№ 12783
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110139023 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба, уточнена с молба от
31.10.2022 г. /л.56-57 от делото/, депозирана от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н.
И. Н.а ЕГН ********** и И. Е. А. ЕГН **********, с предявени искове с правно
основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане разделно
при квоти от по 1/2 на сумата от 1290,71 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена ТЕ за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.112, вх.А, ет.2, ап.5, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и лихва за забава в размер на 188,08 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
15.06.2022 г. Претендира се такса за услуга дялово разпределение в размер на 54,62 лв.
главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и мораторна лихва за забава
върху главницата за такса дялово разпределение в размер на 11,13 лв. за периода от
01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.
Ищецът твърдени да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30 – дневен
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
дружеството. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Е. А. е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва за исковия
период ищцовото дружество да е досатвило в процесния недвижим имот топлинна
енергия в посоченото количество и на претендираната стойност. Оспорва да е
1
уведомена за задълженията, респ. да е поставена в забава от ищеца. При условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Ответницата Н. И. Н.а не е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Цветелин
Замфиров от АК- Велико Търново ответниците оспорват исковете като неоснователни
и недоказани. Ответницата Н. Н.а навежда твърдения за извършен отказ от
наследството на своята майка Вяра Христова Йовчева, поради което и поддържа, че не
е материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.
Третото лице- помагач на страната на ищеца-„МХ Елвеко“ ООД, не заявява
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: по иска за главницата - че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия при
посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели
задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия, договорения размер на възнаграждението и по иска за законната лихва за
забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и
възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
2
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
Представен е нотариален акт от 28.08.1980 г. за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка по описа на нотариус Любомир Зарчев, I нотариус при СРС,
видно от който на Иван Драганов Йовчев и съпругата му Вера Христова Йовчева
прехвърлят на дъщеря си Н. И. Н.а и зетя си Е. Й. Н. единствения си жилищен имот, а
именно- апартамент №5, находящ се в гр.София, ж.к.“Западен парк“ бл.№112, ет.2,
срещу задължението да поемат гледането и допълване на издръжката до края на живота
на всеки един от тях.
Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение за
наследници № 5563/07.10.2022 г. се установява, че единствения наследник по закон на
Е. Й. Н. ЕГН **********, поч. на 17.10.2021 г. със семейно положение – разведен, е
ответницата И. Е. А. ЕГН ********** -дъщеря. Следователно съдът приема за
доказано, че ответницата И. Е. А. в качеството си на наследница по закон на Е. Й. Н. и
Н. И. Н.а в лично качество, отговарят при равни квоти от по ½ ид.ч. по договора за
продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо тяхното
изрично волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане. Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
3
хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу
Общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същите са ги приели. Ответницата И. Е. А. не е оспорила
приемането на наследството на Е. Й. Н., нито от доказателствата по делото се
установява заявен отказ от същото. По отношение твърденията на ответницата Н. И.
Н.а, че е заявила изричен отказ от наследството на своята майка Вера Христова
Йовчева, който е вписан в особената книга на съда с вх.№ 1257/02.08.2019 г. по гр.д.№
44383/2019 г. по описа на СРС, 149 състав, съдът намира същите за неотносими,
доколкото ответницата Н. Н.а се явява собственик на процесния недвижим имот по
силата на нотариален акт от 28.08.1980 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка, а не по силата на наследствено правоприемство от своята майка
Вера Христова Йовчева. Процесният нотариален акт не е оспорен от ответниците в
срока по чл.131 ГПК, поради което и съдът намира, че между ответниците и ищеца са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия,
за исковия период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно посоченото от вещото лице, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“,
монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции.
Показанията се отчитат ежемесечно. От заключението се установява, че
технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди
разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби.
В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че през процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. дружеството, осъществявало дялово
разпределение, е отчитало уредите в имота на ответника, а по време на отчетите са
попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на
ФДР в процесния имот е имало монтирани четири отоплителни тела три броя
топлоразпределители. Според посоченото от вещото лице, на един от радиаторите не е
монтиран работещ уред и затова се изчислява служебно топлинна енергия съгласно
чл.61 т.6.5 от Наредбата за топлоснабдяването. В процесния имот се ползва топла вода
и има един водомер за топла вода, по които се отчита разходът. Дружеството,
осъществяващо дялово разпределение в сградата, е изготвяло изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна
енергия за отопление, отдадено от сградна инсталация и топлинна енергия за загряване
на топла вода. Топлоенергия за общи части не се начислява. Видно е от представените
от третото лице- помагач документи за главен отчет, че същите носят подписа на
потребител срещу името на ответницата Н. И. Н.а. Тези документи имат характер на
частни свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за потребителя факти –
стойността на измереното количество, и като такива следва да се кредитират.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие със Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, като разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършвало ежемесечно съгл. чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването по прогнозни данни от предходен изравнителен период. С оглед на
4
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. Видно от заключението на СТЕ, обективирано по
компоненти в представената таблица № 2 и № 3, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. общата сума за доставена топлоенергия възлиза на 1290,80 лв., като
вещото лице посочва, че разликата между сумата от изравнителните сметки и
фактурираните суми по прогнозни данни е 1673,67 лв. за връщане. Предвид
изложеното, искът за главница за топлинна енергия се явява изцяло основателен в
претендирания размер за сумата в размер на 1290,71 лв., поради което и ответниците
дължат заплащането й съобразно квотите си в съсобствеността.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, става видно, че не са налице данни за
извършени плащания за задължения, включени в процесния период. Вещото лице
посочва, че за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. е начислена такса за
разпределение на топлинна енергия в размер на 54,62 лв., поради което и искът се
явява изцяло основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента
търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи
таксата за изготвяне на дялово разпределение в размер на 54,62 лв., чието събиране му
е възложено от ФДР.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Е. А. е направила своевременно
възражение за изтекла погасителна давност, което съдът следва да разгледа при
определяне на крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск. В тази
връзка следва да бъде посочено, че направеното от процесуалния представител на
ответницата И. Е. А. възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност не
ползва неподалия отговор по чл. 131 ГПК ответник- Н. И. Н.а.
С оглед характера на вземането като периодично такова при еднородни плащания,
с установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката
тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В настоящия
случай искът е предявен на 20.07.2022 г., когато исковата молба е депозирана в съда,
поради което и вземанията за главница и лихви, станали изискуеми три години преди
датата 20.07.2022 г., са погасени по давност. Считано от м. юли 2016 г., приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия
прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и че в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./. Ето защо, релевираното от ответницата И. Е. А. възражение за изтекла погасителна
5
давност за вземанията, е неоснователно.
По иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД:
За периода от м.08.2016 г. до м.04.2021 г. са приложими ОУ на „Топлофикация
София“ ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г.
/арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът
приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32,
ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава,
ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 2). Следователно, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на
интернет страницата на ищцовото дружество /решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. №
8167/2021 г. по описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по
описа на СГС, решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и
др./.
Съобразно това и предвид заявената от ищеца претенция, законна лихва се полага
за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г. върху вземанията за топлинна енергия.
Съобразно заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза,
неоспорено от страните, обезщетението за забава върху главницата за топлинна
енергия възлиза на сумата от 188,04 лв., до който размер искът се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 188,08 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния период, поради
което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква принципно и за двете
страни. Ищецът е поискал присъждането на разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата в размер на общо 802,96 лв. за платена държавна такса, депозит за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Ответниците не претендират и не доказват сторени разноски, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският районен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Н.а ЕГН ********** и И. Е. А. ЕГН ********** – и двете със
съдебен адрес гр.София, бул.“Васил Левски“ №7, ап.1, да заплатят разделно при
квоти от ½ за Н. И. Н.а ЕГН ********** и от ½ за И. Е. А. ЕГН ********** на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ,
сумата от 1290,71 лева главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“Западен парк“ бл.112, вх.А, ет.2, ап.5 и такса за услуга дялово разпределение в
размер на 54,62 лева главница за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 188,04 лева лихва
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
15.06.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над 188,04 лева до
предявения размер от 188,08 лева и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 11,13 лева за периода от
01.07.2019 г. до 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК Н. И. Н.а ЕГН **********
и И. Е. А. ЕГН ********** да заплатят разделно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 802,96 лева разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД-„Мх Елвеко“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
препис с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7