Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2107 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него
и „Д.Ю.Б.“ ООД има сключени договори, съответно на 26.05.2011 г. и договор за
покупка на 23.09.2013 г., по които е изпълнил задълженият си, но ответникът е в
неизпълнение. Посочва, че „Д.Ю.Б.“ ООД многократно е признавало задълженията си
за връщане на получените суми по двата договора, но въпреки многократните
обещания до момента не ги е заплатило. Посочва, че предявил срещу „Д.Ю.Б.“ ООД
арбитражни искове за общ размер 1 172 537,26 щатски долара по двата
договора. Твърди, че при справка в Служба по вписванията установил, че на
20.01.2017 г. ответниците са сключили сделка за
замяна на недвижими имоти в гр. София и движими вещи на „Д.Ю.Б.“ ООД с недвижим
имот в гр. Варна на „С.Г.“ ЕООД, обективирана в
нотариален акт за замяна на недвижим имот и движими вещи с недвижим имот № 1,
том І, рег. № 205, дело № 1/2017 г. на нотариус Ж.Д.. С цитираната сделка „Д.Ю.Б.“
ООД прехвърля на „С.Г.“ ЕООД следните собствени недвижими имоти и движими вещи:
недвижими имоти, находящи се в гр. София, район
Витоша, на ул. „*******, а именно: 1/ апартамент № 1 с идентификатор
68134.1944.1142.1.3, заедно с припадащите се на апартамента 16,36% идеални
части от общите части на сградата и 14,65% идеални части от правото на
собственост върху дворното място и 2/ 1/5 идеална част от правото на
собственост върху паркинг навес, разположен на сутеренния етаж на сградата, на кота -6.12 – гараж в сграда с идентификатор
68134.1944.1142.1.6, както и моторни превозни средства – лек автомобил марка Лексус РХ 400 Х, с рег. № *******товарен автомобил марка Лексус НХ 300 Х, с рег. № *******; лек автомобил марка Инфинити Г 37, с рег. № *******лек автомобил марка Хюндай
Санта Фе, с рег. № *******и лек автомобил марка Тойота ФЖ Крюизер,
с рег. №*******. В замяна на прехвърлените му недвижими имоти и моторни
превозни средства „С.Г.“ ЕООД прехвърлило в собственост на първия ответник
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.2464.36. Твърди, че гореописаната сделка
уврежда интересите на „И.Г.“ ООД като кредитор, доколкото с нея „Д.Ю.Б.“ ООД се
е разпоредило с имуществени права върху недвижими имоти и движими вещи, които биха
могли да се ползват за принудително удовлетворяване на дълга към „И.Г.“ ООД.
Посочва, че сделката е увреждаща с оглед несъразмерността на престациите. Твърди, че пазарната оценка на имота в гр.
Варна е по-ниска от посочената в процесния нотариален
акт за замяна. Допълнително, данните, с които разполага, сочат, че ответникът
няма налични средства по банкови сметки. Твърди, че полученият в замяна
поземлен имот в гр. Варна впоследствие е внесен като непарична вноска в
капитала на дружеството „ДДК И.“ ООД. Вследствие на това длъжникът се е лишил
от правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти и движими
вещи, т.е. е намалил ликвиден актив от своето имущество, като чрез поредица от
сделки е получил по-малък на стойност финансов актив – дружествени дялове.
