Решение по дело №19/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на З. Г. С., [ЕГН], от гр. Септември, подадена чрез процесуален представител адвокат Н. Я., срещу Решение № 1040-21-748/10.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е отхвърлена жалбата му и са потвърдени Разпореждания №№ Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. и Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че в обжалваните актове липсват мотиви за издаването им, както и не е било налице висящо производство по обжалване на болничните листове. В съдебно заседание и представено писмено становище, процесуалният представител на жалбоподателя адвокат Я. поддържа жалбата и излага подробни доводи за немотивираност на обжалвания акт. Претендира отмяната му и връщане на преписката на органа за продължаване на производството, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-София град в представен писмен отговор чрез процесуален представител Е. В. – началник сектор „Правно обслужване“, изразява становище за недопустимост на жалбата досежно решението в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. и за неоснователност на жалбата срещу обжалвания акт в неговата цялост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 30.10.2024 г. в ТП на НОИ-София град за изплащане на парично обезщетение по реда на НПОПДОО са представени Приложения № 9 към болнични листове № Е20242917774 (продължение) за периода от 30.09.2024 г. до 19.10.2024 г. и № Е20243117877 (първичен) за периода от 15.10.2024 г. до 17.11.2024 г. от осигурителя Министерство на вътрешните работи.

При извършена проверка в Информационната система на НОИ е констатирано, че З. С. е в непрекъсната временна неработоспособност от 18.07.2024 г. Установено е, че с жалба от 15.08.2024 г. на основание чл. 112 от Закона за здравето (ЗЗ), осигурителят – МВР е обжалвало пред РЗИ-Пазарджик предходен болничен лист № Е20242390930.

Във връзка с установеното и на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите е издал Разпореждания №№ Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. и Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г., с което е спрял производствата по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болнични листове съответно: Е20242917774 и Е20243117877. Като причина за спиране на производствата е посочено, че осигурителят е обжалвал предходен болничен лист № Е20242390930, издаден за период от 01.08.2024 г. до 20.08.2024 г., което е от съществено значение за определяне правото по чл. 40 КСО и размера по чл. 41, ал. 1 и ал. 3 КСО на дължимото парично обезщетение по представените болнични листове.

За да потвърди разпорежданията директорът на ТП на НОИ-София град е приел, че спорът за законосъобразността на болничен лист № Е20242390930 е преюдициален по отношение на отпускането/изплащането на претендираните въз основа на последващите болнични листове, които се явяват продължение, парични обезщетения за временна неработоспособност, а спирането на производството е временна мярка, която продължава само докато отпадне причината, обусловила спирането. Посочено е още, че в ТП на НОИ-София град е постъпило уведомително писмо от РЗИ-Пазарджик за открита процедура по обжалване на болничен лист № Е20242917774 от осигурителя МВР.

По делото са представени издадените болнични листове на З. С. от 18.07.2024 г. до 17.12.2024 г.

Представено е Експертно решение № 00730 от 25.09.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД, с което е прието, че болничен лист № Е 20242390930/01.08.2024 г. е основателно издаден. Същото е обжалвано пред НЕЛК.

Представено е Експертно решение № 00960/27.11.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД, с което е прието, че болничен лист № Е20242917774/01.10.2024 г. е неоснователно издаден, потвърдено с ЕР № 00022/04.02.2025 г. на НЕЛК.

Представено е Разпореждане № М-21-999-00-**********/13.02.2025 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 55 АПК е възобновено производството по болничен лист № Е20242917774.

При така установеното от фактическа страна, и след извършена проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване от активно легитимирано лице.

Съдът приема, че е отпаднал правния интерес на З. С. за обжалване на решението в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. Видно от представените на 21.02.2025 г. доказателства с Разпореждане № М-21-999-00-**********/13.02.2025 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е възобновил производството по болничен лист № Е20242917774. В случая не е налице правен интерес от атакуване на разпореждането за спиране, доколкото с последващ административен акт производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение по болничния лист е възобновено и последиците на спирането са отпаднали. Правният интерес съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, за която съдът следи служебно. Подадената жалба при отпаднал правен интерес е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в тази му част.

Решението в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. По делото е представена Заповед № 1712/17.08.2015 г. на управителя на НОИ, с която Т. В. е преназначен на длъжността „директор“ на ТП на НОИ-София град, считано от 15.08.2015 г.

При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Противно на посоченото в жалбата, административният акт е мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил както фактическите, така и правните основания за издаването му.

В потвърденото Разпореждане № Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите е посочил като фактически основания, че с жалба от 15.05.2024 г. осигурителят е обжалвал чрез РЗИ-Пазарджик пред ТЕЛК предходен болничен лист № Е20242390930 за периода от 01.08.2024 г. до 20.08.2024 г., издаден на З. С.. Посочено е също, че приключването на производството с влязъл в сила акт на органите на медицинската експертиза е от съществено значение за определяне правото по чл. 40 КСО и размера по чл.41, ал. 1 и ал. 3 КСО на дължимото парично обезщетение по представения болничен лист. В тази връзка с разпореждането и на посочено правно основание чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО и чл. 47, ал. 2 НПОПДОО производството по болничен лист № Е20243117877 е спряно.

Разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО е постановено и оспореното решение. В цитираното разпореждане също са изложени мотиви при издаването им като съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая е направено.

При издаването му не е допуснато противоречие с материалния закон.

Материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е регламентирано в чл. 40, ал. 1 КСО, като изплащането се извършва въз основа на акта на органа по чл. 40, ал. 3 КСО. Съгласно чл. 40, ал. 4 КСО съответното длъжностно лице издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. С идентичен смисъл е и другата посочена от органа като правно основание разпоредба на чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО. Иначе казано, при условията на обвързана компетентност съответното длъжностно лице е длъжно да спре производството за обезщетението до окончателното решаване на въпроса относно наличието на временна неработоспособност от органите на медицинската експертиза.

Видно от събраните по делото доказателства болничен лист № Е20243117877 е издаден на З. С. за временна неработоспособност за периода от 15.10.2024 г. до 17.11.2024 г. с диагноза: „Увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Въпреки, че в него е отбелязано, че е първичен, то по делото са представени и други болнични листове без прекъсване за периода от 18.07.2024 г. до 17.12.2024 г. със същата диагноза, издадени от ЛКК.

Болничен лист № Е20242390930 за предходен период, а именно от 01.08.2024 г. до 20.08.2024 г. е бил признат за основателно издаден с Експертно решение № 730/25.09.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Пазарджик“ АД. Решението е обжалвано пред НЕЛК, по което няма произнасяне, т.е. болничният лист не е влязъл в сила.

В случая спорът по горепосочения болничен лист се явява преюдициален, доколкото обезщетението при временна неработоспособност се определя по основание и размер. В чл. 40, ал. 1 КСО са посочени изискванията към лицата, които имат право на обезщетение, а в чл. 41 КСО – възнаграждението, от което се определя обезщетението.

В оспореното решение, директорът на ТП на НОИ-София град е посочил, че З. С. отговаря на изискването на чл. 40, ал. 1 КСО за най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за риска общо заболяване и майчинство и има право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Но доколкото болничен лист № Е20242390930 не е влязъл в сила и въз основа на него не е определен размерът на полагащото се възнаграждение, то не може да бъде определен и размер на обезщетението по процесния болничен лист съгласно изискванията на чл. 41 КСО и чл. 31 и сл. от НПОПДОО.

Неотносими към спора са твърденията на жалбоподателя, че органът не е представил доказателства за обжалване на болничен лист № Е20243117877, доколкото производството по отпускане на обезщетение по него е спряно във връзка с обжалване на предходен болничен лист № Е20242390930, който има значение за определяне размера на обезщетението. Единствено компетентни по въпросите на работоспособността са органите на медицинската експертиза, посочени в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. Актовете, издавани от тях, в които се произнасят по наличието на временна или трайна неработоспособност, имат характера на индивидуални административни актове и са задължителни за осигурителните органи при преценка на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. До изтичане на срока за обжалването им, съгласно правилата на административния процес, те не са стабилни административни актове. Тъй като производството по издаването им е преюдициално спрямо производството по отпускане и изплащане на парично обезщетение, то представлява основание за спирането му съгласно чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и доколкото към датата на издаване на разпореждането и на потвърждаващото го решение е било налице висящо производство по оспорване на болничния лист по реда на Закона за здравето, следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 40, ал. 4, т. 1 КСО за спиране на производството по отпускане/изплащане на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване по представения болничен лист.

Доколкото е налице преюдициален спор, включително и към момента на приключване на съдебното производство обуславя правилността и законосъобразността на обжалвания административен акт на директора на ТП на НОИ-София град, поради което жалбата в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 и чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З. Г. С. срещу Решение № 1040-21-748/10.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите И ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Г. С. срещу Решение № 1040-21-748/10.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ-София град, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № Д-21-999-00-**********/31.10.2024 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията.

ОСЪЖДА З. Г. С., [ЕГН], гр. Септември, [улица], да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта, имаща характер на определение подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд, а в останалата му част - не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО.