Присъда по дело №683/2021 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 29
Дата: 30 май 2024 г.
Съдия: Петя Хантова
Дело: 20211230200683
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 29
гр. Петрич, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело частен
характер № 20211230200683 по описа за 2021 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. И. М., роден на **** г. в гр. Петрич, с постоянен адрес гр. С.
ул. „К.“ № *, ет.*, ап.* и настоящ адрес с. К., общ. Петрич, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, управител и съсобственика в търговско дружество, ЕГН – **********,
ЗА НЕВИНОВЕН за това, че на 31.08.2020 г., около 08.00 часа, в района на ГКПП – К., Б.
М. нанесъл побой над Г. А., с което му причинил разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в следното: мекотъканни увреждания – разкъсно
контузна рана на челото в дясно, хематоми в окосмената част на главата, разкъсване на
лигавицата на бузата в дясно, контузни рани на горна и долна устни, избити корени на горна
челюст – трети и четвърти горни зъби в дясно и трети горен в ляво – мостоносители, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от частния тъжител Г. С. А., ЕГН **********, от с.
К., община Петрич, срещу Б. И. М., ЕГН **********, за сумата от 10 000.00 /десет хиляди/
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, неудобство и
унижение, причинени от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва
върху сумата, като неоснователен.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК ОСЪЖДА частния тъжител Г. С. А., ЕГН **********, да
заплати на Б. И. М. /с установена по-горе самоличност/, сумата от 1550 /хиляда
петстотин и петдесет/ лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатска
защита
На основание чл. 190, ал. 1 НПК ОСЪЖДА частния тъжител Г. С. А., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Петрич, сумата от 143,60 лева /сто четиридесет и три
1
лева и шестдесет стотинки/ за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, и сумата от 5
/пет/ лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК ОСЪЖДА частния тъжител Г. С. А., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Районен съд – Петрич, сумата от 400 /четиристотин/ лева държавна
такса по предявения и отхвърлен по делото граждански иск, и сумата от 5 /пет/ лева, в
случай на издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване в 15 -дневен срок от днес пред Окръжен съд –
Благоевград.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към Присъда №29 от 30.05.2024 г. по НЧХД №683/2021 г. по описа на Районен съд – Петрич

В Районен съд – Петрич е постъпила тъжба от Г. СТ. АНГ., от с. К., община Петрич, ЕГН
**********, против Б. ИВ. М., от гр. С., ЕГН **********, за престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК.
Делото е било разглеждано първоначално от друг съдия-докладчик
С протокол за избор на нов съдия - докладчик от 23.08.2023 г. делото е преразпределено на
настоящия докладчик.
С оглед спазване принципите на непосредственост и неизменност на състава,
производството по делото следва да започне отначало.
Твърди се в тъжбата, че на 31.08.2020 г., около 08.00 часа, в района на ГКПП – К., Б.М.
нанесъл побой над Г.А., с което му причинил разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: мекотъканни увреждания – разкъсно контузна рана на челото
в дясно, хематоми в окосмената част на главата, разкъсване на лигавицата на бузата в дясно,
контузни рани на горна и долна устни, избити корени на горна челюст – трети и четвърти
горни зъби в дясно и трети горен в ляво – мостоносители.
С изложените в тъжбата твърдения се повдига обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК, като
частният тъжител моли съда да образува наказателно производство срещу Б. ИВ. М., за
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С тъжбата е заявен и граждански иск на основание чл. 45
от ЗЗД, като се иска съдът да осъди подсъдимия да заплати на тъжителя сумата от 10 000
/десет хиляди/ лева неимуществени вреди за причинените болки, страдания, неудобство и
унижение, както и сторените по делото съдебни разноски, включително тези за адвокатско
възнаграждение.
Със свое разпореждане за насрочване на делото, съдът е приел, че така описаното обвинение
е за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, преследвано по частна тъжба от пострадалия.
Тъжбата е допустима. Същата е подадена в срок, съобразно Постановление от 31.03.2021 г.
на прокурор при РП – Благоевград, ТО – Петрич, постановено ДП № 314 ЗМ 361/2020 г. по
описа на РУ на МВР Петрич, служебно изискано и приложено по делото, с цел преценка
допустимостта на тъжбата. Данните за самоличността на дееца са достатъчни, за да бъде
лицето индивидуализирано.
В съдебно заседание, проведено на 27.03.2024 година, частният тъжител се представлява от
повереник. Чрез процесуалния си представител поддържа предявеното обвинение с
уточнението, че деянието е извършено на 01.09.2020 година, а не както е изписано – на
31.08.2020 година. Твърди, че по същество това не е изменение на обвинението, каквото не е
допуснато в предходно съдебно заседание от първоначалния съдебен състав, разглеждал
делото. Твърди още, че в тъжбата е допусната явна фактическа грешка, произлязла от
определение №8285/16.014.2021 г. по ЧНД №297/2021 г. на РС – Петрич, където на втора
страница, първи абзац е посочено, че на 31.08.2020 година сутринта около 8,00 часа пред
търговски обект е осъществено деянието.
Подсъдимият, явяващ се лично и с надлежно упълномощен защитник оспорва обвинението и
твърди, че стореното уточнение от повереника е недопустимо.
Подсъдимият чрез неговия защитник оспорват стореното искане и правят искане за
прекратяване на прооизводството.
Съдът е приел, че заявеното от повереника на частния тъжител , че поддържа тъжбата с
уточнението, че прави изменение на датата на инкриминираното деяние, по своята същност
представлява изменение на обвинението, което частният тъжител може да направи и да
1
повдигне ново обвинение само ако не е изтекъл срокът по чл.81 ал.3 НПК. В случая се
прави опит за изменение на обвинението не по надлежния ред – с твърдения, че е допусната
фактическа грешка, каквато наказателното право не познава. Изрично законодателят е
предвидил една хипотеза на поправка на явна фактическа грешка - при провеждане на
разпоредително заседание, досежно допусната такава в обвинителния акт по дела от общ
характер, каквото не е сложеното за разглеждане наказателно дело от частен характер.
Исканата поправка касае несъответствие във времевия диапазон, в което е извършено
деянието, за което се твърди, че е извършено от подсъдимия, за което е предаден на съд.
Съдът е приел, че в случая не са налице нови обстоятелства, които да не са били известни на
тъжителя и които са били установени едва в тази фаза на производството. Тъжителят е
подавал жалби, давал е показания, получавал е актове от прокуратурата, които касаят
инцидент, състоял се на 01.09.2020 г. в поради това несъответствието в посочената датата в
тъжбата, за която е повдигнато частното обвинение не може да се тълкува като нещо
различно от изменение на обвинението, каквато разпоредба на чл.287 ал.6 НПК не допуска
след изтичане на 6-месечния срок, а към момента на отправеното искане за поправка на явна
фактическа грешка този срок е изтекъл.
По стореното искане за прекратяване на наказателното производство, съдът е приел, че в
искането не се обосновават наличие на някои от прекратителните основания, очертани в
разпоредбата на чл.250 НПК.
Предвид горното, съдът със свое протоколно определение е оставил без уважение искането
на повереника за поправка на ЯФГ, което по своята същност представлява изменение на
обвинението по чл.287 ал.6 НПК относно датата на деянието. Със същото определение
съдът е оставил без уважение и искането на защитата за прекратяване на наказателното
производство.
По заявените от страните за съвместно разглеждане граждански претенции, съдът е приел,
че:
Предявеният от частния тъжител Г.А. граждански иск е предявен в срока, визиран в НПК и
касае претърпени вреди от твърдяното престъпление, за което е повдигнато обвинение с
тъжбата, каквото е изискването на чл.85 ал.3 НПК, а именно гражданският иск да бъде
предявен най-късно до даване ход на съдебното следствие, който срок е спазен.
Гражданската претенция на частния тъжител е предявена още с частната тъжба, поради
което съдът е счел същата за допустима и подлежаща на съвместно разглеждане в
наказателното от частен характер производство.
Подсъдимият също е предявил граждански иск срещу частния тъжител за обезвреда на
претърпени от него неимуществени вреди и е поискал съвместното разглеждане на неговата
претенция в наказателното производство. Съдът след като съобрази обстоятелството, че в
производството, сложено за разглеждане заявИ.т насрещна искова претенция е подсъдим и
няма качеството на пострадал по смисъла на чл.84 НПК, прие, че предявеният от него
насрещен граждански иск е недопустим в наказателното производство.
По заявените граждански претенции, съдът с нарочно протоколно определение от 27.03.2024
г. (обективирано в протокол №349 от 27.03.2024 година е приел за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес граждански иск, предявен от Г. СТ. АНГ. срещу Б. ИВ. М. за
сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания,
неудобство и унижение,причинени от престъплението по чл.130 ал.1 от НК, както и
сторените по делото разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение и е
конституирал частният тъжител и като граждански ищец в производството.
С цитираното протоколно определение, съдът не е приел за съвместно разглеждане
предявения насрещен граждански иск от Б. ИВ. М. срещу частния тъжител Г. СТ. АНГ. за
сумата от 8000 лева, представляващи размера на претърпените от подсъдимия Б.М.
неимуществени вреди – болка, страдание, емоционален стрес, обиди, заплахи и псувни,
2
ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, както и сторените разноски във
връзка с иска.


Тъжителят, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от повереник. Чрез
процесуалния си представител тъжителя поддържа предявеното обвинение и гражданския
иск. Ангажира доказателства. Моли спрямо подсъдимия да бъде постановена справедлива
присъда и да бъде уважен предявения граждански иск. В последното съдебно заседание,
тъжителят се явява лично и поддържа заявеното от повереника му, който претендира
осъждане на подсъдимия за деяние, извършено на следващия ден от деня, описан в тъжбата,
тъй като вписаното в тъжбата е допусната фактическа грешка.
Подсъдимият се явява лично и се представлява от договорен защитник. Не се признава за
виновен, като се възползва от правото си и не дава обяснения по случая. Защитникът на
подсъдимия намира, че обвинението не се подкрепя от събраните по делото доказателства и
моли подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан, а гражданския иск – отхвърлен.
Претендира тъжителят да бъде осъден да заплати сторените деловодни разноски.

Изхождайки от събраните по делото, макар и прекалено оскъдни доказателства,
съдът, намери за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият и тъжителят стопанисват съседни търговски обекти в близост до ГКПП К.,
общ. Петрич – на път Е-79, срещу бензиностанция „Петрол“ и са във влошени лични
отношения по повод търговската дейност, която осъществяват. На 01.09.2020 година около
сутринта, около 8,00 часа е имало пререкание между тъжителя и подсъдимия с неустановен
по делото повод, което прераснало във физическа саморазправа. За последното данни, макар
и оскъдни се съдържат в свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели: Св.
А. свидетелства за инцидент, лично възприет от него на 01.09.2020 година сутринта „Г. беше
на земята, а М. го риташе в главата“, Св.И.: „Случаят беше 01.09.2020 година сутринта.
Обади се майката на моята съпруга и й каза, че баща й (моят тъст) се е сбил с Б.М.“ .
Във връзка с инцидента, до Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич са подадени
два сигнала:
1 От подъсдимия М., по който твърди, че по време на случИ. се на 01.09.2020 г. инцидент
му са нанесени телесни повреди, обективирани в Медицинско свидетелство от 04.09.2020
година, издадено от д-р К., а именно палпаторно боленен оток на лява скула, разкъсно-
контузна рана от вътрешната страна на долна устна. По жалбата на М. е извършена
предварителна проверка и с Постановление от 16.11.2020 година на Прокурор от РП –
Петрич, постановено по преписка вх.№01258/2020 г. по описа на РП- Петрич е постановен
отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на събрани достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер, като е прието, че получените от Б.М. наранявания
се квалифицират като лека телесна по реда по чл.130 ал.1 НК, която съставлява
престъпление от частен характер и пострадалият е насочен да претендира нарушениете си
права по частен ре, след подадена тъжба от пострадалия пред РС – Петрич в 6 месечен срок
от узнаване извършеното спрямо него.
2.От частния тъжител в настоящото производство Г.А. срещу Б.М. по който твърди, че по
време на случИ. се на 01.09.2020 г. инцидент Б.М. му е нанесъл телесни повреди,
обективирани в медицинско свидетелство №82/02.09.2020 г., издадено от д-р А. П., а
именно: разкъсване на букалната лигавица в дясно с насиняване на долна устна 2/3 см.,
разкъсна рана на челото в дясно – 6см/1 см. Хематом в ляво темпорално 2/3 см. Консатирано
е още и избити зъби с препоръка за консулация със стоматолог. По сигнала е образувано ДП
№314-ЗМ-361/20 г. по описа на РУ – Петрич (ПП1244/2020 г. по описа на РП – Петрич за
3
това, че на 01.09.2020 г. в село К., община Петрич е причинена средна телесна повреда на Г.
СТ. АНГ. – престъпление по чл.129 ал.1 от НК. В ДП е представено и медицинско
свидетелство от 03.09.2020 г., издадено от д-р Бойка Радева – лекар по дентална медицина,
от което се становяват следните телесни повреди на Г.А. – раскъсна букална лигавица в
дясно, раскъсно-контузна рана на горната и долна устна на лигавицата и хематом на кожата,
избити са четвърти горен зъб дясно и трети горен зъб в ляво. Счупени корони на вторите
зъби в ляво и дясно, разклатен ІІІ-та степен седми горен десен молар. Заключението от
освидетелството е, че в следствие на нанесени травми има трано нарушение на дъвкателната
и говорна функции. Необходимо е извваждане на седми десен молар, поради голяма степен
на подвижност.Счупените и избити зъби са били мостоносители. С постановление на
наблйдаващия прокурор при РП-Благоевград, ТО – Петрич, постновено по ПП №1244/2020
г. е спряно наказателното производство по ДП №314-ЗМ-361/2020 г. по описа на РУ на МВР
– Петрич, водено за това, че на 01.09.2020 година в село К. е причинена средна телесна
повреда на Г. СТ. А. от село К. – престъпление по чл.129 от НК, тъй като с оглед събраните
в хода на разследването доказателства е установено, че в конкретния случай деянието
представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, което е престъпление от
частен характер и може да се преследва единствено по частен ред. Постановлениоето на
прокурора е обжалвано от пострадалия А. по реда на чл.244 ал.5 от НПК и потвърдено
изцяло с Определение №8285/16.04.2021 г., постановено по ЧНД №297/2021 г. по описа на
РС – Петрич.
В указания 6-месечен срок, а именно на 24.08.2021 гоодина е депозирана и слоожената за
разглеждане частна тъжба.

При така установеното по фактите, съдът прие от правна страна следното:
Съдът, обаче след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че така описаната от частния тъжител
фактическа обстановка не се доказа по един несъмнен и безспорен начин по делото. А дори
напротив – бе опровергана категорично от обстоятелствата по делото.
Според настоящата инстанция не се доказа, нито че на инкриминираната дата 01.09.2020
година има извършено деяние въобще, нито че такова деяние е извършено от подсъдимия М.
– че същият е нанесъл травматичните увреждания на пострадалия А.. В тази насока съдът се
съобрази с разпоредбата на чл.304 от НПК.
Съдът не можа да изгради изводите си въз основа на обясненията на подсъдимия М.,
доколкото същият отказа да даде обяснения по делото, като се възползва от
законоустановеното си право за това. От събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че се е състояло физическо стълкновение между частния тъжител и
подсъдимия не на 31.08.2020 г., а на следващия ден – 01.09.2020 г. на посоченото място,
както и че вследствие на това стълкновение и частният тъжител, и подсъдимият са
получили различни по вид и характер леки телесни увреждания, описани подробно в
приобщените медицински удостоверения. От последните се установява, че на частния
тъжител А. е причинена леката телесна повреда, описана в тъжбата и изразяваща се в :
мекотъканни увреждания – разкъсно контузна рана на челото в дясно, хематоми в
окосмената част на главата, разкъсване на лигавицата на бузата в дясно, контузни рани на
горна и долна устни, избити корени на горна челюст – трети и четвърти горни зъби в дясно
и трети горен в ляво – мостоносители.

След внимателна преценка на показанията на разпитаните свидетели, съдът се доверява
напълно на показанията на свидетеля И. въпреки роднинската му линия по сватоство с
частния тъжител. Въпросният свидетел обаче не е пряк очевидец на инцидента, доколкото
4
същият не е присъствал лично по време на същия и възпроиззвежда заявеното от частния
тъжител и неговата съпруга, като за последната няма също данни да е присъствала лично на
инцидента. Съдът се доверява и на показанията на единсвтения разпитан свидетел-очевидец
на случая, който дава обективни, непротиворечиви и достоверни сведения относно лично
възприетото от него.

В хода на съдебното следствие е изготвена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по
която потвърждава удостоверените в медицинските документи констатации относно
телесните увреди на частния тъжител, като заключава, че описаните увреждания са
получени вследствие от удари с твърди предмети и могат да се получат от удари с юмруци в
областта на лицето. Потвърждава посоченият в експеертизата възстановителен период от 10-
15 дни, като що се отнася до счупените зъбни коронки, увреждането не подлежи на
възстановяване, а се налага чрез различни методи на стоматологията да бъдат възстановени
зъбите.
При така събраните оскъдни доказателства, настоящият състав може да направи единствения
и категоричен извод за липса на извършено деяние на инкриминираната дата – 31.08.2020
година, включително и за липса на подсъдимия към това деяние. Вън от обвинението е
случилото се на следващия ден, но за пълнота на изложението и по отношение на деяние, не
може да се направи категоричен извод във връзка със случилото се и основно за деянието,
извършено от подсъдимия, съответно престъплението, в извършването на което е обвинен –
има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно и
съставлява ли деянието престъпление. В тази насока могат да се правят само
предположения. Доколкото, съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК „Присъдата не може да почива
на предположения” и ал. 2 „Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин”, предвид недоказаността на обвинението от страна на
тъжителя, респ. повереникът му, съдът няма как да признае подсъдимия за виновен в
извършването на престъплението, за което е обвинен и да му наложи съответното наказание.
Предвид на това, че не се установи, че деянието е извършено от подсъдимия и то виновно,
на основание чл. 304 от НПК, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по
предявеното обвинение, а именно : за това, че на 31.08.2020 г., около 08.00 часа, в района на
ГКПП – К., Б.М. нанесъл побой над Г.А., с което му причинил разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: мекотъканни увреждания – разкъсно
контузна рана на челото в дясно, хематоми в окосмената част на главата, разкъсване на
лигавицата на бузата в дясно, контузни рани на горна и долна устни, избити корени на горна
челюст – трети и четвърти горни зъби в дясно и трети горен в ляво – мостоносители. –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Искането на частния тъжител и неговия повереник подсъдимият да бъде осъден за същото
деяние, извършено на друга дата е неоснователно по следните съображения:
Съгласно нормата на чл.55 от НПК, първостепенно и неотменимо право на подсъдимия е да
научи в какво се обвинява и въз основа на какви факти и доказателства. Само след
изпълнение на това изискване, той е в състояние да участва ефективно в наказателния
процес и да реализира ефективно защитата си чрез събиране на доказателства, подкрепящи и
оборващи повдигнатото обвинение.
Сложеното за разглеждане производство е от частен характер и обвинителната функция
законодателят е възложил на частния тъжител. Неговата обвинителна теза е обективирана в
подадената от него частна тъжба, инициираща производството и следва да е развита в
пълнота и да бъде формулирана по начин, че да постави рамката на доказателствения процес
и на правото на защита по отношение на осъщественото престъпно деяние, със съответните
5
характеризиращи го обективни и субективни елементи. Затова и процесуалния закон в чл.81
от НПК посочва задължителните реквизити на частната тъжба и минималните изисквания
към съдържанието й.
В обстоятелствената част на частната тъжба следва да бъдат описани фактите, обуславящи
престъпната съставомерност на посегателството, в което е обвинен подсъдимия и участието
му в него чрез посочване на времето, мястото, изпълнителното деяние (включително и
механизма на извършването му) и вредоносните последици от деянието.
Частната тъжба лимитира очертанията на обвинението и съдът е задължен с присъдата си да
даде отговор на въпроса дали подсъдимият е осъществил посоченото в него престъпно
посегателство. Произнасянето с присъда по друго престъпление, невъведено в частната
тъжба може да стане само когато обвинението е изменено пред първоинстанционния
решаващ орган в съответствие с изискванията на чл.287 НПК, и при съблюдаване на
предвидените в процесуалната разпоредба условия и ред. Разпоредбата на чл.287 ал.6 НПК
обаче е категорична, че в случай, че на съдебното следствие по образувано от наказателно
производство от частен характер се установи съществено изменение на обстоятелствената
част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, но само ако не е
изтекъл срокът по чл.81 ал.3 НПК. В случая, в хода на съдебното производство и пред
предходния и пред настоящия съдебен състав повереникът на частния тъжител прави опит
да измени обвинението в момент, далеч по-късен от 6 месечния срок по чл.81 ал.3 от НПК.
Съдебната практика трайно приема, че осъждането въз основа на непредявен фактически
състав на престъплението, който е конкретизиран с времето на извършване на деянието
(каквото по същество е искането на частния тъжител, сторено чрез повереника му) е
съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита. Установяването
на факти, сочещи, че деянието е извършено в друг времеви период е съществено изменение
в обстоятелствената част на обвинението, защото се отнася до важното обстоятелство кога е
извършено престъплението, поради което съдът може да се произнесе по този нов факт само
след надлежно изпълнение на процедурата по изменение на обвинението (в този смисъл Р
406/88 г., І н.о. ; Р 723/92 г. І н.о.; Р №332/19.10.2015 г. по н.д.826/2015 г. ВКС, 2 н.о.). Нещо
в повече - в случая не са налице нови обстоятелства, които да не са били известни на
тъжителя и които са били установени едва във фазата на съдебното следствие в съдебното
производство. Видно от доказателствата, събрани по делото е, че частният тъжител е
подавал жалби, давал е показания, получавал е актове от прокуратурата, които касаят
инцидента, състоял се на 01.09.2020 г., а не на посочената от него в тъжбата дата 31.08.2020
година. Тъжителят е имал изначално знание за това кога му е нанесена телесна повреда и
посочването на нов времеви период след изтичане на срока по чл.81 ал.3 НПК е
недопустимо повдигане на ново обвинение.
В казуса частното обвинение не е инициирало такова изменение на обвинението по
надлежния ред и в законоустановения срок и според настоящия съдебен състав,
единственото законосъобразно решение по делото е оправдаване на подсъдимия по
повдигнато обвинение.

Във връзка с оправдаването на подсъдимия, съдът прие, че предявения от частният тъжител
граждански иск следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода от делото, частният тъжител следва да понесе тежестта на сторените по
делото разноски, предвид разпоредбата на чл.190а ал.1 от НПК, като същият следва да
заплати сторените в производството разноски, държавната такса по отхвърления граждански
иск, както и деловодните разноски на подсъдимия за ангажираната от него адвокатска
защита.
6
Съдът прецени, че в претендирания размер на адвокатско възнаграждение, заплатено на
защитника е възложено и предявяване на неприетия за съвместно разглеждане в настоящото
производство насрещен граждански иск. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение за този насрещен иск съобразно Наредба №1 на ВАдвС (НМРАВ) за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1100 лева. С оглед изхода на
делото, частният тъжител следва да поеме разноските на подсъдимия за осъществената
реална защита по делото, която не следва да включва заплатеното възнаграждение по
насрещната гражданска претенция на подсъдимия. Предвид това, съдът прие че от размерът
на претендираното и установено като заплатено по делото адвокатско възнаграждение
(предвид отбелязванията в договорите за процесуално представителство) следва да се извади
размерът на адвокатското възнаграждение по недопуснатата гражданска претенция в
минималния му размер по НМРАВ и частният тъжител следва да бъде осъден да заплати
сторените от подсъдимия разноски по защитата му в производството в размер на 1550 лева.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
7
Съобщи за изтекли лични данни