Сочи, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска – ищецът има
качеството на кредитор с неудовлетворено вземане, действията на ответника го
увреждат, ответникът е знаел за увреждането, тъй като на физическите лица, управители
на „Д.Ю.Б.“ ООД са били известни фактите
относно задълженията на дружеството. Твърди, че по отношение на третото лице – съдоговорител „С.Г.“ ЕООД също е налице знание за
увреждане. Предвид изложеното иска да се обяви за относително недействителна
спрямо ищеца „И.Г.“ ООД сделката, сключена между ответниците,
обективирана в нотариален акт за замяна на недвижим
имот и движими вещи с недвижим имот № 1, том І, рег. № 205, дело № 1/2017 г.,
тъй като уврежда интересите му като кредитор. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД счита искът за допустим, но неоснователен. Твърди, че
ищецът няма качеството на кредитор на първия ответник, тъй като в арбитражното
дело е въвел възражение за прихващане по размер над претендираните
от „И.Г.“ ООД суми. Счита, че арбитражните спорове за преюдициални
спрямо делото пред българския съд. Ето защо прави искане за спиране на делото
на основание чл. 229, ал. 1 ГПК. Твърди, че описаната в исковата молба замяна
на имоти и автомобил със „С.Г.“ ЕООД не уврежда никого, включително и ищеца.
Счита, че ответниците не са свързани лица, тъй като
от 2017 г. Б.Б.не е съдружник в „Д.Ю.Б.“ ООД.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „С.Г.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Възразява срещу
твърдението, че „И.Г.“ ООД има действително вземане от първия ответник,
съответно притежава качеството кредитор по посочените сделки. Счита, че не е
налице „увреждане“ по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като с
разпоредителното действие не е намалено имущество на „Д.Ю.Б.“ ООД, а и сделката
е по-изгодна за първия ответник.
С допълнителна искова молба
ищецът поддържа изцяло изложеното в искова молба. Счита, че възраженията на ответниците са изцяло неоснователни и се базират на неверни
фактически твърдения и неправилно тълкуване на договореностите между страните. Посочва,
че не са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229 ГПК, тъй
като в производството по чл. 135 ЗЗД не подлежи на пълно и главно доказване
качеството на кредитор. Излага подробно становище срещу доводите на ответниците.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД заявява, че поддържа
искането за спиране на настоящото производство, тъй като съществуването на
вземането, твърдяно от ищеца, е спорно обстоятелство между страните. Счита, че
ищецът не е представил каквито и да е доказателства за наличие на знание за
твърдяното от него настъпило увреждане. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не
спорят, а същото се доказа и от приетите писмени доказателства, че на
26.05.2011 г. между „И.Г.“ ООД и „Д.Ю.Б.“ ООД е сключен договор за взаимно
търговско сътрудничество № IG-JUB/052011. Предмет на договора е
сътрудничеството на двете страни по обща процедура за покупка от Министерството
на отбраната на Република България и последваща
продажба на стоки, представляващи набор от резервни части за военна техника.
Първият ответник се е задължил да сключи договор с Министерството на отбраната
на Република България в срок от 25 дни от сключването на договора. В чл. II, т. 2, б.
б/ от договора е предвидено, че общата покупна цена, за която стоките ще бъдат
закупени от Министерството на отбраната на Република България, е
2 550 000 щатски долара, като същата ще бъде разделена на две
плащания. Уговорено е ищецът да заплати по сметка на „Д.Ю.Б.“ ООД сумата от
750 000 щатски долара в срок до два
дни от подписване на договора, която сума представлява авансово плащане във
връзка с плащането към Министерството на отбраната на първата вноска от
покупната цена. Страните са се споразумели, че ако не бъде сключен договор с
Министерството на отбраната на Република България, първият ответник е длъжен да
върне обратно по сметка на ищеца сумата от 750 000 щатски долара без
излишно забавяне – в еднодневен срок.
Установява
се, че в изпълнение на договора „Д.Ю.Б.“ ООД е издало на „И.Г.“ ООД проформа фактура на 26.05.2011 г. за сумата 750 000
щатски долара, като сумата е преведена от ищеца на първия ответник на
31.05.2011 г.
Представена
е разменена кореспонденция между страните във връзка със сключения договор. С
писмо от 12.08.2011 г. „И.Г.“ ООД е отправило изявление за оттегляне на
договора и е поискало от „Д.Ю.Б.“ ООД да върне полученото авансово плащане от
750 000 щатски долара в срок до 15.08.2011 г. С писмо от 15.08.2011 г.
