№ 96
гр. Севлиево, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230101334 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х. Т. Х. срещу Столична
община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от ухапване по лявата
подбедрица от безстопанствено куче на 17.09.2024 г. в парк „Черничките“ в гр.
Севлиево, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.09.2024г , в края на работния ден (около 17:30ч) се
разхождал в парк „Черничките“, намиращ се в източната част на гр. Севлиево. В
същия се намирал павилион, предлагащ храни и напитки, пред който спрял, за да си
купи вода. В момента, в който подавал парите, лежащо при павилиона бездомно куче
изведнъж скочило и го захапа неколкократно по левия крак. Ухапванията причинили
изключително силно кръвотечение. Намиращите се наоколо хора реагирали
своевременно, прогонили кучето, повикали по телефона медицинска помощ и се заели
да помогнат със спиране на кръвотечението.
Ищецът сочи, че от сина си, който броени минути след инцидента посетил
мястото, разбрал, че той разговарял с дошлите полицейски служители, както и
посетители на парка, като от последните разбрал, че кучето било бездомно, с марка на
ухото и че това куче се е появило в района на парка 3-4 дена преди инцидента.
Ищецът бил приет по спешност с кръвозагуба в МБАЛ „Д-р Стойчо Х.“ в гр.
1
Севлиево и му били извършени редица важни медицински интервенции. Поради
многото загубена плът били поставени пластмасови импланти. Раните били
изключително тежки и се наложило хирургичните интервенции да бъдат извършени
вместо със спинална анестезия (при която човек остава буден), с т.нар. „пълна упойка“
(т.е. с приспиване), въпреки големите рискове, които криела тази процедура, тъй като
от 2020 г. бил с поставена изкуствена сърдечна клапа
Сочи, че с оглед възрастта му и естеството, раните зараствали изключително
бавно. Приемал медикаменти, като всяка седмица ходи до Габрово за поставяне по
график на ваксина против „бяс“. След изживения стрес не смеел да излиза сам навън.
Излизал внимателно, движел се много бавно, с патерица или бастун в ръката и
изпитвал страх от разминаването с каквото и да е куче, дори и малко, вързано на
повод.
Искането към съда е да уважи така предявения иск. Претендират се разноските
по делото.
Ответникът Община Севлиево оспорва предявения иск по основание и размер.
Сочи, че не е налице реализирано противоправно действие или бездействие от
служител на ответника. В отговора се поддържа, че Община Севлиево положила
дължимата грижа за процесното куче до осиновяването му на 08.09.2022 г. от М.И.Ж.,
с ЕГН **********, която подала декларация за осиновяване на кучето, която е
следвало да упражнява надзор над него. Сочи се, че след инцидента кучето било
заловено и заведено в приюта. Излагат се съображения, че отговорността е на лицето,
което е отговаряло за кучето към момента на инцидента.
Искането към съда е да отхвърли така предявения иск. Претендират се
разноските по делот.
В проведеното на 27.01.2025 г. о.с.з. на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на размера на така предявения иск от 8 000 лв. на 10 000 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване спорните по делото обстоятелства – ищцата получила ли е
описаните в исковата молба наранявания в резултат от нападение от бездомно куче, по
делото са събрани гласни и писмени доказателства и е изслушано заключение на
комплексна СМЕ.
В разпита си П.Г. Д., свидетелства че по време на процесния инцидент бил в
парк „Черничките“ до павилиона за закуски и кафе, чул суматоха, развикали се хора и
той отишъл да види какво става. Свидетелят посочва, че не видял как е станало самото
ухапване, като се приближил разбрал, че го е ухапало кучето. Видял кучето, то било
на десетина метра, приличало на улично куче. Имало много кръв. Кучетата били
2
няколко. Свидетелят посочва, че никой не отишъл да прибере кучето, никой не го
извикал, кучето нямало каишка, имало само ушна марка.
Свидетелят Б. Х. Х.– син на ищеца, посочва, че се прибирал от работа, някъде
към и 17:10 ч. на 17.09.2024 г. и баща му му се обади по телефона, като ми казал, че
куче го е ухапало много тежко и е много зле. Свидетелят веднага отишъл в парка и
видял баща си на кафенето, седнал на стъпалата. Момичетата от кафенето му били
дали кухненска ролка, около десет-петнадесет салфетки да си сложи на раната. Целият
му крак и цялата му обувка били пълни с кръв, имало голяма кръвозагуба. Дошла
линейка. Отвътре на крака на баща му се виждали кости, сухожилия, мускули, раната
била голяма. В момента, в който го натоварили на линейката, свидетелят видял
кучетата бяха легнали, имали марки на ушите, приличали на бездомни кучета.
Свидетелят сочи, че баща му физически бил по-добре, но психически не се е
възстановил от травмата. Изпитвал страх от кучета. След самата операция бил
обездвижен за една седмица, въобще не можел да ходи. Докторът казал, че заради
слюнката на кучето, четири дена трябвало да му промиват раната, след това му
направили операция, бил обездвижен. Ищецът не можел да се обсулжва, всяка
седмица свидетелят го карал в Габрово да му бият ваксина против бяс. След месец,
баща му му се обадил един петък, че докторът му е казал, че ще го вкарва пак на
операция, защото има абсцес и некроза. Тогава вече много рухнал психически, било го
страх. Последвала втора операция и пак лежал една седмица в болница. Свидетелят
поддържа, че операцията на баща му била извършена под пълна упойка, предупредил
лекаря ,че баща му е със сменена сърдечна клапа и е противопоказно да бъде под
пълно упойка.
Свидетелят Р.М. Х. /управител на Общински приют за безстопанствени
животни/ сочи, че залавят безстопанствените кучета като обикалят редовно, но най-
редовно след писмена жалба от Общината. След като заловят дадено куче, го водят на
ветеринар, следва кастриране, обезпаразитяване, ваксиниране, чипиране и ушна марка.
Дейността на приюта била: „Кастрирай и върни“. Свидетелят сочи, че не са
получавали сигнали за бездомни кучета в парк „Черничките“. Знае за случката с
ухапването, а намерили кучето в Южния комплекс „Митко Палаузов“, два дни след
инциндента. Когато заловили кучето, го идентифицирали по описанието на двама
човека, единият от които е свидетелката М.а И.. Свидетелят посочва, че при залавянето
му, кучето не било агресивно, влязло доброволно в клетката. Свидетелят твърди, че
прочели в системата, че кучето в деня, в който се е случил инцидентът имало
собственичка - М.И.Ж., звъняли й, но тя не отговаряла. Свидетелят посочва че след
три или четири седмици го харесала друга жена, дошла и го осиновила.
По делото е разпитана и свидетелката М.а И. И. – служител в обекта в парк
Черничките. Свидетелката посочва, че по време на инцидента била на работа, не
3
видяла самото ухапване. Кучето било отпред пред павилиона, въпросният мъж се
качил на едно по високо стъпало и изпищял. Свидетелката посочва, че често е виждала
ищеца там, кучето също стояло често там, поне от седмица-две, но никога не е
проявявало агресия към него, до тогава. И други кучета преминавали през парка, но не
се задържали. След като чула суматохата, излязла от павилиона, имала само кухненска
хартия под ръка. Помолила човекао да седне, защото бил много уплашен. Дала му
вода, той й казал, че има проблем със съсирването на кръвта, бил притеснен.
Притиснали раната, заедно с колежката й. Извикали бърза помощ и държали крака,
докато дойдат. Човекът бил в съзнание. Кучето стояло от другата страна на павилиона
в момента, в който го ухапа останало там. Свидетелката сочи, че към настоящия
момент тя е осиновила кучето. Не проявявало агресия, нито към нея, нито към
близките й. Свидетелката се обадила на Община Севлиево да приберат кучето после.
Първият ден не можали да го хванат. Свидетелката посочва, че на следващия ден или
на по-следващия ден, кучето било пред блока в Южния комплекс и отново звъннала да
го вземат. Кучето живеело при свидетелката от септември или октомври, до сега.
Свидетелката сочи, че не е виждала човек да обгрижва кучето или да го води, само се
появило в парка.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и при
преценката им по реда на чл. 172 ГПК ги намира за пълни, логични, допълващи се и
съответни на събраните по делото писмени доказателства.
По делото е приета епикриза от Университетска болница, Отделение по
кардиохирургия Сити Клиник кардиологичен център МБАЛ, съгласно която ищецът е
постъпил на 03.01.2020 г. в лечебното заведение с високостепенна аортна стеноза и
умерена към високостепенна инсуфициенция, извършена му е операция – аортно
клапно протезиоране с биологична клапа. Посочено е, че лицето има следните
придружаващи заболявания: артериална хипертония 2 ст., пристъпно предсърдно
мъждене – извън пристъп, дислипидемия, язва на дуонденума –в клинична ремисия.
От медицинската документация и заключението по приетата по делото СМЕ се
установява, че ачинът на причиняване на получените наранявания на ищеца е ухапване
от куче. Нараняваният,а които е получил ищеца са 3 разкъсно -контузни рани , две по
вътрешната страна на подбедрицата и една по външната страна на подбедрицата. При
тези ухапвания са настъпили лезии ( увреда) на подлежащите тъкани (кожа, подкожие ,
мускулатура) особено при голямата веобразна рана от 15 см. по външната страна на
подбедрицата. В резултат на тези наранявания има трикратни оперативни интервенции
и обработки описани в оперативните протоколи на епикризите при които са правени
ексцизия на некротични тъкани дебридман, хемостаза, пластика на мускулни влакна и
на кожа. Вещото лице изяснява, че от нараняванията и последващите оперативни
интервенции ищеца се оплаква от болка , оток, зачервяване, нарушена походка със
засегнатия крак. До момента на прегледа няма трайно възстановяване и зарастване на
4
нараняванията, като в последствие се е оформил флегмон , който налага постоянно
лечение и превръзки. Не е възстановена целостта на кожата и подкожието, а поради
разкъсване на мускулни влакна на предния тибиален мускул е нарушена флексия та (
сгъването на лявото ходило , което ограничава подвижността му и затруднява
походката. Вероятно няма да настъпи пълно излекуване на последните прояви. В
експертизата се посочва, че поради предхождащата оперативна интервенция 2020 г.
(Аортно- клапно протезиране )ищецът е на лечение с антикоагуланти и антиагреганти (
медикаменти повлияващи кръвосъсирването и тромбоцитната агрегация) има риск от
кървене и не зарастване на раневите повърхности и до някъде опасност за живота на
ищеца. Медикаментозното лечение е детайлно описано в епикризата от УМБАЛ
Токуда и налага перманентното му прилагане.
В проведеното на 23.01.2025 г. о.с.з., вещото лице изяснява, че до момента на
прегледа раната не се е затворила, прилага снимки, от които това се вижда. Вещото
лице посочва, че възстановяване на мускулите е невъзможно и води до дефект във
флексията на мускула.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно и изготвено с
необходимите специални знания, същото не е оспорено от страните по делото.
Ответникът за установяване твърдението си, че не следва да носи отговорност
за процесния инцидент е представил Декларация за осиновяване на домашен любимец
№ 58 от 08.09.2022 г., съгласно която на осн. чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ лицето М.И.Ж. е
взела за отглеждане като компаньон кафяво мъжко куче с татуировъчен № 840.
Представен е и препис от протоколна тетрадка, в която е записано, че куче № 840 е
ваксинирано, кастрирано и обезпаразитено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на
възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1)
правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45
ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието
и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при
или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера
на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но
са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
5
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства безспорно се доказва
твърдяното събитие /деяние/, а именно осъществено нападение върху ищеца от
безстопанствено куче на 17.09.2024 г. в парк „Черничките“ в гр. Севлиево, при което
кучето го ухапало по левия крак. Тази фактическа обстановка се установява несъмнено
от показанията на свидетелите-очевидци Петър Д. и М.а И.. Този факт се потвърждава
и от показанията на другия разпитан свидетел – свид. Б. Х..
Спора по делото се съсредоточава и върху обстоятелството дали кучето, което е
нападнало пострадалия е безстопанствено, респ. дали общината, чрез своите
поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за
упражняване на надзор върху бездомните кучета, респ. дали те са положили
необходимата грижа за овладяване на популацията на бездомните кучета на
територията на общината – за да бъдат предотвратявани нападения на кучета над
гражданите. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и
фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са положителни и подлежат на
доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че доказателствена
тежест може да се носи и за отрицателни факти) – чрез всички допустими по ГПК
доказателствени средства, в т. ч. свидетелски показания за външния вид на кучето,
неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е
наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента. Последните са косвени, когато
чрез тях се доказват факти, въз основа на които съдът може да направи логически
извод за осъществяването на правнозначимите факти, предвидени в хипотезата на
приложимата правна норма. За да се постигне пълно (несъмнено) доказване чрез
косвени доказателствени средства, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на
доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил (в този смисъл решение
№ 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г., на ВКС IV ГО, решение № 262 от
11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, ІV ГО, и други). Касателно настоящия
случай от събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност се
установява, че при нападението на кучето не е имало човек, който да покаже признаци,
че е стопанин на кучето, което е индиция, че кучето е безстопанствено. А с оглед
съдебната практика, че куче което „не се намира в определено за това място или в дом
и няма стопани с него е "безстопанствено“.
По отношение на представената декларация по чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ, с която
лицето М.И.Ж. е полежа задължението да вземе за отглеждане като компаньон кафяво
мъжко куче с номер № 840, съдът намира следното:
6
Действително, съгласно Чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, кучетата, настанени в приют, се
кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс, а съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, кучетата по ал. 1 се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги
отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
В сега действащия ЗЗЖ липсва легална дефиниция на понятието
„безстопанствени животни“, респ. „безстопанствени кучета“, поради което
приложение следва да намери разпоредбата на 6а от Допълнителните разпоредби на
Закона за ветеринарномедицинската дейност, а именно, че „Безстопанствено животно“
е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика
или на друго лице, което е отговорно за него. Легална дефиниция за „безстопанствено
куче“ е налице в Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г. за прилагане на националната
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност, като съгласно пар. 1. от същата „Безстопанствено куче“ е
всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на
обществено място без надзор.
В светлината на изложеното, при установените по делото факти, а именно, че
въпросното куче, причинило уврежданията на ищеца, е пребивавало в парк
„Черничките“ в немалък период от време, около две седмици, в които свидетелите
установиха, че не е имало лице, което да го придружава или обгрижва, следва да се
приеме, че животното попада в легалната дефиниция „безстопанствено животно“ респ.
„безстопанствено куче“, тъй като не е имало дом и не е било под контрола или прекия
надзор на лицето, което е било отговорно за него и е било оставено на обществено
място без надзор.
За пълнота на изложението следва да бъде добавено и че за вещите и за
животните, за които не съществува публичен регистър – установяващ правото на
собственост и сделките с тях, за правото на собственост следва да се съди по
упражняваното владение, въз основа на същото може да бъде преценявано и
упражняването на надзор /в този смисъл Решение № 249/24.09.2012 година,
постановено по гр. д. № 1450/2011 година по описа на ВКС, ГК, III г. о. /, поради което
за да се освободи от отговорността по чл. 49 от ЗЗД ответната Община, следва да
докаже чрез насрещно доказване положителния факт, че има лице което владее и
упражнява надзор над животното. Представената по делото декларации по чл. 47, ал. 2
от ЗЗЖ по своята същност е индиция, че посоченото в нея лице е декларирало желание
да отглежда, като компаньон куче настанено в приют, но от събраните по делото
доказателства не се установи, че деклараторът е упражнявал владение или надзор над
животното причинило увреждането на ищеца, като е имало воля да стане собственик
на куче настанено в приют по начините определени в чл. 77 от ЗС или чл. 47 от ЗЗЖ.
7
/ Определение № 643 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2011 г., I г. о., ГК /.
Напротив, по делото се установи тъкмо обратното, а именно, че кучето свободно се е
разхождало в парка и никой не е полагал грижи или надзор върху него.
Водим от изложените съображения настоящия съдебен състав, след като
разгледа в тяхната съвкупност и взаимовръзка събраните по делото доказателства, с
достатъчна степен на сигурност прие, че пострадалия ищец е нападнат от
безстопанствено куче, върху което общината, чрез своите служби и изпълнители на
работата е следвало да упражнява надзор, поради което и възраженията на ответника в
обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни.
На следващо място по делото следва да се установи дали деянието е настъпило
в резултат на виновно действие / бездействие на лица, на които ищецът е
възложил/бил е длъжен да възложи извършването на определени дейности.
Съдът намира, че в случая за ответника съществува нормативно вменено
задължение по овладяване на популацията на безстопанствените кучета. В ЗЗЖ са
предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на
безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета да не се
намират на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на
хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат
под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и
стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти – чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, като само по изключение се
допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ.
Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под
надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите
следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на
тези мерки (чрез настаняване в приют или чрез връщане по места). Обстоятелството,
че безстопанствено куче е проявило агресия и е наранило човек, само по себе си
означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си
задължения за надзор по ЗЗЖ, т.е. самото реализиране на вредоносното събитие
доказва наличието на неизпълнение от страна на ответника на това законово
задължение. Още повече, че съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗЗЖ общината, чрез
натоварените за това лица следва да взема мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни.
С приетия по делото доклад, изрично бе указано на ответника, че следва да
докаже и осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на
популацията на безстопанствени кучета, както и че предписаните от закона действия
са осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията
8
на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите,
организационните и други възможности на общината. В преклузивния процесуален
срок до приключване на първото по делото заседание, такива доказателства не бяха
ангажирани от ответната Община.
Само за пълнота следва да се посочи, че самият факт, че общинските органи
предприемат мерки и програми за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета с дължимата грижа, не означава липса на деликтно поведение – след като
безстопанствено куче е нападнало безпричинно ищеца на обществено място – парк, в
който има множество възрастни хора, вкл. и деца, то тези мерки не са били приложени
ефективно поне по отношение на конкретното животно. Осъществяването на контрол
върху овладяването на безстопанствени кучета на места като паркове, площадки, на
които има уязвими групи лица, следва да бъде повишено. Поради това съдът приема,
че общината чрез своите органи не е положила дължимата грижа и следва да отговаря
за причинените вреди. Следва да се посочи, че смисълът на цитираните разпоредби в
ЗЗЖ е прилагането не просто на някакви мерки, а на мерки с такава интензивност, че
ефективно да предотвратят излагането на опасност на хората от нападения на
бездомни кучета. Предприемането на мерки, които обаче не са съответни на
предписаната в закона грижа и не водят реално до целения резултат, не може да
освободи ответника от отговорност за вреди.
Съдът намира за безспорно доказани, както настъпилите у ищеца увреждания,
така и причинната връзка между тях и противоправното деяние на ответника.
Представените с исковата молба медицински документи, както и приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетеля Х. установяват
настъпилите физически увреждания в причинна връзка с нападението на
безстопанствените животни, доколкото по делото липсват каквито и да било
доказателства, опровергаващи този извод.
Предвид гореизложените изводи за допуснато противоправно бездействие на
служители на ответника във връзка с вменени по закон задължения за овладяване
популацията на безстопанствени кучета, налице са всички елементи на фактическия
състав, пораждащ в полза на ищеца претендираното вземане.
Тъй като претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат
възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена
облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите, предписани в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
9
В настоящия случай следва да се вземе предвид начинът на извършване на
противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания – рани по
долния крайник в следствие от ухапване при нападение от безстопанствено куче,
проведени две оперативни интервенции, нуждата от обработка на раните и поставяне
на ваксини, вкл. и претърпените допълнителни усложнения в резултат на инфектиране
на раните и некроза, съотв. от необходимостта на допълнително лечение. Съдът отчита
преживените от ищеца физически болки и страдания на фона на придружаващите му
заболявания и поставената му аортна клапа, възрастта му – 78 г. към момента на
инцидента, както и страхове, които изпитва и към настоящия момент, следва да се
отчете и незарастването на раната в продължителен период от време и трайно
установеното компрометиране на флексията в крайника. При определяне на
обезщетението следва да се вземе предвид и отражението върху неговото психическо
състояние понастоящем. Следва да бъдат отчетени и хоспитализиранията на ищеца по
повод двете оперативни интервенции и множеството други манипулации свързани с
лечение на раните и усложняването на оздравителния процес от консистентния прием
на антикоагуланти по повод придружаващите му заболявания и поставената му
сърдечна клапа.
С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди е 15 000 лв., което е повече от претендирания
размер от 10 000 лв., поради което и съобразно диспозитивното начало в гражданския
процес, искът следва да бъде уважен изцяло. Съдът като съобразява на основание
чл.52 ЗЗД горепосочените обстоятелства свързани с характера на уврежданията,
степента на нараняванията, продължителността на лечебния период, интензитета на
претърпените болки, страдания и негативни изживявания, обстоятелството, че
затрудненията в походката и белезите, както и преживеният ужас на тази възраст ще
останат, намира че претендираното от ищцата обезщетение е справедливо и е
съобразено с претърпените от него неимуществени вреди.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата има право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК. Съобразно представения списък и доказателства, на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер 1900 лв., от които 400 лв. платена държавна такса,
1000 – заплатено адвокатско възнаграждение и 500 лв. – депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Воден от горното, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
10
управление: гр. Севлиево, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от Кмета, да заплати на
Х. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 17, на
основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – ухапване от
безстопанствено куче на 17.09.2024 г., в гр.Севлиево, в парк „Черничките“, ведно със
законната лихва от 17.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Севлиево, пл. „Свобода“ № 1, представлявано от Кмета, да заплати на
Х. Т. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. „Марин Попов“ № 17 на
основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/
лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
11