№ 23265
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110172235 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „. .“ ООД срещу „.“ ЕАД. Исковата
молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства
по делото.
Следва да бъде уважено и направено от ищеца искане за допускане на съдебно-
техническа експертиза по поставените в исковата молба задачи.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца по сметка на СРС в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., който да бъде уведомен за поставените му задачи след
представяне на доказателства за заплатен депозит.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 08.07.2025 г.
от 9.50 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
1
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, вр. чл. 59 от ЗЗД, с
искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1250 лева,
частично от 15 000 лева, представляваща дължима цена за ползването на съоръжението за
присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда – етажна собственост,
находяща се в гр. С. за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 05.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик на присъединителен топлопровод и абонатна
станция /съоръжения за присъединяване/, находящи се в жилищна сграда в режим на етажна
собственост в гр. С., като поддържа, че е изградил съоръженията за нуждите на
топлоснабдяването на сградата след съгласуване с ответника. Посочва, че ответникът е
получил владението върху тях и е открил абонатни номера на отделните етажни собственици
за заплащане на доставяната топлинна енергия. Твърди, че собствеността върху изградените
съоръжения е следвало да се прехвърли в срок до три години от изграждането им, както и че
за времето на ползването им от ответника преди преминаване на собствеността се дължи
цена. Поддържа, че ответникът е отказал да изпълни задължението си да изкупи
съоръженията за присъединяване, а е продължил да ги ползва без да заплаща цена за
ползването им на ищеца. Предвид изложеното претендира неплатена цена за ползване на
съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на процесната жилищна
сграда за периода от 15.07.2023 г. до 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на
процесното съоръжение за присъединяване, а в условията на евентуалност, че не е
изключителен собственик на съоръжението, доколкото освен ищеца възложители за
изграждане на съоръжението са още и . на ул. „. и . на жилищна сграда на ул. „.“ ., поради
което последните са съсобственици на процесната движима веща при квоти от по 1/3 ид.
част. Сочи, че в настоящия случай липсва договор за изкупуване на енергийния обект, но
такъв не е сключен, доколкото ищецът не е установил собствеността си по безспорен начин,
поради което поддържа, че не е нали необоснован отказ за сключване на договора. Изложени
са и подробни съображение, че в конкретния случай следва да намери приложение нормата
на §4, ал. 4а от ПЗР на ЗЕ, влязла в сила през 2018г. Предвид изложеното моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, доколкото исковата молба
била бланкова, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е 1) собственик на съоръженията за
присъединяване, за които претендира заплащането на обезщетение за ползването, в това
число, че процесните съоръжения са изградени със средства на ищеца след съгласуване с
топлопреносното предприятие и че са въведени в експлоатация; 2) обедняването си –
2
размера на претендираното обезщетение за ползване; 3) обогатяването на ответника –
съоръженията фактически се ползват от ответника през исковия период; 4) както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че ответникът е ползвал
процесните съоръжения при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
В доказателствена тежест на ответното дружество е при условията на пълно и главно
доказване е да установи погасяване на паричното си задължение, т.е че е изпълнил
задължението си за заплащане на цена за ползването на изградените съоръжения и/или
обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му, както и да докаже наличие
на основание за разместването на блага между страните. За така посочените обстоятелства
от ответника не са ангажирани доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни следва да се отделят
следните обстоятелства: че процесните съоръжения са въведени в експлоатация с
разрешение за ползване от 26.01.2009г, както и че на ответника през процесния период е
предоставен достъп за целите на преноса на топлинна енергия до други клиенти.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.goveгnment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3