ответникът изрично е заявил, че приема прекратяването на договора и че ще върне
сумата от 750 000 щатски долара възможно най-скоро.
Установява
се, че на 30.09.2011 г. първият ответник е превел на ищеца сумата от
100 000 щатски долара, представляваща частично плащане по възстановяване
на авансово получената сума по горепосочения договор. Не са ангажирани
доказателства за изплащане на други суми от „Д.Ю.Б.“ ООД в полза на „И.Г.“ ООД
във връзка с договора, сключен на 26.05.2011 г.
Видно е, че
на 21.03.2013 г. „Д.Ю.Б.“ ООД е подписало декларация, с която изрично признава
получаването на сумата от 750 000 щатски долара, както и задължението си
да върне сумата на „И.Г.“ ООД, която възлиза на 650 000 щатски долара,
предвид направеното частично плащане.
С писмо от
27.04.2017 г. „И.Г.“ ООД е поискало от Д.Ю.Б.“ ООД да потвърди задължението си
по договор в размер на 650 041 щатски долара. С писмо от 31.05.2017 г.
първият ответник е признал дължимостта на сумата.
Такова потвърждение е направено от „Д.Ю.Б.“ ООД и с писмо от 20.03.2018 г.
Страните не
спорят, че на 23.09.2013 г. между „Д.Ю.Б.“ ООД, като продавач и „И.Г.“ ООД,
като купувач е сключен договор № 1G-JUB/092013 за доставка на боеприпаси,
съгласно чл. 1 и Приложение № 1 към договора. Уговорено е, че цената дължима от
„И.Г.“ ООД е 360 000 щатски долара, като в чл. 5.2. е уговорен начинът на
плащане. Доставката на стоките е следвало да се извърши в срок от 60 дни след
подписване на договора.
Видно е, че „Д.Ю.Б.“
ООД е издало на „И.Г.“ ООД проформа фактура на
23.09.2011 г. за сумата от 108 000 щатски долара, която е преведена от
ищеца на първия ответник на 01.10.2013 г.
Установява
се, че страните са подписали на 25.10.2013 г. Анекс № 1 към договора и на
същата дата ищецът е превел сумата 108 000 щатски долара по анекса.
На
17.03.2014 г. е подписан Анекс № 2, с които страните са договорили доставянето
на определени стоки при условията на този анекс, както и заплащането на цената
на стоките в общ размер на 809 000 щатски долара, като първото плащане в
размер на 216 000 щатски долара вече е извършено.
Установява
се, че на 26.03.2014 г. ищецът е превел на „Д.Ю.Б.“ ООД сумата 548 500
щатски долара.
Видно е от
приетата разменена кореспонденция между страните, че с писмо от 04.08.2014 г.
ищецът е развалил договора и анексите към него и е поискал от „Д.Ю.Б.“ ООД да
върне получените суми. С писмо от 23.09.2014 г. първият ответник е уведомил „И.Г.“
ООД, че е извършило доброволно плащане на сумата 516 000 щатски долара,
която е получена от ищеца на 23.09.2014 г. По този начин останалата дължима
сума по договора възлиза на 248 500 щатски долара.
Установява
се, че с писмо от 31.05.2017 г. „Д.Ю.Б.“ ООД изрично е потвърдило дължимостта на сумата 248 500 щатски долара. Това е
направено и с писмо от 20.03.2018 г.
С арбитражно
решение от 18.03.2021 г., постановено по арбитражно дело № 200011-2018 на
Арбитражната институция на Швейцарските Камари между „И.Г.“ ООД и „Д.Ю.Б.“ ООД,
ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 650 000 щатски
долара; насрещните искове на ответника са отхвърлени изцяло; ответникът е
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 103 500 швейцарски франка за
арбитражните разноски, направени в арбитражното производство, както и суми като
компенсация за съдебни такси и разноски и други разходи, понесени във връзка с
арбитражното производство.
С арбитражно
решение от 25.04.2021 г., постановено по арбитражно дело № 600526-2018 на Арбитражната институция на Швейцарските
Камари между „И.Г.“ ООД и „Д.Ю.Б.“ ООД, е осъден ответникът да заплати на ищеца
сума в размер на 248 500 щатски долара плюс лихва, считано от 27 юли 2015
г. до изплащането, при годишен лихвен процент в размер на 10% над основния
лихвен процент на БНБ, както и да поеме разходите по арбитража в размер на
77 674 CHF, които за
заплащат от депозита за разходи на ответника, както и се осъжда ответникът да
компенсира ищеца за понесените от страната разноски в следните размери:
9 729,73 щатски долара, 1 005,20 евро, плюс 630,30 евро.
Видно е, че
с нотариален акт за замяна на недвижим имот и движими вещи с недвижими имоти №
1, том I, рег. №
205, дело № 1/2017 г. на нотариус Ж.Д., на 20.01.2017 г. „Д.Ю.Б.“ ООД,
действащо чрез управителя си Т.И.Б., е прехвърлило в собственост на „С.Г.“
ЕООД, представлявано от управителя Б.И.Б., следните свои недвижими имоти и
моторни превозни средства, а именно: недвижими имоти, находящи
се в гр. София, район „Витоша“, на ул. „********в жилищна страда, която е
изградена върху дворно място, съставляващо съгласно КККР поземлен имот с
идентификатор 68134.1944.1142, с площ от 1030 кв.м., а именно: апартамент № 3,
разположен на първия /партерен/ етаж на сградата, представлява самостоятелен обект
в сграда, с предназначение: жилище и е с идентификатор 68134.1944.1142.1.3.,
със застроена площ от 164,80 кв.м., заедно с припадащите се на апартамента
16,36% идеални части от общите части на сградата и 14,65% идеални части от
правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата и
1/5 идеална част от правото на собственост върху паркинг навес, разположени на
сутеренния етаж на сградата, който съгласно КККР, представлява самостоятелен
обект в сграда, с предназначение: гараж в сграда с идентификатор 68134.1944.1142.1.6.,
със застроена площ от 167,63 кв.м., заедно с припадащите се на имота идеални
части от общите части на сградата 14,65% идеални части от правото на
собственост върху дворното място, върху което е построена сградата. Моторни
превозни средства: лек автомобил марка/модел Лексус
РХ 400 Х, с рег. № *******товарен
автомобил марка/модел Лексус НХ 300 Х, с рег. № *******;
лек автомобил марка/модел Инфинити Г 37, с рег. № *******лек
автомобил марка/модел Хюндай Санта Фе, с рег. № *******и лек автомобил марка/модел
Тойота ФЖ Крюизер, с рег. №*******. Данъчната оценка
на гореописаните недвижими имоти е общо в размер на 222 591,50 лева, а
застрахователната стойност на моторните превозни средства е общо в размер на
107 500 лева. В замяна на прехвърлените му недвижими имоти и моторни
превозни средства, „С.Г.“ ЕООД е прехвърлило в собственост на „Д.Ю.Б.“
ООД, следния свой собствен недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, район „Приморски“, в квартал „Виница“, местността „Баба Алино“ и
който съставлява поземлен имот с идентификатор 10135.2464.36, попадащ в
територия с трайно предназначение: урбанизирана, с определен начин на трайното
му ползване: за друг вид застрояване, с площ от 9181 кв.м. Данъчната оценка на
описания недвижим имот е в размер на 176 674,70 лева.
От
извършените вписвания в търговския регистър към Агенция по вписванията се
установява, че в „Д.Ю.Б.“ ООД управители на дружеството към 05.07.2013 г. са И.И.Б.и Т.И.Б.; към 27.05.2015 г. са Т.И.Б. и Б.И.Б.; към
31.01.2017 г. са Т.И.Б. и Б.Б.М., а след 07.09.2018
г. е Б.Б.М.. Съдружници в
дружеството към 05.05.2015 г. са Б.И.Б. и Т.И.Б., а
към 31.01.2017 г. са Т.И.Б. и И.И.Б..
Установява
се от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № РЛЦ19-ТД26-1770 от
04.09.2019 г., че Т.И.Б. има баща – И.И.Б.и брат – Б.И.Б..
Тези обстоятелства се доказват и от удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки от 04.09.2019 г. на лицето Б.И.Б..
Видно е от
вписванията в търговския регистър към Агенция по вписванията, че считано от
05.02.2011 г. управител на „С.Г.“ ЕООД е лицето Б.И.Б., а от 31.10.2012 г.
същият е и едноличен собственик на капитала.
Установява
се, че първият ответник е апортирал получения по
договора за замяна имот в гр. Варна в капитала на „ДДКИ.“ ЕООД, като
непаричната вноска е вписана на 31.07.2018 г.
Представено
е по делото писмо с рег. № АГУП22000034ПР_001ПР/14.01.2022 г. от кмета на
район „Приморски“ – Община Варна, от което се установява, че за процесния имот в гр. Варна е било издадено разрешение за
строеж № 28/13.02.2017 г., оттеглено със заповед 18/27.02.2017 г. на Гл.
архитект на район „Приморски“ и разрешение за строеж № 10/05.02.2018 г., влязло
в сила на 26.02.2018 г.
От приетата
по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната оценка на имотите,
находящи се в гр. София така, както са конкретизирани
в нотариалния акт за замяна на недвижим имот и движими вещи с недвижими имоти, към
м. 01.2017 г. е 342 449 евро или 696 907 лева. Пазарната оценка на
имота в гр. Варна към м. 01.2017 г. възлиза на 404 882 евро или
791 880 лева.
От
изслушаната допълнителна съдебно-оценителска
експертиза се установява, че оценката на имота в гр. Варна, ако се вземе
предвид издаденото разрешение за строеж № 10 от 05.02.2018 г., което би
увеличило пазарната стойност на земята с около 20 – 25% възлиза на 950 258
лева, ако е 20% и 989 851 лева, ако е с увеличение от 25%.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба,
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които
длъжникът го уврежда, ако при извършването им длъжникът е знаел за увреждането,
а когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането.
За да се
уважи искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, трябва да са налице следните кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: действително вземане в полза на кредитора,
възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска;
извършване на увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно – знание за
увреждане от лицето, с което длъжникът е договарял, което знание следва да е
налице към момента на сключване на сделката и същото подлежи на установяване от
кредитора с всички допустими доказателствени средства
и може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в
своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му.
От приетите
и обсъдени по-горе доказателства съдът приема за установено, че ищецът се
легитимира като кредитор на ответника „Д.Ю.Б.“ ООД, във връзка със сключени
между страните договори на 26.05.2011 г. и 23.09.2013 г. Ответникът изрично е
потвърдил дължимостта на сумите. За установяване
задълженията на „Д.Ю.Б.“ ООД са постановени и влезли в сила арбитражни решения
от 18.03.2021 г. по арбитражно дело № 200011-2018 на Арбитражната институция на
Швейцарските Камари и от 25.04.2021 г., постановено по арбитражно дело № 600526-2018 на Арбитражната институция на Швейцарските
Камари. Наличието на арбитражни решения, означава разрешаване на спора между
страните. Силата на пресъдено нещо на арбитражното
решение има същите обективни и субективни предели и подлежи на зачитане от съдилищата
и другите държавни органи, както и съдебното решение. Липсата на признаване и
допускане на изпълнението на постановените арбитражни решения в Република
България към датата на устните състезания не прави вземането неустановено с
влязло в сила решение. Същевременно в практиката на Върховния касационен съд е
прието, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има
вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което поначало има
вземане, без да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 ЗЗД
кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства.
В
разглеждания случай от събраните доказателства еднозначно се установява, че „И.Г.“
ООД има вземания спрямо „Д.Ю.Б.“ ООД по договора, сключен на 26.05.2011 г. в
размер на 650 000 щатски долара и по договора от 23.09.2013 г. в размер на
248 500 щатски долара. Ето защо следва да приема, че е налице действително
вземане в полза на „И.Г.“ ООД, което е възникнало преди действието, чието
обявяване за недействително се иска.
Доказа се по
делото, че на 20.01.2017 г. е сключен договор, обективиран
в нотариален акт за замяна на недвижим имот и движими вещи с недвижими имоти №
1, том I, рег. №
205, дело № 1/2017 г. на нотариус Ж.Д., с който дружеството „Д.Ю.Б.“ ООД,
действащо чрез управителя си Т.И.Б., е прехвърлило в собственост на „С.Г.“
ЕООД, представлявано от управителя Б.И.Б., конкретно описани свои недвижими
имоти и моторни превозни средства като в замяна е придобило от втория ответник
недвижим имот, находящ се в гр. Варна. Съдът намира,
че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт
на длъжника, тъй като намалява длъжниковото
имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответниците,
че атакуваната сделка не е увреждаща за ищеца, тъй като сделката е изгодна за „Д.Ю.Б.“
ООД. На първо място следва да се посочи, че пазарните оценки на имотите в гр.
София и на този в гр. Варна не се различават съществено, а в допълнение „С.Г.“
ЕООД е получило и моторни превозни средства. За този извод съдът съобрази
приетата по делото съдебно-оценителска експертиза,
като не кредитира установената стойност в допълнителното заключение, доколкото
разрешението за строеж на мястото е издадено по време след сключване на процесната сделка и не следва да се съобразява.
Независимо
какви са оценките на вещите обаче, както се възприема и в трайната практика на
Върховния касационен съд, например в решение № 320 от 05.11.2012 г. по гр.д. №
1379/2012 г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, уреждане има
винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо
имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. С оглед на
това, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора. Дори длъжникът да разполага с друго имущество, извън отчужденото или
да е получил срещу отчужденото имущество равностойна насрещна престация, отново е налице увреждане. Обратното би
означавало да се даде възможност на длъжника да избира върху кое имущество да
бъде насочено евентуално изпълнението за дълга му към кредиторите, което е
недопустимо. В този смисъл решение № 149 от 12.11.2013 г. по т.д. № 422/2012 г.
на ВКС, І Т.О.
Всяко
действие на длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо за
кредитора. Така и решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. на
ВКС, ІV Г.О.; решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г. на ВКС, IV Г.О.;
решение № 18 от 04.02.2015 г. по гр.д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV Г.О.;
решение № 93 от 28.07.2017 г. по т.д. № 638/2016 г. на ВКС, II Т.О. и др.
Следователно в разглеждания случай е налице увреждащо „И.Г.“ ООД действие,
което е извършено от длъжника „Д.Ю.Б.“ ООД.
Увреждащата сделка
се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с
оглед на това негово качество и целта на иска е да се даде възможност на
кредитора да насочи принудително изпълнение върху вещта, а дали това ще е
успешно, няма как да бъде предмет на изследване в настоящото производство с
правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Не се спори, че придобитият в гр. Варна
имот от първия ответник впоследствие е апортиран като
непарична вноска в капитала на „ДДКИ.“ ЕООД, като вписването в търговския
регистър на това обстоятелство е от 31.07.2018 г., което е преди вписване на
настоящата искова молба. Независимо от това съдът намира, че извършеното последващо разпореждане от страна на първия ответник, което
не е оспорено в рамките на настоящото производство, не засяга основателността
на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на договора за замяна. Отговор на въпроса
как се осъществява защитата срещу последващ приобретател, придобил имота преди вписване на исковата
молба по чл. 135 ЗЗД, насочена срещу длъжника и първия приобретател
е даден в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Според него, защитата
на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща
разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е
разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД
за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с
имуществото на длъжника, но и на последващите сделки,
които го увреждат. Исковете обаче могат да бъдат предявени и самостоятелно,
като при наличие на предпоставките на чл. 213 ГПК следва да бъдат разгледани в
едно производство. Следователно защитата на ищеца срещу последващия
приобретател, когато придобиването от него на имота е
станало преди вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД е по исков път чрез
предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД.
В
разглеждания случай извършеното увреждащо кредитора действие е възмездно,
поради което следва да се установи знание за увреждане от лицето, с което
длъжникът е договарял към момента на сключване на сделката, което знание, както
се посочи, подлежи на установяване от кредитора с всички допустими доказателствени средства.
За наличие
на знание е достатъчно приборитателят по транслативната сделка да е съзнавал, че в резултат на
сделката съществува възможност да се възпрепятства кредитора да се удовлетвори
от стойността на вещите, като се приема, че длъжникът винаги знае за
увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
вземането на кредитора.
В чл. 135,
ал. 2 ЗЗД е установена оборима презумпция за знание
на увреждането, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника, като тази презумпция намира приложение и по отношение на
юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на псоочените лица.
При
сключване на договора за замяна ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД е представляван от
управителя си Т.И.Б., а ответникът „С.Г.“ ЕООД чрез управителя Б.И.Б.. Видно е
от извършените вписвания в търговския регистър, че към датата на сделката
20.01.2017 г. това са лицата, които представляват горепосочените дружества. По
делото се доказа, че Т.И.Б. и Б.И.Б. са братя. Следователно приложение следва
да намери презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като не са ангажирани
доказателства, която я оборват относно знанието за увреждането.
Предвид
изложените съображения съдът намира за доказани в процеса всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът,
който своевременно прави искане за тяхното присъждане. От негова страна са
извършени разноски в общ размер на 20 526,24 лева, от които 3 100
лева за държавна такса, 867,15 лева за вписване на исковата молба, 100 лева за
застрахователни оценки на МПС, 15 лева такса за вписване и 16 444,09 лева
за адвокатски хонорар, които следва да се възложат в тежест на ответниците.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от „И.Г.“ ООД, с идентификационен номер 258
29 050, с адрес: Чешка Република, 702 00 Острава, Моравска Острава, ул. „********,
със съдебен адрес:***, срещу „Д.Ю.Б.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес:
*** и „С.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредитора „И.Г.“ ООД договор от 20.01.2017 г., обективиран в нотариален акт за замяна на недвижим имот и
движими вещи с недвижими имоти № 1, том I, рег. № 205, дело № 1/2017 г. на
нотариус Ж.Д., с който „Д.Ю.Б.“ ООД, действащо чрез управителя си Т.И.Б., е
прехвърлило в собственост на „С.Г.“ ЕООД, представлявано от управителя Б.И.Б.,
следните свои недвижими имоти и моторни превозни средства, а именно: недвижими
имоти, находящи се в гр. София, район „Витоша“, на
ул. „********в жилищна страда, която, съгласно Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, като „КККР“, е означена като сграда с
идентификатор 68134.1944.1142.1, която е изградена върху дворно място,
съставляващо, съгласно КККР поземлен имот с идентификатор 68134.1944.1142, попадащ
в територия с трайно предназначение: урбанизирана, с определен начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, като съгласно представената Скица № 15-11422,
издадена на 12.01.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър, град София към АГКК, поземленият
имот е с площ от 1030 кв.м. и е при съседи: североизток – поземлен имот с
идентификатор 68134.1944.1143, северозапад – поземлени имоти с идентификатори
68134.1944.1143, 68134.1944.66 и 68134.1944.69, югоизток – поземлен имот с
идентификатор 68134.1944.2740-улица, югозапад – поземлен имот с идентификатор
68134.1944.2726-улица, а съгласно доказателствения
нотариален акт, дворното място съставлява урегулиран поземлен имот № IV-68 в
квартал 3а по подробния устройствен план на град
София, местността „в.з. Киноцентъра III част“, площта му е 1100 кв.м. и е
при граници: улица, улица, урегулиран поземлен имот №
III-69,
урегулиран поземлен имот № II-66, 67, урегулиран поземлен имот № I-64 и
урегулиран поземлен имот № XI-63, а именно дружеството прехвърля:
апартамент № 3, разположен на първия /партерен/ етаж на сградата, на кота нула метра, съгласно който КККР, представлява
самостоятелен обект в сграда, с предназначение: жилище и е с идентификатор
68134.1944.1142.1.3., със застроена площ от 164,80 кв.м., при граници, съгласно
доказателствения нотариален акт: двор, коридор, стълбищна клетка, а по представената Схема № 15-11428,
издадена на 12.01.2017 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър, град
София към АГКК, съседните на описания имот самостоятелни обекти в сградата са:
на същия етаж – няма, отгоре – обект с идентификатор 68134.1944.1142.1.4. и
отдолу – обект с идентификатор 68134.1944.1142.1.7., заедно с припадащите се на
апартамента 16,36% идеални части от общите части на сградата и 14,65% идеални
части от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена
сградата и 1/5 идеална част от правото на собственост върху паркинг навес,
разположени на сутеренния етаж на сградата, на кота
-6.12, който, съгласно КККР, представлява самостоятелен обект в сграда, с
предназначение: гараж в сграда и е с идентификатор 68134.1944.1142.1.6., със застроена
площ от 167,63 кв.м., при граници, съгласно доказателствения
нотариален акт: помещение за ел. табло. мазе № 1, мазе № 2, котелно помещение,
двор, стълбищна клета, а по представена Схема №
15-11432, издадена на 12.01.2017 г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър, град София към АГКК, съседните на описания имот самостоятелни обекти
в сградата са: на същия етаж – няма, отгоре – обект с идентификатор
68134.1944.1142.1.1. и отдолу - няма, заедно с
припадащите се на имота идеални части от общите части на сградата 14,65%
идеални части от правото на собственост върху дворното място, върху което е
построена сградата, както и моторни превозни средства: лек автомобил
марка/модел Лексус РХ 400 Х, с рег. № *******товарен автомобил марка/модел Лексус
НХ 300 Х, с рег. № *******; лек автомобил марка/модел Инфинити
Г 37, с рег. № *******лек автомобил марка/модел Хюндай Санта Фе, с рег. № *******и
лек автомобил марка/модел Тойота ФЖ Крюизер, с рег. №*******.
В замяна на прехвърлените му недвижими имоти и моторни превозни средства, „С.Г.“
ЕООД е прехвърлило в собственост на „Д.Ю.Б.“ ООД, следния свой собствен
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Приморски“, в квартал „Виница“, местността „Баба Алино“, който, съгласно
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92
от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съставлява поземлен имот с
идентификатор 10135.2464.36, попадащ в територия с трайно предназначение:
урбанизирана с определен начин на трайното му ползване: за друг вид застрояване,
като в представената Скица № 15-9963 от 11.01.2017 г. на СГКК, град Варна,
същият е с посочени: площ от 9181 кв.м., номер по предходен план парцел I-60217, в
квартал 9 и съседи: североизток поземлен имот с идентификатор 10135.513.351.,
северозапад – поземлен имот с идентификатор 10135.2464.54, а съгласно доказателствения нотариален акт, същият имот е описан като
поземлен имот с № 060217, площта му е 9 166 кв. м. и е при граници:
поземлен имот № 464009, поземлен имот № 060006 – залесена територия на МЗГ – Държавно
лесничейство и поземлен имот № 060470 – залесена територия на „Джи Ем Джей Кетерениг“ ООД и други.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.Ю.Б.“
ООД, с ЕИК: ********,
с адрес: *** и „С.Г.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: ***, да заплатят на от „И.Г.“
ООД, с
идентификационен номер *******, с адрес: Чешка Република, 702 00 Острава,
Моравска Острава, ул. „********, със съдебен адрес:***, сума в размер на 20 526,24 лева /двадесет
хиляди петстотин двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща направени разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: