№ 88
гр. , 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Настоящото АНД № 129/2022г. по описа на РС-П. е образувано на 15.06.2022г. по
жалба на Й. А. К., ЕГН: ********** от с.Б., община М., област Софийска срещу
Наказателно постановление /НП/ № **************/13.03.2022г., издадено от Началник
група към ОДМВР-София, РУ-П., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП. В
издаденото НП е посочено, че на основание Наредба № ******* от 17.12.2012г. на МВР се
отнемат общо 10 контролни точки.
В същата жалба се съдържа и обжалване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № *********************г., издадена от РУ-П., като РУ-
П., което обжалване е подсъдно на Административен съд-София област /АССО/. РУ-П., от
който орган изхождат и двата обжалвани документа е окомплектовал преписката два пъти,
като едната е изпратил на РС-П. по обжалване на НП, а втората- на АССО по обжалване на
ЗППАМ. Съдебният състав от АССО е преценил, че следва да прекрати частично
производството пред себе си в частта на жалбата, касаеща НП №
**************/13.03.2022г. и го е изпратил на РС-П., където е било образувано на
23.06.2022г. АНД № 130/2022г. Съдията-докладчик по това дело е извършил проверка и е
установил, че вече има в РС-П. дело, образувано по жалба срещу НП №
**************/13.03.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР-София, РУ-П.,
поради което е прекратил производството пред себе си като по-късно заведено и го е
изпратил за прилагане към АНД № 129/2022г., като материалите са били приложени.
1
С жалбата си срещу НП № **************/13.03.2022г., издадено от Началник група
към ОДМВР-София, РУ-П. Й. А. К. иска от съда да отмени изцяло или отчасти издаденото
срещу него НП. Сочи, че в действителност на посочената дата и час е бил спрян и проверен
от контролните органи на МВР, които констатирали нарушението, но причината да шофира
личното си МПС след употреба на алкохол било обстоятелството, че трябвало да закара до
къщата му човек от селото, в което живее, който е инвалидизиран. Счита, че наложеното му
наказание не съответства на тежестта на извършеното деяние. Сочи, че от неправомерните
му действия не са настъпили вредоносни резултати, а именно: пътнотранспортни
произшествия- няма пострадали лица или увредено имущество, въпреки което са му
наложени 4 наказания- прекратяване на регистрацията на МПС-то за половин година, глоба
от 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, както и отнемане на 10
контролни точки. Моли, ако съдът не отмени изцяло обжалваното НП, да намали размера на
лишаването от правоуправление от 12 месеца на по-малко, поради това, че няма настъпили
вредни последствия и тъй като има задължение да кара инвалидизиран човек на прегледи.
Жалбоподателят сочи, че работи в гр.София, в отдалечен квартал и липсата на сигурен и
навременен транспорт го поставя в опасност да загуби работата си.
В първото съдебно заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Й. А. К. не се
явява, но се представлява от упълномощения адв.С. Ч. от САК, който от името на своя
доверител заявява, че поддържа подадената жалба. Във второто съдебно заседание, в което е
даден ход по същество на делото жалбоподателят и неговият процесуален представител не
се явяват и не заявяват становище по съществото на делото.
Въззиваемата страна- Районно управление - П., както и Районна прокуратура – Елин
Пелин не изпращат представители в съдебните заседания и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 29.01.2022 г., около 19.27 часа, в с.Б., ул. „В.Л.“ срещу сградата на бившето местно
училище, полицейски патрул в състав Ф. К. и В. К. Г. от РУ-П. спрели за проверка лек
автомобил „*************“, с ДР№ ********, управляван от Й. А. К., ЕГН: **********,
чиято лична собственост е автомобилът. При извършената проверка с „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. №***********, тариран и годен до месец февруари 2022 г., уредът отчел
концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,01 на хиляда (промила). На Й. А. К. бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и му бил издаден
талон за медицинско изследване, но същият не се явил да даде кръвна проба. Въз основа на
посочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
В хода на процеса са приети и приобщени писмени доказателства, а именно: АУАН
№*******/29.01.2022 г.; талон за медицинско изследване №******; заповед
№***********/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; списък на средствата за
измерване- анализатори на алкохол в дъха, собственост на ОД МВР София, преминали
2
периодична проверка през август 2021г.; извадка от регистъра на отчетените проби; справка
за нарушител/водач на името на Й. А. К.; гласни доказателства, а именно: показанията на
свидетелите Ф. Г. К. и В. К. Г..
