Решение по дело №329/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20217250700329
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           № 46                    31.03.2022 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                            пети състав            

На тридесети март                                                                        година 2022

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 329 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Делото е образувано по жалбата на Ф.З.А. ЕГН ********** *** против Заповед № З-21-843/ 19.11.2021 г. на кмета на община Попово, с която е разпоредено изземването на общински жилищен имот – едностаен апартамент находящ се в гр. Попово, ...с площ от 43, 4 м2, поради държането му без основание.

В жалбата като основание за оспорване е посочено утежнено семейно и икономическо положение на жалбоподателя, противоречие с целта на закона – предоставяне на общински жилища на безимотни и нуждаещи се граждани, а изземването на жилището, засягало правото на личен и семеен живот на жалбоподателя по чл. 8 от ЕКЗПЧ. Посочено е още, че е нарушен и принципът на съразмерност, установен с чл. 6 от АПК.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на адм. орган.

Ответникът по оспорването – кметът на община Попово, редовно призован се представлява от адв. Р.Д. ***, редовно упълномощена и приета от съда. Последната изразява становище за законосъобразност на оспорения адм. акт и неоснователност на жалбата. Пледира за присъждане на адв. възнаграждение

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество последната е  неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че процесното жилище е частна общинска собственост.

На 03.01.2020 г. кметът на община Попово е сключил Договор № Д-ЖИ-20-183 за отдаване под наем на процесното жилище на жалбоподателя А. (стр. 28 до 30 от преписката). На жалбоподателя А. е била издадена Настанителна заповед № З-ЖИ-20-169/ 03.01.2020 г. (стр. 32 от преписката), като бил съставен и Приемно-предавателен протокол към настанителната заповед (стр. 31 от преписката).

На 01.07.2021 г. договорът между страните е прекратен със заповед № З-21-468/ 01.07.2021 г. на зам.-кмета на община Попово поради неплащане на договорената наемна цена от страна на жалбоподотеля.

На 13.07.2021 г. адм. орган е уведомил жалбоподателя устно (стр. 16 от преписката), че е издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение – Заповед № З-21-468/ 01.07.2021 г.

На 28.09.2021 г. до жалбоподателя А. е изпратено писмо (стр. 15 от преписката), в което го уведомил, че на основание чл. 26 от АПК е започнала процедура по издаване на заповед за изземване на общинското и жилище на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС.

На 19.11.2021 г. кметът на община Попово е издал процесната заповед № З-21-843 от същата дата, с която разпоредил да бъде иззето общинско жилище с адрес: гр. Попово, ..., държано без правно основание от жалбоподателя (стр. 6 до 8 от преписката). Заповедта е получена лично от жалбоподателя на 25.11.2021 г. според отбелязването на стр. 8 от преписката. Заповедта е съобщена устно по телефона на жалбоподателя на 19.11.2021 г. в 15, 55 ч. според представеното писмо (стр. 4 от преписката)

Недоволен от процесната заповед жалбоподателят я оспорва пред настоящата съдебна инстанция

По делото са представени две покани за доброволно плащане изх. № П-94Ф-149-105/ 12.03.2020 г. и изх. № П-94Ф-149-64/ 03.06.2021 г. , като от първата е видно, че жалбоподателят А. има просрочени задължения за наем към общината от 725, 38 лв. и лихва от 57, 94 лв. към 12.03.2020 г. (стр. 25 от преписката). От втората покана е видно, че жалбоподателят дължи на община Попово сумата от 1347, 21 лв. за просрочени наеми и лихва от 179, 74 лв. към 31.05.2021 г. (стр. 21 от преписката).

В с.з. по делото жалбоподателят е представил Удостоверение за настоящ адрес от 09.09.2019 г. на дъщеря си М. Н. А. ЕГН ********** изх. № 3191 (стр. 89 от делото), от което е видно, че на детето си жалбоподателят А. е декларирала настоящ адрес *** от 09.09.2019 г.

В с.з. по делото е представено писмо вх. № 94Х-156-1/ 06.01.2022 г. до Хр. П. с адрес: гр. Попово, бл. 15, вх. А, ет. 3, ап. 7 и обратен отговор от нея до кмета на община Попово, (стр. 90 и 91 от делото), от които става ясно, че процесният апартамент е необитаем според живущите в блока и месечните такси се за този апартамент се разпределят между останалите живущи във входа. Представено е още писмо от ЕРП – Север до кмета на община Попово вх. № ЗО-1730-1#2/ 17.02.2022 г. с приложена справка за потреблението на процесния апартамент от ел. енергия за периода от 08.01.2020 г. до 16.01.2022 г. (стр. 92 и 93 от делото), като от справката е видно, че няма консумация на ел. енергия от абоната (стр. 93 от делото). Представено е още и писмо от ВИК – Търговище (стр. 94 от делото), от което е видно, че процесният апартамент е необитаем от 10.09.2018 г.

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът счита процесната заповед № З-21-843/ 19.11.2021 г. за законосъобразен адм. акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Оспорената заповед е мотивирана и съдържа всички реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като мотивите се съдържат и представената адм. преписка, а именно Заповед № З-21-468/ 01.07.2021 г. на кмета на община Попово за прекратяване на наемното правоотношение на жалбоподателя. За последната заповед са налице доказателства да е оспорена от страна на жалбоподателя пред АС – Търговище, като производството е прекратено и жалбата е оставена без разглеждане поради просрочието и. В тази връзка са неоснователни възраженията в жалбата, че липсват мотиви за да се направи извода, че жилището се държи без основание. Напротив след издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която е влязла в сила, единствената възможност за адм. орган е издаване на заповед за изземване на общинското жилище по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Съдът приема, че адм. орган  действа в тази хипотеза при условията на обвързана компетентност и не може да преценява дали да издаде или не адм. акт за изземване на имота.

Съдът приема, че не е налице съществено нарушение на адм. производствените правила и материалния закон, тъй като няма такова нарушение, което ако не беше допуснато би се стигнало и до друго решение на поставения пред адм. орган въпрос. Оспорената заповед е издадена след прекратяване на наемното правоотношение на оспорващия и уведомяване на същия за нейното издаване. Съгласно нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС „Общински имот, който се владее или държи без основание…се изземва въз основа на заповед на кмета на общината”.

От представените допълнителни доказателства в с.з. по делото от процесуалния представител на адм. орган (писмо от съсед на процесния апартамент, писмо от ЕРП – Север, писмо от ВИК – Търговище) става ясно, че последното засичане на водомера в жилището е от 10.09.2018 г., за периода от 08.01.2020 г. до 16.01.2022 г. в жилището не е консумирана ел. енергия, и че според живущите в етажната собственост на входа жилището е необитаемо. От това следва недвусмисления извод, че жалбоподателят А. не обитава общинското жилище с адрес: ..., предмет на изземване с процесната заповед. Допълнителен довод в тази насока е и обстоятелството, че същата е призовавана на адреса посочен в жалбата: …

Не се споделят възраженията на оспорващата, за наличието на съществено нарушение на адм.производствените правила, тъй като не е налице такова нарушение, което ако не беше допуснато да би се стигнало и до друго решение на поставения пред адм. орган въпрос.

Не се споделят възраженията, че следва да бъде изписано цялото семейство в процесната заповед за изземване на общинското жилище от жалбоподателя А.. Видно от договора за отдаване под наем на общинското жилище, същият е сключен единствено с жалбоподателя, не е за пренебрегване и факта, че дъщеря и е малолетна към настоящия момент и следователно не може да изразява самостоятелно правно-релевантна воля.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че е нарушен принципът за съразмерност с процесната заповед, обявен в чл. 6 от АПК. Напротив съдът счита, че процесната заповед се издава в съответствие с този принцип, тъй като жалбоподателят е бил настанен в общинско жилище предполага се като крайно нуждаещ се от подслон. Обстоятелството, че от настаняването си в общинското жилище до 16.01.2022 г. не обитава процесния апартамент говори, че явно жалбоподателят не е бил толкова нуждаещ се от настаняване в него.

Съдът намира, че в издадената заповед не е налице противоречие с целта на закона, а именно настаняване на крайно нуждаещи се граждани в общински жилища до отпадане на нуждата.   

Поради изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид на изхода от оспорването на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на адм. орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лв. за адв. възнаграждение, определено съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за адв. възнаграждения, предвид на наличието на направено възражение за прекомерност от жалбоподателя в с.з. по делото.

Воден от горното и на основание чл. 172 и чл. 143, ал. 4 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.З.А. ЕГН ********** *** против Заповед № З-21-843/ 19.11.2021 г. на кмета на община Попово, с която е разпоредено изземването на общински жилищен имот – едностаен апартамент находящ се в гр. Попово, ...с площ от 43, 4 м2, поради държането му без основание.

ОСЪЖДА Ф.З.А. ЕГН ********** *** да заплати на кмета на община Попово направените по делото разноски в размер на 500 лв., съставляващи адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Р.България.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: