№ 6717
гр. София, 01.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Ив. ИВ.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110172002
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.
Ищецът М. П. Д. твърди, че описаният в исковата молба недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.217.1.75, находящ се в ...., с площ
от 79,76 кв. м., състоящ се от 3 стаи и кухня, ведно с мазе № 23, с площ от 5,15 кв. м. и 5,069
% идеални части от общите части на сградата, разположен в сграда с идентификатор
68134.207.2017, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.207.217.1.74 и 68134.207.217.1.95, под обекта: 68134.207.217.1.72, над обекта: няма,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност по време на брака на баща му - .... с втората му съпруга – ответницата
С. З. Д.. Поддържа, че след смъртта на баща си на 12.06.1989 г. е придобил по наследяване
1/6 идеална част от него, като останалите 5/6 идеални части са наследени, както следва: 4/6
идеални части - от преживялата му съпруга С. З. Д. и 1/6 идеална част от дъщеря им от брака
помежду им – ответницата П. П. Д.. Заявява, че с ответниците не могат да постигнат
съгласие за доброволно поделяне на имота, поради което отправя искане за допускането му
до делба при следните квоти – 1/6 идеална част - за М. П. Д., 4/6 идеални части - за С. З. Д. и
1/6 идеална част – за П. П. Д..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. З. Д. и П. П. Д. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват иска за делба при твърдението, че процесният имот не е
съсобствен между страните, тъй като е изключителна собственост на С. Д.. Поддържа, че
същият е придобит от нея по силата на влязла в сила Заповед № РД-41-1336/04.11.1985 г. за
определяне на имотно обезщетение срещу отчужден имот, собственост на баща - .... който
на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.) и чл. 251а, ал. от ППЗТСУ (отм.) е прехвърлил правата
си върху него на дъщеря си. Поясняват, че стойността на предоставения като обезщетение
имот възлиза на сумата от 10 260 лв., от която: 1 500 лв. са платени при условията на 255,
ал. 4 от ППЗТСУ /отм./, а за изплащане на разликата е сключен договор за заем с ДСК, като
на името на ответницата С. Д. била открита нарочна сметка № 14/409747, по която на
20.03.1986 г. баща е превел сумата от 1 500 лв., както и сумата от 1 384 лв., с които я
1
надарил, при което общата стойност на даденото в обезщетение жилище под формата на
лични средства на баща й се равнява на сумата от 2 884 лв. Допълват, че остатъкът до
пълния размер на стойността на предоставения като обезщетение имот е изплатена
окончателно през 1992 г., като не оспорват, че бракът с П. Д. е сключен на 22.10.1983 г., за
което е съставен акт за граждански брак № 823 от същата дата. Допълват, че считано от
09.06.1987 г. ответницата С. Д. е въведена във владение на делбения имот, от който момент
същата го владее непрекъснато и явно като негов изключителен собственик включително и
след смъртта на съпруга си на 12.06.1989 г. до настоящия момент. В случай, че по
отношение на последния се установи наличието на съсобственост, оспорват посочените от
ищеца квоти, като считат, че наследствени се явяват 7376/10260 идеални части. Уточняват,
че 2884/10 260 идеални части от делбения имот се притежават от нея самостоятелно, тъй
като на толкова се равняват предоставените й от баща й под формата на дарение парични
суми, послужили за заплащането му, а останалите 7376/10 260 идеални части са придобити
по време на брака й с П. Д., поради което представляват съпружеска имуществена общност,
като след смъртта му на 12.06.1989 г. 1/2 част от тях, а именно: 3688/10260 идеални части са
останали нейна лична собственост. Допълва, че наред стях притежава и 1/3 част от
останалите 3688/10260 идеални части, а именно: 1229/10260 идеални части, или общо
7781/10260 идеални части от правото на собственост върху делбения имот, поради което по
отношение на останалите такива от 2479/10260 идеални части се позовава на изтекла в нейна
полза придобивна давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Индивидуализацията на имота, предмет на делбата, следва от представената схема №
15-1321404/06.12.2021 г., издадена от СГКК – гр. София.
Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
гражданският брак между .... и С. З. А. (понастоящем Д.) е сключен на 22.10.1983 г. в гр.
София, за което е съставен акт за граждански брак № 823 от същата дата.
От съдържанието на представената заповед № РД-41-1336/04.11.1985 г., издадена от
СНС – ИК, се установява, че С. З. А. (понастоящем Д.) е придобила правото на собственост
върху процесния апартамент № 75, находящ се в ...., с площ от 79,76 кв. м., състоящ се от
три стаи и кухня, заедно с мазе № 23, с площ от 5,15 кв. м., както и 5,069 % идеални части от
общите части на сградата, по реда на чл. 100, ал. 1 ЗТСУ (отм.), получен като обезщетение
срещу отчужден от баща й З. А. М.ов недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.), като
стойността на отстъпеното й жилище е 10 260 лв. Изрично в заповедта е удостоверено, че
собственикът на отчуждения имот е прехвърлил в полза на дъщера си сумата от 1 500 лв.
Представени са 2 броя справки, издадени от „....“ – Софийски окръжен клон, от които
се установява, че на името на ответницата С. З. Д. е открит заем за жилищно кредитиране с
годишна вноска от по 468 лв., който според отразените в него записвания към 01.01.1990 г. е
с остатък от 6 905,28 лв., а към 01.01.2019 г. е с остатък от 13,79 лв.
От данните, удостоверени в представената спестовна книжка № 951891/05.04.1973 г.,
издадена на името на .... се установява, че към 1985 г. по спестовния му влог с партиден №
219603 е била налична сумата от 11 541,14 лв., като на 20.03.1986 г. част от нея, а именно:
сумата от 1 500 лв., както и сумата от 1 384 лв., или общо сумата от 2 884 лв., са били
пренасочени по сметка с партиден № 409747.
От спестовна книжка № 731389/20.03.1986 г., издадена на името ответницата С. З. Д.,
се установява, че същата е титуляр на сметка с партиден № 409747, като за първи път същата
е захранена в деня на откриването й – 20.03.1986 г., със сумата от 1 500 лв., както и със
сумата от 1 384 лв., или общо сумата от 2 884 лв., които са наредени от спестовен влог с
2
партиден номер № 219603, чийто титуляр е баща й З. А. М.ов.
Видно от поставения върху документа печат „ДСК 211416“, кредитиращият орган е
удостоверил, че постъпилата сума в общ размер на 2 884 лв. е била усвоена на 11.12.1986 г.
От представените 2 броя вносни бележки следва, че ответницата С. З. Д. е наредила в
полза на „....“ сумата от 19,24 лв., както и сумата от 6 522,08 лв., с посочено основание за
всеки от преводите „жилищно кредитиране“, като видно от ръкописното отбелязване върху
тях платените суми са послужили за окончателно изплащане на заема.
От удостоверение за наследници с изх. № УГ01-6120/02.07.2021 г., издадено от
длъжностно лице по гражданско състояние при Столична община, р-н „Красно село“ се
установява, че .... е починал на 12.06.1989 г., оставяйки за свои наследници по закон
съделителите в настоящото производство С. З. Д. – съпруга, М. П. Д. – син и П. П. Д. –
дъщеря.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите .....
Свидетелката Ю.М. разказва, че е сестра на ответницата С. Д. и роднинската й връзка с
нея е повод тя да познава и съпруга й П. Д., за който се е омъжила пред 1983 г. Сочи, че
първоначално семейството живеело при техните родители, но впоследствие през 1987 г. -
1988 г. са се нанесли в процесното жилище, като към този момент П. вече бил много болен,
тъй като страдал от раково заболяване. Малко преди смъртта му свидетелката разбрала, че
той има дете от предходен брак, като с категоричност тя заявява, че след това сестра й С. и
племенницата й П. продължили да живеят в процесния апартамент, където живеят и до
днес. Допълва, че не е чувала бившата съпруга и синът на П. да са имали претенции към
апартамента.
Свидетелката С. Г. разказва, че с ответницата С. Д. се познават от 90-те години на
миналия век, тъй като тя също е отчужден собственик на апартамент в същия вход, където
се намира и процесното жилище. Уточнява, че впечатленията й датират от 1986 г., тъй като
в периода до 1990 г. семейството й извършвало ремонтни дейности в отчуждения имот, след
което са се нанесли в него. Заявява, че понастоящем също живее там, поддържайки, че в
периода от 1990 г. до настоящия момент никой не е имал претенции към апартамента, като
едва след образуване на делото е разбрала, че синът на П. от първия брак е предявил такива
към него. Свидетелката изяснява, че впечатленията си в тази насока е формирала въз основа
на разговорите със С. Д., с която са съседи и често си комуникират, тъй като имат обща
съдба, доколкото и двете са вдовици.
Свидетелката М. Б. разказва, че живее в ... и в тази връзка познава ищеца М. Д., който
също живее там от дете. Спомня си за телефонен разговор отпреди 3-4 години между него и
сестра му П., на който свидетелката е присъствала, като в него двамата са обсъждали
въпроси във връзка с продажбата на наследствени имоти в ямболска област, но също така и
въпроса относно продажбата на процесния апартамент, като в тази насока те не са имали
положителен развой, тъй като сестра му е престанала да си вдига телефона. Допълва, че М. е
контактувал както с баба си по бащина линия – Н., така и с баща си П. преди той да почине.
Свидетелят Д. М. заявява, че е роден и живее в ... и оттам се познава с ищеца М. Д., с
който са отраснали заедно от деца. Разказва, че до смъртта на баща му той е поддържал
връзка с баща си, който е идвал в ..., за да го вижда, като отношенията помежду им били
нормални. Свидетелят знае за комуникация между М. и сестра му П. във връзка с техни
наследствени имоти в ямболска област, за което той е съставил пълномощно в нейна полза,
за да може тя да ги продаде. Заявява, че двамата не са поддържали близки отношения, но тя
го търсила във връзка с продажбата на апартамента в гр. София, тъй като той искал да й
продаде неговата част, но тя не се съгласила с цената, след което спряла да си вдига
телефона. Уточнява, че миналата година по този повод лично е закарал с автомобила си М.
до гр. София, за да се срещне със сестра си П.. С категоричност свидетелят заявява, че М. му
3
е споделял, че има апартамент в гр. София, както и, че той иска да продаде своята част на
сестра си, както и, че не е живял в него.
При така приетат за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
В случая, безпсорно по делото се установява, че между .... и С. З. Д. е сключен
граждански брак от 22.10.1983 г., като по време на брака помежду им тя е придобила
правото на собственост върху процесния имот по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) –
получен като обезщетение срещу отчужден от баша й З. А. М.ов друг имот за мероприятия
по ЗТСУ (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) собствеността на
недвижим имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на
органа по чл. 95 от ЗТСУ (отм.). Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения
и стойността на отстъпения имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с ППЗТСУ
(отм.), а ако разликата не бъде внесена органът по чл. 95 от ЗТСУ (отм.) отменя
първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с
по-малка стойност – арг. ал. 2 и ал. 3 на чл. 103 от ЗТСУ (отм.). В случая, по делото не се
твърди, а и не се доказва процесната заповед № РД-41-1336/04.11.1985 г. да е била
обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.), респ. същата да е
била отменена поради неплащане на разликата между стойността на отчуждения и
стойността на отстъпения имот, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и е
породила своето действие, още повече, че всяка една страните черпи правата си върху
делбения именно въз основа на нея. Нещо повече, фактът на привеждането й в изпълнение,
респ. влизането й в сила, следва и от съставения констативен протокол от 09.06.1987 г.,
издаден от „.... с който ответницата С. Д. е въведена във владение в отстъпеното й в
обезщетение процесно жилище.
Ето защо, съдът приема, че на основание заповед № РД-41-1336/04.11.1985 г. тя се
легитимира като собственик на делбения имот, представляващ апартамент № 75, находящ се
в ...., с площ от 79,76 кв. м., заедно с мазе № 23, с площ от 5,15 кв. м., както и 5,069 %
идеални части от общите части на сградата. Доколкото обаче това е станало по време на
брака й с ...., сключен на 22.10.1983 г., следва да се отбележи, че приложение следва да
намерят задължителните разяснения, дадени с т. 3 на ППВС № 5/1975 г., които не са
изгубили сила, с която се приема, че ако срещу отчужден индивидуален имот на единия
съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двамата имота е равна или тази на
отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, е налице пълна трансформация на
притежаваното от единия съпруг имущество в друго такова, поради което съпругът –
собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху
придобития по този начин нов имот, макар и това да е станало по време на брака. Когато
обаче срещу отстъпения в обезщетение имот се доплаща известна разлика в цената и това е
станало по време на брака, както е в настоящата хипотеза, в съпружеската имуществена
общност се включва съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот -
в този смисъл са Решение № 145 от 27.06.2013 г. по гр. д. № 1352/2013 г., I г. о., ГК, ВКС,
Решение № 45 от 08.07.2020 г. по гр. дело № 2510/2019 г., II г. о., ГК, ВКС и др. В случая,
процесния имот е придобит на името на ответницата С. Д., като видно от заповед № РД-41-
1336/04.11.1985 г. стойността на отчуждения имот не е била достатъчна да покрие
4
стойността на предоставените в обезщетение апартаменти, поради което срещу отстъпения в
нейна полза такъв тя е следвало да доплати известна разлика в цената в размер на 10 260 лв.,
като това задължение е възникнало за нея по време на брака й с общия наследодател П. Д.. В
тази връзка, с оглед горните разяснения, за да обоснове притежанието на по-голям дял в
съсобствеността, от нейна страна е направено възражение за частична трансформация –
преобразуване на лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. (отм., но
приложим към настоящата хипотеза), основано на твърдението, че част от подлежащата на
доплащане стойност на отстъпения й в обезщетение имот, а именно: сумата от 2 884 лв. е
заплатена с лични средства на баща й, дарени й с дарствено намерение към нея, поради
което правото на собственост върху процесния имот в размер, съответстващ на тази сума,
представлява нейна лична собственост, т. е. не е съпружеска имуществена общност. За
установяване на факта, че за погасяването на част от нея, а именно: сумата от 2 884 г. са
послужили дарени от баща й средства, от нейна страна по делото са ангажирани писмени
доказателства – 2 броя извлечения от спестовни книжки /л. 24-27 от делото/, издадени от
„....“, клон „Жилищно кредитиране“, от които става ясно, че на 20.03.1986 г., т. е. в момент,
който е сравнително близък по време с момента на издаване на процесната заповед № РД-
41-1336/04.11.1985 г., от спестовния влог на З. М.ов със сметка с партиден № 219603 са
наредени 2 броя плащания съответно от 1 500 лв. и от 1 384 лв., или сума от общо 2 884 лв.,
като същите са постъпили по спестовния влог на дъщеря му със сметка с партиден №
14/409747. В същото време с поставянето върху документа на изричен печат „ДСК 211416“
от страна на кредитиращия орган, съдът приема, че същият е удостоверил факта, че
постъпилата сума в общ размер на 2 884 лв. е усвоена на 11.12.1986 г. Следователно, в
съответствие с поддържаното от ответниците с отговора на исковата молба, може да се
направи извод, че именно тази сума е послужила за погасяване на част от заема към „....“,
който е отпуснат за погасяване на стойността на отчуждения на С. Д. процесен имот. В
случая, наблюдава се пълно съответствие в размера на преведената от страна на З. М.ов
сума от 2 884 лв., като още същият ден – на 20.03.1986 г., тя е постъпила по спестовен влог
със сметка № 14/409747, чийто титуляр е дъщеря му, като впоследствие – на 11.12.1986 г. е
била усвоена от „....“. В случая, по делото не е представен самият договор за заем, от който
да се извлича конкретното му съдържание, но в същото време в подкрепа на твърдението, че
за изплащане на делбения имот ответницата С. Д. е ползвала заем към „....“, от нейна страна
са ангажирани други писмени доказателства - 2 броя справки /л. 23 от делото/, отразяващи
размера на дълга по него към посочените в тях дати, както и 2 броя вносни бележки /л. 28 от
делото/ с посочено в тях основание на извършените плащания: „жилищно кредитиране“ към
„....“. Същите са своевременно представени още с отговора на исковата молба, като
доказателствената им стойност и относимост не е оспорената от ищеца М. Д. в хода на
процеса, поради което съдът приема, че извличащите се от съдържанието им данни
действително са се осъществили. Нещо повече, от негова страна не са релевирани никакви
възражения във връзка със поддържаната от ответниците защитна теза, основана на
твърдението, че част от сумите в общ размер 2 884 лв., послужили за доплащане на
стойността на даденото в обезщетение процесно жилище, имат личен характер, доколкото
представляват дарени от страна на З. М.ов собствени средства в полза на дъщеря му. В
същото време липсва оспорване от негова страна и относно факта, че за изплащане на
делбения имот ответницата С. Д. е ползвала заем към „....“, както и, че получената сума от
2 884 лв. е била усвоена именно за погасяване на част от вноските по него, до какъвто извод
съдът достигна и въз основа на вече обсъдените по-горе писмени доказателства – справки и
вносни бележки от „....“, останали неоспорени по делото, както и представената извадка от
спествоната книжка на ответницата С. Д., установяваща движението на наличните по
спестовния й влог суми, както и предназначението, за което същите са разходвани. Нещо
повече, по делото не се твърди, а и не се доказва посоченото лице да е било обвързано от
повече от едно заемно правоотношение с кредитиращия орган, за да се приеме, че
5
усвояването на сумата от 2 884 лв., удостоверено с печат „ДСК 211416“ върху спестовната
книжка на Д., няма за предназанчение да погаси именно твърдяния от нея заем към „....“.
Включително и уредбата в СК от 1985 г. (отм.), но приложим към настоящия случай,
приема, че презумцията за съвместния принос е оборима, като до доказване на противното
се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата
съпрузи – в този смъсъл е решение № 279/15.07.2010 г. по гр. д. № 529/2009 г. на I гр. о. на
ВКС постановено по чл. 290 от ГПК. С решение № 727 от 23.11.10 г. по гр. дело № 978/10 г.
на IV го. на ВКС, постановено по чл. 290 от ГПК също е прието, че когато родителите на
единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви права на низходящия си, то се предполага
дарствено намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу
прехвърлените права е изключителна собственост на този съпруг. В този смисъл е и
Решение № 125/01.03.2011 г. по гр. д. № 945/2010 г. IV гр. о. на ВКС, като това разрешение
се приема и с Решение № 415 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 231/2012 г., I г. о., ВКС. Ето защо,
с оглед източника на получените средства в размер на 2884 лв., както и предназначението,
за което са били разходвани, съдът прави извод, че съответна на нея част от правото на
собственост върху делбения имот, а именно: 2 884/10260 идеални части, представлява
индивидуална собственост на ответницата С. Д.. По отношение на останалата част от него,
съответна на платената по време на брака останала част от заема, а именно: 7376/10260
идеални части, следва да се приеме, че са придобити при условията на съпружеска
имуществена общност между С. Д. и П. Д., в какъвто смисъл са и изложените от самата нея
доводи. Видно от представеното удостоверение за наследници по делото се установява, че
общият наследодател е починал на 12.06.1989 г., като след прекратяване на брака дяловете
на съпрузите се считат за равни – арг. чл. 27 СК от 1985 г. (отм.). Следователно, от частта от
имота, която е придобита в режим на съпружеска имуществена общност – 7736/10260
идеални части, съпругата С. Д. наследява 1/2 част, т. е. 3688/10260 идеални части.
Останалите 3688/10260 идеални части от наследството на П. Д. се разпределят по равно
измежду наследниците му по закон – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН, а именно: съпругата и двете му
деца. Следователно, ответницата С. Д. наследява още 1 229,34/10260 идеални части, или
правата й в съсобствеността възлизат в общ размер на 7801,34/10260 идеални части, а
останалите наследници - децата му М. П. Д. (син) и П. П. Д. (дъщеря), наследяват по 1/3 от
притежаваната от него 3688/10260 идеални части, или по 1229,33/10260 идеални части всеки
от тях.
При този извод на съда следва да бъде разгледано заявеното от ответницата С. Д.
възражение за изтекла придобивна давност по отношение на придобитите от децата на
наследодателя П. Д. идеални части от правото на собственост върху делбения имот (общо
2458,66/10260), основано на твърдението, че ги е придобила на основание давностно
владение, продължило в периода от 09.06.1987 г. до настоящия момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Дефинирайки понятието владение разпоредбата на чл. 68 ЗС определя същото като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва
да бъде постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато
от собственика) и спокойно (да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с
насилие). Трайно установено е в съдебната практика, че в хипотезите на възникнала и
съществуваща съсобственост върху недвижимия имот и упражняването на фактическа власт
от единия съсобственик по отношение на целия имот във вътрешните отношения между
съсобствениците се счита, че той е държател на чуждите идеални части – владее ги от тяхно
име и за тяхна сметка. В случай, че ползващият имота съсобственик твърди да е придобил
по давност идеалните части на останалите съсобственици и по този начин да се е превърнал
от държател във владелец, то е необходимо да демонстрира това свое намерение по
6
отношение на тях, за да бъдат отблъснати претенциите им и държателят да стане владелец.
Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение не трябва да останат
скрити, а да намерят външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат
достояние и да бъдат насочени към съответните други съсобственици. В този смисъл
неупражняването от страна на един съсобственик на постоянно и непрекъснато владение
само по себе си не е основание за придобиване на имота от другия съсобственик, позоваващ
се на придобивна давност, ако същият не е обективирал спрямо останалите промененото си
субективно отношение към имота.
В случая, за установяване на обстоятелството относно владението върху процесния
недвижим имот доказателствен източник с най-голямо значение са събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като при съвкупна преценка на същите,
отчитайки, че те възпроизвеждат факти в различни периоди от време и възприети по
различен начин с оглед субективните преживявания на всеки един от тях поотделно, съдът
намира, че възражението за изтекла придобивна давност е останало недоказано.
От показанията на свидетелите Ю.М. и С. Г., а освен това по отношение на този факт
страните по делото не спорят, безспорно се установява, че ответницата С. Д. и семейството
й живеят в процесния апартамент от нанасянето им в него през 1987 г., където заедно с
дъщеря си П. Д. живеят и до днес. Свидетелката М. заявява, че след 1987 г., както и след
смъртта на П., сестра й обитава делбеното жилище, като в тази насока са и показанията на
свидетелката С. Г., която в качеството си на лице, живеещо в същия вход, също е формирала
непосредствени впечатления, че от момента на нанасянето им в жилището до настоящия
момент в него живее С. Д. и семейството й. Двете свидетелки заявяват, че не знаят трети
лица в т. ч. и дете на П. от първия му брак, да са проявявали претенции към апартамента,
като впечатленията им са, че той принадлежи изцяло на С.. В тази връзка следва да се
отбележи, че в случая няма основание да се приеме, че началният период на придобивната
давност, на който се позовава ответницата Д., е моментът на нанасянето й в апартамента –
09.06.1987 г., както се поддържа от нея, тъй като едва след смъртта на съпруга й П. Д.,
починал на 12.06.1989 г., на основание наследствено правоприемство се обособяват
идеалните части на останалите съделители – П. Д. и М. Д., на които възражението й по чл.
79, ал. 1 ЗС се противопоставя. Ето защо, съдът приема, че не следва да обсъжда
показанията на свидетелите М. и Г. в частта, в която същите изясняват въпроса относно
лицето, владяло делбения имот в периода от 09.06.1987 г. до смъртта на наследодателя на
страните, а именно: ответницата С. Д., тъй като за нея липсва основание за позоваване на
изтекла придобивна давност за него. В същото време обаче, от показанията на свидетелите
М. Б. и Д. М. по делото се установява, че синът на П. никога не се е отказвал от дела си от
имота, както и, че след развода същият е поддържал нормални отношения с баща си. Нещо
повече, в показанията си и двамата свидетели заявяват, че М. е ходил в жилището, като
поводът за това са били срещите с баба му по бащина линия – Н., с която до смъртта й не са
губили връзка, а освен това същият е бил посещаван и от баща си в ..., където той живее.
Нещо повече, с категоричност и двамата свидетели заявяват, че знаят за имот на М. в гр.
София, като с свидетелят М. си спомня и конкретен разговор във връзка с него преди около
5-6 години, в който той му споделил, че двамата със сестра си водят комуникация помежду
си по повод апартамента, тъй като М. е изявил желание да й продаде дела си от него. В
същото време в покзанията си свидетелката Б. също потвърждава, че между него и сестра му
П. са се водили разговорили във връзка с уреждането на имотни въпроси, които касаят не
само имотите в ямболска област, но също така и апартамента в гр. София, но двамата не са
се споразумели за цената. В случая, при съвкупна преценка на така обсъдените свидетелски
показания на Б. и М., отчитайки, че двамата разказват за факти, част от които са възприели
непосредствено, но също така и, че те не се намират в роднинска връзка със страните по
делото, поради което се явяват трети не заинтересовани от изхода му лица, то съдът достига
до категоричен извод, че ищецът М. Д. явно и категорично е демонстрирал пред останалите
7
съделители качеството си на правоимащо лице по отношение на делбения имот на
основание наследяване след смъртта на баща си. В тази връзка следва да се отбележи, че
свидетелката Б. непосредствено е възприела негов телефонен разговор със сестра му П.,
чийто повод е бил именно уреждането на отношенията във връзка с наследствените им
имоти. В същото време от показанията на свидетеля М. пък става ясно, че между тях дори се
е провела лична среща по същия повод, на която той е закарал М. с автомобила си до гр.
София. По отношение на така посочените обстоятелства, установяващи се от разпита на тези
двама свидетели, липсва противоречие в показанията им, а освен това разказаното от тях не
се опровергава от показанията на останалите свидетели М. и Г., които единствено заявяват,
че не знаят синът на П. от другия брак да е проявявал претенции към апартамента, в който
живеят ответниците, формирайки впечатление от разговорите си със С. Д., че тя е негов
изключителен собственик, още повече, че на основание чл. 172 ГПК с оглед роднинската
връзка между двете, тъй като са сестри, показанията на свидетелката М. следва да се
преценяват с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид евентуалната й
заинтересованост. В случая, сам по себе си фактът, че С. Д. е живяла и продължава да живе
заедно с дъщеря си в делбения имот, по отношение на който факт не се спори между
страните по делото, не означава, че с тези си действия явно и видимо за останалите
съсобственици тя е демонстрирала промяна в намерението си, която да е насочена към
преобръщане на държането на техните идеални части във владение. Само това
обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че е установена фактическа власт с
намерение за своене на целия апартамент. Нещо повече, само фактът, че на свидетелите М. и
Г. не им е известно останалите сънаследници да са предявявали претенции към имота не
означава, че това не е било така. Точно обратното, от показанията на свидетелите Б. и М. по
делото се установи, че периодично ответницата П. Д. е осъществявала комуникация с ищеца
по повод уреждането на отношенията помежду им във връзка с делебения имот, като
желанието на М. е било да продаде своя дял, но между тях не е постиганто съгласие относно
цената. Дори и да се приеме, че след смъртта на баба си Н., ищецът не е посещавал имота, то
това не е равнозначно на извод, че той е загубили владението върху притежаваните от него
идеални части и последните са завладени от ответницата С. Д.. От страна на последната не
са ангажирани други доказателства, въз основа на които да се направи извод, че намерението
на владеещия имота собственик е било променено в такава насока, че същото да е
преминало в намерение да владее целия имот само за себе си. В настоящата хипотеза макар
да се доказва упражняването на фактическа власт върху имота повече от десет години, то не
се установява, че С. Д. е демонстрирала пред останалите съделители намерението си да свои
за себе си идеалните им части от правото на собственост върху делбения апартамент - арг.
ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС. Тя е владяла своите идеални
части от делбения имот и е държала частите на ищеца, като макар да липсва изричен довод
в тази насока, следва да се отбележи, че съгласно горния тълкувателен акт презумпцията на
чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, какъвто
настоящият случай не е. Ето защо, съдът приема, че не се е осъществил фактическият състав
на придобивната давност спрямо ответницата С. Д., поради което имота, предмет на делбата,
не е изгубил съсобствения си характер.
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне
упражняването на предявеното потестативно право на съдебна делба с предмет – процесния
имот и принадлежностите към него, съобразно посочените по-горе квоти и по отношение на
посочените лица, а именно: 1229,33/10260 идеални части – за М. П. Д., 7801,34/10260
идеални части – за С. З. Д. и 1229,33/10260 идеални части – за П. П. Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 69, ал. 1 ЗН да се извърши делба между М. П. Д., ЕГН
**********, с адрес: ..., ..., С. З. Д., ЕГН **********, с адрес: .... и П. П. Д., ЕГН **********,
с адрес: ...., по отношение на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.217.1.75, находящ се в ...., с площ
от 79,76 кв. м., състоящ се от 3 стаи и кухня, ведно с мазе № 23, с площ от 5,15 кв. м. и 5,069
% идеални части от общите части на сградата, разположен в сграда с идентификатор
68134.207.2017, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.207.217.1.74 и 68134.207.217.1.95, под обекта: 68134.207.217.1.72, над обекта: няма,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при следните КВОТИ:
1229,33/10260 идеални части – за М. П. Д.;
7801,34/10260 идеални части – за С. З. Д.;
1229,33/10260 идеални части – за П. П. Д.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9