№ 169
гр. Варна, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000193 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „АПИС АГРО 98“ ООД-гр.
Враца, представлявано от управителя М М, чрез адв. Н-САК, срещу решение
№ 260036/10.12.2020г., постановено по т.д.№ 350/2018. по описа на ОС –
Добрич, с което съдът е отхвърлил предявения от „АПИС АГРО 98“ ООД
срещу Д Н. Н. от гр.Генерал Тошево, в качеството му на земеделски
производител, вписан в регистъра на производителите, заготвителите и
търговците на посевен и посадъчен материал под №25П0Т3635, том VIII, стр.
3635 при ИАСАС към МЗ, иск за заплащане на сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати от ищеца ползи от неточното
изпълнение от страна на ответника на Договор от 01.06.2015г. за
производство и продажба на 500 000 бр. разсад на лавандула, сорт
„Севтополис“, изменен с Анекс от 28.03.2016г., ведно със законна лихва
върху главното задължение считано от датата на подаване на исковата молба -
31.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, -като
незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение
1
на съдопроизводствените правила. Прави оплакване за нарушение на чл. 146,
ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК. В тази връзка намира за неправилен извода, че
процесният лавандулов разсад не е засят в посочените в исковата молба
имоти, както и че по делото е останало недоказан фактът на претърпени от
ищеца реални вреди –пропуснати ползи. Излага подробни съображения за
допуснатите от съда процесуални нарушения касателно несъбрани по делото
доказателства. Респективно съдът не е обсъдил в цялост всички представени
по делото доказателства. Счита, че успешно е провел пълно и главно
доказване относно основателността на разгледаната от съда искова претенция,
съгласно дадената правна квалификация, като не са останали недоказани
предпоставки за реализиране отговорността на ответника по иска. Съответно,
недоказано е останало по делото твърдението на ответника, че процесната
лавандула е (друга) различна от произведената от него. Твърди неизпълнение
от страна на ответника, респ. лошо и неточно изпълнение, тъй като
значителна част от престацията не отговаря на договореното, като е доставен
друг вид посадъчен материал различен от този, за който страните по
процесния Договор са постигнали съгласие и за който е издадено сортово
свидетелство. Счита, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответника.
Претенцията си основава на нереалирана печалба в следствие несъответствие
в предоставената продукция съгласно договореното, довело до реализиране
на по-нисък добив на лавандула/дка, респ. етерично масло. . Налице е
причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди. С
допълнителна въззивна жалба, депозирана в законоустановения срок, се
навеждат оплаквания за това, че съдът неправилно е изместил момента, от
който се извършва преценката за предвидимост на вредите. Възразява се и
срещу възприетото от съда, че ищецът не е предприел действия за
подобряване показателите на почвата, както и че прибирането на реколтата е
извършено в неподходящ момент. Неправилно ДОС се е позовал на
своевременно оспорената от ищеца ССчЕ по т.2, относно нередовността на
воденото счетоводство на ищеца. По изложените съображения моли съда да
отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените от „АПИС АГРО 98“ ООД срещу Д Н. Н. от гр.Генерал Тошево,
в качеството му на земеделски производител, искове. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски и за двете инстанции. Правят се
искания по доказателствата както с въззивната жалба, така и с
2
допълнителната такава, които са уважени, с изключение на искането за
допускане на съдебно-икономическа експертиза, като съдът е посочил, че
отговорът на поставените въпроси не изисква специални знания.
В срока за отговор, ответната страна ЗП Д. Н. Н. от гр.Генерал Тошево,
чрез адв. Р. – ДАК и адв. Н.-ДАК, е изразила становище за неоснователност
на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение с подробно
изложени съображения за това. Респ. счита обжалваното решение за валидно,
допустимо и правилно, обосновано и законосъобразно, поради което иска то
да бъде потвърдено изцяло
Жалбата, в т.ч. и допълнителната, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК и са надлежно администрирани. Същите са насочени срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се
преценява от въззивния съд като процесуално допустими и редовни.
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез
процесуални представители, както и чрез писмени бележки от
пълномощниците на страните.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид
становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази
следното: Търговско дело № 350/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба на „Апис Агро 98“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Враца, ул.“Иванка Благоева“ №14 ет.2,
представлявяно от управителя М И М срещу Д Н. Н., ЕГН **********, с
адрес гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2 вх.А ет.2 ап.4 в качеството
му на земеделски производител, вписан в регистъра на производителите,
заготвителите и търговците на посевен и посадъчен материал под
№25П0Т3635, том VIII, стр. 3635 при ИАСАС към M3, с която е предявен иск
за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати от ищеца
ползи от неточното изпълнение от страна на ответника на Договор от
01.06.2015г. за производство и продажба на 500 000 бр. разсад на лавандула,
сорт „Севтополис“, изменен с Анекс от 28.03.2016г., ведно със законна лихва
върху главното задължение считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
Излага се, че между страните по делото бил сключен Договор от
3
01.06.2015г., изменен с Анекс от 28.03.2016г. Предметът на договора е
производство и продажба на разсад на лавандула, сорт „Севтополис“- 500 000
бр., за цена 0,1206 лв./брой, без ДДС. Ищецът точно и в срок е изпълнил
договорните си задължения, като е заплатил на ответника договорената сума в
общ размер на 60 300 лв. без ДДС. През пролетта на 2017г. ищецът засадил
предадения му от ответника разсад на 250 дка земеделска земя, конкретно
индивидуализирана в исковата молба. Поради нетипичното проявление при
растежа на посадъчния материал ищецът възложил на експерт да го прегледа
и обследва. От анализа на експерта се установило, че произведеният от
ответника посадъчен материал не е изцяло от поръчания сорт, а представлява
смесица от различни сортове лавандула. Незабавно след узнаването на тази
информация ищецът е изпратил уведомление за това на ответника с писмо
изх.№ У-01 от 14.06.2018г., получено от ответната страна на 15.06.2018г. За
да обезпечи настоящата си претенция, ищецът е поискал по реда на чл.208 от
ГПК предварително събиране на доказателства. От заключението на приетата
по ч.гр.д.№ 2811/2018г. по описа на PC гр.Враца съдебно-агротехническа
експертиза се установило, че само 50 % от насажденията, произведени и
предадени на ищеца по процесния договор са от сорта „Севтополис“, а
останалите от различни от уговорения сортове. Поради това неточно
изпълнение ищецът твърди, че е пропуснал ползи в общ размер на 30 000 лв.,
като претендира обезщетяването им. Пропуснатите ползи се изразяват в това,
че ищецът реално е получил добив от 2.6 кг./дка, при очакван такъв от
минимум 3.2 кг./дка. Съгласно договор за покупко-продажба от 26.07.2018г.,
сключен между него и „Дуневиа“ООД, Германия е постигната единична
продажна цена от 115.00 евро/кг. При получения по-малко с минимум 0.6
кг./дка добив при цена 115 евро/кг. ищецът е пропуснал да реализира печалба
от 17 250 евро или 33 738 лв.
В депозиран в срок отговор на исковата молба, ответникът е направил
искане за прекратяване на производството, поради недопустимост на иска,
евентуално за отхвърляне на иска като неоснователен.
Ответникът е изложил, че исковата претенция се основава на
неизпълнен от страна на ответника договор за изработка. Претендира се
обезщетение за претърпени вреди от това неизпълнение, каквато претенция е
недопустима, предвид липсата на предвидено от законодателя подобно право
в полза на възложителя. При наличие на надлежно съобщени на изпълнителя
4
недостатъци, възложителят има правата, уредени в чл.265, ал.1 от ЗЗД.
Такива права, предвидени в специалната норма на чл.265, ал.1 от ЗЗД, ищецът
не е предявил, а това определя процесния иск като недопустим.
Иска се оспорва и като неоснователен, с възражение, че твърдените от
ищеца имуществени вреди не се дължат на неизправно поведение на
ответника. Ответникът е изпълнил точно в количествено и качествено
отношение възложената му работа в уговорения срок. Твърдените от ищеца
претърпени имуществени вреди биха могли да се дължат на редица фактори,
но не и на неизправно поведение на ответника. Съобразно извършените от
ответника проучвания и съответно справки относно почвените дадености на
засетите от ищеца площи в землището на с. Лесура, същите са слабо
пригодни за отглеждане на лавандула, поради тежкия си механичен състав,
кисело Рн и ниска степен на наситеност с бази, в частност калций тъй като
лавандулата е калциеволюбиво растение. При тези условия лавандуловите
растения са слабо продуктивни, а поради тежкия механичен състав на
почвата, ниската степен на водопропускливост тя много често загива. Сочат
се и следните други фактори: несъобразени метеорологични условия при
засаждане; неподходящи като цяло почвено - климатични условия;
неправилно, несвоевременно и нецелесъобразно извършвани агро‐
технически мероприятия или изобщо липсата на такива; жътва, извършена в
неподходящо време и неподходящи метеорологични условия; допуснати
пропуски и нарушения в технологичния процес на дестилацията;
установените незасадени или с погинали/липсващи растения площи;
неположена грижа от страна на ищеца като добър земеделски производител,
включително като търговец при договаряне продажбата на произведената
продукция.
В допълнителна искова молба, ищецът оспорва възражението на
ответника за недопустимост на иска. Касае се за скрит недостатък, в който
случай няма пречка изправната страна по договора да търси обезвреда на
вредите си съгласно общите правила на ЗЗД. Неверни са и твърденията за
несвоевременно уведомяване на ответника за установеното договорно
неизпълнение от негова страна. Оспорва се също възражението на ответната
страна за неоснователност на иска, като се поддържат изложените в исковата
молба твърдения.
5
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява
наличието на валидна облигационна връзка. Между ищеца „Апис Агро 98“
ЕООД и ЗП Д. Н. Н. е сключен Договор за изработка от 01.06.2015г., изменен
с Анекс от 28.03.2016г./стр.10/, съгласно който ответникът Н. е следвало да
произведе със свои средства и на свой риск и да продаде на ищеца 500 000 бр.
разсад лавандула, сорт - „Севтополис", в срок до 30.11.2016г. за цена в размер
на 0,1206 лв./брой без ДДС.
С протокол-споразумение №1 от 09.12.2016г. страните са уговорили
произведеното количество разсад лавандула да остане на отговорно пазене
при ответника поради неподходящи метрологични условия за засаждане.
Разсадът е предаден и засят през пролетта на 2017год.
Установява са, че ответникът е земеделски производител, вписан в
регистъра на производителите, заготвителите и търговците на посевен и
посадъчен материал под № 25П0Т3635, том VIII, стр. 3635 при ИАСАС кьм
M3 - така Удостоверение № 3635 от 26.10.2009 на Министерство на
Земеделието и храните - ИА по Сортоизпитване, апробация и семеконтрол.
С представени по делото доказателства: декларация от Д Н. Н. от
09.12.2016 и сертификат № Р 203/09.12.2016г./стр.20/, ответникът е
удостоверил, че в изпълнение на договорното си задължение към „Апис Агро
98" ООД е произвел, продал и предал 500000 бр. разсад лавандула, сорт
„Севтополис". Предаването на произведеното количество разсад е
удостоверено с приемо-предавателен протокол от 09.12.2016г. /стр.11/. В
същия е изрично отбелязано приемането на разсада без възражения.
Не се спори между страните и от представените писмени доказателства
(фактура №********** от 05.07.2016 г.; преводно нареждане от 06.07.2016;
фактура № ********** от 09.12.2016г.) се установява, че ищецът „Апис Агро
98" ООД е изпълнил задължението си по процесния договор, като е заплатил
на ответника за получения разсад сума в общ размер на 60 300 лева, без ДДС.
Ищецът представя по делото договор за аренда /л.21-23 по делото/ на
250 дка земеделска земя в землището на с.Лесура, община Криводол, област
Враца с твърдението, че разсада лавандула по процесния договор е посаден в
6
имотите, предмет на посочения договор за аренда. Договорът е сключен на
22.04.2015г. за срок от 11 години, като първата от тях е стопанската 2014/2015
година.
Ищцовото дружество е изпратило до ответника уведомление-покана с
изх. № У-01/14.06.2018г./стр.25/, за което не се спори, че е получено от
последния на 15.06.2018г. С него ответникът е уведомен за констатиран
недостатък на продадения разсад лавандула- който не е изцяло от поръчания
сорт „Севтополис“, а представлява смесица от различни сортове и е поканен
да заплати в 3-дневен срок от получаването, на основание чл.79 в.вр. чл.82 от
ЗЗД обезщетение в размер на 30000 лева.
Ищецът е представил по делото договор за покупко-продажба от
26.07.2018г., сключен между „Апис Агро 98“ ООД в качеството на продавач и
„Дуневиа“ ООД в качеството на купувач. С договора страните са уговорили
продавачът да продаде на купувача 650 кг. етерично масло от лавандула за
цена в размер на 75 750 EUR /115 евро/кг./ в срок до края на м.август 2018г.
За извършената продажба на 650 кг. масло от лавандула при цена от 75 750
EUR/146198 лева е представена и фактура №**********/31.07.2018г.
Пред настоящата инстанция към доказателствения материал по делото е
приобщен Меморандум за разбирателство от 15.09.2017г. сключен от „Апис
Агро“ЕООД с „Дуневиа“ ООД, дружество регистрирано съгласно
законодателството на Германия. Според посочените в т.А 1. Условия,
страните се договарят да сключат споразумение за цялото количество
произведено от произодителя „Апис Агро 98“ЕООД лавандула за срока 2018-
2020год., където ще посочат подроблно своите права и задължения и цена по
отношение на покупката н алавандула. По т.2 Страните са се съгласили да
подпишат отделно споразумение за покупка на лавандула в срок от една
година. В меморандума са предвидени и условия за неговата
недействителност-ако страните не успеят да сключат споразумение в рамките
на 1 година от подписването му.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
/л.302-312 по делото пред ДОС/ се установява, че „Апис Агро 98“ ЕООД има
създадени площи с лавандула в землището на c.JIecypa, общ.Криводол,
обл.Враца- 248.1 дка за реколта 2018г. В счетоводните регистри на
дружеството има отразени направени разходи и отчетени приходи, подробно
7
описани в изложението на експертизата. Всички направени разходи формират
себестойност до размер 136 575,88 лв. на незавършеното производство.
Добитото количество лавандулова маса от 248,1 дка през първата реколтна
година е 50 000кг./49 620кг. При формирана себестойност на пялото
количество лавандулова маса 136575,88 лв. се получава 2,7315лв./кг.
лавандулова маса. Лавандуловата маса се трансформира в лавандулово масло
2018 в резултат на дестилация, като полученото количество е 650кг. При
отчетна стойност 136 575,88 лв. се получава себестойност 211,1167лв./за 1 кг.
лавандулово масло.
Собственостга върху 650кг. лавандулово масло се прехвърля с фактура
**********/31.07.2018г. на „Дуневиа" ООД. Стойността на сделката е 74 750
EUR / 146 198.00лв.
Представена и приобщена е по делото пред ДОС изготвена по реда на
чл.208 ГПК съдебна агротехническа експертиза, приета по ч.гр.д.№28211 по
описа на Районен съд Враца за 2018г. Съгласно заключението, изготвено след
извършен оглед на имотите, предмет на горепосочения договор за аренда, на
място се наблюдава смесица от 5-6 различни сорта лавандула, съдейки по
морфологичните признаци на растенията и фенофазата на развитието им.
Според вещото лице от посадената на място лавандула 50% е от сорта
„Севастополис", останалите сортове е възможно да са „Хемус", „Рая",
„Дружба", „Хебър", „Юбилейна". Обичайната практика през първата година е
да се коси по-рано цъфналата лавандула без да се чака пълно развитие на
целия масив, тъй като продукцията през нея не е годна за реализация. Фаза
„цъфтеж“ на лавандулата настъпва още на първата година от засаждането, но
прибирането на цвета в първата година е икономически неизгодно, поради
незначителен добив. Икономически изгодно е прибирането на лавандулов
цвят на втората година от засаждането на растенията.
От насадената с лавандулови растения площ от 250 декара около 10% е
без насаждения - погинали/липсващи.
Заключението на вещото лице е, че лавандуловите растения са били
засадени през март - април 2017 година, което е видно и от дневниците на
фермера за провежданите агротехнически мероприятия на съответната
култура. По данни на Института по розата и етерично маслените култури, гр.
Казанлък, при биологично производство на лавандула сорт „Севтополис“
8
опитът показва добив през втората година на отглеждане от 200-300кг.
съцветия или 4-6 кг. масло от декар. Като при това е необходимо
насаждението да е много добре гарнирано - наличието на около 2000 броя
добре развити растения в декар, да не е допуснато заплевяване по време на
вегетация и прибирането да е извършено в оптималния срок на цъфтеж - 75-
80%. В становището на Института се сочи още, че лавандулата предпочита
засаждане на по леки песъкливи почви, които се отличават с добра ареация и
не задържат излишни количества вода. Землищата на селата около
гр.Криводол се отличават с разнообразни почви, които в по- голямата си част
са богати на хранителни вещества, но имат високо съдържание на глина,
което ги прави значително по-влагоемни. На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към мотивите на окръжния съд, относно направените анализи и
изводи по допуснатата по реда на чл.208 ГПК експертиза по ч.гр.д. №
2811/2018год. по описа наа ВрРС, както и по допуснатите и приети основно и
допълнителни заключения, на съдебно агротехническа експертиза пред ДОС,
които споделя.
В счетоводните регистри на „Апис Агро 98" ЕООД е отразен добив на
етерично масло лавандула 2018 в с/ка 303 Продукция - 650кг. или 2,62кг./дка
(650/248.1 дка). Същото количество лавандулово масло е реализирано при
продажба с фактура **********/31.07.2018г. на „Дуневиа" ООД. Пред
настоящата инстанция е допусната повторна ССЕ, вещото лице по която
излага, че съставянето на счетоводни документи и регистрирането на
стопанските операции, т.е. текущото счетоводно отчитане са извършени
съгласно принципа на текущо начисляване на приходите и разходите,
произтичащи от сделки и събития-начисляват се към мвомента на тяхното
възникване, независимо от момента на получаването или плащането на
паричните средства и се включват във финансовите отчети за периода за
който се отнасят. ;Не са приложени фактури от „МИМ“ЕООД във връзка с
наличните кантарни бележки и от „Сенте“ООД /във връзка с приемо-
предавателните протоколиза приемане на лавандулов цвят и за предаване
след дестилиране на лавандулово масло/-липсват и в дневниците за покупки
подадени от „Апис Агро 98“ЕООД ведно със СД по ЗДДС в ТД на НАП, но
съставител на евентуалните фактури за извършените сделки са посочените
дружества, които е следвало да ги издадат за ползването на кантар и за
дестилацията на лавандуловия цвят в масло.
9
По делото съдът допусна гласни доказателства. Според показанията на
свидетелката В Г Р-служител във въззивноот дружество, същата знае, че
въззивникът е закупувал лавандулов разсад сорт „Севтополис“ по договор за
изработка със земеделския производител Д Н.. Разсадът е засаден на площ от
250 дка в землището на с. Лесура, като земята е взета под аренда. Друга
лавандула през 2017год. дружеството не е засаждало.
С оглед на установеното, съдът прави следните фактически и правни
изводи:
В процеса безспорно се установи наличието на валидна облигационна
връзка между ищеца „Апис Агро 98“ ЕООД и ЗП Д. Н. Н.-сключен Договор за
изработка от 01.06.2015г., изменен с Анекс от 28.03.2016г./стр.10/, съгласно
който ответникът Н. е следвало да произведе със свои средства и на свой риск
и да продаде на ищеца 500 000 бр. разсад лавандула, сорт - „Севтополис", в
срок до 30.11.2016г. за цена в размер на 0,1206 лв./брой без ДДС. Не спорно,
че ответникът е произвел и предал на ищеца 500 000бр. разсад лавандула,
които ищецът е засадил през пролетта на 2017год. Съобразно събраните пред
настоящата инстанция гласни доказателства, следва да се направи извод, че
произведените от ответника 500 000бр. разсад лавандула, са засети от ищеца
именно на посочените в исковата молба 250 дка земеделска земя. Съобразно
писмените доказателства по делото,както и заключението на ССЕ, установи
се по делото, че след преработка ищецът реално е получил добив от 2.620
кг./дка. Претенцията на ищеца представлява пропусната полза и се изразяват
в това, че ищецът реално е получил добив от 2.6 кг./дка, при очакван такъв от
минимум 3.2 кг./дка., като стойността на иска е формирана от получения по-
малко 0.6 кг./дка добив при цена 115 евро/кг. По този начин ищецът е
пропуснал да реализира печалба от 17 250 евро или 33 738 лв.
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2 във вр. с чл.82
от ЗЗД.
За да се уважи претенцията по чл.82 ЗЗД във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД следва
да са налице следните предпоставки: наличие на валидна облигационна
връзка; вредите да се претендират от изправната страна; да е налице виновно
неизпълнение от другата страна; което да е довело до претърпени реални
вреди.
Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно
10
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, като те
следва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При пропусната полза,
каквато се претендира от ищеца, вредата произтича от нереализиране на
възможността на кредитора да увеличи своето имущество, но тази
възможност не следва да се предполага, а да е сигурно нейното настъпване,
т.е ищецът следва да установи, че претендираните от него за обезщетяване
вреди под формата на пропуснати ползи имат качеството на реалност и
сигурност, а не се презумират./ Така и според ТР № 3 от 12.12.2012год. по
т.д. № 3/2012год. на ОСГТК/.
Съдът счита, че доказателства установяващи реалност на
претендираните като вреди пропуснати ползи по делото не са представени.
Следва да се отбележи преди всичко, че в процеса остана недоказано
твърдението на ищеца, че при засаждане на лавандула само сорт
„Севтополис“ би се получил добив етерично масло 3,2кг., вместо получения
2,620кг., респективно, това обстоятелство е причина за получения в по-малко
добив. Напротив, видно е от агротехническите експертизи, че множество и
различни фактори са повлияли на получения добив, като различието в
сортовете не е посочено като причина, а именно:
Както се посочи, по данни на Института по розата и етерично маслените
култури, гр. Казанлък, при биологично производство на лавандула сорт
„Севтополис“, добива през втората година на отглеждане е от 200-300 кг.
съцветия или 4-6 кг. масло от декар. Като при това е необходимо
насаждението да е много добре гарнирано - наличието на около 2000 броя
добре развити растения в декар, да не е допуснато заплевяване по време на
вегетация и прибирането да е извършено в оптималния срок на цъфтеж - 75-
80%. В становището на Института се сочи още, че лавандулата предпочита
засаждане на по леки песъкливи почви, които се отличават с добра ареация и
не задържат излишни количества вода. Землищата на селата около
гр.Криводол, където са земите на ищеца, се отличават с разнообразни почви,
които в по- голямата си част са богати на хранителни вещества, но имат
високо съдържание на глина, което ги прави значително по-влагоемни
Според САгрТЕ, препоръчва се да се избягва отглеждането лавандула
на кисели почви.
11
По делото са представени агрохимични анализи от м.октомври 2017г.-
т.е. след засаждането и м.юни 2018г. на почвата на терена на ищеца. В анализа
от 2017г. се установяват данни на почвената реакция в анализирания блок
като силно до умерено кисела, поради което неподходяща за отглеждане на
повечето селскостопански култури в. т.ч. лавандула, като следват препоръки
за решаване на проблема. В анализа от 2018г. се сочат данни от първа проба
на Ph на почвата - 5,99 - умерено кисела, а от втората проба - 5,46 силно
кисела. В препоръките на анализа се сочи, че според почвената реакция на
терените същите са неподходящи за отглеждане на лавандула с препоръки за
извършване на варуване с цел подобряване условията на средата и получаване
на задоволителни добиви, както и за внасяне на дефицитни хранителни
елементи.
В случая не се установява преди засаждането на лавандулата да е бил
извършен почвен анализ на почвата за установяване на химичния й състав и с
оглед на този анализ да се предприемат действия за подобряване на
показателите й.
Според заключението на приетата от ДОС агро-техническа експертиза,
косенето на процесната лавандула при сравнително ниски максимални
температури и броя дни, в които е валяло дъжд, както и липсата на оптимален
брои растения, в съвкупността си тези фактори са допринесли в голям
процент за получения добив на масло от ищеца.
Предвид изложеното съдът счита, че не се установява да е налице
причинна връзка между твърдяното неизпълнение на договора от страна на
ответника и претендираните за обезщетяване вреди. В случая конкретно не се
установява, че добитото по-малко количество масло от лавандуловите
насаждения на ищцовото дружество е по причина наличието само на 50% от
същите от сорта „Севастополис". Установи се, че и посочените различни
сортове, от получения разсад лавандула, осигуряват същия добив, както и
сорта „Севтополис“. Освен това, от данните по делото се установи, че
причините са други и не са свързани с ответника. Както се посочи, установи
се, че почвите на земите на ищеца, върху които е засята процесната
лавандула, не са подходящи за нейното отглеждане-поради това че са
глинести, и поради силно изразена киселинност: Косенето на процесната
лавандула при сравнително ниски максимални температури и броя дни, в
12
които е валяло дъжд, както и липсата на оптимален брои растения - тези
фактори също са допринесли за получения добив на масло от ищеца. За това,
следва да се направи извод, че не е налице причинна връзка между
изпълнението на ответника по сключения договор за изработка, и твърдяните
за настъпили вреди в патримониума на ищеца, изразяващи се в по-малко
реализиран добив от лавандулово масло от процесните насаждения с
лавандулови разстения. Предвид изложеното, искът е неосноватере на това
основание.
Съдът счита, че искът е неоснователен и на още едно основание.
Обезщетението по чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно
задължение обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, като те
следва да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. При пропусната полза,
каквато се претендира от ищеца, вредата произтича от нереализиране на
възможността на кредитора да увеличи своето имущество, но тази
възможност не следва да се предполага, а да е сигурно нейното настъпване,
т.е ищецът следва да установи, че претендираните от него за обезщетяване
вреди под формата на пропуснати ползи имат качеството на реалност и
сигурност, а не се презумират-както се посочи по-горе - според ТР № 3 от
12.12.2012год. по т.д. № 3/2012год. на ОСГТК. С други думи, следва да се
докаже гарантираност на реализация по количесто и претендираната цена на
непроизведеното по вина на ответника количество масло от лавандула.
Съдът счита, че доказателства установяващи реалност на
претендираните като вреди пропуснати ползи по делото не са представени. От
представените по делото договор, сключен от ищеца с „Дуневиа" ООД и
фактурата, издадена въз основа на същия се установява единстевно
реализация на 650 кг. лавандулово масло. Други уговорки не се съдържат.
В подкрепа на претенцията си, въззивникът е представил пред
настоящата инстанция Меморандум за разбирателство от 15.09.2017г.
сключен от „Апис Агро“ЕООД с „Дуневиа“ ООД. Според посочените в т.А 1.
Условия, страните се договарят да сключат споразумение за цялото
количество произведено от произодителя „Апис Агро 98“ЕООД лавандула за
срока 2018-2020год., където ще посочат подробно своите права и задължения
и цена по отношение на покупката на лавандула. По т.2 Страните са се
13
съгласили да подпишат отделно споразумение за покупка на лавандула в срок
от една година. В меморандума са предвидени и условия за неговата
недействителност-ако страните не успеят да сключат споразумение в рамките
на 1 година от подписването му.
От цитираното съдържание не може да се направи извод за конкретни
договорености за количества и цена. Следва да се отбележи и че не са
представени посочените в него конкретни споразумения, въпреки изтичането
на сроковете. Следва да се отбележи също, че според съдържанието на
меморандума, предмет на евентуалните бъдещи договорки е покупка на
произведената лавандула-т.е растителната маса, а не произведено
лавандулово масло. За това тези евентуални договорки нямат отношение към
предмета на настоящето дело, тъй като се претендират пропуснати ползи
вследствие на произведено по-малко количество лавандулово масло. Предвид
изложеното, представения меморандум за намерения не удостоверява
договорено изкупуване на лавандулово масло, извън сключения между
страните договор за покупко-продажба. За това, съдът намира претенцията по
чл.82 ЗЗД за недоказана и като такава би следвало да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
Разноски: Предвид неоснователността на жалбата, на въззиваемата
страна се дължат направените разноски. Представени са доказателства за
извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева,
които на основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да се присъдят.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036 от 10.12.2020год., постановено по
т.д.№ 350/2018 г. по описа на Добрички окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА „Апис Агро 98“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Враца, ул.“Иванка Благоева“ №14 ет.2, представлявяно от
управителя М И М ДА ЗАПЛАТИ на Д Н. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.Генерал Тошево, ул.“Васил Априлов“ №2 вх.А ет.2 ап.4 в качеството му на
земеделски производител, вписан в регистъра на производителите,
14
заготвителите и търговците на посевен и посадъчен материал под
№25П0Т3635, том VIII, стр. 3635 при ИАСАС към M3 сторените по делото
разноски в размер на 1250 лева, представляваща разноски за
адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15