РЕШЕНИЕ
№ 1215
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501424 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 1868/25,10,2021 г., постановено по гр. д. № 183/2021 г. на РС
Пловдив, 8 гр. състав, са отхвърлени предявените от Д. Р. Р., ЕГН **********; против
Д. К. Т. - П., ЕИК *********; обективно съединени искове: 1/ да бъде призната за
незаконна и да бъде отменена Заповед № 150/11,11,2020 г. на Директора на Д. К. Т. -
П.; с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от
13,11,2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на
работа; 2/ ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност -
“***”; и 3/ ответникът да бъде осъден ад заплати на ищеца сумата от 123,47 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение,
изразяващо се в разликата между възнаграждението, което ищецът би получил при
запазване на трудовото правоотношение и получаваното по-ниско такова през периода
от 12,11,2020 г. до 12,05,2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от предявяване на исковата молба.
Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Постъпила е
въззивна жалба от Д. Р. Р., ЕГН **********. С оплакване за незаконосъобразност
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
1
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от
въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и вместо това да
уважи предявените искове.
Ответникът по жалбата Д. К. Т. - П., ЕИК *********; заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.
Предявени от Д. Р. Р., ЕГН **********; против Д. К. Т. - П., ЕИК *********.
Ищецът твърди, че съществувалото между страните трудово
правоотношение е прекратено с посочената по-горе заповед на основание намаляване
обема на работа. Уволнението, според ищеца, е незаконно, тъй като работодателят
незаконосъобразно е упражнил правото си на подбор и не е налице обективно
съответствие между дадената при подбора оценка на ищеца и действителните му
качества. На това основание от съда се иска да постанови решение, с което: 1/ да бъде
призната за незаконна и да бъде отменена Заповед № 150/11,11,2020 г. на Директора на
Д. К. Т. - П.; с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано
от 13,11,2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на
работа; 2/ ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност -
“***”; и 3/ ответникът да бъде осъден ад заплати на ищеца сумата от 571,02 лв.,
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение,
изразяващо се в разликата между възнаграждението, което ищецът би получил при
запазване на трудовото правоотношение и получаваното по-ниско такова през периода
от 12,11,2020 г. до 12,05,2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от предявяване на исковата молба. Ищецът претендира и за присъждане на
разноски.
Ответникът не е признава исковете. Претендира разноски.
От събраните пред РС и във въззивното производство доказателства се
установяват следните обстоятелства:
На основание трудов договор от 2017 г. между страните е съществувало
трудово правоотношение, по което ищецът е работил в ответния театър на длъжност
„***“. Това правоотношение е прекратено със заповед № 34/27,01,2020 г. на основание
чл. 328 т. 5 от КТ – липса на качества на работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата. Тази заповед е отменена като незаконна и ищецът е
възстановен на заеманата преди това длъжност с решение по гр. д. № 3809/2020 г. на
2
РС Пловдив (л. 34 и сл.).
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, ищецът е назначен на
длъжността, на която е възстановен – ***, със Заповед № 59/27,10,2020 г. (л. 39). Две
седмици по-късно – с процесната Заповед № 50/11,11,2020 г. на Директора на ответния
театър, трудовото правоотношение между страните е прекратен, считано от 13,11,2020
г. Като основание за прекратяване на правоотношението в заповедта са посочени:
намаляване обема на работа (чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ) и извършен в тази връзка подбор
по чл. 329 от ГПК.
По делото не се спори, установява се и от събраните пред РС писмени
доказателства, че със Заповед № 61/03,11,2020 г. (л. 75) Директорът на ответния театър
е назначил комисия в състав, посочен в заповедта (трима режисьори и двама ***и), на
която е възложил да извърши подбор между служителите, които заемат длъжността
„***“, като определи критерии за оценка в тази връзка, като отрази извършените
оценки и съпоставки между служителите в писмен протокол.
За извършване на подбора Комисията е определила девет „критерии за
оценка“ (вж. л. 110), по които служителите да се оценят с точки от 0 до 3 (вж. л. 122-
123), и всеки от членовете на комисията е изготвил персонална оценъчна карта, в която
е отразил определените от него точки по всеки от критериите, поотделно за 15 лица,
заемащи длъжността „***“ (вж. л. 111-121). Крайният извод на назначената от
работодателя Комисия е отразен (като резултат от подбора) в нарочен Протокол от
09,11,2020 г. (л. 42), в който са възпроизведени приложените от комисията критерии и
е посочено, че по същите най-ниско оценен е ищецът, поради което комисията
предлага неговото освобождаване. Не се сочат конкретно получените при оценяването
точки нито за ищеца, нито за останалите оценявани ***и. Позовавайки се на този
протокол и възприемайки изложеният в него краен извод като резултат от извършения
подбор, работодателят е издал процесната заповед.
Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието, както и
при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има
право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни
работници и служители, длъжностите на които се съкращават, за да останат на работа
тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В случая – намаляване
на работата, в която са заети повече работници и служители, извършването на подбор е
задължително.
За да е законно извършен подборът, в него следва да са включени всички
служители, изпълняващи идентични с оглед естеството на работата трудови функции в
предприятието или съответното обособена структура на същото. По отношение на това
обстоятелство – че подборът е извършен по отношение на всички, заемащи длъжността
„***“ към момента на провеждането му, страните не спорят.
3
Преценката на работодателя кой от служителите има по-висока
квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка
законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно
законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 КТ (в т. см. Тълкувателно решение № 3/16,01,2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК на ВКС, според което при упражняването на контрол за законосъобразност
съдът проверява дали приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.
329, ал. 1 КТ се основават на действително притежаваните от работниците и
служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа).
Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява
писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител
истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от
работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени
средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
В случая работодателят е назначил нарочна комисия и е възприел
предложени от нея девет показатели за оценка. Част от тях се основават на обективни
данни (напр. образователно-квалификационна степен, професионален опит и
допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност, общ трудов стаж,
професионален опит), а друга част предполагат субективна преценка и комплексна
оценка на лични и професионални качества на лицата (напр. критериите по т. 6 -
ангажираност към работата на ДКТ извън репетиции и представления, като необходим
фактор в колектива; т. 7 - професионални качества на ***а в работата му в ДКТ; т. 8 -
...изрядна ***ска хигиена, недопускане на закъснения, чести отсъствия, кавги и други
фактори, които вредят на творческия процес; т. 9 – умения за работа в екип).
Оценките са дадени от назначената от работодателя нарочна комисия за
извършване на подбора, като в състава й участват и двама ***и – С. Б. и Д. Н.. Същите
са едновременно членове на комисията (установяващи показателите за подбор и
извършващи оценяването), заедно с което са и сред оценяваните от комисията лица,
измежду които се извършва подбора. На практика двама от членовете на комисията
оценяват и себе си като участници в подбора (а Д. Н. оценява и актрисата, с която към
този момент съжителства на съпружески начала – вж. показанията на св. Н., събрани
пред въззивната инстанция).
Така формираните преценки на комисията, чиито крайни изводи за резултата
от подбора са изцяло възприети от работодателя, не могат да се приемат за
безпристрастни, обективни и съответстващи на действителните качества на
участващите в подбора ***и, в т. ч. и на ищеца. Следователно подлежащите на
проверка от съда обстоятелства - обективното съответствие на оценката по приетите от
4
работодателя показатели с действителните качества на ищеца, остават недоказани.
Поради това така извършеният подбор следва да се приеме за незаконосъобразен,
следователно процесната заповед е незаконна и следва да се отмени. Това пък обуславя
основателността на претенцията за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана
преди незаконното уволнение – „***“.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225 от
КТ за процесния период от шест месеца: Не се спори между страните, че в процесния
период ищецът е работил по трудово правоотношение, като полученото за периода
вънгараждение е със 123,47 лв. по-ниско от това, което би получил на заеманата преди
уволнението длъжност (вж. заключението на приетата пред РС съдебно-счетоводна
експертиза). Следователно му се дължи обезщетение в посочения размер, с което искът
следва да се приеме за изцяло основателен.
Като е достигнал до различни правни изводи и е отхвърлил предявените
искове, РС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
Вместо това: процесното уволнение следва да бъде признато за не-законно и да бъде
отменено; ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност; ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираното от ищеца
обезщетение.
На ищеца (жалбоподател) следва да се присъдят сторените разноски за
производството. Същите се констатираха в размер на 840 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения пред ПОС списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1868/25,10,2021 г., постановено по гр. д. №
183/2021 г. на РС Пловдив, 8 гр. състав; и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението, извършено със
Заповед № 150/11,11,2020 г. на Директора на Д. К. Т. - П.; с която е прекратено
трудовото правоотношение между Д. К. Т. - П., ЕИК *********; и Д. Р. Р., ЕГН
**********; на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на
работа.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Р. Р., ЕГН **********; на заеманата преди
уволнението длъжност – “***”.
ОСЪЖДА Д. К. Т. - П., ЕИК *********; да заплати на Д. Р. Р., ЕГН
**********; сумата от 123,47 лв. (сто двадесет и три лева и четиридесет и седем ст.),
представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение,
изразяващо се в разликата между възнаграждението, което ищецът би получил при
5
запазване на трудовото правоотношение и получаваното по-ниско такова през периода
от 12,11,2020 г. до 12,05,2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от предявяване на исковата молба – 06,01,2021 г.
ОСЪЖДА Д. К. Т. - П., ЕИК *********; да заплати на Д. Р. Р., ЕГН
**********; сумата от 840 лв. (осемстотин и четиридесет лева), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
обявяването му пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6