О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 260795

17.12.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

             ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                 МИРЕЛА  ЧИПОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №3072  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.413, ал.2  от   ГПК.

Делото  е  образувано по частна жалба  на  „Профи  кредит  България“  ЕООД,  ЕИК *********, чрез  пълномощника  му  юрк. Р.  И., против определение  от 01.10.2020г., постановено  по ч. гр. д. №6555/2020г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив, ХVI  гр.с.,   с което  е  оставена  без  уважение  молбата на  „Профи  кредит  България“  ЕООД,  ЕИК *********, за  допускане на  поправка  на  явна  фактическа  грешка в издадената  по  делото  Заповед №2847/11.06.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК, като  законната  лихва  върху  главницата  се  присъди  от датата  на настъпване  на  предсрочната изискуемост   на   вземането,  а  не  от  датата  на  подаване  на заявлението.   В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и  решаване  на  въпроса  по същество,  като  законната  лихва  върху  главницата  по издадената заповед  за  изпълнение  се присъди от датата  на настъпване  на  предсрочната изискуемост   на   вземането.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Пъровинстанционният  съд е  бил сезиран  със  заявление на  „Профи  кредит  България“  ЕООД за издаване на  заповед за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК срещу длъжниците  Й.  А.  К.  и  Х.  Р.М.  за парични  вземания,  подробно  описани  в заявлението. Със  същото  заявителят  е  поискал  претендираната  главница  да бъде  присъдена  ведно  със  законната  лихва  от датата  на  настъпване  на предсрочната изискуемост  на вземането- 27.08.2019г. С издадената  заповед за  изпълнение  първоинстанционният съд е присъдил  законна  лихва  върху  главницата  от датата  на  подаване  на  заявлението  в  съда- 10.06.2020г.,  а  с обжалваното  определение  е  отказал  да допусне  поисканата  от  жалбоподателя  поправка  на  ЯФГ  в  издадената  заповед  за  изпълнение,  като  законната  лихва  се  присъди  от   датата  на  настъпване  на предсрочната изискуемост  на вземането- 27.08.2019г. 

Частната  жалба  срещу  така постановеното  определение  е  неоснователна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.410, ал.2  от  ГПК  заявлението  за  издаване на заповед за  изпълнение  трябва да  отговаря  на изискванията  за  исковата  молба,  уредени  в  чл.127, ал.1  от  ГПК,  сред  които  е  да  съдържа  цената  на  иска, когато  той  е  оценяем,  и  изложение на  обстоятелствата,  на които  се  основава  искът.  В  случая  с  подаденото   заявление  заявителят  е  поискал  издаване на  заповед за изпълнение  за  вземане  за главница  по  договор  за  потребителски  кредит,  който  е  бил обявен  за  предсрочно изискуем,  ведно  със  законната  лихва от датата  на  обявяване  на предсрочната  изискуемост. Претенцията  за  изтеклата  от датата  на  предсрочната  изискуемост  до  датата  на  подаване  на  заявлението  законна  лихва  съставлява самостоятелен  иск,  който  е  следвало  да  бъде  надлежно  индивидуализиран  в  заявлението  с посочване  на  размера  му  и с внасяне  на  дължимата  държавна  такса,  което  обаче  не  е  било сторено.  При това положение   първоинстанционният  съд  правилно  е  присъдил  законна  лихва от  датата на подаване  на  заявлението  и е  отказал  до допусне  поисканата поправка  на  ЯФГ  в  заповедта. Действително,  както  се  твърди  в жалбата,  съгласно  задължителните   указания,  дадени  в  т.2  от  Тълкувателно  решение  №3/2017г.  на  ОСГТК  на  ВКС  при  предсрочна  изискуемост  по договор  за заем/кредит  длъжникът  дължи непогасения  остатък от предоставената  по договора  парична  сума  /главницата/  и законната  лихва  от  датата  на  настъпване  на предсрочната  изискуемост  до датата  на плащането.  Така  дадените  указания  за дължимост  на  законна  лихва  от  датата  на  настъпване  на  предсрочната  изискуемост  обаче  нямат  отношение  към  процесуалния  ред  за  реализиране  на претенцията  и  към изискването  за  посочване  на  размера  й  към датата  на подаване  на заявлението.  В случая  такъв  размер  не  е  бил посочен  нито  в  заявлението,  нито  в  молбата  за  поправка  на  ЯФГ,  поради  което  и  законна  лихва  следва  да се  присъди  от  датата на  подаване  на  заявлението.

Предвид горното  обжалваното  определение  следва  да  бъде  потвърдено. 

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение  от 01.10.2020г., постановено  по ч. гр. д. №6555/2020г.  по  описа  на  Районен  съд- Пловдив, ХVI  гр.с.,   с което  е  оставена  без  уважение  молбата на  „Профи  кредит  България“  ЕООД,  ЕИК *********, за  допускане на  поправка  на  явна  фактическа  грешка в издадената  по  делото  Заповед №2847/11.06.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

 

                                       

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: