Р Е Ш Е Н И Е
№260380
гр.Пловдив, 14.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
в публично заседание на втори септември,
две хиляди
и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и
секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3420 по
описа за 2020 година
на ПРС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0333-000388 от 07.05.2020г. на А.С.К.на
длъжност Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски с което на С.В. ***,
ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
В жалбата се представя становище за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на издаденото НП, както и за
допуснати съществени нарушения на материалните и правните норми при неговото
постановяване. С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП или
алтернативно за намаляване на глобата по предвидения в закона минимум.
Жалбоподателят
С.З. редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Н.С. който поддържа искането за отмяна на издаденото
НП. Ангажира събирането на гласни доказателства. В пледоарията си представи
доводи за недоказаност на нарушението и за отмяна на издаденото НП.
Административнонаказващия
орган редовно призован, не изпраща представител. Не представя становище по
жалбата на С.З..
След преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.05.2020г. около 14 часа
полицейските служители А.В.Т., В.И.Х. и Т.В.К. *** изпълнявали своите служебни
задължения по безопасност на движението на път III –
866, км.104, посока Девин извън населеното място гр.Кричим. Свидетел Т. подал сигнал за спиране със стоп палка
„Образец МВР“ към водач на лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № ****движещ се
по посочения път от гр.Девин към гр.Кричим и укаже на водача да отбие за
проверка. Водачът на посочения автомобил не изпълнил разпореждането на
полицейските служители и продължил движението на управлявания от него автомобил
към гр.Кричим. Полицейските служители извършили справка в информационните
масиви на МВР и установили собственика на автомобила, както и че същия е с
адресна регистрация в гр.Кричим. Полицейските служители посетили установения
адрес в гр.Кричим, където се срещнали със собственика на автомобила а именно
жалбоподателят С.З., който потвърдил че е управлявал автомобила, но не посочил
причината за неспирането на подадения от полицейски служител сигнал за спиране
със стоп палка. На място е бил съставен против жалбоподателя З. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 877254 за
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП. При запознаване със съдържанието на акта
жалбоподателят З. саморъчно е вписал с графата за обяснения/възражения „ НЕ“.
Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи
не са били представени от страна на жалбоподателя писмени обяснения относно
съставения АУАН и посоченото в него нарушение на ЗДвП. Въз основа констатациите
в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя. В издаденото НП по идентичен с акта начин е
описано нарушението и посочена нарушената правна норма от ЗДвП. Издаденото НП е
лично връчено на жалбоподателя на 02.06.2020г. В срок пред РС Пловдив е
обжалвано издаденото НП. Разпитани като свидетели в съдебно заседание
полицейските служители А.В.Т., В.И.Х. и Т.В.К. посочиха, че при изпълнение на
служебните им задължения е бил подаден
от А.Т. сигнал за спиране със стоп палка
на водач на МПС - лек автомобил марка
„Ауди А3“ с рег. № ****, който не изпълнил това разпореждане и продължил към
гр.Кричим. Свидетелите посочиха че са посетили адреса на собственика на
автомобила, че същия е бил в дома си и при повикване е излязъл от дома си и
отишъл до лекия автомобил паркиран пред дома му, където потвърдил че той е
неговия собственик и че го е управлявал. Свидетелите посочиха че за извършеното
нарушение е бил съставен на място АУАН, чието съдържание не е било оспорено от
жалбоподателя. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, се
допусна и разпита като свидетел лицето А.Н.М.който
посочи, че на датата на която е съставен акта заедно със жалбоподателя З. *** и
че около 14 часа е бил извикан от две непознати на него лица на възраст 18 – 20
години, при което З. тръгнал към дома си. Свидетелят посочи че жалбоподателя
има два автомобила, както и че в този ден е ползвал автомобил Рено, а друг
автомобил Ауди, за който не знае кой го е карал в този ден.
Горната фактическа обстановка,
описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и
възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени
доказателства - акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свидетелите А.В.Т., В.И.Х. и Т.В.К.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на посочените свидетели,
които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия,
липсват противоречия между тях и другите събрани чрез допустимите доказателствени източници доказателства. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на
нарушението, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
По отношение на показанията на
свидетел М. съдът намира, че липсват надлежни доказателства потвърждаващи
неговите твърдения. Ето защо съдът не кредитира тези показания и не ползва при
постановяването на своя съдебен акт.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл.84
от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Това произтича и от
разпоредбата на чл.84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно“
и „незаконосъобразно“ НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще
следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично
на нарушителя на 02.06.2020г. съгласно отбелязването направено в текста на НП. За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид
вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно
постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно
нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните
срокове на чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установи от обективна и субективна страна жалбоподателят да е изпълнил
задължението си по чл.103 от ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал
за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите разпореждания. Чл.103
от ЗДвП не пояснява понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази
разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Тази разпоредба
задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този
своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което
следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от
контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните
превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може
да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Поради това, за да е извършено
нарушение на чл.103 от ЗДвП е необходимо
на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган;
на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето
място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно
подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и
на четвърто място, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в
най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата
за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема жалбата за
неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. От показанията на свидетел Т. става ясно, че
сигнала е бил подаден в светлата част на денонощието, на място и по начин даващ възможност на водача на МПС да го възприеме. Настоящата съдебна инстанция
възприема, че контролните органи съвестно са изпълнили указанията на ЗДвП и че
обективни пречки да бъде възприет сигнала не са били налице.В контекста на
изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя З. за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП е доказано
по несъмнен начин, тъй като той лично е потвърдил че е управлявал автомобила в
този ден и в посочения в акта час, поради което и събраните доказателства са достатъчни, за да
се приеме, че е извършил описаното в НП административно нарушение, и че
законосъобразно е привлечен към административно-наказателна отговорност за него,
като правилно му е наложено административно наказание „глоба “ в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“. Фактите по делото, установени
посредством депозираните показания от длъжностните
лица по установяване
на нарушението, които споделят лични и непосредствени възприятия относно релевантните за съставомерността на установеното нарушение факти, съдът приема
за доказани. Във
връзка с всичко изложено по-горе съдът прецени НП като правилно и
законосъобразно издадени и на това основание следва да бъде потвърдено.
С оглед съдебни акт с който
приключва настоящето дело съдът не следва да присъжда в полза на жалбоподателя
направените от него разноски по делото.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-0333-000388 от 07.05.2020г. на А.С.К.на длъжност Началник РУ
към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски с което на С.В. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3
(три) месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
ВИ.