№ 248
гр. Велико Търново, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
Ирена Колева
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20234000500435 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 378/20.07.2023 год., постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, поправено с Определение № 751/20.07.2023 г., постановено
по гр. д. № 329/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено, на основание
чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, т. 4 на КЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2
на КЗ „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Свищов, *********: 1) сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически болки и душевни страдания)
от получени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горен вдясно резец
(първи зъб) до нивото на венеца и травматично избиване на първи горен вляво зъб (резец) -
в съвкупност; закрито разместено счупване на основната фаланга на пети пръст на дясна
китка; обширни охлузни рани по лицето и носа; кръвонасядане по дясна предмишница;
охлузни рани по дясна китка и пръстите на лява китка с оток; рагада с кръвонасядане по
лигавицата на горна устна; болки в областта на гръдния кош; кръвонасядания по двете
колена, вследствие настъпило на 05.10.2021 г. около 09.15 часа в гр. Свищов на улица
1
„Никола Бозвели“ застрахователно събитие с характер на пътнотранспортно произшествие;
2) сумата от 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
същото събитие, изразяващи се в разход за снабдяване със съдебно-медицинско
удостоверение; заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми,
считано от 30.01.2022 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен предявеният иск
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния му
претендиран размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и иска за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 15.11.2021 г.
до 30.01.2022 г. като неоснователен. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 38, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на адв. Ж. Д. Д. от ХАК
сумата от 2 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
защита на П. Л. П. по гр.д. № 329/2022 г. на Великотърновски окръжен съд. Осъдено е, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на П. Л. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Свищов, ********* сумата от 118.12 лв.,
представляваща направени по производството разноски във вид на заплатена държавна
такса за разглеждане на исковете и разноски за вещо лице, съразмерно с уважената им част.
Осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Свищов, ********* да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 1 110.28 лв.,
представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдено е, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по бюджетната сметка на
Великотърновски окръжен съд сумата от 550 лв., представляваща остатък от следващата се
държавна такса върху уважените искове.
Постъпила е въззивна жалба от П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Свищов, *********, чрез адв. Ж. Д. от АК – Хасково против Решение № 378/20.07.2023 год.,
постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, поправено с
Определение № 751/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на
Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част до размер на сумата от
30 000 лв. е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че
първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като
присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на
справедливостта и трайната съдебна практика, както и че при определяне на обезщетението
не били съобразени конкретните в случая обстоятелства, икономическата конюнктура в
страната и продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото
2
обезщетение не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените
вреди. Съдът не се бил направил пълен и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал. Неправилно бил определен и началният момент на законната
лихва.
Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови
друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер на още 15 000 лв. – неимуществени
вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. – изп. директори, чрез юриск.
Руслан Киприянов.
В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Излага се, че
първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото
доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Правилно бил
обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване
на решението. Счита възражението за заниженост на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди за неоснователно и необосновано.
Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД
критерии за справедливост, заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди
от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 15 000 лв., а
обезщетението за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 80 лв.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 30.01.2022 г. – с оглед
изтичането на предвидения законов тримесечен срок за произнасяне на застрахователя от
уведомяването му.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
3
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 29.10.2021
г. П. Л. П. е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по
които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в
която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв. и искът за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди за сумата от 80 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила
на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна
инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.
В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на
първоинстанционното решение в посочените по-горе части и в този смисъл въззивният съд
следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право
4
юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият
водач на процесното МПС – Д. И. И. е причинил на П. Л. П. телесни увреждания (счупване
на горен вдясно резец (първи зъб) до нивото на венеца и травматично избиване на първи
горен вляво зъб (резец) - в съвкупност; закрито разместено счупване на основната фаланга
на пети пръст на дясна китка; охлузни рани по лицето и носа; кръвонасядане по дясна
предмишница; охлузни рани по дясна китка и пръстите на лява китка с оток; рагада с
кръвонасядане по лигавицата на горна устна; болки в областта на гръдния кош;
кръвонасядания по двете колена) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал
деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Д. И. И., чрез
сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа
констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на
първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт
пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на
съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебномедицинска експертиза и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на пострадалия ищец П.
П. са били установени следните травматични увреждания: счупване на горен вдясно резец
(първи зъб) до нивото на венеца и травматично избиване на първи горен вляво зъб (резец) -
в съвкупност; закрито разместено счупване на основната фаланга на пети пръст на дясна
китка; охлузни рани по лицето и носа; кръвонасядане по дясна предмишница; охлузни рани
по дясна китка и пръстите на лява китка с оток; рагада с кръвонасядане по лигавицата на
горна устна; болки в областта на гръдния кош; кръвонасядания по двете колена, като
трайното затруднение в дъвченето и говоренето, в следствие на счупването и избиването на
двата горни резци е дефинитивно и за цял живот, а закритото разместено счупване на
основната фаланга на пети пръст на дясна китка му е причинило трайното затруднение в
движението на десен горен крайник за срок над 2 месеца, като с оглед възрастта на ищеца
може да остане преходна болка в китката при физическо натоварване и промяна в климата.
Вещото лице дава заключение, че останалите травми срокът за възстановяване и лечение е
25 дни. Вещото лице дава заключение, че получени от механизма по удар с или върху
твърди тъпи предмети (механична автомобилна травма), т.е. травматичните увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция, по отношение на
приложението на чл. 52 от ЗЗД, се свежда до справедливото обезщетяване за настъпилите
травматични увреждания, като в тази насока ответникът изтъква, че справедливото
обезщетение е в размер на 15 000 лв.
От гласните доказателствени средства се установява, че пострадалият бил с избити
зъби, а ръката му била надута и не можел да се обслужва, тъй като живеел сам (св. Ю.), а
заради избитите зъби трудно се хранел (св. Г. Г.). Същият заявява, че помагал на
5
пострадалия – помагал му, пазарувал му, плащал му сметките, помагал му с хигиената (да са
изкъпе). В последствие ръката му зараснала. Освен него му помагала и една жена от
социалните – личен асистент (св. Ю.). Получавал и храна от патронажа. Нямал пари да
предприеме лечение на зъбите, тъй като пенсията му „отивала за заплащане на жената от
социалните“. Възстановяването му продължило месец – месец и нещо. Сега почти не
излизал от вкъщи. Пострадалият живеел в църквата „Кирил и Методий“ и там биел
камбаната (св. Ю.).
Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелите факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства
по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава (напр. Решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т.
о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична,
че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание
и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и
само когато се подхожда конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими
факти и обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно
установените увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото
обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при
социалните контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие - края на 2021 г., както и високият нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени
от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – в
размер до 10 420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ
– в релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да
бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда.
В случая следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът
е претърпял: счупване на горен вдясно резец (първи зъб) до нивото на венеца и травматично
избиване на първи горен вляво зъб (резец) - в съвкупност; закрито разместено счупване на
основната фаланга на пети пръст на дясна китка; охлузни рани по лицето и носа;
кръвонасядане по дясна предмишница; охлузни рани по дясна китка и пръстите на лява
6
китка с оток; рагада с кръвонасядане по лигавицата на горна устна; болки в областта на
гръдния кош; кръвонасядания по двете колена, при обичаен възстановителен период от
около два месеца за травмата на ръката и остатъчна симптоматика, а по отношение на
счупването и избиването на предните резци за цял живот, ако не се коригира със зъбна
протеза; неудобства в ежедневието си, като ищецът не е могъл в периода на лечение и
възстановяване самостоятелно да се самообслужва; напредналата му възраст (61 години при
настъпване на злополуката); посттравматично стресово разстройство, отражението върху
психиката му във връзка с претърпяното ПТП, както и ограничаването на социалните му
контакти за определен период от време.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер на 10 420 млн. лева при причиняване - на
неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат подтиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
края на 2021 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания, посочени по-горе е в размер на 30 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди за ищеца П. П..
Гореизложеното налага извода, че възражението на въззивника за прекомерност на
присъденото обезщетение е неоснователно.
