Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 03.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 634 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0456-000056
от 28.05.2019 г. на Началник на РУ на МВР Угърчин е наложено на З.Б.А. ***, административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят А., който чрез процесуалния си представител адвокат В.К.
*** го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно. Сочи, че обжалваното НП е било издадено въз основа на
постановление на прокурора, с което е било отказано образуването на наказателно
производство, но това постановление не му е било връчено. Изтъква, че
жалбоподателят А. не е бил участник в наказателно производство и не е бил
привличан в качеството му на обвиняем по реда на чл.219 от НПК. Заявява, че
административнонаказателното производство е започнало при условията на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, без да е съставен АУАН, а е следвало да бъде съставен такъв, тъй
като същият има и съответната уведомителна функция по отношение на привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице.
Изтъква, че в случая такова уведомяване не е налице и жалбоподателя е разбрал
за вмененото му нарушение едва с получаването на наказателното постановление,
което съставлява съществено процесуално нарушение довело до накърняване правото
му на защита. Като процесуално нарушение сочи и че в обстоятелствената част на
НП е изписано чл.1143, ал.10 от ЗДвП, каквато норма в закона, с такава
номерация липсва.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се представлява от адвокат В.К., която поддържа изцяло
жалбата с наведените с нея доводи и пледира за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно издадено.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в
съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите Я.М.М. и К.А.П., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 28.05.2019 г. началникът на РУ
на МВР Угърчин издал наказателно постановление № 19-0456-000056 срещу З.Б.А. ***,
за това, че управлявал собствения си лек автомобил «Тойота» с регистрационен № ОВ **** АТ, като
автомобилът бил с прекратена
регистрация на 16.02.2017 г., на основание чл.1143, ал.10 от . В обстоятелствената част на
НП е посочено още и че с постановление № 423/19 от 22.05.2019 г. Района прокуратура
гр.Ловеч е отказала да образува досъдебно производство
за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и го е изпратила за налагане на
административно наказание. От така изложената фактическа обстановка наказващият орган приел, че жалбоподателят А. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради
което виновно е нарушил разпоредбата
на чл.140, ал.1 от . На основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП
наложил на З.А. глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, както
и са му били отнети 10 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
С административнонаказателната преписка по случая, пред съда е
бил представен АУАН № 53/19 от 21.02.2019 г. /л.8/, съставен от свидетеля К.П. – мл.полицейски инспектор при РУ на МВР Угърчин, срещу жалбоподателя З.А., с посочени в
него извършени нарушения от А. на разпоредбите
на чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от . Като свидетел присъствал при установяване на нарушението се
подписал Я.М..
При разпита
им в хода на съдебното следствие свидетелите
П. и М. сочат, че в хода на специализирана
полицейска операция в с.Кирчево, област Ловеч бил спрян за проверка жалбоподателя З.А.. Същият управлявал собствения си лек автомобил марка «Тойота Рав 4» с рег.№ ОВ **** АТ, като при проверката било установено, че автомобилът е с прекратена на
16.02.2017 г. регистрация на основание чл.143, ал.10
от ЗДвП и че А. не
представил контролния талон към
СУМПС.
Видно от представения
по делото АУАН, като възражение по него З.А. посочил, че не е знаел и не е бил уведомяван, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Подписал и получил препис от акта.
По описания в представения АУАН
случай, с постановление от 26.02.2019 г. на прокурор при РП Ловеч било
образувано досъдебно производство № 15/2019 г. по описа на РУ на МВР Угърчин
(прокурорска преписка № 423/2019 г. на РП Ловеч), за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, за това, че на 20.02.2019 г., около 14:00 часа в с.Кирчево, област
Ловеч, ул.”Васил Левски”, пред дом № 14, с посока на движение към центъра на
селото, управлявал МПС – собствения си лек автомобил марка „Тойота Рав 4” с рег.№ ОВ **** АТ, което не е регистрирано по
надлежния ред, с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, от дата
16.02.2017 г., поради неплатена задължителна застраховка „гражданска
отговорност”. От представената по настоящето дело в оригинал цитираната
прокурорска преписка, ведно с досъдебно производство № 15/2019 г. се
установява, че по същото не е привличано като обвиняем конкретно лице, а
жалбоподателят З.А. е бил разпитан в качеството му на свидетел.
С постановление за прекратяване
на наказателно производство от 22.05.2019 г. на наблюдаващия делото прокурор е
било прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15/2019
г. по описа на РУ на МВР Угърчин на основание чл.243, ал.1, т.1, във връзка с
чл.24, ал.1, т.1, предл.1-во от НПК – липса на извършено престъпление. Постановено
е било препис от постановлението да се изпрати на РУ на МВР Угърчин за
сведение.
По делото липсват данни
постановлението на прокурора от 22.05.2019 г. да е било връчвано, съответно
получено от З.Б.А..
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
След внимателна преценка на ангажираните
по административнонаказателната преписка доказателства, както и събраните
такива в хода на съдебното следствие, съдът констатира, че обжалваното
наказателно постановление е било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Обжалваното НП е било издадено
при липсата на посочени в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН задължителни реквизити.
На първо място – в наказателното
постановление не е посочена датата и номера на акта въз основа на който се
издава, както и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя – чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на НП е
посочено, че с постановление № 423/19 от 22.05.2019 г. Района
прокуратура гр.Ловеч е
отказала да образува досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и
го е изпратила за налагане
на административно наказание, но не е ясно това ли е основанието за издаване на наказателното постановление, т.е. при условията
на чл.36, ал.2 от ЗАНН ли е издадено или въпросното прокурорско
постановление е отразено като
част от обстоятелствата при извършване на нарушението, или доказателствата, които го потвърждават по смисъла на т.5 на
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно, с
административнонаказателната преписка е ангажиран като доказателство по делото от въззиваемата страна АУАН № 53/19 от 21.02.2019 г. /л.8/, в каквато връзка показания дават и свидетелите М. и П.. Този АУАН и проверката
въз основа на която е бил съставен е залегнал като основание за образуване на досъдебно производство № 15/2019 г. по описа на РУ на МВР Ловеч, което в последствие е било
прекратено с цитираното в
НП постановление на прокурора № 423/19 от 22.05.2019 година. В този АУАН са описани
обстоятелства, които до голяма степен са
идентични с тези
посочени в обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.36,
ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН, като единственото изключение от това правило е предвидено в
ал.2 на същия текст. При всички случаи обаче, лицето срещу когото е образувано административнонаказателно производство следва да е в
известност, че срещу него е инициирано такова, тъй като от този момент за него
възникват и редица процесуални способи за защита. Затова и законът предвижда
актът да бъде съставен в негово присъствие, като изрично са посочени случаите,
когато това не може да стане (чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН), както и да му бъде
връчен – чл.43 от ЗАНН. Поради тази причина и изискването да бъде посочен акта,
въз основа на който се издава наказателното постановление е залегнало като
задължителен реквизит в нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Недопустимо е едва
с получаването на наказателното постановление привлеченото към отговорност лице
да научава, че срещу него е било образувано административнонаказателно
производство. В този смисъл, въпреки, че в разпоредбата на т.3 на чл.57, ал.1
не е изрично посочено постановление на прокурора, то под използвания термин
„…акта, въз основа на който се издава…” следва да са разбира и съответно
посочен и акта на прокурора или съда, с който производството е прекратено и
изпратено на наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Респективно,
привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице следва да е уведомено и узнало за тези актове на съда или
прокурора, а данни в този смисъл по делото няма, тъй като, както се посочи и
по-горе в изложената фактическа обстановка, липсват доказателства, че
постановление № 423/19 от 22.05.2019 г. е било връчено на З.А..
Отнесено на плоскостта на
обсъждания тук случай, посочване на акта, въз основа на който е издадено
наказателното постановление липсва. Декларативното отразяване в
обстоятелствената му част, че в правния мир е налице постановление № 423/19 от
22.05.2019 г. на прокурор при РП Ловеч не може да се приеме като изпълнение на
изискването на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Още повече, че с посочването на това
обстоятелство са отразени неверни данни. Цитираното постановление на прокурора
не е за отказ да се образува досъдебно производство, а за прекратяване на
такова. Двете са две различни правомощия и действия на прокурора – чл.213, съответно
чл.243, ал.1 от НПК. Освен това, в обстоятелствената част на НП наказващият
орган е посочил, че постановлението му е било изпратено за налагане на
административно наказание, но никъде в мотивите или в диспозитива на
прокурорското постановление няма отразено подобно указание или поне такова за
преценка от страна на наказващия орган има ли извършено административно
нарушение. Единствено постановено е било препис от постановлението да се
изпрати на РУ на МВР Угърчин, но за сведение,
т.е. че наказателното производство по досъдебно производство № 15/2019 г. е
било прекратено и следва да се предприемат действия по архивирането му, каквато
е и регулярната процедура в подобни случаи. Несъстоятелно и твърде пресилено е
да се счита, че изпращането на прокурорското постановление „за сведение”
означава указания на прокурора да бъде изследван въпроса има ли извършено в
случая административно нарушение.
На следващо място – в
обжалваното НП липсва посочване на датата и мястото на извършване на
нарушението, каквито са императивните изисквания на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. По никакъв начин не е посочена датата, за когато се твърди в
НП, че жалбоподателят е управлявал автомобила чиято регистрация е била
прекратена, нито пък е било индивидуализирано, пък било то и най-общо, като
населено място или път мястото, където е било извършено нарушението. Описаното
процесуално нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност да се
установи кога и къде е извършено вмененото на наказаното лице нарушение, а това
пряко рефлектира на правото му на защита. Това е грубо процесуално нарушение,
тъй като от една страна липсата на тези реквизити представлява некоректно
предявено нарушение на жалбоподателя, а от друга страна компрометира стойността
на ангажираните с административната преписка доказателства. В този смисъл,
грубо процесуално нарушение е и съотнесено с
изтъкнатите по-горе съображения за нарушение на т.3 от чл.57, ал.1 на ЗАНН.
Неяснотата кой е актът послужил за издаване на наказателното постановление, в
комбинация с липсата на посочени дата и място на извършване на нарушението е
препятствала жалбоподателя да разбере за кое и какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и съответно да организира и упражни
правото си на защита в пълен обем. Не на последно място, комбинацията от тези
процесуални нарушения препятства и съда в цялостната му преценка за
законосъобразността на обжалваното НП, в частност извършено ли е било
административно нарушение от жалбоподателя, виновно ли е извършено, както и
какво отношение имат към случая, и каква е доказателствената стойност на
ангажираните писмени и гласни доказателствени средства, правилно ли е бил
приложен материалния закон.
С оглед на изложеното съдът намира, че
при издаването на процесното
НП са били допуснати съществени процесуални нарушения,
с които е било накърнено правото на защита на жалбоподателя
З.А., поради което постановлението следва да бъде отменено на формално
основание, без да се обсъждат доводите по същество на случая, тъй като наличието им препятства и преценката правилно ли е бил приложен материалния
закон.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0456-000056 от 28.05.2019 г. на началник
на РУ на МВР Угърчин, с което на З.Б.А. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 10 контролни точки, за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :