Решение по дело №2269/2018 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    2018г., гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в състав:

                      

                                СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева  адм. дело № 2269 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

П   

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Г.А.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. Д. против Областна дирекция на МВР-Велико Търново с правно основание чл.1 ал.1 ЗОДОВ и чл.4 ЗОДОВ, с цена на иска в размер на 300 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № 920/2008г. от 20.03.2008г. на началника на РПУ - Горна Оряховица към ОДП - В. Търново, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 741/2016г. по описа на РС-Горна Оряховица, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата с присъждане на направените разноски по настоящото дело.

 Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 920/2008г. от 20.03.2008г., издадено от началника на РПУ - Горна Оряховица към ОДП - В. Търново, му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП. Г. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с влязло в сила решение постановено по НАХД № 741/2016г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, Наказателно постановление №920/08 от 20.03.2008г., е било отменено, като незаконосъобразно. Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление и процесуалното представителство в образуваното съдебно производство по НАХД № 741/2016г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е упълномощил адвокат и съответно е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие. Поддържа, че направените от него разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение, представляват претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление, поради което  претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на 300лв., за претърпени имуществени вреди, направени в производството по НАХД №741/2016г. за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник поддържа исковата молба и  моли да бъде уважена исковата претенция като бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство съобразно представен списък и договор за правна защита и съдействие в общ размер на 370,95 лева.

Ответникът, не се явява, не се представлява. В писмено становище, чрез пълномощник моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност поддържа, че в случай, че се приеме, че искането за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди е основателно да бъде отхвърлено искането за присъждане на лихва върху това обезщетение. Прави възражение за прекомерност на разноските претендираните от ищеца в настоящото производство.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на исковата претенция като доказана по размер и основание. Счита, че доказателствата по делото установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Безспорно е налице незаконосъобразен административен акт, това е отмененото НП на РУ – гр. Горна Оряховица. Във връзка с неговото обжалване ищецът е сторил разноски във формата на адвокатско възнаграждение, доказателства за това се съдържат в кориците на приобщеното НАХД № 741/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Горна Оряховица. По смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и според Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. това са вреди, които са пряка и непосредствена последица от издаден незаконосъобразен административен акт и подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

С Наказателно постановление № 920/08 от 20.03.2008г.,  издадено от началника на РПУ - Горна Оряховица към ОДП - В. Търново, на Г. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца. По жалба на Г.А.Г., чрез адв.Д. против наказателното постановление е било образувано НАХД № 741/2016г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С влязло в сила Решение № 424 от 19.10.2016г., постановено по НАХД №741/2016г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица, Наказателно постановление № 920/08 от 20.03.2008г., е било отменено и прекратено административно наказателното производство образувано против Г.А.Г. с акт за установяване на административно нарушение №920/11.03.2009г. с №на бланка 184660, поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Постановената отмяна на наказателното постановление се основава на разпоредбите на чл. 80 и чл.81 от НК. ВРС е приел, че в съответствие с чл.81, ал.3 от НК, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с изтичането на срок от 4 години и половина от извършване на нарушението. Основанията за ангажиране на административноназателна отговорност са отпаднали, поради абсолютна погасителна давност и при настъпването й се губи всякаква правна възможност за налагане на наказание, макар и да е било извършено административното нарушение. В този смисъл РС е приел, че за настъпването на абсолютната давност съдът следи служебно, което води до извод за отмяна на обжалваното НП и прекратяване на цялото административно наказателно производство.

От приложените по НАХД №741/2016г. по описа на РС-Горна Оряховица пълномощно /л.5/ и Договор за правна защита и съдействие серия Б №00056086 от 12.10.2016г. /л.24/, Г. е възложил и упълномощил адв. Д. да осъществи процесуално представителство по НАХД №741/2016г., при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.  От мотивите на горното е видно, че „законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.

С оглед горното, предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. В производството по проверка допустимостта на предявен осъдителен иск съдът извършва проверката по чл. 129 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, относно правосубектността и дееспособността на страните, наличието на сила на присъдено нещо или идентичен висящ вече спор, както и доколко е родово и местно компетентен. По отношение осъдителните искове правният интерес произтича от природата на търсената защита и не е необходимо изрично да се установява. Проверката относно обстоятелствата по чл. 204 от АПК следва да се извършва при съобразяване с изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърденията на ищеца са, че е претърпял вреди от незаконосъобразно НП и следва да се разгледат по същество на спора. Преценката следва да обхване въпросите дали е налице издадено незаконосъобразно НП, претърпени ли са от ищеца вреди и в какъв размер, налице ли е пряка причинна връзка между актовете и действията на ответника, и настъпилите вреди за ищеца. В конкретния случай, искът е предявен от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди породени от незаконосъобразността на отменено НП, срещу юридическото лице, в чиято структура се намира органът издал отмененото НП. От изложеното следва, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което искът е допустим за разглеждане.

 

 

 

 

Разгледан по същество, искът е неоснователен. 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата възниква при наличието на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда - имуществена и/или неимуществена и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред. В конкретния случай се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тази дейност се определя като форма на административна /изпълнителна/ дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото не се спори, че с Наказателно постановление №920/08г. от 20.03.2008г. Началника на РПУ Горна Оряховица към ОД на МВР-Велико Търново, на Г.Г. са наложени административни наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца. С влязло в сила Решение № 424 от 19.10.2016г. по  НАХД №741/2016г. по описа на РС-Горна Оряховица, Наказателно постановление № 920/08 от 20.03.2008г. е било отменено. От приложеното решение е видно, че постановената отмяна на наказателното постановление не се основава на неговата незаконосъобразност, а на обстоятелството, че при субсидиарното прилагане на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, административно наказателната отговорност на Г. за нарушенията, за които е санкциониран с НП № 920/08 от 20.03.2008г., е погасена, поради изтичането на абсолютна давност за административно наказателно преследване, при настъпването на която се губи правна възможност за налагане на наказание, макар и да е извършено нарушение.

По аргумент от Постановление № 10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС, съдът има задължение служебно да следи дали не са изтекли сроковете за образуване на административно наказателното производство съответно тези, имащи за последица погасяване на административнонаказателната отговорност по давност, доколкото изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство, е основание за отмяна на издаденото наказателното постановление, без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. В този смисъл постановената от съда отмяна на Наказателно постановление № 920/08 от 20.03.2008г., поради изтичане на абсолютна давност за административнонаказателно преследване, не обуславя извод, че издаденото Наказателно постановление представлява незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност и съответно, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Велико Търново по предявения от Г. иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, не могат да бъдат разглеждани като претърпяна имуществена вреда от лице, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е било привлечено към административно наказателна отговорност с издаденото НП. Действително съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, но разрешенията, дадени с Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и с ТР № 1/15.03.2017г. на ОСС от Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2016г., обуславят правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с претърпени имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадено наказателно постановление и се свързват с незаконосъобразно /неправилно/ привличане на лицето към административнонаказателна отговорност. В случая обаче НП № 920/08 от 20.03.2008г. не е било отменено като незаконосъобразно, а с оглед прилагането на чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и прекратяване на административнонаказателното производство образувано срещу Г. с посочения АУАН.

При липсата на съдебно установена незаконосъобразност на наказателното постановление и при произнасяне на съда единствено въз основа на констатираната като настъпила абсолютна погасителна давност за преследване на нарушителя по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, следва извода,  че постановената от РС отмяна на наказателното постановление, е поради настъпване на обективно обстоятелство - изтекла абсолютна давност, а не поради незаконосъобразни актове и действия на администрацията при образуването и провеждането на административно наказателното производство и издаването на наказателното постановление. Правопораждащият фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата не може да се тълкува и да се прилага разширително и в случаите, когато отмяната на акта не се основава на неговата незаконосъобразност, поради което съдът приема, че в хипотезата на отменено НП поради изтичане след издаването на НП на абсолютния давностен срок за административнонаказателно преследване, не е налице една от материалноправните предпоставки за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  В тази насока е и трайната съдебна практика по чл.2 от ЗОДОВ, според която в хипотезата на прекратени наказателни производства, поради изтекла абсолютна давност, липсва елемент от фактическия състав за отговорността на държавата, а именно - незаконност на действията на държавните органи т.е. прекратяването на наказателното производство, поради изтекла в хода на наказателния процес давност не може да бъде материалноправно основание и да легитимира привлеченото към наказателна отговорност лице като носител на вземане за обезщетение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. След като виновността на лицето не е отречена с влязъл в сила акт по съществото на наказателното дело, не може да се претендира отговорност от държавата за действията и актовете на органите й, тъй като законът презюмира, че действията на органите на наказателния процес са били процесуално законни, оправдани и дължими до изтичането на давността.

Предвид изложеното, съдът намира, че по предявения от Г. иск не е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Велико Търново по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300лв., като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно НП, доколкото отмяната с влязло в сила Решение №424 от 19.10.2016г. по НАХД № 741/2016г. по описа на РС-Горна Оряховица на Наказателно постановление № 920/08 от 20.03.2008г., издадено от Началник на РПУ Г.Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, не се свързва с незаконосъобразността на НП.   

 Водим от горното, настоящия състав на Административен съд-Варна,

 

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д., с посочен съдебен адрес ***, против Областна дирекция на МВР – Велико Търново иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.4 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300лв. за претърпени от Г.А.Г. имуществени вреди вследствие от отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 920/08 от 20.03.2008г., издадено от Началника на РПУ – Горна Оряховица към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: