Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,……...2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, II-„А”
въззивен състав, в открито съдебно заседание на
единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 1981 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Т.С.” ЕАД срещу решение от 01.12.2017г. по гр.д. №
37088/2017г. на СРС, 85 с-в, с което са отхвърлени изцяло предявените от
жалбоподателя срещу „С.А.Г.“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
59 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответното дружество дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
09.02.2017г. по ч.гр.д. № 7490/2017г. на СРС, 85 с-в.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. В тази връзка се поддържа, че
ответното дружество неоснователно се е обогатило с процесните суми, като е
ползвало доставената му топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да уважи исковете изцяло,
претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По
делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
решението е правилно. Въззиваемият „С.А.Г.Г.“ ЕООД поддържа, че в исковата
молба погрешно е посочен номера на блока – 429, вместо правилния № 430. Твърди,
че не е потребител на топлинна енергия за процесния магазин № 39, тъй като
съгласно представените в първоинстанционното производство доказателства,
разходите по отношение на дяловото разпределение е предвидено да се поемат от
останалите етажни собственици. Отделно поддържа, че процесният имот е
необитаем, няма монтирани топлинни тела и консуматори на БГВ, връзките с
разпределителната мрежа за отоплителната инсталация са затапени, както и няма
монтирани водомери и уреди за дялово разпределение. Сочи, че начислената сума
за главницата не почива на реален отчет,
поради което е недължима, поради което е неоснователна и акцесорната претенция
за мораторна лихва. Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение като
неоснователна и недоказана и да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
При
преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на
чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното, с оглед доводите в
жалбата:
Жалбата е
неоснователна.
Предявени са
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 175.
06 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода м.09.2014г. – м.04.2016г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******магазин № 39, код на
платеца Т 428114 и сумата 24. 26 лв. – сума за дялово разпределение за
същия период, както и сумите 25. 10 лв. – лихва за забава върху първата
главница за периода 31.12.2014г. – 30.01.2017г. и 3. 32 лв. - лихва за
забава върху втората главница за периода 31.12.2014г. – 30.01.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7490/2017г.
В исковата
молба ищецът твърди, че въпреки отправена покана от негова страна, между страните не е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния магазин
№ 39, тъй като ответникът изрично се е противопоставил и поради това се е
обогатил неоснователно със стойността на доставената и незаплатена топлинна
енергия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
признал, че е собственик на магазин № 39 в бл. 430, с твърдения, че между
страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, съгласно изискванията на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ и чл. 1 и 2 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради
изричното му противопоставяне.
Съгласно
представените към отговора в срока по чл. 131 ГПК протокол от ОС на
собствениците от 17.05.2011г. с нотариална заверка на подписите и договор от
02.09.2011г., сключен между ищцовото дружество и упълномощени
представителни на ЕС, процесната сграда е присъединена към топлопреносната
мрежа на гр. София при условията на решенията на ОС на ЕС, неразделна част от
договора – т.1, като изрично е уговорено, че няма да се считат за потребители
на топлинна енергия по см. на ЗЕ , част от етажните собственици в сградата
/общо 16 с 32 % от общия проектен отопляем обем/, между които и ответникът като
собственик на маг. № 39 – т. 2 от договора. Останалите потребители са се
задължили да заплащат дяловете от
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, общи части и др. за имотите -
т.3. В протокола от ОС на ЕС от 17.05.2011г., неразделна част от договора за
присъединяване е удостоверено изрично, че отклоненията от инсталациите за
отопление и горещо водоснабдяване на гореописаните 16 обекти са трайно
прекъснати от общата сградна инсталация.
С писма – отговори от 01.06.2016г. и
20.07.2016г. ответното дружество изрично е заявило в отговор на писма от ищеца
за заплащане на дължими суми, че не е клиент на топлинна енергия и процесният
имот никога не е бил присъединяван към топлоразпределителната мрежа, поради
което е направено искане за анулиране на всички счетоводни документи.
Съгласно заключението на приетата
СТЕ, начислената за процесния период главница на ответното дружество
представлява ТЕ за сградна инсталация, като в имота няма начислена сума за БГВ
и такса мощност.
СРС е отхвърлил иска по
съображения, че между страните е налице възникнало по силата на закона договорно
правоотношение и ответникът дължи заплащане на топлинна енергия на основание
чл. 153 ЗЕ, в качеството му на собственик, поради което не е налице хипотезата
на неоснователно обогатяване и е отхвърлил исковете на предявеното основание.
По отношение на довода в жалбата за
липса на надлежна индивидуализация на имота, с оглед грешно посочения номер на
блока, съдът намира, че в исковата молба действително е посочен бл. 429, вместо
посочения в заявлението бл. 430, но предвид индивидуализацията на имота и чрез
код на платец, съдът намира , че се касае за техническа грешка, която не
рефлектира върху редовността на исковата
молба и допустимостта на решението.
По същество обжалваното решението е
правилно като краен резултат, макар и по различни от изложените в него съображения.
По делото няма спор, че страните не са
сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по
смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ, като съставените от ищеца фактури безспорно
съставляват предложение за сключване на договор, но не са налице документи ,
които да обективират приемане. Установи се, че от момента на присъединяване на
сградата, процесният магазин № 39 е изключен от договора за присъединяване изрично
по съгласие на етажните собственици и на ищеца и ответникът не е заплащал суми
за топлинна енергия. Ето защо не е налице и хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ,
предвиждаща, че страната не може да се позове на нищожността на търговска
сделка поради липса на форма за валидност, ако от поведението й може да се
заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая ответникът
изрично е оспорил това, не е заплащал суми за топлинна енергия, поради което не
е налице облигационна връзка между страните по договор за доставка на топлинна
енергия.
По изложените съображения, в случая за
уважаване на исковете за главници, ищецът следва да установи, че в процесния
имот е доставена топлинна енергия, с чиято незаплатена стойност за него ще е
налице обедняване за сметка обогатяването на ответника. В конкретния казус
обаче не е налице такова обогатяване, с оглед обсъдения по-горе договор за
присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, в който изрично със
съгласието на ищеца е уговорено, че цялата сградна инсталация ще се заплаща от
етажните собственици на топлофицирани обекти, извън останалите 16, между които
и процесният, чиито отклонения от инсталациите за отопление и горещо
водоснабдяване са трайно прекъснати от общата сградна инсталация. Поради
изложеното, не е налице обедняване на ищеца със суми за сградна инсталация и
дялово разпределение, предмет на исковете, за сметка обогатяването на
ответниците и исковете за главниците на предявеното основание чл. 59 ЗЗД са
неоснователни и недоказани.
Предвид акцесорния характер на иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва, че са
неоснователни и претенциите за мораторни лихви.
По изложените съображения, жалбата на „Т.С.“
ЕАД е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия
– ответник следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на
сумата 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.12.2017г., постановено по гр. дело № 37088/2017г.
на СРС, 85, с което са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.А.Г.
Г.“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че „С.А.Г. Г.“ ЕООД дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 175. 06 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.09.2014г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******магазин
№ 39, код на платеца Т 428114 и сумата 24. 26 лв. – сума за дялово
разпределение за периода м.09.2014г. –
м.04.2016г, както и сумите 25. 10 лв. – лихва за забава върху първата
главница за периода 31.12.2014г. – 30.01.2017г. и 3. 32 лв. - лихва за
забава върху втората главница за периода 31.12.2014г. – 30.01.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7490/2017г. на СРС, 85 с-в.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* да заплати на „С.А.Г. Г.“ ЕООД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.12.2017г., постановено по гр. дело №
37088/2017г. на СРС, 85, с което са отхвърлени изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД
срещу „С.А.Г. Г.“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „С.А.Г. Г.“ ЕООД дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 175. 06 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.09.2014г. – м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******магазин
№ 39, код на платеца Т 428114 и сумата 24. 26 лв. – сума за дялово
разпределение за периода м.09.2014г. –
м.04.2016г, както и сумите 25. 10 лв. – лихва за забава върху първата
главница за периода 31.12.2014г. – 30.01.2017г. и 3. 32 лв. - лихва за
забава върху втората главница за периода 31.12.2014г. – 30.01.2017г., за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7490/2017г. на СРС, 85 с-в. ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, да заплати на „С.А.Г. Г.“ ЕООД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство.