№ 44
гр. , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д.И.П.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20201860100500
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК, по иск с правно основание чл. 288,
ал.12 от Кодекса за застраховането /КЗ/ (отменен) във вр. чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Образувано е по искова молба, предявена от „******** *****“, срещу Н. И. В., ЕГН:
**********, въз основа на която се иска осъждане на последния да заплати на ищеца сумата
от 7609.78 лв., представляваща изплатено от ******** ***** по обезщетение по щета
№******/22.04.2014 г. за претърпени неимуществени вреди от М.Г.Х., пострадала при ПТП,
настъпило на **********г. в гр.П., като виновният водач В. е управлявал автомобила без
действаща задължителна застраховка „******** ***********“ и под въздействие на
алкохол, като заплатената сума е присъдена на пострадалото лице по гр.д. №*****/2014г. по
описа на СРС и в.гр.д. №****/2015г. по описа на СГС. Сумата се претендира, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 30.11.2020г. до окончателното
изплащане. Претендират се и разноски по делото.
Ищецът ******** ***** твърди в исковата молба, че на основание чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ КЗ (отм.) е изплатил по щета №******/22.04.2014г. обезщетение за неимуществени
вреди общо в размер на 7609.78 лв., присъдени на М.Г.Х. по гр.д. №*****/2014г. по описа
на СРС и в.гр.д. №****/2015г. по описа на СГС, в качеството и на пострадала при ПТП,
настъпило на **********г. Сочи се, че по цитираните дела ответникът по настоящото дело
Н. И. В. е бил трето лице-помагач на страната на ******** *****. Виновен за катастрофата
бил именно ответникът, който управлявал автомобил „***** *****“ с ДКН ********** без
сключена застраховка „******** *********** на автомобилистите“. Посочен е механизъм
1
на ПТП, а именно, че при управление на автомобила след употреба на алкохол и поради
движение с несъобразена скорост ответникът е загубил контрол над управлението на
автомобила и е допуснал удар с предна дясна гума на автомобила в бордюр, вследствие на
което се възкачил върху южния бордюр и ударил паркирания там лек автомобил „*******
*****“, като от удара пострадала пътничката в лекия автомобил ******* *****“- М.Х., на
която били причинени телесни увреждания. Сочи се, че в нарушение на чл.249 във вр. чл.259
КЗ (отм.), сега чл.461 във вр. чл.483 КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
сключена задължителна застраховка „******** ***********“ към датата на процесното
ПТП. Сочи се, че М.Х. се обърнала към ******** ***** за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди по образувана щета №******/22.04.2014г., като УС на ГФ отказал
определяне на обезщетение поради непредставяне на достатъчно доказателства, обуславящи
размера и основанието на исканото обезщетение. Молителката не се съгласила с
постановения отказ за изплащане на обезщетение, вследствие на което образувала против
ГФ гражданско дело пред Софийски районен съд (ГД №*****/2014г.), решението по което е
проверено от по-горестоящия ****************и съд (по ГД №****/2015г.) и въз основа на
решенията по двете дела Х. се снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително
дело №**************** по описа на ЧСИ Й.Ц.. След получена покана от ЧСИ-то били
изплатени претендираните суми. На 21.07.2016г. ГФ заплатил, след наложен запор, сума в
размер на 7296.17 лв. по сметка на ЧСИ Ц., от които 5000 лв. – главница, 1100,52 лв.
законна лихва и 1195.65 лв. разноски по изпълнението. На 02.08.2016г. ЧСИ Ц. възстановил
надвнесена сума в размер на 11.39 лв. на 12.07.2016г. ******** ***** заплатил по сметка на
СРС сума в размер на 325 лв. за държавна такса. Сочи се, че ответникът бил поканен да
възстанови изплатеното от ******** *****, но лицето не погасило задължението до датата
на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответникът не е ангажирал становище по иска и не е
подал писмен отговор.
В съдебните заседания, проведени по делото, ищецът ******** ***** се представлява
от упълномощения юрк. Й.Ш.. Процесуалният представител поддържа исковата молба, а в
хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове в цялост и както са предявени, тъй като били доказани в хода на производството по
основание и размер. Моли съда да присъди на ищеца и сторените по делото разноски.
В съдебните заседания ответникът Н. И. В. се представлява от упълномощения адв.
Н.З. от САК. Адв.З. оспорва исковата молба и в хода по същество на делото заявява, че
счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва по безспорен и категоричен
начин исковата претенция и моли съда да я отхвърли като недоказана и необоснована. Също
претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
2
Приложен е по делото Констативен протокол № **/2013г. от РУ-П. към ОДМВР-
София относно посетено ПТП от младши автоконтрольор, дежурен по КАТ РУ-П.,
настъпило на **********г. около 12.50 часа в гр.П., на ул. „******** ********“ №65.
Според констативния протокол участниците в ПТП са трима, а именно: МПС „***** *****“
с ДК№ ********** (участник 1), собственост на П. П. В. и управляван от Н. И. В. от гр.П.,
който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от 3.75 промила и без задължителна
застраховка „******** ***********“; МПС „*********“ с ДК№ ********* (участник 2),
собственост на „*****************“ АД, с водач Г.В.Д., което МПС е било паркирано и
МПС „******* *****“ с ДК№ ********** (участник 3), собственост на ЕТ
„******************“, с водач И.И.Д.. Участници две и три в ПТП са имали валидни
застраховки „******** ***********“, което е описано в протокола. Описани са щетите по
автомобилите, а като пострадало лице е посочена М. Г. Х., ЕГН: ********** – пътник в
МПС- участник 3. Като причини за ПТП-то е посочено: лек автомобил №1 се движи по ул.
„******** ********“ от с.Антон и в района на дом №65 поради употреба на алкохол и
движение с несъобразена скорост, водачът на автомобила губи контрол над него, напуска
пътното платно в ляво и блъска паркираното на тротоара МПС 2, след което блъска и
спрялото на тротоара МПС 3.
По случая е било образувано досъдебно производство №226/2013г. по описа на РУ-П.
(пр.пр. № 764/2013г.) срещу Н. И. В. от гр.П., водено за това че на **********г., около
12.50ч. на ул. „******** ********“ в гр.П., при управление на МПС, лек автомобил „*****
*****“ с ДК№ **********, е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. Г. Х. от гр.П., като деянието е
причинено в пияно състояние- престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 НК. Този
факт се установява от приобщеното постановление за частично прекратяване на досъдебно
производство от 29.11.2013г. на наблюдаващия разследването прокурор при Районна
прокуратура-П.. От същото се установява още, че делото е изпратено от водещия
разследването полицай с мнение за предаване на В. на съд за престъпление по чл.343, ал.1,
б. „а“ и чл.343б, ал.2 НК. Прокурорът е коментирал събраните в хода на разследването
доказателства в насока на това, че обосновават извода за извършени от Н.В. престъпления,
за които на 29.10.2013г. В. е бил привлечен като обвиняем. Въпреки това, на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, чл.24, ал.1, т.9 вр чл.343, ал.2 НК, е прекратено
частично наказателното производство по дознание № 226/2013г. по описа на РУ-П., пр.пр.
№764/2013г. образувано срещу Н. И. В. от гр.П. за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр.
чл.342, ал.1 НК и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 НК.
Постановено е наказателното производство да продължи срещу обвиняемия В. за
престъпление по чл.343б, ал.2 НК.
Видно от приобщения Протокол от съдебно заседание, проведено на 16.12.2013г. по
НОХД № 299/2013г. по описа на РС-П., с протоколно определение №251 от същата дата
състав на Районен съд-П. е одобрил постигнатото между прокурор при РП-П. и защитника
3
на обвиняемия Н. И. В., както и самия обвиняем, споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, с което Н. И. В. е признат за виновен в това, че на **********г.,
около 12.50 часа в гр.П., на ул. „******** ********“ е управлявал МПС- лек автомобил
„***** *****“ с ДР № **********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда,
а именно: 3.75 на хиляда, установено по надлежния ред- с „****************“ с № ARSK
0291, тариран до месец август 2013г., след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние
по чл.343б, ал.1 НК- Споразумение № 43/15.03.2012г. по НОХД №67/2012г. по описа на РС-
П., в сила от 15.03.2012г. и на основание чл.343б, ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК съдът му
е наложил наказание „Пробация“ при определени пробационни мерки, с която е заменил
предвиденото в НК наказание лишаване от свобода.
Установява се от справка от базата данни на Информационен център към ********
*****, на база на подадените данни от застрахователните компании за застраховка
„******** ***********“ на автомобилистите, че със застрахователна полица №
*************** от 17.12.2012 г. е застрахован по застраховка „******** ***********“ лек
автомобил рег. № ************, като срокът на договора за застраховка е от 18.12.2012 г. до
17.12.2013 г., но на 20.04.2013г. е прекратен поради „невнесена вноска“.
С молба вх. № ********/22.04.2014г. до ******** ***** М.Г.Х. е описала случая от
**********г. и че в следствие на случилото се ПТП Х. е получила следните травматични
увреждания: вътречерепна травма, контузия и хематом в дясната слепоочна област на
главата, охлузвания на лицето, охлузвания по крайниците, мозъчно сътресение и по
спешност е била приета в МБАЛ гр.П., където лечението й е продължило до 03.08.2013г.
Заявила е искане към ******** ***** да й заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
С писмо изх. № ********/29.05.2014г. до М.Х., Изпълнителният директор и
председател на Управителния съвет на ******** ***** е уведомил адресата, че отказва
изплащане на обезщетение по щета рег. №******/22.04.2014г. за неимуществени вреди и по
щета № *******/26.09.2013г. за имуществени вреди. Изложени са мотиви.
Приложено е по делото незаверено копие от Решение от 13.01.2015г. на Софийски
районен съд /СРС/ по гр.д. №***** по описа за 2014г., с което съдът е осъдил ********
***** да заплати на М.Г.Х., на основание чл.288, ал.1, т.2 б. „а“ КЗ, сумата от 2500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични
увреждания, причинени от настъпило ПТП на **********г. в гр.П., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.05.2014г., като е отхвърлил иска за разликата над
2500 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. С решението е осъден ******** ***** да
заплати на Софийски районен съд сумата от 162.50 лв., представляваща дължимата
държавна такса и съответна част от направените от съда разноски. Видно от диспозитива на
самото решение, то е постановено с участието делинквента Н. И. В. като трето лице-помагач
на страната на ответника.
4
Представен е от ищеца заверен препис от Решение № 3132 от 18.04.2016г.,
постановено от ****************и съд по в.гр.д. № 4715 по описа на 2015г., с което
първоинстанционното решение на СРС, цитирано по-горе, е отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният от М.Г.Х. иск за сумата над 2500 лв. до 5000 лв. и е осъден ********
*****, на основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ (отм.) вр. чл.45 ЗЗД, да плати на М.Г.Х.
сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат от ПТП, настъпило на **********г. в гр.П. по вина на Н. И. В., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 30.05.2014г. до окончателното й изплащане. С решението е
осъден ******** ***** да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лв.- дължима държавна
такса и сумата от 62.50 лв.- възнаграждения за вещи лица. В останалата част решението на
СРС е потвърдено.
Представени са набор от писмени документи- част от Изпълнително дело №
**************** на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 в КЧСИ. Изпълнителното дело е образувано по
молба вх.рег. № *****/15.07.2016г. от М.Г.Х., към която молителката е приложила и
издадения й Изпълнителен лист в оригинал. Изпълнителният лист е от 05.07.2016г. и е
издаден от съдия от СРС в полза на М.Г.Х. за общата сума от 5000 лв. Видно от Покана за
доброволно изпълнение, получена в ******** ***** на 15.07.2016г., длъжникът ********
***** е бил поканен от ЧСИ Й.Ц. да заплати в полза на взискателя М.Г.Х. доброволно в
двуседмичен срок сума в размер на 7296.17 лв., от които главница в размер на 5000 лв.,
законна лихва в размер на 1100.52 лв. за периода от 30.05.2014г.-29.07.2016г., 520 лв. такси
по изпълнително дело и 675.65 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 29.07.2016г.
Запорно съобщение за същата сума е изпратено до „***************“ АД за налагане на
запор върху всички сметки на ******** *****, открити в тази банка. С писмо от
23.02.2021г. ЧСИ Ц. е посочил, че дължимата сума по изпълнителното дело е постъпила
именно чрез запор на банкови сметки на ******** ***** в „***************“ АД. Видно от
извлечение по сметката на ЧСИ Ц. от Банка „***“ ЕАД, на 21.07.2016г. са постъпили от
******** *****, на основание изп.дело № **************** четири суми- сума от 5000.00
лв. за главница; сума от 1100.52 лв. за лихва, сума от 675.65 лв. пропорционална такса и
520.00лв. законна такса. На гърба на извлечението ЧСИ Ц. е разпоредил връщане на
длъжника ******** ***** на сумата от 12.19 лв., която е надвнесена, но видно от
извлечението от сметка върнатата реално сума е 11.39 лв.
Видно от уведомление за доброволно изпълнение по чл.182, ал.2 ДОПК от Софийски
районен съд, ******** ***** е бил поканен да заплати на съда доброволно сумата от 200
лв.- дължима държавна такса и 125 лв. – възнаграждения за вещи лица по гр.д. №
*****/2014г. /и приложеното към него г.д. № ****/2015г. на СГС/. Видно от преводно
нареждане от 12.07.2016г. сумата от 325 лв. е била платена от ******** ***** по сметка на
РС-София в „ЦКБ“ ЕАД.
Представена е по делото Регресна покана изх. № *********/15.10.2019г. от ********
***** до Н. И. В., с която последният бива уведомяван, че на основание чл.288, ал.1 КЗ
5
/отм./, сега чл.557, ал.1 КЗ и гр.д. № *****/14 на СРС, ******** ***** е изплатил на М.Г.Х.
сума в размер на 7632.56 лв., която сума адресатът следва да внесе в касата на ********
***** или на посочена банкова сметка. Видно от известието за доставяне, регресната покана
е била изпратена на адреса на Н. И. В. в гр.П., ул. „******** ********“ № 54, но не е била
доставена до получателя, тъй като писмото е останало „непотърсено“.
Други относими доказателства не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск от ******** ***** – гр.София против Н. И. В., с цена от 7609.78 лв.
и правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.), (сега чл. 558, ал. 7 от
КЗ) във вр. чл. 45 ЗЗД е допустим. Налице е за ищеца правен интерес от предявяването му.
Разгледан по същество, същият е основателен и доказан.
Разпоредбата на чл.288, ал.12, във вр. ал.1, т.2, б. "а" КЗ /отм./ регламентира правото
на регресен иск на ******** *****, който встъпва в права на третото увредено от ПТП лице,
на което е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия причинител на вредата.
Основанието на този регресен иск е реалното изплащане на обезщетението от ********
***** на третото увредено лице. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да
установи, че е платил обезщетение на правен субект, който от своя страна има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС, както и че към момента на причиняване на
вредите, деликвентът е нямал сключена задължителна застраховка „******** ***********“
на автомобилистите. Ответникът може да се позовава на възражения, че е платил на фонда
обезщетението, изплатено в полза на третото увредено лице или че е имал задължителна
застраховка „******** ***********“ на автомобилистите, каквито възражения в случая не
са наведени.
В случая, от доказателства по делото се установява, че ******** ***** е изплатил
общата сума от 7609.78 лв. От тази сума 5000.00 лв. за главница и 1100.52 лв. за лихви са
отишли в полза на пострадалото лице; 675.65 лв. + 520.00 лв. /от които 11.39 лв. са били
върнати/, са отишли в полза на ЧСИ за такси по изпълнителното дело, а 325.00 лв. са били
заплатени от ******** ***** на Софийски районен съд за разноски по гражданското дело.
Ответникът не е оспорил фактите на плащанията. С оглед на това съдът намира, че са
налице условията за встъпване на ищеца ******** ***** в правата на увреденото лице
срещу причинителя на вредата - ответник по настоящото дело.
За да бъде уважена претенцията на ищеца, е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно - настъпилото ПТП по вина на
ответника, който е управлявал МПС без задължителна застраховка „******** ***********“
на автомобилистите, причинени вреди и техния размер, причинната връзка между
6
механизма на ПТП и нанесените щети, както и че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в посочения размер в полза на увредения.
От приобщения по делото констативен протокол за ПТП се установява, че на
**********г. около 12.50 часа в гр.П. е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с
участието на три автомобила, единият от които е „***** *****“ с ДК№ **********,
управляван от Н. И. В. от гр.П., който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта от
3.75 промила и без задължителна застраховка „******** ***********“, вследствие на което
е пострадала М.Г.Х., която е била пътник в друг от участващите в ПТП автомобили –
„******* *****“ с ДК № **********. Установено е, че причината за настъпилото ПТП са
допуснати нарушения от страна на водача на лекия автомобил „***** *****“ – Н. И. В.,
предвид обстоятелството, че се е движил с несъобразена скорост и под влиянието на голямо
количество алкохол /3.75 промила/, поради което е загубил контрол над автомобила и е
реализирал ПТП. Авторството на деянието и противоправността му се установяват по
несъмнен начин от неоспорения протокол за ПТП, който е официален документ, съставен от
длъжностно лице и се ползва с доказателствена сила, която не бе опровергана. Водачът е
бил признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.2 НК с влязъл в сила съдебен акт
/одобрено от съд споразумение/, което прави несъмнен изводът, че ПТП-то е било
причинено от Н.В. в нетрезво състояние. Независимо, че досъдебното производство е
прекратено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 НК, от постановлението за
прекратяване става ясно, че прекратяването на досъдебното производство не е следствие от
липсата на престъпен състав, а от волята на пострадалите лица на основание чл.24, ал.1, т.9
НПК във вр. чл.343, ал.2 НК, каквато възможност допуска НК. Установеното от
прокуратурата е в подкрепа на констатациите от протокола за ПТП, че автор на деянието е
Н. И. В. и че същото е противоправно такова- нарушаващо ЗДвП и НК, като за
престъплението по чл.343б, ал.2 НК В. е признат за виновен и с влязъл сила съдебен акт.
Следователно е налице противоправно поведение на ответника В., доколкото
последният е нарушил правилата на движение и в резултат на това противоправно
поведение е настъпило процесното ПТП. Ето защо, съдът приема, че ПТП е настъпило
именно в причинна връзка с поведението на ответника, който е нарушил определени
правила за поведение при управление на МПС и по този начин е причинил вреди другиму.
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физическите лица (какъвто
е ответникът В.), които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Съгласно общата разпоредба на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. В настоящия случай презумпцията за вина не е била
оборена.
Тъй като ответникът е бил привлечен като трето лице- помагач на страната на
******** ***** в процеса пред Софийски районен съд по образуваното гр. д. №
7
*****/2014г. и впоследствие е имал същото качество и по въззивното гр.д. № ****/2015г. на
****************и Съд, по предявен иск по чл. 288, ал. 1, т.2 б."а" КЗ/отм./ от М.Г.Х.,
мотивите на решенията на СРС и СГС имат обвързваща сила спрямо него. С постановените
решения е осъден ******** ***** да заплати на пострадалото от ПТП лице Х. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.05.2014г., която видно от изпълнителното дело е изчислена на 1100.52 лв. за
периода 30.05.2014г.-29.07.2016г. По двете дела ******** ***** е бил осъден да заплати в
полза на съдебната власт разноски в общ размер на 325 лв. Третото лице-помагач Н.В. е
обвързано от съдебната преценка за размера на претърпените от пострадалото лице
неимуществени вреди, която е мотивирана.
Установено е по безспорен начин, че към момента на настъпване на ПТП –
28.07.20113г., ответникът Н.В. е управлявал МПС – лек автомобил „***** *****“, с ДК№
********** без сключена задължителна застраховка „******** ***********“. Макар ПТП-
то да е възникнало в срока на действие на застрахователната полица, застрахователните
права са отпаднали поради неплащане на вноска по полицата и след 20.04.2013г. за
процесния автомобил не е имало валидна застраховка „******** ***********“. В този
смисъл, за ******** ***** е възникнало задължение по чл.288, ал.1, т.2, б."а" КЗ /отм./ за
обезщетяване на увреденото лице за причинените му неимуществени вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. чл. 288, ал.1, т.2 б.
"а" от КЗ /отм./, при която ******** ***** изплаща обезщетение за неимуществен вреди на
трето увредено лице, когато виновният водач е нямал сключена застраховка „********
***********“ на автомобилистите. След предявен от пострадалото лице М.Г.Х. срещу
******** ***** иск пред гражданския съд, присъдените с крайното решение суми са били
изплатени изцяло в полза на третото увредено лице, в. т. ч главница и лихви, а общо
заплатената от ******** ***** сума възлиза на 7609.78 лв., която сума включва освен
заплатените на пострадалата суми, също и присъдени държавни такси, а също и разноски по
образуваното изпълнително производство. Макар съдебните разноски, направени в хода на
водените съдебни и изпълнителни дела да не произтичат пряко от деликта, те са били
изплатени от ГФ като дължими. Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ/отм./, след изплащане на
обезщетението по ал.1 и ал.2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал.8. Съгласно чл.288, ал.8 КЗ/отм./, разходите за определяне и
изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на
превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал.1, т.1 и ал.2., като в казуса е налице
хипотеза по ал.1, т.2, поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло, включително
с платените такси и разноски по водените граждански и изпълнително дела.
Тъй като ******** ***** е извършил валидно плащане в полза на трето увредено от
деликт лице, от този момент за фонда е възникнало регресно вземане спрямо ответника Н.В.
до размера на платеното, тъй като той е пряк причинител на увреждането. На основание чл.
288, ал. 12 КЗ /отм./, с изплащането на обезщетението, ******** ***** встъпва в правата на
8
увреденото лице до размера на платеното, а именно: сумата 7609.78 лв. в случая.
Не се твърди и не се доказва ответникът да е погасил регресната претенция на фонда
чрез плащане или по друг начин, поради което, с настоящото решение следва да бъде осъден
да заплати на ******** ***** сумата 7609.78 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда - 30.11.2020г. до окончателното изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 604.36
лв. разноски, от които 304.36 лв. - заплатена държавна такса и 300.00 лв. - определен от
съда, съобразно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, размер на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.288, ал.12 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД, Н. И. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр.П., ул. „******** ********“ №54 ДА ЗАПЛАТИ на „******** *****“, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*************“ №2, ет.4 сумата от
7609.78 лв. /седем хиляди шестстотин и девет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща изплатеното от ******** ***** на пострадалото лице М.Г.Х. обезщетение,
присъдено по гр. д. № *****/2014г. по описа на СРС и в.гр.д. №****/2015г. по описа на
СГС, както и заплатени разноски по гражданските и изпълнително дела, които задължения
са възникнали от ПТП, случило се на **********г. в гр. П., причинено от лек автомобил
„***** *****“ с рег. № **********, управляван от Н. И. В. без задължителна застраховка
„******** ***********“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
30.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 и чл.78, ал.8 ГПК, Н. И. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр.П., ул. „******** ********“ №54 ДА ЗАПЛАТИ на „******** *****“, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „*************“ №2, ет.4 сумата от 604.36 лв.
/шестстотин и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторените от ищеца
по делото разноски, от които 304.36 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. определен от
съда размер на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9