О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№.................
гр. Варна, ………….2021 г.,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
С. КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова частно касационно административно дело № 1399/2021 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 и 2 ЗАНН.
Образувано е по молба от С.И.П., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Й.А. – ВАК, за изменение на Решение № 1198 от 29.09.2021 г. по КАНД № 1399/2021 г. на АдмС – Варна, в частта му за разноските, като се увеличи присъденото в полза на молителя адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 360 лв.
Позовавайки се на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, чл. 143 АПК, чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 36 ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, § 2а от ДР на посочената наредба, както и на представения Договор за правна защита и съдействие, С.И.П. настоява, че е следвало съдът да присъди и платения ДДС в размер на 60 лв. върху определеното от съда минималното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Сочи се, че в договора за правна защита и съдействие е посочено, че заплатеното в брой адвокатско възнаграждение е 360 лв. с ДДС, а е приложено и удостоверение за регистрация на адвоката по ДДС.
Насрещната страна – ОД на МВР Варна, не представя отговор по молбата в едноседмичния срок от съобщението за искането за изменение на съдебния акт.
С Решение № 1198 от 29.09.2021 г. по КАНД № 1399/2021 г. на АдмС – Варна е оставено в сила Решение № 260629 от 21.05.2021 г., постановено по НАХД № 305/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 20-0819-001799/04.06.2020 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. С посоченото наказателното постановление за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо ЗДвП, на С.И.П. са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Със съдебния акт, чието изменение в частта на разноските си иска е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на С.И.П. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски по КАНД № 1399/2021 г. на АдмС – Варна за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че искането от 01.10.2021 г. за изменение на неподлежащото на обжалване Решение № 1198 от 29.09.2021 г. по КАНД № 1399/2021 г. на АдмС – Варна, е подадено в едномесечния срок, установен с нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и от страна, участвала в касационното производство.
Искането обаче е недопустимо.
Според нормата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (в действащата редакция преди изм., бр. 109 от 2020 г., което изменение ще е в сила от 23.12.2021 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно чл. 80 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 63, ал. 3 ЗАНН, страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.
Според задължителното за съда Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – т. 2, страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. По аргумент от т. 9 от посоченото тълкувателно решение, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.
В случая по КАНД № 1399/2021 г. на АдмС – Варна от страна на С.И.П. не е представен списък по чл. 80 ГПК. Тоест не е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка за реализиране на правото да се поиска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като недопустимостта на искането се явява правна последица от неизпълнение на това процесуално задължение и следва процесната молба за изменение на решението в частта му за разноските да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С.И.П. за изменение на Решение № 1198 от 29.09.2021 г. по КАНД № 1399/2021 г. на АдмС – Варна, в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.