№ 546
гр. Пазарджик , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200390 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, местност „Ч.“, представлявано от управителя А. С.,
против Наказателно постановление № 13-002354 от 17.02.2021 г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1 600 лева.
В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП,
чиято отмяна се иска, поради постановяване на същото при нарушение на
материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на сторените от дружеството-
жалбоподател разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано писмено
становище, относно законосъобразността на НП и отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на поисканите разноски за поисканото
адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството
си на работодател смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил дадено
задължително за изпълнение предписание по т.2 от Протокол № 2016526 от
29.07.2020г. на гл. инсп. Ф.А. със срок за изпълнение до 21.08.2020г., а именно:
„Да се начисли в разплащателните ведомости на предприятието брутното трудово
възнаграждение на СТ. Г. П.- водач на товарен автомобил, за 8 дена за м. април
2020г. за преустановяване на работа в предприятието, съгласно заповед на
работодателя от 16.03.2020 г. по чл.120в от КТ при обявено извънредно
положение в страната, съгласно чл.128, т.1 и чл.267а от КТ“.
Нарушението било извършено на 22.08.2020 год., т.е. в деня, следващ
изтичането насока за изпълнение на предписанието.
Нарушението било констатирано на 16.10.2020г. в дирекция „ИТ“-
Пазарджик при извършена последваща проверка и преглед на фирмената
документация, представена от упълномощено лице- АТ. Г., когато било
установено, че предписанието не е изпълнено.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, поради
което против дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 13-
002354/09.11.2020 г. в отсъствие на законния представител на дружеството-
нарушител или негов пълномощник, след което бил връчен надлежно на
20.11.2020 г. виж известие за доставяне на л.21).
Въз основа на съставения АУАН на 17.02.2021 г. било издадено атакуваното
НП, което било връчено на дружеството на 19.02.2021 г. (виж известие за
доставяне на л.15). Жалбата против НП била депозирана от управителя на
2
санкционираното дружество чрез АНО до съда, като била входирана в
деловодството на ДИТ- Пазарджик на 24.02.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите Ф.А. и АТ. Г.. Съдът
кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. същите са непротиворечиви,
хронологично точни и взаимно се допълват.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място следва да се каже, че безспорно по делото е установено, че
дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от
ДР на КТ. Безспорно се установи и това, че на същото е било дадено
задължително предписание и че същото не е било изпълнено. Това е така тъй като
от всички доказателства по делото се установи, че на дружеството е била
извършена проверка от инспектори на Д „ИТ“- Пазарджик, в която участвал и св.
А.. Тя е приключила с Протокол ФА № 2016526/15.07.2020 г. (л.5-8), надлежно
връчен на упълномощен представител на дружеството- св. АТ. Г. (виж
пълномощно на л.10-11). Установи се и това, че впоследствие св. А. установил, че
при изписване на отразените обстоятелства в протокола е допуснал технически
грешки, поради което съставил писмо до дружеството (л.9), в което посочил тази
констатация, както и че на основание чл.62 ал.2 от АПК предписанията, дадени в
протокола от 15.07.2020 г. следва да се считат за невалидни, поради което издава
нов протокол от 29.07.2020 г. Цитираното писмо било връчено на пълномощника
на дружеството- св. Г. преди да бъде връчен на 31.07.2020 г. новият протокол ФА
№ 2016526/29.07.2020 г. (л.22-27). Видно от протокола е, че едно от дадените с
него предписания- по т.2 е именно процесното предписание и че срокът му за
изпълнение е до 21.08.2020 г. Срещу така съставения протокол и дадени
предписания св. Г. възразила пред ИА „ГИТ“- София (л.28). Същото било
разгледано от ИА, която се произнесла с решение на осн. чл.97 ал.1 от АПК (л.29-
32), с което отменила единствено даденото по т.24 предписание, а всички
останали предписания били потвърдени. Така даденото по т.2 предписание с
цитирания протокол станало задължително за изпълнение от дружеството.
Установи се по делото, че това предписание не е било изпълнено от
3
дружеството-жалбоподател. Тук обаче се поставя въпроса, който е от съществено
значение за разрешаване на спора, дали на дружеството е следвало да се издаде
такова предписание и в този смисъл дали то е било длъжно да го изпълни. Съдът
намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, защото от доказателствата по
делото категорично се установи, че трудовото правоотношение с работника С.П. е
било прекратено, считано от 01.04.2020 г. (виж заповед за прекратяване на трудов
договор- л.50, справка от НАП- л.77, както и показанията на св. Г.). Тоест почти
четири месеца преди да бъде дадено предписанието. В този смисъл Дирекция
„Инспекция по труда” в конкретния случай е упражнила правомощия по чл.404
ал.1 т.1 от КТ по вече прекратено трудово правоотношение.
Цитираната разпоредба разписва, че за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с
държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя
инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат
принудителни административни мерки, изброени в т.т. 1 - 9, като в т. 1 е
предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и
на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по
този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труда.
Посочените ПАМ и тези регламентирани в чл.404 ал.1, т.т.2-9 от КТ
безусловно съдържат в себе си изискването за съществуващо правоотношение по
престиране на работната сила. По същия начин е необходимо наличието на
трудово правоотношение, за да може контролните органи да упражнят правата си
по чл.402 от КТ, като в рамките на своите правомощия посещават министерства,
ведомства, предприятия и местата, където се извършва работа, помещенията,
ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се
намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; да
изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения,
сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени
копия от тях във връзка с упражняването на контрола; да се осведомяват пряко от
4
работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на
контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и
обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност и т.н.
Видно от съдържанието на цитираните разпоредби е, че законодателят
борави с понятията „работодател”, „работници” и „служители”. Това само по себе
си сочи необходимостта от съществуващо трудово правоотношение.
При това положение няма съмнение, че когато контролният орган дава
предписания (ПАМ), то същата несъмнено следва да бъде по съществуващо
трудово правоотношение. В случаите, когато това правоотношение е прекратено,
не може да бъде издавана ПАМ по отношение на работник, с който е прекратен
трудовия договор. В тези случаи може единствено работникът или служителят да
потърсят правата си пред гражданския съд по исков ред, тъй като става въпрос за
имуществен спор. В този смисъл е константната съдебна практика на върховната
инстанция, като за пример могат да се посочат Решение № 8519/13.06.2012 г. по
адм. дело № 1770/2012 г. на ВАС, Решение № 15296/03.12.2012 г. по адм. дело №
10659/2012 г. на ВАС и др.
С оглед на посоченото неправилно дружеството-жалбоподател е било
санкционирано с процесното НП, тъй като не е било налице законово основание за
неговото издаване, поради което същото следва да се отмени.
С оглед изхода на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията
на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на същото. Искането е
своевременно направено, а именно в хода на съдебното производство.
Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.48), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева дружеството-жалбоподател чрез своя
управител е заплатило в брой на адвокат Е.П. от ПзАК. При това положение ИА
„Главна инспекция по труда“- София следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на дружеството-жалбоподател посочените по-горе съдебни
разноски. Съдът не приема направеното от ответната страна възражение за
прекомерност с искане да бъде присъдено минимално предвиденото в закона
възражение, тъй като изплатеният адвокатски хонорар е дори под минималния
5
размер съгласно чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като с НП е наложена
имуществена санкция в размер на 1 600 лева и в този случай минималното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е в размер на 342
лева, а и с оглед на това, че по делото бяха проведени две съдебни заседания, с
разпит на двама свидетели и приобщаване на писмени доказателства.
Пак с оглед изхода на делото, не може да бъде удовлетворено искането на
процесуалният представител на АНО за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде оставено без уважение
като неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС Пазарджик в
настоящи състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002354 от 17.02.2021 г.,
издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, с което на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, местност „Ч.“, представлявано от управителя А. С., за
нарушение на чл.415 ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1
600 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София,
представлявана от изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, местност „Ч.“,
представлявано от управителя А. С., разноски в размер на 300 /триста/ лева за
изплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за присъждане на разноски в
полза на АНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
6
Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7