Р Е Ш Е Н И Е
№ I-34
26.02.2020г.,
град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в
публично съдебно заседание, на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани
Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д.
№ 2090 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по въззивна жалба, подадена от “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, жк. “Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос
Кинг чрез адв. Здравко
Цанев от САК с адрес за връчване гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Александър
Жендов“ № 6, етаж 5 срещу
Решение № 2656/22.10.2019г. постановено по гр.д. № 223/2019г. по описа на
Районен съд Бургас.
С обжалваното
решение РС е приел за установено по отношение на Д.А.Г., ЕГН ********** от с. ***, че дължи
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
жк.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и
Джейсън Кристос Кинг сумата от 95.16 лева /деветдесет и пет лева и шестнадесет
стотинки/ главница с ДДС, дължима за ползвани мобилни услуги и лизингови вноски
по договор за мобилни услуги № *********/24.03.2016г., договор за мобилни
услуги № *********/04.06.2016г. и договор за лизинг от 04.06.2016г., сбор от
47.59 лева по фактура № **********/01.12.2016г. и 47.57 лева по фактура №
**********/01.01.2017г., ведно със законната лихва от 14.08.2018г. до
окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение
№ 3098/16.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6029/2018г., като е отхвърлил иска за
горницата над 95.16 лева до целия претендиран размер от 850.19 лева.
Въззивната жалба
е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК като решението се обжалва само в
частта, в която РС е приел, че ответницата не дължи цена на неизплатени
предсрочно изискуеми лизингови вноски в размер от 89,44 лева с вкл. ДДС,
представляващи шестнадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно
устройство Alcatel One Touch Pop Star, предоставено с договор за лизинг от
04.06.2016г, начислени във фактура № **********/01.03.2017г. с настъпил падеж
на 16.03.2017г.
Решението,
предвид липса на жалба, е влязло в законна сила в частта, в която е прието за
установено, че Д.А.Г. дължи на „Теленор
България“ ЕАД, сумата от 95.16 лева - главница с ДДС, дължима за ползвани
мобилни услуги и лизингови вноски по договор за мобилни услуги №
*********/24.03.2016г., договор за мобилни услуги № *********/04.06.2016г. и
договор за лизинг от 04.06.2016г., сбор от 47.59 лева по фактура №
**********/01.12.2016г. и 47.57 лева по фактура № **********/01.01.2017г.,
ведно със законната лихва от 14.08.2018г. до окончателното изплащане, както и в
частта, в която искът е отхвърлен над сумата в размер на 89,44 лева. Висящ пред
настоящата инстанция е само спорът относно дължимостта на сумата в размер на
89,44 лева с вкл. ДДС, представляващи шестнадесет предсрочно изискуеми
лизингови вноски за мобилно устройство Alcatel One Touch Pop Star, предоставено
с договор за лизинг от 04.06.2016г, начислени във фактура №
**********/01.03.2017г. с настъпил падеж на 16.03.2017г.
Жалбоподателят
счита, че по делото са събрани доказателства за възникналото между страните
облигационно отношение, както и че е изпълнил задълженията си по него като
ответницата била запозната с приложимите Общи условия, които били част от
индивидуално уговорените клаузи. Ответникът не изпълнил задълженията си по
договора като не престирал в срок месечните лизингови вноски и към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.08.2018г. ответникът изпаднал в забава по
отношение на заплащането на всички лизингови вноски съгласно чл. 84 ЗЗД.
Претенцията за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски се основавала на
чл. 12 от ОУ към договорите за лизинг и счита за неправилен извода, че клаузата
противоречи на добрите нрави като излага съображения, че обявяване на
предсрочна изискуемост не водело до неблагоприятни за лизингополучателя
последици и не създавало допълнителни задължения с обезщетителен характер. Дори
да се приемело, че сред предпоставките за възникване на спорното вземане било
развалянето на договора, счита, че „Теленор България“ ЕАД доказало всички
предпоставки. По делото липсвали доказателства лизинговата вещ да е върната
като изпадането в забава за изпълнение на задълженията за заплащане на
потребените услуги и дължимите лизингови вноски на ответника са довели до
предсрочното прекратяване на сключените между страните договори, включително
договора за лизинг, което довело до предсрочно начисляване на лизинговите
вноски. Отделно счита за неправилен извода на съда, че след прекратяване на
догорите за мобилни услуги, договорът за
лизинг на мобилен апарат ставал безпредметен.
Сочи, че веща не е върната и след изтичане на срока на договора за
лизинг като несъмнено ответницата получила облага и не изпълнила договорните си
задължения да заплати цената на мобилното устройство. Съдът приел заплащането
на две текущи лизингови вноски, което означавало, че приема валидно възникнало
облигационно отношение. Моли да се отмени решението в частта, в която е
отхвърлена претенцията на ищеца и да се признае за установено, че ответницата
му дължи сума в размер на 89,44 лева, представляваща шестнадесет предсрочно
изискуеми вноски по договор за лизинг.
В срока по чл.
263 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от особен представител адв. Георги Янев като въззивната
жалба се намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно.
Сочи, че правилно е прието, че чл. 12 ОУ е неравноправна клауза. Не било
доказано каква е цената на веща при плащане в брой и при плащане на лизинг,
както и не било ясно може ли да се ползва веща след изключване на сим-картата.
Счита, че не са допуснати нарушения при докладване на делото. Ищецът не бил поканил
ответника да върне веща, а едностранно прекратил договора, без да уведоми
потребителя, че прекратява договора за мобилни услуги и желае заплащане на
всички лизингови вноски или връщането на веща. Не било доказано, че
лизингополучателят е ползвал веща, не били показани технически характеристики
на веща, от които да се установи блокира ли се ползването на апарата след
спиране на активността на сим-картата. Моли въззивната жалба да се остави без
уважение. Претендира заплащане на разноски.
В съдебно
заседание въззивникът не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа
въззивната жалба, излага становище по същество, за въззиваемия се явява особен
представител, който поддържа отговора на въззивна жалба, моли да се потвърди
обжалваното решение.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С искова молба „Теленор
България“ ЕАД е сезирало РС Бургас с иск да се признае за установено по
отношение на Д.Г., че дължи сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по гр.д. № 6029/2018г. на БРС в това число и сумата в
размер на 89,44 лева с вкл. ДДС, начислена във фактура №
**********/01.03.2017г. – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
мобилно устройство Alcatel One Touch Pop Star като обявяването на предсрочната изискуемост
било предвидено в чл. 12 Общите условия (ОУ) на оператора.
Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено в РС Бургас от „Теленор
България“ ЕАД на 15.08.2018г. като се сочи предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги по вина на потребителя, поради което била обявена предсрочна
изискуемост на неначислените лизингови вноски, уредени в чл. 12 ОУ на оператора
за договорите за лизинг като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя по свързаните
договори за мобилни услуги. Претендира се вземане в размер на 89,44 лева по
фактура № **********/01.03.2017г. за предсрочно изискуем остатък от лизинговите
вноски за мобилно устройство Alcatel One
Touch Pop Star, равняващ се на шестнадесет неначислени лизингови вноски. Издадена е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2018г. за
сумата от 850,19 лева – главница, представляваща неизпълнени парични задължения
по договор за мобилни услуги № *********/24.03.2016г., договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 04.06.2016г., ведно със законната
лихва от 14.08.2018г. до изплащане на задължението.
Представят се
договор за мобилни услуги № ********* и договор за мобилни услуги № *********
за предоставяне на мобилни услуги. Представя се договор за лизинг, сключен на
04.06.2016г. между „Теленор България“ ЕАД и Д.Г., с който лизингодателят се
задължил да предостави на мобилно устройство Alcatel One Touch Pop Star color
като
лизингополучателят се съгласил да заплати обща лизингова цена в размер на
163,57 лева с включен ДДС и с право да придобие собствеността като подпише
договор за изкупуване на устройството. Договора е сключен за срок от 23 месеца
и лизингополучателят се задължил да заплати цената с първоначална вноска 35
лева с ДДС и 23 броя лизингови вноски всяка в размер на 5,59 лева, които вноски
се фактурирали при условията на плащане на задълженията за мобилни услуги. Установява
се от чл. 1, ал. 2, че лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство като подпише договор за изкупуване
с лизингодателя най-малко 10 дни преди
изтичане на срока на договора за лизинг след изпълнение на условията на
договора за лизинг и като заплати допълнително сумата от 5,59 лв. Посочено е в
чл. 2, че договорът се сключва за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на
подписването му от страните в случая това е 04.06.2016г., т.е. срокът на последната
падежирала вноска е 04.05.2018 година.
Съгласно
представените ОУ към договора за лизинг в чл. 12 е предвидено, че в случай на
неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на договора, ОУ и
действащото законодателство с писмено уведомление до лизингополучателя да се
откаже едностранно от изпълнението на задълженията си по договора и ОУ, и/или
да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми,
посочени в договора за лизинг, дължими и платими и/или да поиска връщане на
устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба, прехвърляне или
отдаване на лизинг устройството и /или принудително да удовлетвори вземането си
от предоставения като обезпечение запис на заповед. Съгласно ал. 2 месечните вноски
и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги
сключен с лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно тези договори плащания.
Представя се
фактура № **********/01.03.2017г., в която е включено процесното вземане като е
посочено вноска за лизинг след 01.01.2014г., начислена към 01.03.2017г. – 89,44
лева.
По делото е представено
заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което по информация на ищеца
по договор за лизинг не са заплатени 16 броя лизингови вноски по 5,59 лева с
вкл. ДДС или общо 89,44 лева.
С подписване на
договора за мобилни услуги ответникът е декларирал, че е запознат с ОУ на
мобилния оператор. Съгласно чл. 19б., б в) от ОУ, публикувани в интернет, Теленор
има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят:
в)не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.
С Постановеното
съдебно решение първоинстанционният съд е намерил, че между страните е налице
облигационно отношение, посочено от сключените договори за мобилни услуги и
договор за лизинг, с подписа си ответницата е удостоверила, че е получила
мобилно устройство. Счетено е, че са дължими лизингови вноски за ползване на
устройството, но е прието, че сумата 89,44 лева като предсрочно изискуема не е
дължима, тъй като клаузата на чл. 12, ал. 2 ОУ според която месечните вноски са
предсрочно изискуеми е неравноправна и противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26 ЗЗД, тъй като независимо, че лизингът няма да действа занапред
лизингодателят може да претендира всички лизингови вноски, а в същото време
договорът за мобилни услуги е прекратен, не могат да се осъществяват разговори
и договорът за лизинг става безпредметен.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивна инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта само в обжалваната част. ОС счита, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност намира следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 от ГПК
е предявен в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до
дължимост на претендираните суми. Относно наведените с въззивната жалба
възражения при докладване на делото от БРС следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 / 2013 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по
докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да
извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва
да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това
нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното
решение, тъй като докладването на делото по реда на чл.
146 ГПК не е
насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на
процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на
правото на иск. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на
допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да
прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад
по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.
146, ал. 1 ГПК, тъй като
характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от
първата инстанция.
С проекта за
доклад по делото (л.55) първоинстанционният съд е указал на ищеца, наред с
останалите релевантни за спора факти, ищецът да установи и прекратяване на договорите поради неплащане
на дължими суми, наличие на основание за прекратяване и затова изложените
възражения във въззивната жалба, че съдът не е разпределил правилно
доказателствената тежест и не е указал, че следва да се установи прекратяване
не е основателно. Относно възражението, че договорната клауза не е
неравноправна и не противоречи на добрите нрави следва да се посочи, че договорна
клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да
не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на
добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. За
да се стигне до преценката дали клаузата е неравноправна, следва да бъдат
установени по делото останалите предпоставки за уважаване на иска. Предявеният
иск по реда на чл. 422 ГПК, съгласно заявените в исковата молба твърдения и
подаденото заявление, този състав също намира, че е чл. 79, ал. 1 ЗЗД като по
този иск страната следва да установи наличието на валидно облигационно
отношение, изпълнение на задължението си по него точно, дължимите вноски, да се
установи прекратяването на договорите за мобилни услуги и възникване на
вземането за предсрочно изискуеми лизингови вноски, чийто падеж не е настъпил –
такива са и дадените от първа инстанция с доклада указания.
Не е спорно, че
между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за лизинг,
така е прието и от БРС. Ищецът е предоставил вещта за ползване на ответницата,
което обстоятелство тя е декларирала с подписване на договора за лизинг. От
събраните доказателства се установява, че ответницата е допуснала просрочие при
плащане на задълженията си по договори за предоставяне на мобилни услуги, но не
може да се направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да
прекрати договорите за мобилни услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 87 ЗЗД
кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането ще счита договора за развален,
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма или да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок,
ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на
длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни
непременно в уговореното време. В случая договорите са сключени в писмена
форма, но по делото липсват доказателства ответницата да е била уведомена писмено
за упражнено от страна на оператора прекратяване на договорите. Съгласно чл. 19б.,
б в) от ОУ, публикувани в интернет, Теленор има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
безсрочен, в случай че потребителят: в)не е платил дължими суми след изтичането
на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. Предвидената
възможност за оператора не го освобождава от задължението да уведоми
потребителя, че е упражнил правото си и е прекратил договорите и са неоснователни
доводите, че договорите между страните са прекратени автоматично, тъй като
липсва яснота как е уведомена ответницата, както и не е неясно от кого и от кой
момент се прекратява действието на договорите. Това се подкрепа и от факта, че
със становище л. 60 от първа инстанция ищецът е посочил, че е изпратил покана
за доброволно изпълнение като е предоставен 10-дневен срок за изпълнение на
потребителя, но такава покана не е представена по делото, въпреки изложеното,
че по-късно ще бъде представена. В хода на производството не е проведено
доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения по договорите
за мобилни услуги, по какъв начин страната, която твърди, че упражнява правото
си да прекрати договора е уведомила другата страна. Ето защо съдът намира, че
не е настъпила предвидената в договора за лизинг предпоставка, а именно
надлежно прекратяване на договорите за мобилни услуги.
С проекта за
доклад по делото съдът е указал на ищеца тежестта да установи прекратяване на
договорите поради неплащане на дължими суми, наличие на основание за
прекратяване и въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не е провел
доказване за датата на прекратяване на отношението, предпоставка за обявяване
на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, поради което искът на
предявеното основание не е основателен, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд, но по други съображения.
На следващо
място относно довода във въззивната жалба, че по делото липсват доказателства мобилното
устройство да е върнато и че потребителят е продължил да го използва, поради което
са дължими лизинговите вноски, съдебния състав намира, че се касае за въвеждане
на нови юридически факти, които обосновават ново основание на иска, за което по
делото не е разпределяна доказателствена тежест и по които фактически твърдения
ответникът не е имал възможност да се защитава. В този смисъл са неоснователни
възраженията на въззивника, че ответникът не изложил твърдение дали лизинговата
вещ е върната. Основанието на иска се извежда от твърдените от ищеца юридически
факти, от които произтича претендираното от него субективно материално право. Ищецът
изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в
сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в
процеса накърнено субективно материално право. В случая в заповедното
производство ищецът се позовава на факта на прекратеното договорно отношение по
договор за мобилни услуги като предпоставка за предсрочна изискуемост на всички
лизингови вноски, а твърденията, че потребителят е продължил да ползва
мобилното устройство са други, нови юридически факти, въведени едва във
въззивното производство, които обосновават друго основание на иска, което не може
да бъде въведено в тази фаза на процеса. Видно от представения договор за
лизинг и посоченото във въззивната жалба падежът на последната вноска по договора
за лизинг е 04.05.2018г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 15.08.2018г., но в заповедното
производство ищецът не се позовава на съществувалото между страните
облигационно отношение - изпълнение на задълженията си по него и настъпил падеж
на лизингови вноски, а се позовава на обстоятелството, че е прекратен договорът
за мобилни услуги и на това основание претендира дължимост на предсрочно
изискуеми шестнадесет нечислени вноски за договор за лизинг. Видно от посочения
период не се касае за факти, които са настъпили в хода на процеса. Този съдебен
състав намира, че фактическото твърдение, че веща продължава да се ползва и на
това основание вноските за лизинг са дължими касае нови юридически факти,
различни от тези, които са заявени в заповедното производство, а въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност съгласно т. 11б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК, какъвто в случая пред първа инстанция не е предявен за съвместно
разглеждане.
Предвид изложеното по-горе този съдебен състав
намира, че искът за заплащане на предсрочно изискуеми лизингови вноски поради
прекратяване на договорите за мобилни услуги не е основателен и следва да бъде
отхвърлен. Поради съвпадане на крайните изводи на първа и въззивна инстанция, решението
в обжалваната част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а
въззивната жалба да се остави без уважение.
Предвид оставянето на въззивната жалба без уважение, на въззивника не се дължат
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи
на обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2656/22.10.2019г. постановено по гр. д. №223/2019г. по описа на Районен съд
Бургас в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.