Пред настоящата инстанция ответникът не поддържа възражението за съпричиняване
(чл. 51, ал. 2 от ЗЗД) релевирано в първоинстанционното производство.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от П. Л. П. от гр. Свищов
Г. А. З. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на
30 000 лв.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за сумата над 15 000 лв.
до 30 000 лв., както и в частта за разноските и вместо него да се постанови решение, с което
ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца допълнително
сумата от 15 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
причинените телесни увреждания при ПТП на 05.10.2021 г. и да се присъдят разноски за
7
двете инстанции.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 29.10.2021 г., от когато датира
заявлението на пострадалия за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 29.10.2021 г. (а не както е
присъдена от първоинстанционния съд – от 30.01.2022 г.) до окончателното изплащане. С
оглед обстоятелството обаче, че същата е претендирана от 15.11.2021 г. така следва да се
присъди.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, като неправилно следва
да се отмени и в частта за законната лихва, като се постанови друго, с което законната лихва
да се присъди от 15.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответното дружество следва да заплати на адв. Ж. Д. от АК – Хасково направените по
делото разноски за първоинстанционното производство в размер на 3 050 лв. и за въззивната
инстанция в размер на 1 750 лв., или общо за двете инстанции в размер на 4 800 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 88/2022 г.),
съобразно уважената част на иска, респ. уважената част на жалбата.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и направените в
производството разноски пред първоинстанционния и въззивния съд в размер на 375 лв.
(пред първоинстанционния съд) и 50 лв. (пред въззивната инстанция), или общо в размер на
425 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената част на исковете.
8
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Т.е. съобразно направеното искане и изхода на спора ищецът
следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски, представляващи
разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 435 лв. и 10 лв. – депозит за свидетел, или
общо в размер на 445 лв., съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е определено в минимума на Наредба № №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на спора и обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК таксата върху уважения размер
на претенциите следва да се заплати от осъдения ответник. Така при размер на уважената
претенция от 30 000 лв., то дължимата държавна такса съгласно чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 1 100 лв. – за
първоинстанционното производство (при внесени от ищеца 100 лв.) и 250 лв. – за
въззивното производство (при внесени от жалбоподателя 50 лв.).
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 378/20.07.2023 год., постановено по гр. д. № 329/2022 г. по
описа на Великотърновски окръжен съд, поправено с Определение № 751/20.07.2023 г.,
постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Свищов, ********* против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от
К. Ч. – гл. изп. директор и Б. В. – изп. директор, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
за разликата от 15 000 лв. до 30 000 лв., претендиран като главница и искането за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 15.11.2021 г. до
30.01.2022 г., както и В ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп.
директор и Б. В. – изп. директор да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Свищов, ********* още 15 000 (петнадесет хиляди) лв., застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди (болки и страдания, вследствие получени
телесни увреждания), в резултат на настъпило ПТП на 05.10.2021 г. по вина на застрахован
по задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество, валидна към датата на
9
настъпване на застрахователното събитие, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2021
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп.
директор и Б. В. – изп. директор да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Свищов, ********* законна лихва върху присъденото обезщетение и за периода от
15.11.2021 г. до 30.01.2022 г.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп.
директор и Б. В. – изп. директор, да заплати на адв. Ж. Д. Д. от АК – Хасково, с адрес: гр.
Велико Търново, ********* сумата от 4 800 (четири хиляди и осемстотин) лв. – адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп.
директор и Б. В. – изп. директор да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Свищов, ********* сумата от 425 (четиристотин и двадесет и пет) лв. - направени пред
първоинстанционния и въззивния съд, съобразно уважената част на исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Свищов, ********* да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп.
директор и Б. В. – изп. директор, направените по делото разноски пред първоинстанционния
съд в размер на 445 (четиристотин четиридесет и пет) лв., съобразно отхвърлената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп.
директор и Б. В. – изп. директор, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд – Велико Търново сумата от 1 100 (хиляда и сто) лв., представляваща
държавна такса пред първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от К. Ч. – гл. изп.
директор и Б. В. – изп. директор, да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд – Велико Търново сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., представляваща
държавна такса пред въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11