Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 621
26.09.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №219 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на П.В.М. ***, срещу Заповед
№272з-206/28.01.2022 г. на Директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) –
Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”
за срок от 3 (три) месеца.
Оспорващият считал заповедта за незаконосъобразна
по своята правна същност, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и
несъобразяване с целта на закона, а наложеното му дисциплинарно наказание
считал за явно несправедливо.
Излагат се доводи, че на жалбоподателя не била
връчена Заповед №1253з-371/05.11.2021 г., с която е образувано дисциплинарното
производство и не му била предоставена възможност да се запознае с нейното
съдържание. Не му била предоставена възможност да участва в работата на
дисциплинарно разследващата комисия, самостоятелно, или подпомаган от друг
упълномощен служител на МВР или адвокат. От текста на връчената му Покана за
даване на писмени обяснения с рег.№1253з-12674 от 19.11.2021 г. изобщо не
ставало ясно за какво дисциплинарно нарушение е била образувана дисциплинарната
проверка и не му били посочени конкретни въпроси за изясняване на фактическата
страна, поради което отказал да дава обяснения по случая. При връчване на
Обобщената справка с №1253р-13347/06.12.2021 г. отново не му било позволено да
се запознае с целия доказателствен материал, поради което считал, че значително
било нарушено правото му на защита. Проведеното без негово участие
дисциплинарно производство било опорочено и проведено при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, което било самостоятелно основание
за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Твърди се, че оспорената заповед била издадена при
допуснати нарушения на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като в нея били цитирани няколко
отделни деяния, с които според дисциплинарно наказващия орган наказаното лице
не било изпълнило служебните си задължения, а поведението на наказания служител
било санкционирано с налагане на едно наказание. Описаното в заповедта, а и в
справката, поведение на служителя, водело до извода, че на практика са налице
три осъществени дисциплинарни нарушения, поради което за санкционирания нямало
яснота за кое точно от тях е наложено дисциплинарното наказание. Това
затруднявало правото му на защита и представлявало съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, довело и до издаване на акта в
нарушение на материалния закон. Нарушена била разпоредбата на чл.197, ал.2 от ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следвало да се налага отделно
наказание. В диспозитива на обжалвания административен акт липсвало произнасяне
по налагане на отделни наказания за всяко описано нарушение, което водело на
извода за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, при неспазване
изискването на чл.197, ал.3 от ЗМВР.
Налице били отменителните основания по чл.146,
т.2, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на обжалваната заповед.
Твърди се също, че правото на защита на
жалбоподателя било нарушено и поради това, че не било посочено кой е издателят
на Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейността по контрол на пътното движение, кога е обнародван и
влязъл в сила този акт, и коя е приложимата и действаща материалноправна норма
към деня на извършване на твърдяното нарушение на служебната дисциплина. В
процесната заповед на жалбоподателя било наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“, без в приложената от ДНО правна квалификация на
деянието да се съдържала посочена някоя от хипотезите на чл.199, ал.1, т.1 до
т.6 от ЗМВР. ДНО неправилно бил квалифицирал деянието като неизпълнение на
служебните задължения по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, цитирайки неспазване
на разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1 – т.4 от Инструкция №8121з-749 от 20
октомври 2014 г., което нарушение по своята правна същност било такова по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, доколкото се касаело до неизпълнение на
подзаконов нормативен акт, издаден от Министъра на вътрешните работи.
Оспорващият заявява, че не бил извършил посочените
в заповедта дисциплинарни нарушения. Твърди, че голяма част от дейностите по
пътен контрол, регламентирани в Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г.,
на практика се извършвали извън обсега на монтираните три камери в служебните
полицейски автомобили, а освен това, изхождайки от насочеността и обхвата на
всяка от трите камери, същите не обхващали всички части вътре в купето на
служебния автомобил, както и цялостното пространство извън него, поради което
оспорвал твърдението, че не бил изпълнявал служебните си задължения през
визирания часови диапазон на 03.10.2021 г., а именно за времето от 03:24 часа
до 06:31 часа. Липсвали и нормативни изисквания всички дейности и мероприятия,
включени в понятието „пътен контрол“, да се осъществяват единствено в обсега на
камерите, монтирани в служебните полицейски автомобили, а в обсега на камерите
единствено следвало да се извършва контролът спрямо участниците в пътното
движение. Твърди се, че в посочения часови диапазон не били спирани автомобили
и спрямо водачи на превозни средства не били извършвани проверки за спазване
правилата за движение.
Претендира се обжалваната заповед да бъде
отменена.
Ответникът, Директор на ОДМВР Хасково, не ангажира
становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо рег.№7855р-9625/26.10.2021 г. по описа на
Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР, Директорът на ОДМВР Хасково е бил
уведомен, че при преглед на видеофайлове на адрес \\videocontrol.mvr.bg\vpk$\, папка ODMVR_HASKOVO\VPK3 в изпълнение на Организационно-технологичните правила (ОТП) за работа с АИС
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ (АИС ВОДПК), утвърдени с министерска
заповед №8121з-727/14.07.2020 г., във връзка със Заповед №8121з-1107/25.08.2017
г. относно организиране на контролната дейност по ЗДвП и определяне на мерки за
ограничаване на корупционния риск при осъществяване дейности по контрол на
движението по пътищата, в директория ODMVR_HASKOVO, папка ODMVR_HASKOVO\VPK3\СВ5488\2021-10-03,
е установено нарушение на служебните задължения от полицейски служител от група
„КПДГПАМ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, назначен в наряд нощна
смяна от 20:30 ч. на 02.10.2021 г. до 08:30 ч. на 03.10.2021 г., което се
изразява в това, че за времето от 03:24 ч. на 03.10.2021 г. до 06:31 ч.
служителят назначен за водач на служебен автомобил Киа Сийд с рег.№******** е
извън обсега на камери 01, 02 и 03, монтирани на превозното средство и няма
данни за изпълнение на служебните му задължения.
В писмото е посочено, че системите за
видеонаблюдение са монтирани в служебните автомобили, за да записват действията
на полицейските служители по време на изпълнение на функционалните си
задължения с видеозаснемане и аудиозапис, от областта пред и зад превозното
средство, както и в купето на автомобила. Директорът на ОДМВР – Хасково се
уведомява, че в директория „HASKOVO“, поддиректория „Proverki“ е предоставена папка с номер (********_2021_10.03), съдържаща общо 25 (двадесет
и пет) броя файла с видеоинформация от АИС ВОДПК за дата 03.10.2021 г. от
камери 01, 02 и 03, монтирани на служебен автомобил с рег.№********, числящ се
на ОДМВР Хасково.
За изясняване на постъпилите предварителни данни
за извършено нарушение на служебната дисциплина от служител на ОДМВР Хасково,
съдържащи се в писмо с рег.№7855р-9625/26.10.2021 г. по описа на Дирекция
„Вътрешна сигурност“, Директорът на ОДМВР Хасково е издал Заповед №1253з-371/05.11.2021 г., с която е разпоредил
извършване на проверка по случая – за това, че на 03.10.2021 г. за времето от
03:24 часа до 06:31 часа мл.инспектор П.В.М., мл.автоконтрольор в група
„КПДГПАМ“ при СПП – Хасково, назначен като водач на служебен автомобил с рег.№********
е бил извън обсега на камери 01, 02 и 03, монтирани на превозното средство, и
няма данни за изпълнение на служебните му задължения. По делото е представен
екземпляр от тази заповед с липсваща втора страница, но няма спор, че със
същата заповед проверката е възложена на комисия в състав от поименно
определени председател и двама членове.
Жалбоподателят П.В.М. е запознат със Заповед №1253з-371/05.11.2021
г. на 10.11.2021 г. в 10.20 часа, видно от положения от него саморъчен подпис под текста ѝ.
В хода на дисциплинарното производство са събрани
Ежедневна ведомост – рег.№1253р-9529 от 31.08.2021 г., в частта й, утвърдена от
Началник СПП, за разстановка на силите и средствата за 02.10.2021 г. от 08.30
часа до 08.30 часа, на група КПДГПАМ, в която под т.3 са вписани П.И. и П.М.,
вид наряд М-3, в- 3 нощ. с време на изпълнение на ПК 20.30 – 08.30 ч., положени
са подписи на тези лица като инструктирани, както и подписите на изготвилия
ведомостта инсп.Ж.Ж. и провелия инструктажа инсп.Ив.И.; изискана е и е представена
Кадрова справка на младши инспектор П.В.М. и Формуляр
рег.№3286р-16217/25.04.2016 г. за изготвяне на длъжностна характеристика на
длъжността младши автоконтрольор II - I степен в група „Контрол на пътното движение по
главни пътища и магистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР (последната представена по делото в непълен вид от 16-та и 18-та страници).
От председателя на назначената Комисия до младши
инспектор П.В.М. е изпратена Покана Рег.№1253р-12674/19.11.2021 г., с която във
връзка със заповед 1253з-371/05.11.2021 г. на Директора на ОДМВР Хасково същият
се кани да даде писмени обяснения по случая, а именно в периода от 03:24 часа
до 06:31 часа на 03.10.2021 г. не е изпълнявал служебните си задължения,
въпреки че е бил назначен в наряд за контрол на пътното движение –
дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл.199, ал.1, т.6, пр.4 от ЗМВР
„неуплътняване на работното време“. Предоставена му е възможност в 24-часов
срок след връчване на поканата, да представи писмени обяснения или възражения,
адресирани до Директора на ОДМВР Хасково.
В представената по делото Покана
Рег.№1253р-12674/19.11.2021 г. се съдържа саморъчно изписан текст, че същата е
връчена на служител П.В.М. на 17.11.2021 г. в 09.30 часа, но няма положен
подпис на получилото я лице.
Под Рег.№1253р-12675/19.11.2021 г. е заведена Докладна записка до Директора на ОДМВР
Хасково, от Председателя на Комисията, с която се удостоверява, че при
извършена справка в деловодната система на ОДМВР Хасково за периода от
17.11.2021 г. до 19.11.2021 г., не са установени данни за депозирани от
служителя П.В.М. писмени обяснения или възражения.
Назначената за проверка на случая Комисия е
изготвила и подписала Справка Рег.№1253р-13347/06.12.2021 г., адресирана до
Директора на ОДМВР Хасково, в която е изложила установените от нея обстоятелства.
Комисията е приела за установена следната фактическа обстановка: В периода от
20:30 часа на 02.10.2021 г. до 08:30 часа на 03.10.2021 г. младши инспектор П.В.М.
– младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ –
ОДМВР Хасково, е бил назначен в наряд за контрол на пътното движение в района
на действие – автомагистрала „Марица“, като е използвал служебен автомобил
марка „Киа“ с рег.№********. Видно от прегледа на записите, направени от
видеокамерите, монтирани в служебен автомобил марка „Киа“ с рег.№******** се установило,
че в периода от 03:24 часа до 06:31 часа на 03.10.2021 г. младши инспектор П.В.М.,
назначен като водач на служебния автомобил, е извън обсега на камерите,
монтирани в превозното средство и не изпълнява никаква служебна дейност, свързана
с контрол на пътното движение, въпреки, че е назначен в наряд за контрол на
пътното движение.
Комисията е формирала изводи, че младши инспектор П.В.М.
е нарушил служебната дисциплина, като в посочения период не е изпълнявал
служебните си задължения за контрола на пътното движение, визирани в чл.39,
ал.1, т.1 – 4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а
именно: не е присъствал видимо на пътното платно, не е осъществявал контрол по
спазване правилата за движение, чрез прилагане на административнонаказателни и
принудителни административни мерки, нито е участвал в
организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че е бил назначен в наряд за
контрол на пътното движение.
Като е взела предвид, че нарушението не е тежко по
смисъла на чл.203 от ЗМВР, настъпилите от него последици – неуплътняване на
работното време, формата на вината – умисъл, и цялостното поведение по време на
службата на държавния служител, който
няма наложени наказания, Комисията е предложила да му се наложи дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ да срок от три месеца.
Върху Справката е поставена резолюция „Съгласен“
от 19.01.2021 г., подписана от Директора на ОДМВР Хасково.
На 15.12.2021 г. в 13.30 часа на служителя П.В.М.
е връчена срещу подпис Покана Рег.№1253р-13699/14.12.2021 г. за запознаване с обобщена
справка рег.№1253р-13347/06.12.2021 г. и всички материали от проведеното
дисциплинарно производство, образувано със Заповед №1253р-371/05.11.2021 г. на
Директора на ОДМВР Хасково, и за даване
на допълнителни обяснения или възражения в срок 24 часа след запознаването.
Жалбоподателят се е запознал със Справката на
15.12.2021 г. срещу подпис, видно от отбелязването в същата.
С Докладна записка Рег.№1253р-14011/17.12.2021 г. до
Директора на ОДМВР Хасково от председателя на Комисията е удостоверено, че при
извършена справка в деловодната система на ОДМВР Хасково за периода от 15.11.2021
г. до 17.12.2021 г., не са установени
данни за депозирани от служителя П.В.М. писмени обяснения или възражения.
Със Заповед №272з-206/28.01.2022 г. на
дисциплинарнонаказващия орган Директор на ОДМВР Хасково, на основание чл.204,
т.3; чл.197, ал.1, т.2 и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, на младши инспектор П.В.М.,
младши автоконтрольор I степен в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и
автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ –
ОДМВР Хасково, е наложно дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение за
срок от 3 (три) месеца, за това, че не е
изпълнявал служебните си задължения за контрол на пътното движение, визирани в
чл.39, ал.1, т.1 – 4 от Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а
именно: не е наблюдавал движението, а именно не е присъствал видимо на пътното
платно, не е осъществявал контрол по спазване на правилата за движение, чрез
прилагането на административнонаказателни и принудителни административни мерки,
нито е участвал в организационно-профилактични мероприятия, след като е
установено, че на 03.10.2021 г. в периода от 03:24 часа до 06:31 часа, в който
е назначен като водач на служебен автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“ с рег.№********,
същият е бил извън обсега на камерите, монтирани в превозното средство и не
изпълнява служебните си задължения.
Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 04.03.2022
г., а жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на 17.03.2022
г.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетеля П.И. П., младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ на
ОДМВР Хасково, който на 03.10.2021 г. е бил в същия наряд с жалбоподателя, със
служебен автомобил с рег.№********.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата
за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по смисъла
на чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково е
ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия
е да налага наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР, включително
наказанието „писмено предупреждение“, за служителите на изпълнителски
длъжности, каквато е заеманата от жалбоподателя.
Не се констатират допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Спазени
са предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното
наказание – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая изготвената от дисциплинарно разследващия орган справка е
регистрирана на 06.12.2021 г. и резолирана от дисциплинарно наказващия орган на
19.01.2022 г., следователно не са изтекли два месеца до датата на издаване на
заповедта – 28.01.2022 г. Спазен е и едногодишният срок, доколкото вмененото на
служителя дисциплинарно нарушение е извършено на 03.10.2021 г.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
не му била връчена заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство,
не му била предоставена възможност да се запознае с нейното съдържание и
възможност да участва в работата на дисциплинарно разследващата комисия,
самостоятелно, или подпомаган от друг упълномощен служител на МВР или адвокат.
Видно от положения саморъчен подпис под текста на Заповед №1253з-371/05.11.2021
г. на Директора на ОДМВР Хасково, на 10.11.2021 г. служителят П.В.М. е запознат
със заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство срещу него, а
във визираната заповед подробно са изложени обстоятелствата, които подлежат на
дисциплинарно разследване, с което е осигурена възможност служителят да разбере
за какво дисциплинарно нарушение е била образувана дисциплинарната проверка. Изрично
на трета страница от заповедта се съдържа текст, според който служителят се
уведомява за правото му да се запознае със заповедта за проверката, със
справката и всички материали по проверката, да участва в производството
самостоятелно, или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител
от МВР или от адвокат, да представя доказателства, да прави искания, бележки и
възражения, да дава или да откаже да дава обяснения.
В представената по делото Покана за даване на
писмени обяснения също изрично е посочено, че служителят се поканва да даде
писмени обяснения във връзка с цитираната заповед за образуване на
дисциплинарното производство, описано е какво се счита, че е извършил на дата
03.10.2021 г. и че то съставлява съставомерно по чл.199, ал.1, т.6, предложение
четвърто от ЗМВР дисциплинарно нарушение „неуплътняване на работното време“.
Действително в Поканата с Рег.№1253р-12674/19.11.2021 г. не се установява
подпис на получилото я лице, а само саморъчно вписване трите имена на служител П.В.М.
и дата 17.11.2021 г. в 09.30 часа, но изрично в жалбата е заявено:
„Впоследствие ми бе връчена Покана за даване на писмени обяснения с
рег.№1253з-12674 от дата 19.11.2021 г. …“, т.е. жалбоподателят не оспорва, че тази
покана му е била връчена, а той е отказал да даде писмени обяснения по
субективни съображения. Доколкото на служителя не е било препятствано правото
да участва в дисциплинарното производство и да представи писмени обяснения,
както и да се запознае с изготвената като краен резултат от проверката Справка,
да получи екземпляр от нея и даде последващи обяснения, то не се констатират
допуснати в тази връзка съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, годни да доведат до отмяна на административния акт.
Във връзка с изложеното съдът приема за спазено и изискването
на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ алтернативно задължение за дисциплинарно
наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. В случая не се установяват обстоятелства, обективно
препятстващи служителя да даде писмени обяснения или възражения по случая,
които да бъдат приети от дисциплинарно наказващия орган.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
възраженията на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед били
допуснати нарушения на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като в нея били цитирани няколко
отделни деяния, с които според дисциплинарно наказващия орган наказаното лице
не било изпълнило служебните си задължения, а поведението на наказания служител
било санкционирано с налагане на едно наказание. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа предписаните от
чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като в нея са посочени извършителят, времето,
мястото и обстоятелства, при които е извършено възприетото като нарушение,
разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е
установено. Описаното в заповедта поведение на служителя, изразяващо се в
бездействие в конкретен интервал от време на конкретно място да изпълнява
изброени служебни задължения, не води на извода, че му се вменяват за извършени
повече от едно дисциплинарни нарушения. Вмененото на служителя дисциплинарно
нарушение е неуплътняване на работното време, и то е конкретизирано чрез
посоченото изброяване на служебни задължения, които служителят е следвало да
извършва в периода, в който е в наряд като водач на служебен автомобил, а не е
установено да е извършвал нито едно от тях. В оспорената заповед е посочено
какво деяние е извършил (не е извършил) наказаният служител, изложените в тази насока обстоятелства в оспорения
акт са подробни и ясни, и не оставят съмнение за това, че му е вменено неизпълнение
на служебни задължения.
Коректно като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание административният орган е вписал в заповедта
разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, според която неизпълнението на
служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение. Посочването, че
служебните задължения за контрол на пътното движение на служителя по време на
наряд са визирани в чл.39, ал.1, т.1 – 4 от Инструкция №8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, не води до извод за несъответствие между
фактическото описание и правната квалификация на дисциплинарното нарушение.
Непосочването на издателя на цитираната Инструкция, при пълното изписване на
номера и наименованието й, също не представлява такава непълнота в съдържанието
на оспорената заповед, която е годна да доведе служителя до объркване или
неяснота относно вмененото му дисциплинарно нарушение.
Противно на твърденията в жалбата, съдът не
установи неяснота или противоречие в текста на заповедта. Направеното описание
на нарушението от фактическа страна е напълно достатъчно жалбоподателят да
разбере какво дисциплинарно нарушение му е вменено да е извършил и не се
установява непълнота на изложението в заповедта, въз основа на която съдът да
приеме, че е налице нарушаване правото на защита на наказаното лице. В
процесната заповед е вписано, че извършеното от П.М. нарушение на служебната
дисциплина е съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, според която разпоредба
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ се налага за: системно
неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа
или неуплътняване на работното време. Доколкото в заповедта изрично е посочено,
че нарушението води до неуплътняване на работното време, то очевидно е
приложена последната хипотеза на разпоредбата. Налице е съответствие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, и правото на
защита на оспорващата не е накърнено.
Съдът приема за безспорно установено виновното
извършване от страна на жалбоподателя на описаното в оспорената заповед
нарушение, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Установеното от
Комисията и възприето от дисциплинарнонаказващия орган, че жалбоподателят е бил
назначен в наряд за контрол на пътното движение в района на действие –
автомагистрала „Марица“, като е използвал служебен автомобил марка „Киа“ с
рег.№******** и при прегледа на записите, направени от видеокамерите, монтирани
в същия служебен автомобил, в периода от 03:24 часа до 06:31 часа на 03.10.2021
г. той е извън обсега на камерите и не изпълнява никаква служебна дейност,
свързана с контрол на пътното движение, се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства. Жалбоподателят не оспорва установеното при преглед на
видеофайловете на съхранените записи с видеоинформация от АИС ВОДПК за дата 03.10.2021 г. от камери 01, 02 и 03,
монтирани на служебен автомобил с рег.№********, числящ се на ОДМВР Хасково, а
именно, че в периода от 03:24 часа до 06:31 часа той не попада в обсега на
камерите. Възражението на оспорващия, че на практика голяма част от регламентираните в Инструкцията дейности по
пътен контрол се извършват извън обсега на монтираните три камери в служебните
полицейски автомобили, не намира опора в ангажираните по негово искане като
доказателства по делото „Указания за работа на полицейските служители със
системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на
„Пътна полиция“. Технически характеристики и правила за работа“. Съгласно тези
Указания, утвърдени със Заповед №8121з-731/15.07.2020 г. на Министъра на
вътрешните работи, системите за видеонаблюдение, монтирани в автомобил,
записват действията на полицейските служители по време на изпълнение на
функционалните им задължения с видеозаснемане и аудиозапис, от областта пред и
зад превозното средство, както и в купето на автомобила. В Указанията е
предвидено, че системите не се нуждаят от отделно включване, а се привеждат в
работен режим в момента на стартиране двигателя на автомобила, като се
забранява същите да бъдат изключвани по някакъв начин, а служебните автомобили
са обозначени със стикер за постоянно видеонаблюдение и аудиозапис. Също в
Указанията е предвидено, че служителите, осъществяващи пътен контрол, следва да
спират МПС за проверка и вземане на отношение само в обхвата на камерите, а за
ясна видимост на действията на полицейския служител, разстоянието до
проверявания автомобил следва да не е по-голямо от 10 метра. Отделно е
предвидено, че проверката на документите на спрения автомобил, водача и/или
пътниците, както и съставянето на акт за установяване на административно
нарушение АУАН или фиш се извършва само в купето на служебния автомобил, в
обхвата на камерите (на предната седалка), и че по време на извършваната
проверка полицейските служители застават по начин, който не закрива действията
им при видеозаснемане от системите. Регламентирани са и действията на
служителите в случаите на невъзможност да се извършва контрол на пътното
движение и патрулно-постова дейност с автомобила, в следствие на повреда на
системите за видеозаснемане.
Изброената регламентация води на еднозначен извод,
че монтираните в служебните полицейски автомобили системите за видеонаблюдение
имат за цел да записват действията на полицейските служители по време на
изпълнение на функционалните им задължения, откъдето следва и правилния извод на
дисциплинарнонаказващия орган, че незаснемането за период от три часа на
служителя, изпълняващ наряд като водач на патрулен автомобил, от нито една от
трите камери в автомобила, означава неизпълнение в този период на такива
задължения. Обстоятелството дали служителят е изпълнявал служебни задължения
извън обсега на камерите, не може да бъде установено, доколкото липсват и конкретни
твърдения от наказаното лице в тази насока.
Свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел П.И. П., който на 03.10.2021
г. е бил назначен като наряд с жалбоподателя със същия служебен автомобил, не
внасят никаква яснота в тази насока. Показанията на свидетеля относно
обстоятелството, че имало зони от купето на автомобила, които не попадали в
обхвата на камери 01, 02 и 02, не са достатъчно категорични и убедителни. Свидетелят
твърди, че не си спомня по време на наряда М. да се е отклонявал от служебните
си задължения, но след като служителят П.В.М. е водач на автомобила, то
неговото местоположение на мястото на водача несъмнено попада в обхвата на
камерите. Тоест дори да се приеме, че за процесния период от три часа водачът
се е намирал вътре в купето на автомобила, на място, непопадащо в обхвата на
камерите, това не означава, че през същото време той е изпълнявал служебните си
функции за контрол на пътното движение.
Извършването на дисциплинарното нарушение,
изразяващо се в неуплътняване на работното време за визирания в заповедта
период, е установено по несъмнен начин, а доказателства, опровергаващи този
извод, не бяха събрани по делото.
Не са налице и данни, от които да се достигне до
извод, че обжалваната заповед е издадена за цел, различна от предвидената в
закона, съответно не е налице предвиденото в чл.146, т.5 от АПК основание за
отмяна на административния акт.
По
отношение вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, съдът намира
същия за справедлив и съобразен с материалния закон. Разпоредбата на чл.199,
ал.2 от ЗМВР предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ да се
налага за срок от три до шест месеца и в случая наказанието е наложено за минималния
предвиден в закона срок от три месеца.
Предвид установеното, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при
липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена
като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.М. ***, срещу Заповед
№272з-206/28.01.2022 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: