и съставения във връзка с образуването
досъдебно производство протокол за оглед на местопроизшествие.
По делото са разпитани двама свидетели, които са били преки очевидци
на инцидента. Единият е С. Т. Д., който към момента на инцидента е пътувал
по път **-** в посока гр. Х., т.е. в посока обратна на тази, в която се е
движел лекия автомобил „Ф.“. Другият е водача на самия лек автомобил „Ф.“
- Р. С.. Разпитан като свидетел е и полицаят дошъл първи на
местопроизшествието и съставил споменатия по- горе констативен протокол.
По делото е приет и изготвен във връзка с досъдебното производство
фотоалбум на местопроизшествието, на който е визуализирана обстановката и
разположението на катастрофиралите МПС-та след инцидента. Приети са и
две на брой справки от А** относно монтираните знаци в района на
кръстовището по двата пътя, както и изготвена от А** схема за организация
на движението и хоризонталната и вертикалната пътна маркировка в участъка
на кръстовището образувано пир пресичането на път **-** и ***-***.
На база този доказателствен материал по делото са изготвени,
изслушани и приети три на брой технически експертизи-единична АТЕ,
комплексна АТМЕ и повторна тройна АТЕ, които са определили механизма
9
на произшествието и във връзка със същия са дали отговор на въпроси от
значение за извършване на преценка от съда кой от участвалите в инцидента
водачи е имал противоправно и виновно поведение. Изготвена е и
самостоятелна СМЕ, която е извършила преценка за наличието на причинна
връзка между инцидента, получените травми и смъртта на наследодателя на
ищците, като отговор в този аспект са дадени в заключението на КСМАТЕ.
Преди анализирането на изводите в автотехническите експертизи ПАС
намира за нужно да маркира установените от приетите по делото писмени и
веществени доказателства факти относно ситуацията на местопроизшествието
към момента на инцидента, наличната на същото вертикална и хоризонтална
маркировка, а и изводите, които могат да се направят възоснова на същата.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и скицата към
него/стр. 7 – 10 от делото на ХОС/ е видно, че инцидента е станал на
кръстовището образувано между път **-** и път ***-***.
Видно е, че по път ***-*** се е движел направо в северна посока към с.
Г. управляваният от наследодателя на ищците автомобил и че преди
кръстовището е имало монтиран знак Б 1-пропусни движещите се по пътя с
предимство. Застрахованият при ответника автомобил се е движел по път **-
** направо в източна посока към гр. Т..
От съдържанието на протокола за оглед копия от който по делото има
на няколко места, но първото е на стр. 107 и сл. от делото е видно, че път ***-
*** разположен в направление юг –север /с. И. – с. Г./ преди кръстовището е с
ширина от 6, 6 м. и е разделен с бяла непрекъсната лина на две ленти за
движение от по 3, 3 м. Непосредствено преди кръстовището радлетилената
лента се разширява и образува защрихована разделителна пътна ивица
прерастваща в затревен разделителен остров с конусовидна форма. Източно и
западно от същия има две платна за влизане и излизане от кръстовището в
зависимост от посоката на движение по път ***-***. На затревения остров е
имало и поставен знак А1 за отбелязване на края му.
От другата страна на кръстовището в частта на път ***-*** лентите му
за движение също за разделени от затревен разделителен конусовидна остров.
Източната лента е за с. Г., а западната за с. И..
В района на кръстовището има още два затревени разделителни острова.
Те ако приемем, че се движим по път **-** посока изток към Т. са
10
разположени вдясно от него преди кръстовището и респективно вляво от него
в края на самото кръстовище като непосредствено преди тях в зависимост от
посоката на движение са обособени платна за навлизане в път ***-*** към с.
Г. при движение по път **-** посока Х. и към с. И. при движение по път **-
** посока Т..
В протокола за оглед е описана и хоризонталната маркировка по път **-
** в посока изток /Т./ преди кръстовището и в района на същото
За тази преди кръстовището е посочено, че пътят е разделен на четири
ленти за движение. Крайната дясна била за пристрояване към път ***-*** с
ширина 3, 5 м., следващата била за движение направо в посока Т., следваща
лява била за движение направа в посока Х. и последната най- лява за вливане
на автомобилите към северната част на път ***-***. Посочено е и че
ширината на другите три ленти също е от по 3, 5 метра.
