РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120107123 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Н. П. СТ., ЕГН ********** от *** против “Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.А.Р. и Т.Я. за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от
4087.96 лева главница по договор за потребителски паричен кредит от 18.02.2008г., сумата
от 2304.17 лева договорна лихва за периода от 30.04.2008г. до 29.10.2010г., сумата от
1509.12 лева законна лихва за периода от 30.05.2008г. до 24.06.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението до изплащането, сумата от
258.02 лева разноски, присъдени с изпълнителен лист от 11.10.2011г. по ч.гр.дело № ***г.,
които суми са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № ***г. по описа
на ЧСИ Т.М., peг. № ***, с район на действие ОС Бургас.
Твърди се, че издаденият изпълнителен лист е в полза на кредитора*** ЕАД, като по-
късно вземанията по изпълнителния лист са били цедирани на настоящия ответник.
Първоначалният кредитор е образувал изп.дело през 2012г., по което повече от осем години
не са извършвани изпълнителни действия по събиране на вземането. Това изпълнително
дело е прекратено на 12.05.2020г. поради перемция. В последствие за същите вземания е
образувано ново изпълнително дело през 2021г. Ищецът заявява, че не дължи сумите по
изпълнителния лист, тъй като са погасени по давност, понеже по първото изпълнително дело
не са били извършвани изпълнителни действия в продължение на осем години, като е
прекратено поради перемция. Моли искът да се уважи.
Искът е по чл.439 ГПК.
1
Ответникът с отговора си оспорва иска. Заявява, че по първото изпълнително дело
са извършвани изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност –
пратени са запорни съобщения до работодателя на длъжника, до редица банки,
присъединена е държавата като кредитор. През 2016г. сегашният ответник е конституиран
като нов взискател. През 2019г. по молба на взискателя е бил насрочен опис на движими
вещи на длъжника. Новото изпълнително дело е образувано през 2021г., направено е искане
за опис на вещи, като така отново е прекъсната давността. Присъединен е нов кредитор в
лицето на НАП, вписана е възбрана, насрочен е опис на възбранените имоти. Всички тези
действия са прекъсвали давността и тя не е изтекла. Предишният взискател, сегашният
взискател и ЧСИ не са бездействали, а са предприемали необходимите действия по
образуваните изпълнителни дела, целящи да съберат вземането. До 26.06.2015г. погасителна
давност не е текла, според актуалната практика на ВКС, независимо дали е имало
извършени изпълнителни действия. След 26.06.2015г. има извършени изпълнителни
действия, които са прекъсвали давността. Дори и да е настъпила перемпция и съдебният
изпълнител да не е образувал ново дело, то ако взискателят е поискал извършване на ново
изпълнително действие, това му искане също прекъсва давността. Перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Моли се за отхвърляне на иска.
Районният съд, като съобрази представените писмени доказателства и закона,
намира следното:
Искът е неоснователен.
*** ЕАД като кредитор е инициирало заповедно производство против длъжника Н.
П. СТ. за суми, дължими от него по договор за потребителски паричен кредит от
18.02.2008г. Издадена е била заповед за изпълнение, която в последствие, предвид липсата
на възражение, е влязла в сила и съдът е издал и изпълнителен лист от 11.10.2011г. за
сумата от 4087.96 лева главница, сумата от 2304.17 лева договорна лихва, сумата от 1509.12
лева мораторна лихва, ведно със законната лихва до изплащането, както и 258.02 лева
разноски по делото. След като се е снабдил с изпълнителния лист, кредиторът е завел
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Т.М.. Видно от данните по изпълнителното
дело, ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, със запорно
съобщение от 10.04.2012г. След това са били пратени и запорни съобщения до различни
банки /на 22.08.2012г., на 06.11.2012г., на 23.11.2012г. и на 28.11.2012г./. В резултат на
запорите са получени парични средства, които ЧСИ е превел по банковата сметка на
кредитора с преводни нареждания от 15.01.2013г., 11.02.2013г., 12.03.2013г., 11.04.2013г.,
15.05.2013г., 17.06.2013г., 17.07.2013г., 22.08.2013г. и 12.09.2013г. На 29.08.2016г., след
прехвърляне на вземането по изпълнителния лист, новият кредитор е поискал да бъде
конституиран като взискател в изпълнителното производство. С молба от 16.04.2019г.
взискателят е поискал да се насрочи опис на движими вещи, находящи се в дома на
длъжника. С писмо от 02.08.2019г. ЧСИ е насрочил описа на вещите за 20.09.2019г. На
12.05.2020г. съдебният изпълнител със свое постановление е прекратил изпълнителното
дело поради перемпция. През февруари 2021г. взискателят е получил обратно оригинала на
2
изпълнителния лист.
Кредиторът е подал молба за образуване на ново изпълнително дело и такова е
образувано през март 2021г. – изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ М.. С писмо от
27.07.2021г. е бил насрочен опис на недвижими имоти на длъжника за 16.09.2021г. Описът
не е извършен, тъй като длъжникът е бил нередовно уведомен. На 26.07.2021г. и
17.08.2021г. ЧСИ е подал искания за вписване на възбрани върху имоти на длъжника.
При това положение следва да се приеме, че вземанията на кредитора-цесионер, за
които са били издадени заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, не са погасени по
давност.
Първото изпълнително дело е образувано през 2012г. и с образуването си е
прекъснало давността. Наистина в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК е прието, че когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. В конкретната хипотеза обаче това не намира
приложение, тъй като в същото ТР е прието, че Постановление на Пленума на Върховния
съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила. В това Постановление на ВС е прието, че
след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира. Следователно с образуването на изпълнителното дело
през 2012г. давността за погасяване на вземането е прекъсната /чл.116, б.“в“ ЗЗД/ и след
това веднага е спряна по силата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., ГК е прието, че извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Следователно Постановлението на Пленума на ВС е действало до 26.06.2015г., когато
е било отменено с посоченото ТР и съответно до 26.06.2015г. се е считало, че давността е
била спряна и не е текла, ако е имало образувано изпълнително дело за събиране на дълга.
След 26.06.2015г., по силата на разрешението по т.10 от ТР, давността е възобновила
течението си.
В случая с образуване на първото изпълнително дело през 2012г. давността е
прекъсната и спряна, доколкото изпълнителното дело е висящо. Извършени са били
изпълнителни действия през април, август и ноември 2012г., изразяващи се в изпращане на
запорни съобщения до работодателя и до различни банки. В резултат на запорните
съобщения, са постъпвали суми, които ЧСИ е превеждал по сметка на взискателя в периода
януари-септември 2013г. Последното такова плащане е от 12.09.2013г. С тези плащания
също е прекъсната давността. С решение № *** от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № *** г.,
3
IV г. о., ГК съдът се е произнесъл при какви условия и кога настъпва перемпцията.
Очевидно тя не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение
на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през
това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди
неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да
не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Прието е с
това решение, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В
случая в резултат на запорите, са постъпвали суми в полза на кредитора до 12.09.2013г.
Следователно, до тази дата запорите са давали резултат и двугодишният срок за перемпция
не е текъл. Той е започнал да тече от 12.09.2013г. и съответно е изтекъл на 12.09.2015г. С
други думи, изпълнителното дело, образувано през 2012г., когато е спряна давността, е
прекратено поради перемпция на 13.09.2015г. /първия ден след двугодишния срок/. Изтекли
са били две години, през които е нямало искане от взискателя за извършване на нови
изпълнителни действия, а и е нямало резултати от старото изпълнително действие. С оглед
горецитираното ТР, следва извод, че изпълнителното дело е било висящо към 26.06.2015г. и
до тази дата давността е била спряна по силата на Постановлението на ВС от 1980г. Тя е
възобновила своето течение на 26.06.2015г. Малко по-късно, на 13.09.2015г.,
изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона поради перемпция.
Перемпцията обаче е без правно значение за давността.
С решението е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито
ползва или вреди на длъжника. В случая изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона на 13.09.2015г. Формално преписката при ЧСИ е била висяща и затова на
29.08.2016г. новият кредитор-цесионер е поискал да бъде конституиран като взискател. Това
му искане прекъсва давността, тъй като според ТР, присъединяването на кредитор има такъв
ефект. Следователно давността е текла от 26.06.2015г., но е прекъсната на 29.08.2016г. Без
значение е фактът, че при конституиране на новия кредитор няма данни цесията да е
съобщена на длъжника. Съобщаването на цесията може да стане и в хода на изпълнителното
дело, а и е ясно, че длъжникът знае за нея, след като е предявил иска си против новия
4
кредитор.
На 02.08.2019г. е насрочен опис на движими вещи, който ще бъде извършен на
20.09.2019г. С насрочване на описа според БРС също е прекъсната давността и е започнала
да тече нова давност. Според решението на ВКС същинско действие за принудително
изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то
прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. В случая опис не е извършен, но взискателят е поискал
извършването му и той е бил насрочен за определена дата, поради което следва да се счете,
че давността е прекъсната с насрочване на описа, т.е. на 02.08.2019г. и отново не е изтекла.
Според смисъла на посоченото решение на ВКС, в бъдеще, когато бъде извършен описът,
давността ще се счита прекъсната с обратна сила, още с насрочване на описа.
След образуване на новото изпълнително дело през 2021г. съдебният изпълнител е
наложил възбрани върху имоти на длъжника на 26.07.2021г. и 17.08.2021г., които също са
прекъснали погасителната давност, тъй като са изпълнителни действия.
Ето защо се налага извод, че давността не е изтекла. Тя не е текла до 26.06.2015г. и
после е прекъсната през 2016г., 2019г. и 2021г. Вземането не е погасено по давност. Искът
за недължимост на сумите по изпълнителния лист е неоснователен и трябва да се постанови
решение, с което бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника
разноски от 250 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. П. СТ., ЕГН ********** от *** против “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Б.А.Р. и Т.Я. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи като погасени по давност суми по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т.М.,
peг. № ***, с район на действие ОС Бургас, по издаден изпълнителен лист от 11.10.2011г. по
ч.гр.дело № ***г., а именно: сумата от 4087.96 лева главница по договор за потребителски
паричен кредит от 18.02.2008г., сумата от 2304.17 лева договорна лихва за периода от
5
30.04.2008г. до 29.10.2010г., сумата от 1509.12 лева законна лихва за периода от 30.05.2008г.
до 24.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението до изплащането и сумата от 258.02 лева разноски.
ОСЪЖДА Н. П. СТ., ЕГН ********** от *** да заплати на “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Б.А.Р. и Т.Я. сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
6