Административнонаказателното производство срещу Й. А. К., приключило с издаване
на обжалваното НП, е образувано със съставяне на АУАН №*******/29.01.2022г. за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 ЗДВП. От АУАН се установява, че същият е съставен за
това, че: на 29.01.2022г., в 19:42 часа в с.Б., на ул. „В.Л.“, срещу сградата на бившето местно
училище, Й. А. К. управлява лек автомобил от кат. М1- „**** - Астра“, с рег. №********,
лична собственост, като: 1) управлява МПС след употребата на алкохол, установено с
техническо средство „Алкотест – дрегер“ 7510, с фабр. №*********, годен до 02.22г.,
скалата на който отчела 1.01 промила алкохол в издишания въздух. Посочено е, че е издаден
талон за медицинско изследване с №****** в 19.40 ч. на 29.01.2020г. пред ФСМП- гр.П..
Като нарушена разпоредба в АУАН е посочен чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП – Управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2
на хиляда включително. С АУАН е посочено, че са иззети: 2 бр. регистрационни табели с
номер ******** . В АУАН е записано, че лицето няма възражения. Подписи върху АУАН са
положили актосъставителят, свидетеля по акта и нарушителя, като последният се е подписал
и в разписката, че е получил препис от АУАН и е запознат с възможността да подаде
възражение в 3-дневен срок.
Видно от приложения по делото талон за медицинско изследване, същият е с №******
и е издаден от мл.автоконтрольор Ф. К.. В талона е посочено, че е извършена проверка на
лицето Й. А. К. от с.Б. с Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № *********, годен до 02.2022г.,
показал положителен резултат от 1.01 промила. В талона е записано, че началото на
проверката е било в 19:27 часа на 29.01.2022г., а извършената предварителна проба е взета в
19:27 часа на същата дата. Проверяваното лице е положило подпис в талона, но е записано,
че не приема показанията на техническото средство. В талона е вписано, че лицето бива
уведомено, че може да се яви във ФСМП- гр.П. до 120 минути от връчване на талона. С
подписа си Й. А. К. е удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 19:40 часа на
29.01.2022г. Не се твърди, няма и доказателства, които да удостоверяват, че К. се е явил в
медицинското заведение в указания му срок, за да даде кръв за изследване.
Видно от извадка от регистър за пробите, има отчетена проба от 1.01 промила на
29.01.2022г. в 19:27 часа, с пореден номер на пробата- 370.
Според списъка, изготвен от „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в
дъха и радар скоростомери“, техническото средство, с което актосъставителят е извършил
проверката за алкохол, а именно „Дрегер 7510“ с фабр.№ *********, е преминало
периодична проверка на 25.08.2021 г., която е със срок на валидност 6 месеца.
Видно от справката за нарушител/водач на Й. А. К., издадена от МВР, освен
настоящото наказание, същият има и други, санкционирани с фишове, административни
нарушения на ЗДвП– за периода 2019-2022г., като никое от тях не е свързано с управление
под влияние на алкохол.
3
По делото са разпитани актосъставителят Ф. Г. К. и свидетелят по АУАН В. К. Г..
Актосъставителят Ф. Г. К., работещ като „младши автоконтрольор“ към РУ-П. си
спомня за процесния случай, при който били на работа дневна смяна с колегата му В. Г. и
към края на смяната, когато било вече тъмно, тъй като било зимния период, при обход в с.Б.,
спрели за проверка жалбоподателя Й. К., който бил с момиче- негова приятелка. Свидетелят
твърди, че се представили, поискали му документите и той лично го приканил до служебния
автомобил, където го изпробвал за алкохол техническо средство „Алкотест- дрегер“ и
пробата била положителна- 1.01 промила, вследствие на което дерегистрирал автомобила
като му свалил номерата, издал талон за медицинско изследване и съставил АУАН за
цитираното нарушение. Проверката била рутинна, като едва при разговора с водача
свидетелят твърди, че усетил полъх на алкохол. Според свидетелят водачът като цяло е
съдействал, но се е опитал да ги убеди да не го санкционират, като заявил, че приятелката
му била бременна и че не може да остане без книжка. Свидетелят К. казва, че няма спомен
за точния час на проверката, но е възможно в самия таблет, когато е вкарвал нарушението,
да не е преправил часа и да се е запазил последния час- часът, в който е написан актът, който
по принцип се изкарва автоматично, ако не бъде променен ръчно, което свидетелят не
изключва да е забравил да направи. Свидетелят К. твърди, че издал талон за медицинско
изследване, в който били предвидени 120 минути за явяване на лицето във ФСМП за даване
на кръв, но то не се явило. Това свидетелят знае, тъй като всеки път, когато лице се яви за
кръв, те също биват уведомявани, за да присъстват. Казва, че в случая провереното лице не
се съгласило с резултата, който отчел уреда, но казал и че няма да даде кръв. Лицето
подписало талона и АУАН-а. На място казал, че няма възражения. Екземпляр от АУАН му
бил връчен.
Другият разпитан свидетел - В. Г. заявява, че работи в РУ-П. като „младши експерт“
към група „Криминална полиция“, а към 29.01.2022г. заемал длъжност „младши инспектор“
към група „Охранителна полиция“. Спомня си за процесния случай. Казва, че с.Б. е малко
населено място и били на обход там с колегата си Ф. К. към края на работната си смяна след
18:00 часа. Спускали се от гарата към центъра и в близост до бившето училище забелязали
автомобил марка „****“, бял на цвят. Колегата му предприел спиране, след което извършили
проверка на лицата в автомобила, като вътре били шофьорът на име Й. и едно момиче.
Колегата му тествал водача за алкохол и уредът отчел положителна проба. След това
колегата му съставил нужните документи. Според свидетеля Г. водачът спрял веднага на
подадения сигнал. Признал и че е употребил алкохол. Свидетелят е сигурен, че дрегерът, с
който е тестван водачът, бил минал техническа проверка. Не си спомня обаче дали водачът е
заявил, че се съгласява с пробата от дрегера и дали възнамерява да се яви да даде кръв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице /соченото за нарушител/
4
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление и в
законоустановеният14-дневен срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като обжалваното
НП е връчено на 20.05.2022г. /видно от разписката към НП/, а жалбата е депозирана на
01.06.2022г.
По компетентността:
Компетентността на актосъставителя и на издаващия наказателното постановление
началник група при РУ-П. се извежда от изричен акт на министъра на вътрешните работи-
Заповед № *********** от 02.12.2021 г., с която е определено кои лица имат правомощия да
съставят АУАН по ЗДвП и да издават НП по ЗДвП. Според т.2.1 във вр. т.1.3.2 от заповедта,
да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да
съставят АУАН по ЗДвП, имат право полицейски органи, заемащи длъжност „младши
автоконтрольор II-I степен“ в областните дирекции на МВР и техните териториални
структорни звена. Именно такава длъжност заема актосъставителят Ф. К., за което няма
спор по делото. Наказателното постановление пък е издадено от Началник група
„Охранителна полиция“ на РУ-П., а според т.3.9 от цитираната заповед лицата,
изпълняващи такава дейност, имат такова правомощие.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че наказателното постановление е законосъобразно издадено.
Съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН или при издаване на НП от
формално естество не бяха констатирани.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на
фактическата обстановка. Нарушението е описано пълно чрез описание на времето и
мястото на установяване на нарушението, автомобила, управляван от нарушителя, самото
нарушение, посредством какъв уред е било установено, кой номер е издаденият талон за
медицинско изследване. Посочена и резултатната стойност от проверката с техническо
средство – 1.01 промила.
Установява се, че има грешка в часа, посочен в АУАН и НП като час на извършване на
нарушението, доколкото е посочено 19:42 часа, а от доказателствата е видно, че това е
станало около 19:27 часа, тъй като пробата за алкохол е извършена именно в този час.
Свидетелят К., който е съставил АУАН-ът, обяснява грешката с техническите специфики на
устройството, посредством което се съставят актовете, тъй като то отразява автоматично
часа, в който бива написан актът, освен ако този час не бъде коригиран ръчно, което
свидетелят признава, че е възможно да е пропуснал да направи. Грешката е пренесена и в
5
издаденото НП. Това според съда обаче не е съществено процесуално нарушение, предвид
че в талона за медицинско изследване е отразен точният час на нарушението и проверката, а
той е установим и от паметта на техническото средство, според която пробата е извършена
именно в 19:27 часа. Освен това, административно привлеченото лице не се е явило да даде
кръвна проба, за да има значение точно от кога е текло времето за явяването му в лечебното
заведение. Разликата от 15 минути, която бе установено от къде произтича, не е съществена,
в случай че нарушението е доказано.
Поради изложеното съдът намира, че не са налице обстоятелства от процесуално и
формално естество, които да опорочават обжалваното НП.
В чл.6, ал.2 от приложимата към датата на нарушението Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози /наричана по-надолу Наредбата/, се съдържат специфични изисквания към
съдържанието на АУАН в случаите на нарушения, свързани с употреба на алкохол. Според
тази разпоредба в АУАН актосъставителят вписва часа и начина на извършване на
проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство или
резултата от теста и номера на талона за изследване. В настоящия случай тези обстоятелства
са намерили отражение в съставения АУАН, макар, както вече бе посочено, да има известно
разминаване в посочения час на нарушението с действителния такъв.
Чл.52 ЗАНН поставя задължение за наказващия орган да се произнесе по
административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. Този срок е
инструктивен. В случая АУАН е съставен на 29.01.2022г., а НП е издадено на 14.03.2022г.,
т.е. около месец и половина след нарушението, поради което съществено забавяне при
произнасянето от наказващия орган не се наблюдава. Предвид датата на издаване на НП,
наказващият орган е изчакал изтичане на законоустановения срок по чл.44 ЗАНН за
подаване на възражения, едва след което се е произнесъл. Въпреки охранената възможност
на нарушителя да подаде възражение, той не се е възползвал от нея и не е депозирал такова.
Спазен е чл.40, ал.1 ЗАНН. Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на
установяване на нарушението, поради което фактът, че свидетелят по АУАН е само един не
променя извода за спазване формата на акта, като необходимостта от двама свидетели
законово съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при осъществяване на процедурата по наказването на
жалбоподателя.
В настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на въпроса
извършено ли е или не провинението, за което жалбоподателят е бил наказан.
Съдът намира за доказано извършването на деянието, представляващо нарушение на
6
ЗДвП и вменено във вина именно на автора на нарушението – Й. А. К..
Наличието на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух е установено и при
стриктно спазване на процедурните правила от страна на контролните органи.
Правилно е посочено в АУАН и в талона за медицинско изследване, че техническото
средство, с което е извършена пробата е тарирано до май 2022г., което се установява от
списъка на анализаторите, преминали технически преглед. Представиха се нужните
доказателства за изправността на средството, а и ако жалбоподателят е имал съмнения в
неговата изправност, предвид, че е заявил, че не приема показанията на дрегера, следвало е
да даде кръвна проба за установяване на евентуалното несъответствие, което той не е
сторил. Напротив- заявил е, че приема показанията на техническото средство.
Използваното техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр. №ARNJ 0054 се
установи, че е преминало периодична техническа проверка за годност, поради което за съда
не съществува съмнение нито, че именно този уред е използван, нито относно изправността
на уреда и факта, че пробата за алкохол е отчетена като „положителна“ и е над 0,8 промила,
а именно: 1.01 промила.
Спазено е било изискването на чл.3, ал.2 от Наредба №1 от19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, според което при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда или друго упойващо вещество, контролният орган попълва и талон за медицинско
изследване (приложение № 1). Тъй като установената концентрация на алкохол е била под
1.2 промила, не е било необходимо да се спазва чл.7, ал.1 от Наредбата и полицейските
служители да съпровождат лицето до място за извършване на тест с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване. На провереното лице е била разяснена
процедурата и възможността да му бъде направено медицинско изследване, като той сам е
дал външно проявление на волята си да не дава кръв за изследване, като не се е явил във
ФСМП-П.. Актосъставителят заяви, че водачът е казал устно, че няма да дава кръв, именно
поради което не е попълнено в талона дали желае да бъде изследван с доказателствен
анализатор или с химическо изследване. Именно поради това актосъставителят е залепил
стикер №1 на талона, връчил е на нарушителя екземпляр от самия талон и го е освободил.