В централната част на кръстовището намираща се между двата
конусовидни разделителни затревени острова, за които стана реч при
описанието на път ***-*** е посочено, че е с ширина 14, 5 метра и обособени
три ленти за движение, от които двете крайни за движение в посока Т. и
посока Х. и средна за пристрояване към с. Г..
От приложения по делото като част от досъдебното производство
снимков материал/фотоалбум/ на местопроизшествието е видно, че на път
***-*** преди кръстовището при движение в посока север към с. Г. има
разположен знак Ж6 /указателна табела/ указващ, че при движение направо се
отива за с. Г. и гр. С., надясно се отива в гр. Т. и наляво се отива към гр. Х..
Преди кръстовището има поставен и знак Б1- пропусни движещите се по
пътя с предимство.
От приложения на стр. 211 от делото на ХОС отговор от председателя
на УС на А** по повод искан достъп до обществена информация е видно, че
към момента на ПТП-то на път **-** в зоните преди кръстовището и в двете
посоки за движение е имало поставени знаци В 26 ограничаващи скоростта на
движение на движещите се по пътя ППС до 50 км.ч.
На стр. 310 по делото се намира справка отговор от председателя на УС
на А** по повод искан достъп до обществена информация относно
хоризонталната маркировка на път ***-*** преди кръстовището с път **-**
при движение по него в посока юг- север и по-точно кога от този път знаци А
11
39/ внимание други опасности/, В 26 забранено е движение със скорост по-
висока от 50 км.ч., Б1 пропусни движещите се по пътя с предимство и табела
под него/ 100 м/ са били премахнати, възстановени ли са и кога.
По повод това искане е отговорено, че тези знаци са били откраднати
без посочване на точен момент на кражбата и е посочено, че те вече са
възстановени. Момент на същото не е посочен, което налага да се приеме, че
това възстановяване е факт към момента на отговора от А**- 19.12.2022 г.
По повод наличната хоризонтална маркировка към кръстовището по
делото на няколко места е приложена и изпратена от А** схема на
споменаваното до тук кръстовище с очертана на същата хоризонтална и
вертикална маркировка.
От същата относно хоризонталната маркировка е отразено наличието в
двете посоки за движение преди кръстовището на път **-** на знаци А 26 и В
26 с ограничение 50 км.ч. Отразено е и наличието на указателни табли Ж6 и
Ж 7 преди кръстовището в двете посоки.
Относно хоризонталната маркировка по път ***-*** преди
кръстовището в тази схема единствено е отразено наличието на знаци Б1 и на
указателни табели Ж 6 и Ж 7.
По отношение на хоризонталната маркировка в общи линии отразено
съвпада с отбелязванията в протокола за оглед като е видно, че в района
преди кръстовището по път **-** и в двете посоки са обособени две ленти за
завиване надясно към път ***-***, които в една част са отделени от затревени
триъгълни острови. Съответно са обособени две ленти за движение направо в
посока Т. и Х. и респ. ленти за завиване на ляво към път ***-***.
Данни за хоризонталната и вертикалната маркировка на двата пътя в
района на кръстовището се съдържат и в показанията на полицаят отзовал се
първи на инцидента св. З. М.. Той в тях говори за знак Б-1 на път ***-***
преди кръстовището при движение в северна посока и за знаци В-26 /50 км.ч./
на път **-**. Говори и за наличието на хоризонтална маркировка очертана по
описания по- горе начин, но подчертава, че лентите очертаващи същата били
много бледи.
От така изложеното следва, че по делото е доказано, че към момента на
инцидента на път **-** е имало знаци ограничаващи скоростта на движещите
се по този път през кръстовището до 50 км.ч. и такива, които указват на
12
шофьорите, че наближава кръстовище с път без предимство-А 26.
Относно знаците по път *** *** е безспорно, че е имало поставени
знаци в двете посоки преди кръстовището за пропускане на движещите се по
пътя с предимство- Б 1. Липсват данни за знаци ограничаващи скоростта до
50 км.ч., което съпоставено с данните от А** за открадването им е основание
да се направи извод, че такива към момента на инцидента са липсвали.
Това обаче не значи, че водачът на автомобила движещ се по този път и
станал участник в процесното ПТП е имал право наближавайки кръстовището
и респ. преминавайки през него да се движи с висока скорост.
По този повод следва да се посочи, че съгласно чл. 47 от ЗДП водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство. Според чл. 50, ал.1 от
ЗДП пък на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като
път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.
Това сочи, че в случая наследодателят на ищците движейки се с
управлявания от него автомобил по път ***-*** в посока юг-север при
наближаване на кръстовището е следвало да избере такава скорост на
движение, която да му позволи да спре на самото кръстовище и да пропусне
движещите се автомобили по пътя с предимство. В случая не е логично да се
приеме, че той не е знаел за наближаването на кръстовище с оглед липсата на
знак Б1 и табела под него 100 м. по причина, че е безспорно разполагането на
път ***-*** на указателни табели Ж 6 и Ж 7 преди кръстовището. В тях се
съдържа информация относно посоките на движение към определени
населени места, което е основание да се направи извод за наближаване на
кръстовище при условие, че са указани движения наляво, направо и надясно.
Относно скоростта на приближаване и преминаване на кръстовището
общи данни се съдържат в показанията на св. С. Д., който е пътувал в
момента на инцидента по път **-**, но в посока обратна на движението на
лекия автомобил Ф., т.е. към гр. Х.. Той сочи, че приближавайки
кръстовището е видял движещия се по път ***-*** автомобил Ф. като му се е
сторило, че същият е много засилен, т.е. скоростта му не е съобразена за
13
кръстовището към което приближава. Сочи обаче, че с оглед релефа в района
на кръстовището Ф.а е изчезнал от зрителното му поле и в последствие
приближавайки кръстовището вече е видял въртящите се два автомобила след
удара.
Разпитан е и свидетелят С. водач на Ф.а, който казва, че пътувайки по
път **-** от гр. Х. в посока изток със скорост от 50 км.ч. видял пред него да
прелита едно червено петно, в който се е ударил.
Установените с цитираните до тук доказателсвени средства факти не са
достатъчни, за да се даде отговор на въпроса кой от двамата водачи е
нарушил правилата за движение по пътищата и с поведението си е станал
причина за настъпване на процесното ПТП. Такъв може да се даде на база
механизма на настъпване на процесното ПТП и съотнасяне поведението на
всеки от двамата водачи с опредените в нормативните актове правила за
движение по пътищата, вкл. и тези цитирани по- горе.
За определянето му, както се спомена по- горе са назначени единична
АТЕ, комплексна автотехническа и медицинска експертиза включваща в
състава си две лица автоспециалисти и един лекар и повторна АТЕ от три
вещи лица автоспециалисти. В състава на комплексната експертиза е бил
включен и експертът изготвил единичната АТЕ, което води до логичен извод,
че при разминавания в данните между двете заключение следва да се
кредитира това изготвено от комплексната експертиза при условие, че този
експерт е подписал същата без особено мнение, т.е. той явно е променил
изводите си относно фактите и обстоятелства касаещи ПТП-то с оглед
работата му в екип с другото вещо лице автоспециалист.
В комплексната експертиза относно механизма на произшествието е
посочено, че 12.08.2021 г. около 10, 20 ч. по път *** - *** в посока юг - север
към кръстовище с път ** - ** със скорост от 79, 8 км. ч. се е движел лек
автомобил „Ф. Ф.“ управляван от Т. Г.. Той предприел маневра „преминаване
през кръстовище“ със запазване посоката си на движение с постоянна скорост
79, 8 км. ч. в момент, когато към кръстовището е приближавал лек автомобил
„Ф. Т.“ управляван от А. С. движещ се по път ** - **, в посока запад - изток
със скорост от 56, 3 км. ч., предприемайки маневра „преминаване през
кръстовище“ със запазване посоката си на движение. При така създалата се
ситуация и параметри на движение между двете превозни средства е
14
настъпил кос, страничен удар при контакт на предна челна част на „Ф.“ със
странична лява част на „Ф.“.
В заключението си вещите лица достигат до извод, че наследодателят на
ищците е имал техническа възможност да възприеме признаците за вида и
характера на предстоящото кръстовище, да съобрази действията си с тях и да
предотврати произшествието, като не създаде предпоставки за възникването
му. Скоростта на движение на „Ф.“ не е позволявала на водача да предотврати
настъпването на ПТП чрез своевременно, екстрено спиране и пропускане на
движещия се по пътя с предимство „Ф.“. Според тях и водачът на лекия
автомобил „Ф.“ при реално установената скорост на движение също е нямал
възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез
своевременно, екстрено спиране в момента на възникване на възможността да
възприеме „Ф.“. Те са приели, че ударът е настъпил в централната част на
кръстовището при първоначален контакт разположен в мисленото
продължение на лентата за движение направо по посоката на движение на
лекия автомобил „Ф.“ и с частично навлизане на същия в лентата за завиване
наляво към път ***-*** в посока север към с. Г..
В тази експертиза са разгледани и варианти, при които произшествието
не би настъпило. В единият от тях е посочено, че това би било възможно при
управление на „Ф.а“ със скорост равна или по-малка от 46, 5 км.ч. и
предприемане на екстремно спиране от момента на възникване на
възможността за възприемане на лекия автомобил Ф. движещ се по път ***-
***. Посочено е и че удара би бил избегнат при движени с 50 км.ч. ,
предприемане на екстремно спиране от момента на възприемане на другия
автомобил и запазване на посоката му на движение в пътната лента
предназначение за движещите се направо към гр. Т.. По този повод е нужно
да се спомене, че според тази експертиза видно и от приложената към
заключението скица в момента на възникване на видимост между двата
автомобила, т.е. на възможност за взамино възприемане, този движещ се по
път ***-*** не е бил достигна до знак Б-1 указващ му да пропусне движещите
се по пътя с предимство. В дадените обяснения при приемане на
заключението от страна на експертите и по- точно от С. К. П. /стр. 419 делото
на ХОС/ е пояснено, че под начален момент на екстремното спиране при
възникване на т.н. видимост се има предвид възприемане на предната част на
другия автомобил. Пояснено е също /стр. 420 от делото, респ. стр. 14 на самия
15
протокол от о.с.з./, че ударът не е предотвратим от момента, в който водачът
движещ се по път ***-*** не е реагирал на знак Б-1 , т.е. не е спрял и е
навлязъл в кръстовището при условие, че е възприемал движещия се по пътя
с предимство друг автомобил.
По делото изводите на споменатата комплексна експертиза са оспорени
от ответника и поискано назначаване на повторна тройна АТЕ. Искането е
било уважено, като същата е изготвена от три вещи лица автоспециалисти.
От тяхна страна относно механизма е посочено, че двата автомобила не
са предприели опити за спиране, т.е. скоростите им преди удара са същите
като в момента на удара. По отношение на самите скорости е посочено, че
тази на лек автомобил „Ф. Ф.“ е 88, 2 км. ч., а на лек автомобил „Ф. Т.“ е 44, 5
км. ч. Направен е извод, че водачът на лекия автомобил „Ф.“ не е имал
техническа възможност да предотврати удара. До същия е достигнато след
сравнение между дължините на опасните зони за спиране на автомобила при
движение с определената от експертизата скорост за двата автомобила,както
и при скорост от 50 км. ч. за лекия автомобил „Ф.“. За начален момент на
възникване на опасността е определен момента, в който „Ф.“ е навлязъл в
южната лента на път **-** в посока изток към гр. Т.. Във връзка с тези си
разсъждения експертите от повторната тройна АТЕ са посочили, че
максимално възможната скорост на движение, с която е можел да се движи
„Ф.“ и да спре, респективно да предотврати настъпването на ПТП е 7, 45 км.ч.
Посочено е също, че водачът на лекия автомобил „Ф.“ е имал
възможност да възприеме преди да навлезе в кръстовището, приближаващия
се „Ф.“, но при установената му скорост на движение от 88, 2 км.ч. не би
могъл да спре или пропусне движещия се по пътя с предимство „Ф.“.
Посочено е, че възможната за спиране скорост на Ф.а е следвало да бъде 27, 9
км.ч. На тази база е достигнато до заключение, че от техническа гледна точка
скоростта му не е била съобразена с конкретната вертикална маркировка в
зоната на кръстовището касаеща неговия автомобил.
Мястото на удара в заключението е определено в мисленото
продължение на северната лента на южното полуплатно. При приемане на
същото в заседанието на 17.07.2023 г. от страна на вещото лице В. е пояснено,
че озоваването в тази лента е станало на база инстинктивно кривване на
волана наляво в момента на осъзнаване, че идващият от дясната му страна
16
Ф. не спира и не му дава предимство.
От така описаното съдържание на комплексната и повторната
автотехниески експертизи следва извод, че и в двете се прави категоричен
извод, че водачът на лекия автомобил „Ф.“ не е спазил знак Б-1 и
задължението си да пропусне на кръстовището движещите се по пътя с
предимство/**-**/ автомобили. Причините за това неспазване е движението с
несъобразена с пътната обстановка скорост и липсата на каквато и да е
реакция и опит за спиране, за де са пропуснат движещите се по пътя с
предимство.
Двете експертизи са достигнали и до заключението, че мястото на
сблъсъка между двата автомобила е станало по- скоро в лентата за движение
от път **-**, в която следва да се пристрояват завиващите от път **-** към
път ***-*** в северна посока. От дадените обяснения от експертите
участващи в двете експертизи може да се направи логичен извод, че
причината за това място на удара е промяната в траекторията на движение на
лекия автомобил „Ф.“ поради естествената реакция за предотвратяване на
сблъсъка при възприемане на факта, че лекия автомобил Ф. не спира на знак
Б1 и не дава предимство. Тази естествена реакция пък съдът не счита за
противопрвана и тя не може да бъде основание за ангажиране на деликтната
отговорност на водача на Ф.а.
Реално единственото съществено разминаване между двете експертизи
е в определените от тях скорости на движение на двата автомобила и
изводите за възможността да се избегне удара или не.
В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че кредитира
заключението на повторната експертиза при условие, че изводите в същото са
направени от трима автоспециалсти и е логично да са по достоверни от тези
на комплексната, в която участват двама такива и един лекар.
Това и констатациите в същата, че лек автомобил „Ф. Т.“ се е движел
със скорост от 44, 5 км. ч., т.е. под максимално разрешената от 50 км.ч. в
района на кръстовището сочи, че и с това от страна на водача му не е
извършено нарушение на правилата за движение определени с разпоредбите
на ЗДП и ППЗДП. Тук следва да се посочи, че от страна на вещите лица от
повторната АТЕ правилно за момент на възникване на опасността е определен
този, при който Ф.а не спира на знак Б- 1, защото именно тогава според ПАС
17
за другите участници в движението той вече става опасен. От този момент
пък според тази експертиза не е била налице никаква възможност за
предотвратяване на произшествието.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че и вещите лица от
комплексната експертиза, както се посочи по – горе приемат, че от момента
на нарушаване на знак Б- 1 възможност за предотвратяване на
произшествието не е била налице. Те обаче говорят за наличие на такива с
оглед определяне на друг начален момент на възприемане на опасността. Той
е свързан с визуализация на предницата на автомобила, но това за ПАС не е
достатъчно, за да се прецени, че същият ще наруши правилата за движение и
няма да спре на знак Б 1 . Това съобразено с текста на чл. 24, ал.1 от ЗДП
изключва възникване в този момент на задължение за предприемане екстрено
спиране от страна на водача на „Ф. Т.“.
Всичко изложено до тук води до извод за липса на противоправно
поведение от страна на този водач, което да е допринесло за настъпване на
процесното ПТП. Това изключва отговорността му по 45 от ЗЗД , респ. тази
на застрахователя независимо от факта, че смъртта на наследодателя на
ищците видно от приетите по делото СМЕ и КСМАТЕ е в причинно
следствена връзка с катастрофата.
Изложеното налага отхвърляне на предявените субективно съединени
искове в какъвто смисъл е и решението на ХОС, т.е. то ще следва да се
потвърди.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че наличието на неприключило
досъдебно производство не е пречка за постановяване на настоящия съдебен
акт и не е основание за спиране на делото. Това е така защото отговорността
на извършителя на деликта не е обусловена от това дали той е извършил
престъпление или не и няма пречка отговори на въпросите относно ПТП-то от
значение за решаване на гражданския спор- извършването,
противоправността му и вината да се дадат и в хода на настоящето
производство и на база събраните по същото доказателства. В подкрепа на
това следва да се посочи, че в случая не може да се говори за хипотезата на
чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК и приложимост на ТР № 1/2019 г. на ОСГТК.
По отношение на жалбата срещу определението по чл. 248 от ГПК
следва да се посочи, че в това производство на преценка подлежат въпросите
18
дали присъдените разноски направени от насрещната страна са съобразени с
представените доказателства за извършването им. Единствената възможност
за намаляване на платените размери касае само адв. възнаграждение. В случая
процесното не е от тази категория, а касае такова за вещите лица платено от
ответника. Размерът му е определен от съда и единствено към онзи момент е
следвало да се правят доводи за завишеност на същото. Това прави и искането
за намаляване на присъдените разноски неоснователно в какъвто смисъл е и
извода на ХОС, т.е. определението по чл. 248 ГПК в обжалваната част също
ще се потвърди.
Съответно жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата страна и юрисконсултско възнаграждение за производството
пред ПАС в размер на 540 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр. дело № 279/ 2022 г. по описа на
Хасковския окръжен съд решение № 232 от 14. 08. 2023 г. изменено в частта
за разноските с определение № 1056 от 11.10.2023 г., с което са отхвърлени
исковете на Й. Т. Г., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я., ул. "Д. К."
№ *, Ж. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ц." № **, М. С. Г., ЕГН
**********, гр. Е., ул. "Ц." № **, Ф. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ч." №
** и Д. Т. Й., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я., ул. "С. Ц." № *
против „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, грС., бул. "Х. К." № ** за осъждане на
ответника да заплати поотделно на всеки от ищците на основание договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Т.“, рег. № * ** ** ** обективиран в полица № **/**/************* със срок
на покритие от 00, 00 ч. на 12.08.2021 г. до 23, 59 ч. на 11. 08. 2022 г.
застрахователни обезщетения в размер на по 200 000 лв. ведно със законната
лихва от 20.10.2021 г. за неимуществените вреди търпени от смъртта на Т. Й.
Г., настъпила на 12.08.2021 г. в резултат на ПТП станало на 12.08.2021 г. и
ищците са осъдени да заплатят на дружеството направените от него разноски
в първоинстанционното производство в общ размер от 5 740 лв.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр. дело № 279/2022 г. по описа на
Хасковския окръжен съд определение № 1056 от 11.10.2023 г. в частта, с
19
която е оставена без уважение молба вх. № 7311 от 31.08.2023 г. за изменение
на постановеното по делото решение в частта на присъдените в полза на „ЗД
Е.“ АД, гр.С. разноски за възнаграждения за вещи лица по допуснатата
повторна тройна автотехническа експертиза чрез намаляването им от 4 500
лв. на 1 500 лв.
ОСЪЖДА Й. Т. Г., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я., ул.
"Д. К." № *, Ж. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ц." № **, М. С. Г., ЕГН
**********, гр. Е., ул. "Ц." № **, Ф. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ч." №
** и Д. Т. Й., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я., ул. "С. Ц." № * да
заплатят на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, грС., бул. "Х. К." № ** сумата от 540
лв. юрисконсултско възнаграждение за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20