Р Е Ш Е Н И Е
№ 37 10.02.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
осми февруари
две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело №147 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Адв.Й.Т. *** като пълномощник на А.И.С., ЕГН ********** ***
и служебен адрес на пълномощника в гр.Кюстендил, ул.“Гороцветна“ №23 обжалва заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №20-1139-000042/20.02.2020г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията
за оспорване по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Нарушението на процедурата
свързва с неизпълнение на правилата по чл.5, ал.1, чл.6, ал.6, т.2 и чл.8, ал.1
от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози по отношение
оформянето на ТМИ. Нарушението на материалния закон свързва с недоказано противоправно
деяние поради неверни констатации в АУАН, въз основа на който е издадена
оспорената заповед и нищожна разлика над позволеното количество на алкохол в
кръвта с оглед липсата на данни за максималните отклонения при измерване с
техническото средство. Несъответствието с целта на закона свързва с нарушаване
на принципа за съразмерност по чл.6, ал.3 от АПК. Моли за отмяна на акта.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Допълва основанията по чл.146, т.4 от АПК с липса на дадена възможност на дееца
за кръвно изследване поради изтичане на установения срок; съставяне на ТМИ от
лице, различно от подписалия го полицейски служител и антидатиране на
заповедта, т.к. материалите по преписката са представени пред органа най-рано
на следващия ден. Претендира деловодни разноски по списък.
Ответният началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед за прилагане на
ПАМ №20-1139-000042/20.02.2020г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Кюстендил е издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. На жалбоподателят е наложена ПАМ „временно
отнемане на СУ на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това,
че на 20.02.2020г. около 22.30 часа в с.р.С. на ул.“Любен Харалампиев“ пред №13
в посока към ул.“Любен Каравелов“ С. е управлявал посочения лек автомобил с
рег.№КН2073ВН, собственост на И. К. С., след
употреба на алкохол. Нарушението е установено с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр.№АRDM 0266,
скалата на което отчела 0.51 промила алкохол в издишания от водача въздух в
22:49:05 часа на 20.02.2020г. С. заявил,
че е изпил 50мл ракия по-рано вечерта. Издаден му е ТМИ №0065036, като същият
приел показанията на техническото средство и отказал да даде кръв за медицинско
изследване. Заповедта е издадена въз основа на констатациите в съставен на
водача АУАН №GA11499/20.02.2020г.
Посоченият в процесната заповед АУАН
е съставен от мл.автоконтрольор К.П.Г. в присъствие на колегата му С.А.Б. срещу
жалбоподателя за нарушение, чиито фактически обстоятелства за идентични с
посочените такива в заповедта. АУАН е връчен на нарушителя без възражения.
Съдържанието на АУАН се потвърждава от ДЗ на св.Б. от 21.02.2020г. В подаденото
на 21.02.2020г. възражение деецът сочи, че е изпил три чаши вино, след което се
качил в автомобила за да отиде до майки си поради теч на водопровода. Съгласно
писмо УРИ 113900-5542/09.12.2020г. на ответника, номера и датата на АУАН се
генерира автоматично от система РСОД и се завежда във входящия дневник на
сектора, като ТМИ е неразделна част от преписката към АУАН, като процесната
заповед също автоматично се генерира от система АИС АНД.
Оригиналът на ТМИ е приложен на л.43
от делото. Неговото съдържание се различава с копието на л.14 от делото досежно
наличието на повече подписи в копието, което св.Г. обяснява с това, че
документите се попълват под индиго и е възможно върху оригиналния ТМИ
жалбоподателят да е подписал другите документи при проверката. Видно от
показанията на св.Г., ТМИ е подписан от него, но е изписан саморъчно от
колегата му св.Б.. ТМИ е издаден след извършената проба с техническото
средство, която била положителна от 0.51 промила. Св.Б. и св.Г. са очевидци на
проверката с техническото средство, а св.Г. – и на последващия отказ на водача
да даде кръв за медицинско изследване, което съответства на съдържанието на
ТМИ.
Показанията на свидетелите съдът
намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, последователни и
взаимно допълващи се. Същите съответстват на съдържанието на писмените
доказателства по делото. При това положение, откритото производство по
оспорване истинността на ТМИ в съдебното заседание на 05.10.2020г. е
недоказано.
Разпечатката от паметта на
техническото средство установява верността на записването в АУАН досежно
измерената концентрация на алкохол в издишания от водача въздух на посочената
дата и час. Средството е от одобрен тип за измерване, съгласно Удостоверение
№09.04.4812 от 16.04.2009г. на БИМ и е преминало последваща проверка на
25.11.2019г. със срок на валидност от 6 месеца, в рамките на който срок е
извършено процесното измерване със средството. Техническите характеристики на
средството допускат стандартно отклонение при повторен тест при измерване
по-голямо или равно на 0.50 промила от 1,7% от измерената стойност, като
отклонението в чувствителността обикновено е 0,6% от измерената стойност/месец
при температурен диапазон от -5 до +40 градуса по Целзий.
Съгласно справка за нарушител, деецът има издадени АУАН, НП
и фишове за нарушения на правилата за движение по пътищата.
Съгласно т.1.2 от заповед
№277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил, началникът на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил е оправомощено длъжностно лице да издава
ЗППАМ по ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени и гласни доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от
пълномощник на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с
чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУ МПС препятства упражняване на
правото на С. като водач на МПС. Наложената ПАМ е преустановителна по своя характер.
Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния
административен съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията
за това са следните:
Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.172,
ал.1 от ЗДвП във връзка с приложената заповед №277з-1046/30.06.2017г. на
директора на ОДМВР – Кюстендил. С тази заповед директорът в качеството на
ръководител на служба за контрол по ЗДвП е упражнил предвидената в закона
възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица,
измежду които е и издателят на оспорения административен акт.
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият
адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна
разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.
Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания
съответстват на относимата материална норма за извършеното административно
нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото
формиране.
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и
обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими,
допустими и достатъчни доказателства. Начало на производството по издаване на
заповедта поставя съставения срещу дееца АУАН, но развилото се във времето
административнонаказателно производство по подаденото от дееца възражение срещу
АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН и правомощията на АНО да разследва случая и
да издаде НП няма връзка с производството по прилагане на ПАМ. Административните
наказания за израз на държавната наказателна репресия, осъществяваща се чрез
налагане на административни наказания за виновно неизпълнение на
административноправни задължения, докато ПАМ е средство за обезпечаване
осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на
изпълнително-разпроредителната дейност. Затова с ПАМ се прилага диспозицията на
правната норма, а не нейната санкция. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен
АУАН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише
възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ, както е сторено
в случая.
ТМИ е част от съставения АУАН, поради което е част от
административната преписка. Същият е официален писмен документ с недоказано
оспорване на неговата истинност. Фактът, че е написан от един служител, а
подписан от друг не опровергава материалната му доказателствена сила, т.к. и
двамата служители са очевидци на деянието. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя
за нарушения на процедурата по издаване на ТМИ. Доказателствата по делото
установиха, че след извършване на проверката за употреба на алкохол с
техническото средство водачът е приел показанията на средството и е отказал да
даде кръв за медицинско изследване. Нормата на чл.3, ал.2 от Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /обн. ДВ,
бр.61/28.07.2017г., изм. и доп./ задължава контролните органи за издадат ТМИ.
Неприложимо обаче е правилото на чл.5, ал.1 от Наредбата, т.к. не се касае за
случай с външни признаци на дееца, поведение или реакции, сочещи за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. ТМИ съдържа реквизитите по чл.6, ал.2,
ал.4 и ал.6 от Наредбата. Евентуалните нарушения при определяне на срока за
явяване за медицинско изследване са ирелевантни, т.к. водачът е отказал подобно
изследване, което е негово право поради което концентрацията на алкохол в
кръвта се счита за установена посредством техническото средство по правилото на
чл.6, ал.9, пр.последно от Наредбата. Извън това, дори и при погрешно посочен
или неспазен по обективни причини срок за явяване за вземане на кръв за
медицинско изследване явяването пред медицинските органи не е погасено като
правна възможност предвид нормата на чл.15, ал.5, изр.2 от Наредбата.
Твърдяното от жалбоподателя евентуално антидатиране на
заповедта не отразява съществено нарушение на процедурата, т.к. датата на
издаването й следва датата на констатиране на деянието, заповедта няма връзка с
производството по административно наказване по ЗАНН и не води до нарушаване
правото на дееца да оспори акта.
Заповедта обаче нарушава материалния закон, поради
недоказано от органа противоправно деяние във връзка с разпределението на
доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК, указана в определение
№282/18.05.2020г. по делото.
Материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в
оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, свързана с
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания от водача въздух. Хипотезата осъществява
нарушение на забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
По време на извършване на деянието С. е бил водач на
посоченото в заповедта МПС по легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и в
това му качество е валиден адресат на наложената ПАМ.
Нарушението е констатирано със съставения АУАН от
компетентно длъжностно лице. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставеният акт се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Констатациите в АУАН не са оборени от жалбоподателя, а разпечатката
от техническото средство потвърждава посочената в АУАН и оспорената заповед
концентрация на алкохол в кръвта на посочената календарна дата. Измерената
концентрация обаче е 0.51 на хиляда при съставомерна за отговорността такава от
0.50 на хиляда, т.е. превишаването на нормата е с 0.01 на хиляда. Това
превишаване попада в рамките на допустимото отклонение от измерването съгласно
техническата характеристика на средството за измерване. Налице е обосновано
съмнение за това, че измереното количество попада в допустимата грешка за
измерване от производителя на средството, а органът не ангажира доказателства
за опровергаване на това съмнение. Отговорността на дееца за извършеното
нарушение не може да почива на предположения. Административният орган не е
провел пълно и главно доказване за безспорност и достоверност на измерването след
приспадане на допустимото отклонение в техническите параметри на уреда.
На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК във вр. с чл.172,
ал.5 от ЗДвП оспорената заповед ще се отмени.
На основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на
деловодни разноски в размер на 510лв., включващи 500лв. за адвокатско
възнаграждение и 10лв. за ДТ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1139-000042/20.02.2020г.
на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил.
ОСЪЖДА
ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на А.И.С. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 510лв. /петстотин
и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5
от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: