РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Ловеч, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ А.
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Л. И. Р., подадена чрез адв. К. Н.,
против решение № 128/29.06.2022 г., по гр.д. № 896/2021 г. на РС – Троян, в
частта, с която до съдебна делба между страните е допуснат поземлен имот с
идентификатор 03558.69.107, ведно с построената в него сграда с
идентификатор 03558.69.107.1, и с която е отменен нотариален акт за
собственост № 148, т. II, рег. № 2283, н.д. № 304/2020 г. на нотариус М. Г. до
размера на ¾ ид.ч.
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с
материалния закон, в следните аспекти: неправилно изграден извод за
наличие на съсобственост между съделителите върху поземлен имот с
идентификатор 03558.69.107, ведно с построената сграда с идентификатор
03558.69.107.1; несъобразяване от съда, че Л. И. Р. е изключителен
собственик на имота по силата на оригинерно придобивно основание;
несъобразяване от съда на разпоредбите на чл. 31 и чл. 60 ЗН, определящи
наследствената маса като съвкупност на от права и задължения, фактическите
отношения не се включват в нея, освен в изключението на чл. 82 ЗС;
несъобразяване от съда, че изтичането на срока по чл. 79 ЗС не водело
1
автоматично до придобиване право на собственост, за което било нужно
позоваване на давността; неправилно интерпретиране от съда на
свидетелските показания, според които никой друг освен въззивникът не е
упражнявал фактическа власт върху имота. Във въззивната жалба е направено
искане за отмяна на решението в обжалваните му части, за отхвърляне на иска
за делба по отношение на поземлен имот с идентификатор 03558.69.107,
ведно с построената в него сграда с идентификатор 03558.69.107.1.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите е постъпил писмен
отговор (вх. № 4360/20.09.2022 г. на РС Троян), в който се дава становище за
неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното
решение. От въззиваемите се поставя акцент, че приживе общите
наследодатели за били собственици на имота и са живели в него до смъртта
им; върху липсата на доказателства за установена от Л. И. Р. фактическа власт
върху имота и манифестирано от него спрямо останалите наследници
намерение за неговото своене; върху налични доказателства за отправено от
Л. И. Р. към останалите наследници предложение за изкупуване на дяловете
им, съставляващо извънсъдебно признание на правата им върху имота. В
писмения отговор се прави искане за оставяне въззивната жалба без
уважение, за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор (вх. №
4012/29.08.2022 г. на РС Троян) и от К. И. Б., в който е се излага
солидаризиране с оплакванията във въззивната жалба и е отправеното искане
за отмяна на решението в обжалваните му части.
С определение от 06.10.2022 г. съдът е конституирал К. И. Б. като
въззивник в производството по делото.
Въззивниците Л. И. Р. и К. И. Б., редовно призовани, не се явяват и не
изпращат представител. От техните пълномощници (адв. К. Д. и адв. С. С.) са
постъпили писмени бележки, в които се излагат съображения за
основателност на въззивната жалба и за неправилност на решението в
обжалваната му част.
Въззиваемите Г. С. С., С. П. А. и Н. П. А. вземат участие по делото чрез
адв. В. А., който оспорва въззивната жалба, навежда съображения за нейната
неоснователност, респ. за правилност на решението в обжалваната му част,
моли за потвърждаването му и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
2
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо. Първоинстанционното производство е образувано по иск
от Г. С. С., С. П. А. и Н. П. А. против Л. И. Р. и К. И. Б. за съдебна делба на
три наследствени поземлени имота – поземлен имот с идентификатор
20300.117.2 по КККР на с. Д., Община Троян, поземлен имот с идентификатор
12108.175.5 по КККР на с. В., Община Троян и поземлен имот с
идентификатор 03558.69.107 по КККР на с. Б., Община Троян, заедно с
построените в него жилищна сграда с идентификатор 03558.69.107.1. В
исковата молба се поддържа, че имотите принадлежали на общите
наследодатели К. Р. и Г. Р.а и че след смъртта им страните не уредили
отношенията относно имотите и същите продължавали да са в режим на
съсобственост, че през 2018 г. Л. И. Р. поискал от останалите съделители
изкупи дяловете им от единия имот, но те отказали, че през 2021 г. той
започнал да извършва СМР-та в същия имот. В писмения отговор на исковата
молба от Л. И. Р. е направено правоизключващо възражение - за изключване
от делбата на поземлен имот с идентификатор 03558.69.107, поддържайки, че
същият не е бил притежаван от общите наследодатели, а е негова
изключителна собственост, придобит по давност от 2006 г. С обжалваното
решение съдът допуснал делбата между съделителите и за този имот
(03558.69.107), отхвърляйки доводите на ответника за принадлежащото му
право на собственост върху него, придобито по давност. В този смисъл съдът
е останал в рамките на търсената защита, като освен без накърняване на
диспозитивното начало, решението в обжалваната му част е постановено при
наличие на положителните процесуални предпоставки, респ. отсъствие на
процесуални пречки. Решението е допустимо и в останалата му обжалваната
част, с която съдът е отменил нотариален акт за собственост № 148, т. II, рег.
№ 2283, н.д. № 304/2020 г. на нотариус М. Г. до размера на ¾ ид.ч. Касае се за
нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, а
не удостоверяващ сделка, с която се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижимия имот (ТР-3-12-ОСГТК). Отмяната е извършена от
съда в съответствие с чл. 537, ал. 2 ГПК, защото се явява последица от
съдебно отречения на страната обем от правото на собственост върху
недвижимия имот, признато й с констативния нотариален акт. С оглед извода
за допустимост на съдебното решение в атакуваната му част, съдът следва да
провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната
3
жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение за наследници изх. № 02-04-1421/13.09.2021 г. на
Община Троян се установява, че К. И. Р. е починал на 10.10.1982 г. и е
оставил за наследници по закон Г. С. Р.а (преживяла съпруга), починала на
12.06.1991 г., И. К.ов Р. (син), починал на 26.02.2014 г., и С. К.ов Р. (син),
починал на 07.02.2011 г. От същото удостоверение се установява, че
наследници по закон на починалия С. К.ов Р. са Г. С. С. (негова дъщеря),
както и С. П. А. и Н. П. А. (негови внуци и деца на починалата му дъщеря Л.
С. А.а), а на И. К.ов Р. - Л. И. Р. и К. И. Б. (негови деца).
От нотариален акт за собственост № 148, т. II, рег. № 2283, н.д. №
304/2020 г. на нотариус М. Г. се установява, че на 31.08.2020 г. Л. И. Р. е
признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 03558.69.107 по КККР на с. Б., Община
2
Троян,с площ от 1422 м.
От показанията на свидетелите В. К., М.К., М.М., С.С. (на последния
ценени при условията на че наследодателте на чл. 172 ГПК, с оглед на това,
че свидетелят е съпруг на Г. С.) се установява, че К. И. Р. (починал през 1982
г.) и съпругата му Г. С. Р.а (починала 1991 г.) са живели в имота до смъртта
им, че в имота е имало малка жилищна сграда с дърводелска работилница (К.
Р. е бил дърводелец) и стопанска постройка, от които понастоящем
съществува само жилищната, която е в компрометирано състояние (с
пропаднал покрив), а останалите били погинали (имало само останки от тях,
купчини камъни). От показанията на същите свидетели, като и от тези на
свидетелите М.М., Ц.Ц. и М. М., се установява, че след като и Г. Р.а
починала, имотът останал необитаем и запустял (буренясал и обрасъл с
трънлива и храстовидна растителност), че след 2006 година Л. И. Р. започнал
да го почиства (изчистил бурените и трънливата растителност и изсякъл
старите дървета) и разположил в него кошери. В съседство на същия имот се
намирал друг поземлен имот (свидетелите М., Ц. и М. го идентифицират по
предявените скици с идентификатор 03558.69.64), в който Л. Р. посади
овощни дървета и в който имало построена от баща му вила. През 2015 г. Л.
Р. предложил на Г. С. С. да изкупи дела им от имота за около 1000 лв, но след
консултация с племенниците си С. П. А. и Н. П. А. (децата на починалата й
сестра), тя му върнала отказа на предложението. От показанията на част от
свидетелите се установява, че към 2020 г. Л. Р. възстановил разрушената
каменна ограда на имота.
От приетата преписка, изпратена с писмо изх. № 20-25865/16.05.022 г.
на СГГК Ловеч, се установява, че със заявление вх. № 01-55881/16.10.2021 г.
е внесено искане за изменение на кадастралната карта и кадастрален регистър
на с. Б., чрез нанасяне на сграда в поземлен имот с идентификатор
4
03558.69.107. От обяснителната записка на преписката се установява, че
основанието за поисканото изменение е установена непълнота и грешка в
кадастралната карта, изразяваща се в липсващо отразяване на
съществуващата на терена сграда. От направеното в съдебно заседание
изявление на пълномощника на Л. Р., което не се спори от насрещната страна,
съдът приема, че попълнената в кадастралната карта сграда е съществувалата
полуразрушена стара сграда, а не новопостроена такава.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният иск по чл. 341, ал. 1 ГПК за делба е основателен и по
отношение на поземлен имот с идентификатор 03558.69.107, заедно с
построените в него жилищна сграда с идентификатор 03558.69.107.1. по
КККР на с. Б., Община Троян.
Между страните по делото е налице съсобственост върху поземления
имот и сградата при установените от първоинстанционния съд квоти.
Съсобствеността е по наследяване от общите им наследодатели К. И. Р. и Г. С.
Р.а, които са били собственици на имота и са живели в него до смъртта си. В
тази насока са не само показанията на ищците, но отчасти на свидетеля М.,
ангажиран от Л. Р., който също казва, че в имота са живели прародителите на
страните. Почистването на част от площта на имота, извършвано от Л. Р. след
2005 г., и разполагане на кошери в него, както и възстановяване на част от
дуварите, са действия по поддържане и обикновено служене с общата вещ.
Извършването на същите действия от съделителя спрямо конкретния
съсобственен имот е заради непосредствената му близост с останалия по
наследство от баща му вилен имот, позволяващ по-лесно наглеждане и грижи
за кошерите. Почистването на двора и възстановяването на дуварите е
обусловено от избрания начин на ползване на имота, защото без тези
действия разполагането на кошерите не би било възможно (без почистването
му), нито би се обезпечила в някаква степен сигурността им (без
възстановяване на каменната ограда). В този смисъл извършените от Л. Р.
действия са присъщи за всеки съсобственик, желаещ да си служи с вещта,
като непротивопоставянето от останалите съсобственици е само свидетелство
за липсваща при тях потребност от същото служене (чл. 31, ал. 1 ЗС). Чрез
тези си действия той не е засвидетелствал спрямо останалите съсобственици
претенция за изключителност на правото му на собственост, отричайки
техните права върху имота. Затова установената от него фактическа власт
върху целия имот при избрания начин за служене, не го превръща във
владелец и по отношение на техните идеални части и за тях той си остава
държател. За да установи владение върху целия наследствен имот,
ползващият имота наследник следва да манифестира пред останалите
наследници намерението си да свои целия имот чрез действия, недвусмислено
отричащи правата на останалите наследници и същите да са доведени до
тяхното знание. Не съставляват такива действия служенето или ползването на
5
наследствения имот, неговото ремонтиране и поддържане, нито
декларирането му, плащането на данъци, на такси или разноски във връзка с
неговото ползване или поддържане (чл. 30-32 ЗС). Единственото несъмнено
установено по делото действие, отричащо правата на останалите наследници,
е снабдяването на Л. Р. с констативен акт за собственост върху имота през
2020 г. Макар да демонстрира изява на намерение за своене на целия имот и
от този момент (денят на издаване на констативния нотариален акт 31.08.2021
г.) да установява владение върху идеалните части на другите наследници,
владението на Л. Р. е прекъснато на следващата година (03.11.2021 г.) с
предявяване на иска за делба на имота от останалите съсобственици. При това
положение от негова страна не е упражнявано непрекъснато владение в
продължение на десет години, поради което той не го е придобил по давност
(чл. 79, ал. 1 ЗС). По тези съображения съдът приема, че и по отношение на
поземлен имот с идентификатор 03558.69.107, заедно с построените в него
жилищна сграда с идентификатор 03558.69.107.1. по КККР на с. Б., Община
Троян, между страните по делото е налице съсобственост по наследяване,
поради което същият следва да бъде допуснат до делба при възприетите от
районния съд квоти в съсобствеността (въпросът за квотите не е повдиган с
въззивната жалба, с оглед на което съдът не дължи му отговор съгласно чл.
269 ГПК).
Неоснователни са доводите в обратния смисъл – че имотът не е в режим
на съсобственост и че Л. И. Р. е негов изключителен собственик по давностно
владение. Упрекът към съда за недоказаност на извода, че общите
наследодатели са били собственици на имота, не почива на събраните по
делото доказателства, според които именно в този имот се намирал домът на
общите наследодатели на страните, че те са живели в имота до смъртта си и
че там са се родили техните деца. При тази продължителност на установеното
от тях владение следва, че те са го придобили по давност приживе, още преди
да починат, поради което не би могло да се поставя въпрос за продължаване
на владението от наследниците им. Принципно, наследникът би могъл да
присъедини към своето владение това на наследодателя си в хипотезата на чл.
82 ЗС, защото приелият наследството наследник се явява негов
правоприемник, поради което доводите за игнориране от районния съд на чл.
31 и чл. 60 ЗН при постановяване на решението не може да бъдат споделени.
Цитираните разпоредби установяват правила за определяне размера на
запазената част (чл. 31 ЗН) и за отговорността на наследника за задълженията
в наследството (чл. 60), които въпроси не се съдържат в конкретния спор -
дали собствеността върху поземления имот е преминала към страните по
наследяване от общите им наследодатели. Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба за неправилно интерпретиране от съда на свидетелските
показания, според които никой друг, освен въззивникът, не е упражнявал
фактическа власт върху имота. Както се посочи, извършените от него
действия (по почистване на имота, възстановяване на оградите и поставяне на
кошери) са присъщи за всеки съсобственик, желаещ да си служи с вещта, че
6
непротивопоставянето от останалите съсобственици е свидетелство за
липсваща при тях потребност от същото служене (чл. 31, ал. 1 ЗС), както и че
с оглед на това им естество, тези действия не съставляват манифестиране
пред останалите наследници на намерение за своене на целия имот. Такава
промяна в намерението е снабдяването на Л. Р. с констативен акт за
собственост върху имота през 2020 г., но установеното от него владение след
този момент е прекъснато с предявяване на иска за неговата делба, поради
което защитното възражение за придобиването му по давност е
неоснователно.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск, в частност за наличие на съсобственост и върху поземлен имот с
идентификатор 03558.69.107, заедно с построените в него жилищна сграда с
идентификатор 03558.69.107.1. по КККР на с. Б., Община Троян, съвпадат с
крайните такива районния съд.
Въззиваемите Г. С. С., С. П. А. и Н. П. А. претендират присъждане на
разноски за въззивната инстанция, като доказаните такива са в размер на 800
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (л. 45 в.гр.д. 448/22). Искането за
разноски е своевременно заявено (с писмения отговор на въззивната жалба).
Размерът на заплатеното възнаграждение е определен при установения
нормативен минимум по чл. 7, ал. 4, изр. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (800 лв.), поради
което възражението на въззивницата за неговата прекомерност е
неоснователно. Независимо, че производството на съдебната делбата е в
първата му фаза, въззиваемите имат право на разноски, поради
неоснователност на въззивната жалба. С нейното подаване е повдигнат спор
относно допускане до делба на единия от посочените в исковата молба имоти,
а когато съделител обжалва съдебното решение по допускане или по
извършване на делбата, разноските за съответната по обжалване се
разпределят съобразно изхода на спора, по правилото на чл. 78 ГПК, без
значение коя фаза се намира делбеното производство и дали дяловете на
съделителите са определени. В този смисъл са и указанията по т. 9 на
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г. на Пленума на ВС. Ето защо Л. И. Р. и К.
И. Б. (присъединила се към въззивната жалба) следва да заплатят на Г. С. С.,
7
С. П. А. и Н. П. А. разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция (неоснователност на
въззивната жалба), на въззивниците не се дължи присъждане на
претендираните разноски.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 128/29.06.2022 г., по гр.д. № 896/2021 г.
на РС – Троян, в обжалваната му част, с която до съдебна делба между
страните е допуснат поземлен имот с идентификатор 03558.69.107, ведно с
построената в него сграда с идентификатор 03558.69.107.1, и с която е
отменен нотариален акт за собственост № 148, т. II, рег. № 2283, н.д. №
304/2020 г. на нотариус М. Г. до размера на ¾ ид.ч.
ОСЪЖДА Л. И. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** и К. И. Б., с ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на Г. С. С., с ЕГН **********, с адрес:
***, С. П. А., с ЕГН **********, с адрес: *** и Н. П. А., с ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 800 лв., представляваща сторени по делото разноски във
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8