О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 12.09.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ Д.А
разгледа докладваното от съдия Таня Д.а искане по адм. дело № 526/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е по искане на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна (ОДОП) за изменение/допълване на Решение № 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските. Настоява се, че оспорващият държи разноските, които ответникът твърди, без значение от изхода на делото, с оглед големия обем доказателства. Изтъква се, че голяма част от представените и приети нови доказателства е следвало да бъдат в държане на дружеството-жалбоподател, като почти цялото заключение на вещото лице се гради именно на тях. Поддържа се, че в нито едно от развилите се по отношение на дружеството две поредни ревизионни производства дружеството не е ангажирало представените в хода на съдебното производство доказателства, въпреки че спорът между страните е бил същия. Твърди се, че събирането на доказателства от свързаните с оспорващото дружество дружества, които доказателства е следвало да бъдат в негово държане, представлява злоупотреба с право. Сочи се, че дружеството представя доказателства едва в хода на съдебното производство и то година след възлагането на задача за ССЕ, която да установи и да индивидуализира активите, а и събирането на доказателства от „А. Х. “ ЕООД по реда на чл. 192 ГПК е несериозно, предвид свързаността им, представителството им от едно и също лице и факта, че счетоводствата им се намират на един и същи адрес. Настоява се, че всичко това представлява шиканиране на процеса и се използва като процесуална възможност за манипулиране на доказателства. Искането е тежестта за разноските да бъде възложена изцяло на дружеството-жалбоподател, поради множеството нови писмени доказателства, представени в хода на съдебното производство, като се осъди жалбоподателят да заплати на дирекцията сумата в размер на 4 259,69 лв.
С писмен отговор „А.Б. “ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. И.С., поддържа неоснователност на искането за Директора на Дирекция ОДОП Варна за изменение на решението в частта за разноските. Според дружеството предвид частичната отмяна на оспорвания ревизионен акт, правилно разноските са присъдени съразмерно, като съдът е обосновал защо не следва да уважи искането за присъждане на разноски по чл. 161, ал. 3 ДОПК. Изтъква се, че нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК е приложима за неоснователно бездействие от страна в административното производство, а в случая именно вследствие на процесуалната активност на жалбоподателя са представени доказателства, намиращи се у доставчиците му, които ревизиращите органи е следвало да проверят и съберат в ревизионното производство, но не са го направили. Дружеството се позовава на мотивите на съда, който е съобразил, че по делото са приложени всички доказателства за документалната обоснованост на спорните разходи, които са представени от ревизираното лице още в хода на ревизионното производство, а представените в хода на съдебното производство документи са с оглед доказване на благоприятни факти, твърдени в жалбата до съда и предвид разпределението на доказателствената тежест, с цел оборване констатациите в оспорения ревизионен акт. Настоява се, че всички доказателства, послужили като основание за постановяване на съдебния акт, са били на разположение на приходната администрация и същата е могла на място при ревизираното лице да се запознае с тях и служебно да ги събере, включително да извърши проверка на третите лица и да ги приложи към административната преписка. Изтъква се, че няма доказателства за неспазване от страна на жалбоподателя на срока за представяне на исканите в хода на ревизионното производство документи или за непредставяне на изискани документи, а и дружеството е осигурило условия за разглеждане на документите на място в офиса на дружеството. Искането е да не се уважи претенцията за изменение на решението в частта за разноските.
Искането на директора на Дирекция ОДОП – Варна за изменение на Решение № 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските изхожда от надлежна страна – участник в производството по делото и е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С Решение № 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. на АдмС – Варна частично е отменен обжалваният пред съда ревизионен акт, като на страните са присъдени разноски съразмерно на отменената част на ревизионния акт.
Съдът намира, че не са
налице основания за изменение/ревизиране на присъдения с Решение
№ 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. на АдмС – Варна размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Решение
№ 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. на АдмС – Варна съдържа подробни
мотиви, обосноваващи неоснователност на искането на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ
на НАП в размер 4 259,69 лева независимо от изхода на делото, предвид
множеството представени пред съда доказателства, които е трябвало да бъдат
представени в хода на административното производство и административния контрол.
Направеният от съда
извод не се разколебава от изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи от
Директора на Дирекция ОДОП Варна.
По нито един от посочените в мотивите на решението спорни
въпроси от отменената част от ревизионния акт съдът не е обосновал решаващия си
извод за неговата незаконосъобразност преимуществено въз основа на
доказателства, представени за първи път едва в хода на съдебното производство,
които е могло да бъдат представени по време на ревизията. Ангажираните в
съдебното производство доказателства /експертиза и свидетелски показания/ са
във връзка с опровергаване на констатациите, които органите по приходите са
направили, въз основа на неправилно изведените факти от доказателствата,
представени в хода на административното производство, и е допустимо предвид
разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Не се установява в хода на развилите се две поредни
ревизионни производства по отношение на дружеството да е налице недобросъвестно
поведение на ревизираното лице. С основание процесуалният представител на
дружеството поддържа, че в хода на ревизионното производство са представени
изисканите от органите по приходите доказателства за документалната
обоснованост на въпросните стопански операции и е предоставена възможност на
ревизиращия екип да разгледа документите на място в офиса на дружеството и
съответно да изиска представянето на конкретни документи.
Ангажираните в хода на
съдебното производство други доказателства са за опровергаване извода, направен
с ревизионния акт за липсата на документална обоснованост, който извод е
изведен вследствие на неправилен анализ на фактите и обстоятелствата,
установяващи се от приобщените в хода на ревизията доказателства. В проведеното
ревизионно производство спрямо „А.Б. “ ЕООД не е налице обърната
доказателствена тежест, както при ревизиите по особения ред. Ревизиращите
органи носят тежестта да установят фактите, релевантни за ревизията посредством
регламентираните им в ДОПК процесуалните права и задължения, и да обосноват
направените изводи.
Представянето на
доказателствата, на които се основава заключението на вещото лице по
допуснатата по делото ССЕ действително е година след възлагането на задачата за
ССЕ, но това е поради неизвършването на експертизата от първоначално
назначеното от съда вещото лице, което наложи и замяната му с друго вещо лице.
Ползваните за заключението доказателства бяха представени в заседанието, в
което е изслушано от съда заключението на вещото лице.
Обстоятелството, че част
от приетите в хода на делото доказателства изхождат от свързани с оспорващия
дружества, не обуславя извод за неприложимост на разписания в разпоредбата на
чл. 192 ГПК ред за събирането им, доколкото макар и свързани лица с оспорващото
дружество, тези лица се явяват трети, неучастващи по делото. И ДОПК предвижда
ред за събиране на доказателства от лица, различни от ревизирания субект, като
е без значение дали ревизираният и другите лица се явяват свързани лица.
Несъстоятелно с искането се поддържа, че доказателствата от свързаните с
оспорващия дружества е следвало да бъдат в негово държане. Недопустимо е да се
приема, че само защото две дружества се явяват свързани лица, то всяко от тези
дружества може да държи и да представя, където е необходимо търговска и
счетоводна информация на другото дружество. Следва да се има предвид
самостоятелната правосубектност на всяко отделно дружество. Друг е въпросът, че
не са налице данни ревизиращите органи да са изискали от „А.Б. “ ЕООД и
дружеството да не им е представило конкретните документи, приобщени
допълнително по делото като доказателства.
Фактът, че става въпрос
за множество нови писмени доказателства, представени едва в хода на съдебното
производство, не води автоматично до извод, че следва разноските да бъдат
присъдени в съответствие с чл. 161, ал. 3 ДОПК. Както се посочи, в случая
изводът на съда за частичната незаконосъобразност на ревизионния акт се
основава предимно на изведените факти от приобщените към ревизионната преписка
доказателства, обуславящи документална обоснованост на конкретните стопански
операции, а и не се установява недобросъвестно поведение на ревизираното
дружество в хода на ревизията по отношение представянето на доказателства.
Предвид изложеното не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна за изменение/допълване на Решение № 1066 от 29.07.2022 г. по адм. дело № 526/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния съд на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: