Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено в Районен съд – Дупница постановление на Районна
прокуратура – Дупница, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия
Б.Х.Б. и налагане на административно наказание „глоба“ по
реда на чл. 78а от НК.
В постановлението се сочи, че на 02.10.2015 г. (около 15.00 часа) в гр.
Дупница, на ул. „Евтим Трайчев" (пред дом № 47), обвиняемият при управление на МПС - лек автомобил „Ситроен Ц 5 Н2", с
ДК № КН 6463 ВМ, при извършване на маневра „движение назад", в посока
центъра на града е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
40, ал. 1 ЗДвП, чл. 40, ал. 2 ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Стефанка Накева от
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на раменната кост, близо до
рамото, счупване на дисталната част на първа метакарпална кост на лява ръка,
довело до трайно затрудняване движението на лява мишница (за срок от 2 до 4
месеца) и първи лъч на лява ръка (за срок от 1,5 до 2 месеца) - престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б”, пр. ІІ вр. чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин.
Моли обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба“.
Защитникът на обвиняемия – адв. Р.
пледира за невиновност на обвиняемия. Излага подробни съображения в защитата на
тезата си, че обвинението не било доказано по категоричен начин. Моли за
неговото оправдаване.
Обвиняемият отрича категорично да е
осъществил престъплението, в което е обвнинен.
В последната си дума заявява, че иска
от съда да бъде признат за невиновен.
От
фактическа страна:
След като взе предвид доводите и
становищата на страните, съдът съобрази събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, като намери за установено следното:
Обвиняемият Б.Х.Б. е роден на ***г***,
с постоянен адрес ***, българин, с българско гражданство, с висше образование,
разведен, работи като локомотивен машинист, неосъждан, с ЕГН **********.
На 02.10.2015г., свид. Стефанка Накева
се движила пеша по тротоара на ул.
„Евтим Трайчев“ в гр. Дупница, в посока центъра на града. Накева подминала
автомобила на обв. Б., намиращ се по това време на същата улица пред № 47,
продължила движението си по асфалта на пътното платно, непосредствено зад
автомобила на Б.. В този момент, последният предприел маневра движение назад,
при която блъснал намиращата се зад процесното МПС свид. Накева. В резултат на
удара, Накева паднала на пътното платно, което падане довело до счупване на
раменната кост, близо до рамото, счупване на дисталната част на първа
метаркарпална кост на лява ръка. По време на сблъсъка свид. Д.А. се намирала
пред дома си и непосредствено възприела случилото се. Веднага след инцидента
била извикана и дъщерята на пострадалата Накева – свид. А.. Обвиняемият
незабавно след това качил пострадалата в колата си и я закарал в ЦСМП – филиал
Дупница, където й е оказана неотложна медицинска помощ.
По доказателствата:
По делото не е налице спор като е
налице съвпадение във фактическата обстановка пресъздадена от всички събрани по
делото гласни доказателствени средства, според които на 02.10.2015г., свид.
Стефанка Накева е претърпяла счупване на раменната кост, близо до рамото,
счупване на дисталната част на първа метаркарпална кост на лява ръка.
Безпротиворечиви са доказателствата и относно това, че същата се е намирала на
пътното платно в гр. Дупница, на ул. „Евтим Трайчев" (пред дом № 47), като
непосредствено след увреждането й обв. Б. инициирал транспортирането й до ЦСМП
– филиал Дупница, като я закарал до там с личния си автомобил, където й е
оказана неотложна медицинска помощ.
Съществените противоречия в събрания по
делото доказателствен материал се отнасят до причината за увреждането на
пострадалата.
Според част от свидетелите (Д.А., Ф.А.
и Стефанка Накева) падането на пострадалата е резултат от сблъсъка й с
управлявания от обв. Б. лек автомобил, предприемащ маневра заден ход. Според
свид. А., същата непосредствено е възприела движението на процесното МПС назад,
както и сблъсъка му с пострадалата, като ударът е настъпил именно пред дома на
свид. А.. Идентични с нейните показания са и тези на свид. Ф.А., която макар да
не се явява очевидец на случилото се, е узнала за станалото, както от Д.А.,
така и от самия подсъдим, който заявил пред нея, че не е видял пострадалата. В
същия смисъл са и показанията на самата пострадала, която описва аналогичен
механизъм – удар на управлявания от обвиняемия автомобил при движение назад.
Съдът кредитира с доверие показанията
на посочените свидетели, които намира за пълни, достоверни и безпротиворечиви.
Изложената фактология не се опровергава
и от приетите по делото съдебно медицинска и комплексна експертиза. Същите
макар да заявяват да не са в състояние да установят конкретната причина за
падането на пострадалата заключават, че първоначалният удар би следвало да е
бил със сравнително по-малка сила, съответстваща на удар при обичайно по-малка
скорост на движение на автомобила при потегляне на заден ход. В този смисъл
приетата експертиза не изключва по никакъв начин фактическата обстановка
възприета от настоящия състав на съда.
Следва да се отхвърли възражението за
необективност на показанията на свид. А., за която по делото са налице данни,
че не е в добри отношения с обвиняемия. Последното обстоятелство макар да бе
съобразено от съда, не е достатъчно само по себе си да изключи достоверния
характер на тези показания, като следва да се отчете и обстоятелството, че
същата добросъвестно разкри отношенията помежду им. Следва да се съобрази и
това, че уврежданията на пострадалата са настъпили именно пред дома на свид. А.,
която в най-голяма степен на вероятност е могла да бъде на мястото на инцидента.
Съдът не дава вяра на поддържаната от
обвиняемия и свид. Терзийски и свид. Котев версия за самостоятелно падане на
пострадалата, която намира за защитна версия. Последната се обосновава с това,
че пострадалата и дъщеря й Ф. не пуснали жалба след случая, а сторили това два
месеца след инцидента, за да му „искат пари“. Действително АУАН е съставен едва
на 03.12.2015г., но от приложената преписка от ДП е видно, че органите на МВР
са сигнализирани още на 12.10.2015г. (т.е. 10 дни след инцидента). Това, че
полицейските органи не са уведомени незабавно не означава, че такъв инцидент
въобще не се е състоял.
Отделно от това, данни, че уврежданията
са настъпили във връзка с ПТП се съдържат и в медицинското свидетелство,
издадено на пострадалата на 08.10.2015г. (6 дни след инцидента), което е
съставено по данни на Стефанка Накева. Посоченият документ не се опровергава от
приетия от настоящия състав на ДРС фиш за спешна медицинска помощ, в който е
посочено, че пострадалата е претърпяла падане на лява ръка, без да е установена
причината за падането.
От приложената към делото справка за
съдимост е видно, че обвиняемият е неосъждан (реабилитиран по право).
По изложените съображения, съдът намери, че фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт се явява несъмнено доказана, поради което и въз
основа на нея формира и своите правни изводи.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Повдигнатото обвинение е за
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Посочената норма предвижда наказателна отговорност за всяко
наказателноотговорно лице, което при управление на моторно превозно средство
наруши правилата за движение, като по непредпазливост допусне причиняването на
тежка или средна телесна повреда на другиго.
В настоящия случай, в постановлението
на прокурора са посочени следните нарушения на правилата за движение, допуснати
от обвиняемия:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;
- чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“;
- чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението";
- чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на
движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности“;
-
чл. 116 от ЗДвП – „Водачът
на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците …“;
В случая, от възприетата по-горе фактическа
обстановка е видно, че обвиняемият не е съобразил поведението си със
задълженията, предвидени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, приложими в случаите
на извършване на маневра назад от водачите на МПС. Цитираните разпоредби
обективират разбирането, че по начало движението назад е изключение от общите
правила за придвижване по пътищата, поради което предприемането на такава
маневра изисква от водача на МПС завишено внимание и необходимост непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности, както и да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
В случая, обв. Б. е допуснал нарушение
на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, тъй като същият е следвало да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за
останалите участници в движението. При самото си движение назад е следвало
непрекъснато да наблюдава пътя зад МПС, което задължение също не е изпълнил,
поради което не е възприел, намиращата се зад автомобила Стефанка Накева.
В резултат на допуснатото нарушение се
е стигнало до сблъсък с пострадалата, след който за същата са настъпили
описаните в постановлението увреждания -
счупване на раменната кост, близо до рамото, счупване на дисталната част на
първа метакарпална кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване движението
на лява мишница (за срок от 2 до 4 месеца) и първи лъч на лява ръка (за срок от
1,5 до 2 месеца), имащи характера на средна телесна повреда.
Съставът на престъплението е осъществен
и от субективна страна при условията на непредпазливост във формата на
небрежност. Обвиняемият не е искал, не е целял и не е предвиждал общественоопасните
последици от деянието си, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди. Като е предприел маневра назад, без да се съобрази с
нормативноустановените си задължения като водач на МПС, същият сам се е
поставил в ситуация на невъзможност да предотврати възникването на опасност зад
процесното МПС. Несъмнено в случая е, че при съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и ал.
2 от ЗДвП, обвиняемият е бил в състояние да не допусне настъпването на ПТП.
Останалите бланкетни норми, съдържащи
се в постановлението на прокурора (чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т.
1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП) представляват общи формулировки на задълженията на
всички водачи на МПС – да не създават опасности и пречки за движението, да не
поставят в опасност живота и здравето на хората, да не причиняват имуществени
вреди, да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства, да
бъдат внимателни към пешеходците.
Посочените разпоредби съставляват
основни насоки към водачите на МПС, поради което същите не следва да се
вменяват във вина на водача, доколкото се припокриват с разпоредбите на чл. 40,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, които съдържат конкретни задължения към водачите на МПС.
При наличието на нарушени от обвиняемия
специални норми от ЗДвП, не следва да се ангажира наказателната му отговорност
и за несъобразяване с общите правила, които следва да се считат изключени.
Съдът намира, че съществено за
отговорността на обвиняемия е обстоятелството, че същият незабавно е инициирал
транспортирането на пострадалата до ЦСМП-филиал
Дупница, като я е закарал до там с личния си автомобил, където й е оказана
неотложна медицинска помощ, което обстоятелство обосновава приложение на
привилигирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II-ро от НК.
Ето защо, съдът намира, че обвиняемият с поведението си е осъществил
състава на чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. II-ро във вр.с чл. 343, ал.1, б. „б”,
пр. ІІ-ро във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ-то от НК. На основание чл. 304 от НПК обвиняемият бе оправдан в частта по обвинението за това, че е нарушил чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП.
Относно
приложението на чл. 78а от НК и определяне на наказанието:
За престъпление по чл. 343а, ал. 1, б.
„а“, пр. II-ро във вр.с чл. 343, ал.1, б. „б”, пр. ІІ-ро във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. ІІІ-то от НК,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.
В съдебната практика и правна теория
няма спор по въпроса, че когато са налице предпоставките по чл. 78а от НК,
съдът е длъжен да приложи тази разпоредба като освободи лицето от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание (в този смис. напр. Решение №
480 от 13.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 439/2001 г., I н. о.). Предпоставките се
преценяват към датата на инкриминираното деяние (напр. Решение № 27 от
19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о.).
В настоящия случай, съдът намира, че са
налице условията за приложение на чл. 78а от НК, тъй като за престъплението се
предвижда по-леко наказание от посочените в чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК; обвиняемият
е неосъждан (реабилитиран по право) и не е освобождаван по реда на раздел IV, глава Осма от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. Не са
налице и пречките за приложение на института, предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК.
По изложените съображения, съдът призна
обвиняемия за виновен и го освободи от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева. Размерът на
наказанието е в пределите, предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, като същото е
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, което обуславя определяне
на наказание в размер на законоустановения минимум.
За достигането до този извод съдът
отчете обстоятелството, че обвиняемият е неосъждан (реабилитиран по право),
демонстрирал е добросъвестно процесуално поведение в настоящото производство,
незабавно е оказал помощ на пострадалата. Ето защо, съдът намира, че глоба в
минимален размер от 1000,00 лева би се явила достатъчна за постигане целите на
наказанието като едновременно с това ще спомогне в максимална степен за
постигане на личната и генерална превенция.
На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК обвиняемият е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца. При определяне на срока за изтърпяване на наказанието съдът
съобрази посочените по-горе обстоятелства като намери, че по делото не са
налице доказателства, които да обосновават по-продължителен срок на санкцията.
Определянето на по-дълъг период за лишаване от право да управлява МПС би се
явил прекомерна санкция с оглед установената по-горе ниска степен на обществена
опасност на дееца. В допълнение на горното се отчете и обстоятелството, че същият
е правоспособен водач от 1985г., като до датата на инцидента не се е проявил
като системен нарушител, а за 30г. е наказван инцидентно три пъти за нарушения
по ЗДвП.
В тежест на обвиняемия са възложени и
сторените на досъдебното производство разноски в размер на 100,00 лева, които
следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Кюстендил, както и сторените в
съдебното производство разноски в размер на 226,96 лева, които следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Дупница.
По изложените
съображения, съдът постанови своето решение.
Районен
съдия: