№ 7493
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110133527 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК .
Образувано е по заявление на /ЮЛ/ срещу С.. Б. С. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата 424,88 лева,
представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ ефект от 28.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 11.06.2021г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 72,93 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.08.2020г. до 17.05.2021г., сумата 2,60 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 18.05.2021г. до 08.06.2021г.,
сумата 122,60 лева- разходи за изискуем кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
1
С разпореждане № 3993/ 22.06.2021г. на заявителя е указано да конкретизира
обстоятелствата, на които основава вземането си за разходи за изискуем кредит, като
посочи от къде извежда вземането си, как е формирана сумата, като конкретизира
всяко вземане, което формира претенцията за разходи за изискуем кредит по вид и
размер. Разпореждането е получено от заявителя на 08.07.2021г., като в дадения 3-
дневен срок заявителят е депозирал молба, в която преповтаря заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. С оглед това констатираните нередовности не са отстранени.
Предвид изложеното заявлението, в частта, в която се претендира сумата
122,60 лева, представляваща разходи за изискуемост, следва да бъде отхвърлено.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 12716/ 11.06.2021г., подадено от /ЮЛ/ срещу
С.. Б. С. в частта за сумата 122,60 лева- представляваща разходи за изискуем кредит.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2