Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..06.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 572 по описа на ВОС
за 2020год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 8032/29.01.2020г. на С.Д.П., ЕГН **********
действащ като ЕТ „ЕНЦ- С.П.“, ЕИК ********* с адрес *** срещу Решение №
75/07.01.2020г. по гр.д. № 14640/2019г. на ВРС,7 св.,с което съдът е отхвърлил предявеният от въззивника
против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс- Е” иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
вр.чл.45 от ЗЗД, за осъждане ответникът да му заплати сумата от 350.00 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди претърпени от ищеца в качеството му на длъжник по изп.д. №
63/2009г. по описа на СИС при ВРС и представляващи платено адв. възнаграждение
за осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. №
63/2009г. по описа на СИС при ВРС, прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска да
бъде уважен. Излагат се съображения, че
претенцията е доказана по основание и размер , което е видно от
събраните по делото доказателства. Оспорва се извода на съда, че след като на
07.04.2009г. производството по изп.дело е прекратено по сила на закона, то към
дата на сключване на договора за правна помощ – 26.07.2018г. липсва висящо
изпълнително производство, по което да бъдат предоставени адвокатски услуги.
Излага се,че към тази дата делото е било висящо пред СИС и по него не са били вдигнати наложените
обезпечения. Оспорва се, че реално извършената работа, за която е заплатен
претендираният адвокатски хонорар е във връзка с организиране и провеждане на
защита по гр.дело № 14138/2018г. по описа на ВРС, с правно основание чл.439 от ГПК, а не по самото изп.дело. Твърди се, че в конкретната хипотеза е налице
изключение от правилото на чл.79 ал.1 от ГПК, а именно във връзка с
разпоредбата на чл.433 от ГПК, когато производството по изп.дело се прекрати, каквато е и настоящата
хипотеза. Моли за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Въззивната жалба е оспорена с аргументи идентични с
изложените в отговора на исковата молба. Моли за потвърждаването му и
присъждане на сторените поделото разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по искова молба на С.Д.П., ЕГН ********** действащ като ЕТ „ЕНЦ- С.П.“, ЕИК
********* с адрес *** срещу „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД,
да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 350.00лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени
от ищеца в качеството му на длъжник по изп.д. № 63/2009г. по описа на СИС при
ВРС и представляващи платено адв. възнаграждение за осъществена правна помощ,
съдействие и представителство по изп.д. № 63/2009г. по описа на СИС при ВРС,
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
В исковата си молба
ищцата твърди, че на основание издадена по заявление на ответника заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 566/2009г. на РС-Варна,
срещу нея е било образувано изпълнително дело № 63/2009г. по описа на СИС при
РС –Варна. С цел защита на интересите си по изп. производство, ищецът упълномощил
адвокат, за което е реализирал разход във вид на платено адв. възнаграждение от
350.00лева. С молба по изп. дело от 24.07.2019г. е представил договор за правна
защита от 26.07.2018г. и списък на
сторените от него разноски. Сочи се, че процесуалният му представител, че е
извършил проучване на изп.дело и е депозирал по него молба за прекратяването му
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. С
влязло в сила решение по гр.д. № 14138/2018г. по описа на ВРС е бил уважен иск
по чл. 439 ГПК срещу ответника. На основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК изп.
производство е било прекратено, като съгласно чл. 79, ал.1, т.1 ГПК разноските
по изпълнението са за сметка на
взискателя. Причинената имуществена вреда за ищеца се изразява в заплатено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 350.00 лева.Молбата
е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска, като
неоснователен. Сочи, че не е налице виновно поведение от негова страна, че вредата не е настъпила при и по повод на
възложената работа от служители на ответника,
не е налице действие или бездействие
извършено виновно, поради което не е налице фактическият състав на
деликта. Извършените от проц.представител на дружеството ответник действия във връзка с подаване на заявление по
чл.410 ГПК, снабдяване с изпълнителен лист и образуване въз основа на същия на
изпълнително производство са предоставени от ГПК права и кредиторът ги е
упражнил, в защита на свое право. Оспорва твърдението, че заплатеното от
длъжника на адвоката възнаграждение представлява „необходим разход” във връзка със защитата му
по изп.дело № 63/2009г. по описа на СИС –ВРС, доколкото към дата на договора за
правна защита, изп.производство е било прекратено по силата на закона на
основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, което е безспорно установено с влязлото в
сила решение по гр.дело № 14138/2018г. по описа на ВРС. Посочения от ищеца адв.
хонорар е именно с цел проучване на изп.дело във връзка със завеждане на
производството и защитата по горепосоченото дело, по иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Излагат се
твърдения, че в рамките на
производството по гр.д. № 14138/2018г. по описа на ВРС,ищецът е представил
декларация за материално и гражданско състояние, заявявайки липса на финансови
средства и посочвайки, че се представлява от процесуален представител по реда
на чл. 38 от ЗАдв. В това производство същия е заявил претенция за разноски, които
са му били присъдени.Моли за отхвърляне на иска и заплащане на
юриск.възнаграждение.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
От
събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да е налице сложният фактически състав на
чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази
вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника,
респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо
вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД;
следва да е налице и причинна връзка от
между противоправното поведение и
настъпилите вреди за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
При условието на пълно и главно доказване
ищецът не е установил изложените в исковата молба фактически твърдения относно
претърпяна вреда, която да е в причинна
връзка с поведението на ответника.
По
делото няма спор, а и е установено от представените писмени доказателства , че изп.д.
№ 63/2009г. по описа на СИС при ВРС е образувано на 07.04.2009г. по молба на въззивемия
и въз
основа на издаден изп. лист по ч.гр.д. № 566/2009г. по
описа на ВРС.
На 10.08.2018г.
ищецът чрез процесуален представител адв. Т. е депозирал молба по изп.дело, с
която е поискал да му бъде предоставено заверено копие от материалите по
изп.дело. Към молба е представил заверен препис от адв.пълномощно към адв. Т., съставено
на 12.06.2018г.,като към него няма доказателства за заплатено
адв.възнаграждение и искане за заплащането му.
Молбата е била удовлетворена.
С влязло в сила на
15.03.2019г. Решение 719/21.02.2019г. по гр.дело № 14138 /2018г. по описа на
ВРС е уважен предявения на
19.09.2018г. от ищеца, чрез адв. Т. иск срещу ответника, с правно
основание чл. 439 ГПК, за установяване
недължимост на сумите по изп.лист издаден въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 566/2009г. по описа на ВРС. Към исковата молба е
представен заверен препис от адв. пълномощно с идентично съдържание на
представителната власт, като тази по пълномощното представено по изп.д. №
63/2009г. По това гр.дело е представен договор за правна защита и съдействие от
19.09.2018г., с който е уговорено адв. възнаграждение при условията на
чл.38, ал. 2 ЗАдв.
На 24.07.2019г. ищецът чрез
пълномощник адв. К.Т. е депозирал по изпълнителното дело № 63/2009г. на СИС при
ВРС молба, с която е представил договор за правна помощ и консултантско
съдействие от 26.07.2018г. и е поискал прекратяване на изп. дело поради
настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.1,т. 8 ГПК. Дължимото адв.
възнаграждение по договора е уговорено в размер на 350.00лева с отбелязване, че
сумата е платена изцяло и в брой на адвоката в деня на подписване на
договора. Предмет на договора съгласно
уговореното е водене и осъществяване процесуално представителство на интересите
на възложителя, като адвокатът извършва пълно проучване и предприема всякакви
правни действия в интерес на клиента по изп.дело, вкл. и такива по прекратяване
на изп. производство.
С Постановление на
съд.изпълнител от 02.08.2019г., изп. производство по изп.дело № 63/2009г. е
било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от него или бъдат отменени от съда. Неоснователни са
възраженията на въззивника, че направените от него разходи под формата на
адв.възнаграждение за защита по изп.дело са с характер на „необходим разход“ и
то по изпл.дело, доколкото защитата му е
осъществена преди постановлението на съд.изпълнител за прекратяване му. Безспорно
всеки правен субект има свобода да определи кога и в какъв размер да наема
процесуален представител и да бъде защитаван от такъв срещу предприети спрямо
него действия от други правни субекти, както и да заплаща възнаграждение за положения труд. Но
същите следва да бъдат вменени в тежест на насрещната страна, само когато това е сторено по
висящо производство. В тази връзка по делото не са събрани безспорни доказателства за направен
от длъжника разход във връзка с изпл.производство, предмет на настоящото
обсъждане. С молбата до съдебния изпълнител от 10.08.2018г. такива не са
претендирани.
Според приетото в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. по
силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ща постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога. Към
дата на молбата от 24.07.2019г. изпл. производство е било прекратено по сила на
закона /на 07.04.2011г./. Фактът, че производството по изп.д. е прекратено въз основа на отпаднало
основание, не заличава сторените разноски, изразяващи се в ангажирането на
адвокат. В настоящия случай обаче, пълномощното с което се учредява
представителна власт на адвоката е подписано на 26.07.2018г., т.е. след
прекратяване на изп.дело. Нещо повече, правно ирелевантно за настоящия спор е каква е
датата на договора за правна защита и съдействие/в случая – 26.07.2018г./,след
като същия не е предявен в хода на висящо производство. Заплатеното адвокатско възнаграждение, следва да остане в
тежест на длъжника, а не възложено в тежест на взискателя. Вредите за длъжника
, поради несвоевременното постановяване на акт за прекратяване на изпълнението
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и служебното вдигане на наложени възбрани,
при твърдения за такива и доказването им, следва да бъдат обезвъзмездени от
съдебния изпълнител по реда на чл. 441 от ГПК .
При така установеното по дело не са налице елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност,вреда и причинна връзка. Изложеното
обосновава неоснователността на претенцията за ангажиране на обезпечително –
гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД, поради
което въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение, като
правилно и обосновано да бъде потвърдено.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК , въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 100.00 лева, представляващи
юристконсулско възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
75/07.01.2020г. по гр.д. № 14640/2019г. на ВРС,7 св.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН ********** действащ като ЕТ „ЕНЦ-
С.П.“, ЕИК ********* с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс- Е” сумата от 100.00/сто /лева
, представляваща сторени разноски по делото за юристконсулско
възнаграждение пред въззивната
инстанция,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.