Решение по дело №328/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. О. Щ. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000046/28.03.2024г. на Мл.автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли (М. Г. С.).

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, незаконосъобразна, необоснована и противоречаща на материалните и процесуалните норми. Не били спазени изискванията за форма и актът не съдържал всички изискуеми реквизити. В ЗППАМ следвало да е посочено за какво административно нарушение е приложена и същото следвало да е описано текстово, както и с посочване на нарушената правна норма. Липсвало препращане към съответния на описаното в заповедта нарушение АУАН, за да можело да се приеме, че ПАМ била наложена за описаното в акта и правно квалифицирано в същия деяние. Административният орган изградил извода си при липсващи доказателства и обстоятелства с предвидените в АПК доказателствени средства в административното производство. Освен това, посочена била санкционна норма за нарушение, което не било описано в заповедта. Оспорва се компетентността на издателя на акта, който бил и актосъставител.

По изложените съображения се моли за прогласяване на нищожност на обжалваната заповед или отмяна на същата, както и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – Мл.автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли (М. Г. С.), редовно призован не ангажира становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2024г. с оспорената Заповед № 24-0271-000046/28.03.2024г. ответникът е приложил по отношение на С. О. Щ. принудителна административна мярка (ПАМ) с посочено основание за прилагането й - чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

В обстоятелствената част на заповедта е описано, че мярката се прилага за това, че на 28.03.2024г., около 11.05 часа, в [населено място] на [улица](***) С. О. Щ. е управлявал МПС „Кавазаки 3“ 1000 с рег. № *********, лична собственост, като при извършената проверка се установило, че не притежавал СУМПС, валидно за категория към която спадало управляваното от него МПС, с което извършил нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Видно от разписката в заповедта, последната била връчена на адресата си на 28.03.2024г.

В заповедта е посочено, че за налагането на ПАМ е взето предвид съставянето на АУАН № GA1157055/ 28.03.2024г. Последният е представен по делото като част от административната преписка по издаване на оспорения акт. От съдържанието му се установява, че е бил съставен за това, че на 28.03.2024г., около 11.05 часа, в [населено място] на [улица](по [улица], до РПЦ) С. О. Щ. управлявал МПС „Кавазаки 3“ 1000 с рег. № *********, лична собственост, като при извършената проверка се установило, че не притежавал СУМПС, валидно за категория към която спадало управляваното от него МПС, деяние прието за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е бил предявен и връчен на адресата си на 28.03.2024г.

Жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000046/28.03.2024г. на Мл.автоконтрольор при РУ Харманли, към ОДМВР-Хасково, е била подадена в Административен съд – Хасково на 04.04.2024г.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. писмени доказателства, удостоверяващи компетентността на издателя на процесния акт.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1, изр.1-во от ЗДвП, с оглед представената по делото Заповед № 272з-1680 от 17.06.2021г. на ВПД Директор на ОДМВР-Хасково, от която е видно че с оглед изпълняваната от ответника длъжност в група “Охранителна полиция“ в РУ Харманли при ОДМВР-Хасково, същият се явява оправомощено лице по силата на т.12 от заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОДМВР-Хасково да издава актове от оспорения вид.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Няма законова пречка ЗППАМ да бъде издадена от съставителя на АУАН, на който се основава заповедта. В този смисъл неоснователно това се изтъква като порок на оспорената заповед.

Заповедта е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания. Същите обаче не кореспондират по между си, което прави заповедта немотивирана, респ. неотговаряща на изискванията за форма. Заповедта е издадена за това, че жалбоподателят управлявал мотоциклет „Кавазаки 3“ 1000, лична собственост, като при проверка се установило, че не притежавал СУМПС, валидно за категорията, към която спадало управляваното от него МПС. За това нарушение ЗДвП предвижда ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство ….“, което е уредено в чл.171, т.2а, буква „а“, предл. второ от закона – „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага …прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство ……. – за срок от 6 месеца до една година“. В случая ответникът е обосновал акта си от правна страна с нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП (съгласно която „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага … временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач …… който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи), което означа, че е приложил неотносима към установеното фактическо положение правна норма. С други думи, вместо да посочи, че прилага ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“, предл. второ от ЗДвП ответникът е посочил ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

Заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон.

Приложената от издателя на административния акт правна норма – чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, предвижда прилагане на ПАМ от вида „временно отнемане на СУМПС“ със срок „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.

Очевидно е, че посоченото в ЗППАМ досежно времетраенето на мярката – 183 дни е в разрез с предвиденото от законодателя по отношение на срока, за който може да се наложи ПАМ в посочената хипотеза. Наред с това, освен противоречието между посочената материална норма и описанието на нарушението от фактическа страна, следва да се посочи, че от разпоредителната част на акта не става ясно какъв точно вид принудителна административна мярка е приложена спрямо оспорващото лице. Въпреки че е цитирана нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, в заповедта не изписано наименованието на ПАМ. Посочено е единствено „отнети срок 183 дни, а именно за 183 дни“ след което са изброени отнетите документи и вещи, а именно - СРМПС и 1 бр. регистрационна табела. Такъв вид ПАМ - „Отнемане на свидетелство за регистрация на м.п.с. и регистрационни табели“ не е предвиден в нито една от хипотезите на чл. 171, т.1-т. 8 от ЗДвП.

Поради неяснотата на волята на административният орган, с оглед обстоятелството, че разпоредените със ЗППАМ последици не кореспондират с изложените фактически обстоятелства за издаването й, и с оглед прилагане на ПАМ непредвидена в закона, то в случая процесната заповед се явява лишена от законова опора и е изцяло неизпълнима.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна, поради което издадената заповед следва да бъде прогласена за нищожна.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. Ето защо такива следва да му бъдат присъдени в доказания по делото размер от 10 лева представляващи дължимо внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000046/28.03.2024г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли (М. Г. С.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на С. О. Щ., с [ЕГН], разноски по адм. дело № 328/2024г. по описа на АдмС – Хасково в размер на 10 (десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.