На съда е служебно известна Заповед № ********/15.07.2021г. на Директора на ОДМВР-
София, която служителите на РУ-П. спазват, вменяваща присъствието на полицейските
служители при всяко явяване на лице за вземане на кръвна проба, поради което не е
проблем, че останалите стикери не са били дадени на лицето, на което е издаден талонът,
тъй като в случай, че лицето бе се явило за кръвна проба, то полицейските служители също
щяха да бъдат повикани, а необходимите стикери - занесени в лечебното заведение от тях.
Този подход според съда е значително по-добър от такъв, при който всички стикери /с
изключение на стикер №1, който се лепи на талона към АУАН/ да се връчват на нарушителя
заедно с талона за изследване. В случая стана ясно, че кръвна проба водачът не е дал, поради
което няма какви други разпоредби от приложимата наредба №1 от19 юли 2017 г. да бъдат
обсъждани.
7
Свидетелските показания, възпроизведени по-горе относно фактологията, свързана с
процесния случай, в които показания съдът не намери основание за съмнение относно
тяхната истинност и добросъвестно излагане, очертават пълно обстоятелствата, съпътствали
нарушението. Посредством тях се доказва, че именно Й. А. К. е управлявал процесния
автомобил и че същият е имал качеството водач към момента на проверката. Длъжностното
качество на актосъставителя и свидетеля по АУАН, изложили своите възприятия по
фактите, според настоящия съд подсилва гаранцията за истинността на изложеното.
Освен това, съставеният от свидетеля К. АУАН има доказателствена сила,
произтичаща от разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната норма, редовно
съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда.
Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти
е на санкционираното лице. Такива доказателства не са ангажирани пред настоящата
съдебна инстанция, въпреки осигурената възможност на жалбоподателя за това.
Гореобсъдената съвкупност от обстоятелства води до единствения възможен извод, че
нарушението, вменено на Й. А. К., е извършено и то именно от него. Нещо повече- самият
К. в своята жалба признава, че е извършил нарушението, а именно: че е управлявал под
въздействието на алкохол.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния и
процесуалния закон и законосъобразно, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, е наложил на Й.
А. К. административно наказание глоба в размер на 1000 лв., както и 12 месеца лишаване от
право да управлява МПС. Тези размери на наказанието не могат да бъдат намалени, тъй като
те са конкретно определени от закона и не могат да варират.
Доводът, че наложените наказания не съответстват като тежест на извършеното, е
неоснователен. Тук следва да се посочи, че мотивите, с които жалбоподателят желае да
оправдае своето нарушение, не могат да са причина нито отмяна на обжалваното НП, нито
намаляване на санкцията, тъй като наложената такава е в минималния, предвиден от закона
размер. В случай, че лицето има ангажимент да транспортира друго лице, то не следва да
употребява алкохол. Обстоятелството, че нарушителят има необходимост от своето СУМПС
и автомобил, за да пътува до работа, също не изключва вината му, нито представлява
причина, която може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност.
Нарушението не е резултатно, поради което ненастъпването на вреди, също не е основание
за отмяна на НП.
Случаят, освен това, не се явява маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, с оглед
високата степен на обществена опасност на деянията, свързани с управление на МПС при
употреба на алкохол и обществените отношения, които те поставят в опасност. Именно това
е причината новата редакция на чл.29 ЗАНН (ДВ бр.109 от 2020г., в сила на 24.12.2021г.) да
предвижда, че „Разпоредбата на чл.28 не се прилага за нарушения, свързани с безопасността
на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол,
наркотични вещества или техни аналози“. Поради това правилно
административнонаказващият орган не е приложил чл.28 ЗАНН.
8
Правилно административнонаказващият орган е приложил и Наредба Iз-2539 от
17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, въпреки че не е цитирал конкретната приложена разпоредба.
Въпреки това съдът установява, че нормативният акт е цитиран и правилно е приложен чл.6,
ал.1, т.1 от тази наредба, според който за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат 10 контролни точки за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1
ЗДвП).
Доколкото страната, която има право на разноски за процесуално представителство –
РУ-П., не е ангажирала свой процесуален представител по делото и разноски не се
претендират от тази страна, то не следва и да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД -
П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **************, издадено от
Началник група към ОДМВР-София, РУ-П. на 14.03.2022 г., с което на основание чл. 53
ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП на Й. А. К., ЕГН: ********** от с.Б., е наложена ГЛОБА в
размер 1000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9