№ 1006
гр. Благоевград, 14.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500594 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от К. Д. К.,
ЕГН- ********** и Л. Д. Д., ЕГН-********** и двете със съдебен адрес по
настоящето дело - гр.Благоевград, ул.”Т.А.” Ns 41, ет.2- кантората на адвокат
Г. Ю., насочена против Определение №515/06.04.2022 г., постановено по гр.д.
№1488/2020 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
В жалбата се сочат съображения за неправилност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. Заявено е, че съдът е допуснал нарушение на
процесуалните правила, като е извел неправилния извод, че направеното в
исковата молба оспорване на вземанията по влязлата в сила заповед за
изпълнение от 11.12.2017г., издадена по ч.гр. дело №3294/2017г. по описа на
PC - Благоевград се основава на факти, които са били известни на
наследодателката на ищците и същата е могла да ги посочи в срока за
възражение по чл.414 ГПК, както и че изложените факти - че
наследодателката на ищците не е била сключвала договор с „ Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД-Договор за телекомуникационни
услуги от 01.06.2015г, не са от категорията на новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства.
Сочи се,че видно от обстоятелствената част на исковата молба е
изложението на обстоятелства от които се извеждат фактическите твърдения,
че наследодателката на ищците не само,че не е знаела за сключен от нейно
1
име договор с „БТК“ ЕАД, но и че не е давала съгласието си за сключване на
подобен договор, за което е сезирала РП Благоевград и по която й жалба има
образувана производство, както и че заповедта, издадена по реда на чл. 410
ГПК не й била съобщена по предвидения в закона ред. Навеждат се подробни
съображения в тази насока, като се посочва също така, че бидейки сезиран с
иск за установяване недължимост на вземането не е обвързан от преценката
на заповедния съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение срещу
длъжника. Предвид на тези и другите изложени в ЧЖ доводи се моли за
отмяна на атакуваното определение. Претенция за разноски също е заявена.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК „С.К.“ ЕООД е депозирало писмен
отговор на частната жалба, в който е заявено становище за неоснователност
на същата. Изложени са съображения за законосъобразност и правилност на
атакувания съдебен акт и се иска потвърждаването му. Въвежда се
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Благоевградски окръжен съд, след като съобрази оплакванията в
частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Частната жалба е с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК,
подадена е в законовия срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и от легитимирано лице,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията са
следните:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз
основа на искова молба, подадена от К. Д. К., ЕГН ********** и Л. Д. Д., ЕГН
********** и двете със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. "Т.А." №41, ет. 2,
чрез адв. Г. Ю. против „С.К.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис-сграда Л., ет. 2, оф. 4,
представлявано от управителя Д.Б.Б., с която ищците са предявили
отрицателен установителен иск за недължимост на суми по влязла в сила
заповед за изпълнение с № 10686/11.12.2017г. по ч.гр.д. № 3294/2017г. по
описа на РС-Благоевград.
С определение № 17/22.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1488 по
описа за 2020 г. на РС-Благоевград предявеният отрицателен установителен
2
иск, както и предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване
на нищожност на договор за телекомуникационни услуги от 01.06.2015г., за
който е открит Акаунт № 11657711002, сключен между „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и Е.И.Х. поради липса на съгласие са
оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. С
определение № 861/10.08.2021г., постановено по в.ч.гр.д. № 530/2021г. по
описа на ОС - Благоевград е отменен горепосоченият първоинстационен
съдебен акт, като делото е върнато на РС- Благоевград за даване на ищците на
указания по реда на чл. 129 ГПК. В изпълнение на указанията на въззивния
съд, РС е изискал заповедното производство, а именно - ч.гр.д. № 3294/2017г.
по описа на РС- Благоевград. Изследван е бил въпросът дали искът е предявен
в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение заповедният съд е издал на 15.02.2018г. изпълнителен
лист. С оглед изложеното съдът с Разпореждане № 1296/22.11.2021г. е
оставил повторно без движение исковата молба. На ищците още веднъж са
дадени указания да изложат конкретни обстоятелства, въз основа на които е
процесуално допустимо по исков път да се оспорват вземания, за които е бил
издаден изпълнителен лист във основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, а след това е било инициирано и изпълнително производство. По
повод изпълнението на указанията, на 17.12.2021г. от ищците е била
депозирана нова искова молба. Съдът е намерило подадената искова молба за
недопустима, поради което с Определение№515/06.04.2022 г. е прекратил
производството по делото. В мотивите е изложено, че предявеният иск е
недопустим, т.к. оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта
за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл. 424 ГПК, а
именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на
длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК
или с които не могъл да се снабди в същия срок. Оспорването от длъжника,
основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл. 414
ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за
оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На
новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439
3
ГПК. Съгласно т. 16 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за
преразглеждане на въпроса са дължимостта на вземането, е от обуславящо
значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.
Въззивния съд намира обжалваното определение за правилно, а
изложените от първостепенния съд мотиви се споделят от въззивната
инстанция.
Безспорно е по делото, че от заповедното производство се установява,
че срокът за възражението по чл.414, ал.2 ГПК е изтекъл и издадената заповед
за изпълнение е влязла в сила. Длъжникът Е.И.Х. (наследодателка на ищците)
е бил получил на 25.01.2018г. лично препис от издадената заповед за
изпълнение, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение заповедният съд е издал на 15.02.2018г. изпълнителен лист. При
това положение от извършената самостоятелна проверка се установява, че
срокът за възражението по чл.414, ал.2 ГПК е изтекъл, като издадената по
ч.гр.д. № 3294/2017г. по описа на РС-Благоевград заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е влязла в сила. Така изложените в исковата молба твърдения
сочат за възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК – твърди се, че длъжникът
Е.И.Х. (наследодателка на ищците) е бил лишен от възможност да оспори
вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
Когато длъжникът (респективно неговите наследници, какъвто е настоящият
случай) твърдят, че изобщо не е могъл да подаде възражение срещу заповедта
поради ненадлежно връчване на същата е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1,
т. 1 ГПК и приложимият ред за защита е чрез подаване на възражение пред
въззивния съд – в този смисъл т. 5 б. „г“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а не чрез подаване на
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
С оглед описаната по-горе фактическа обстановка настоящият състав
на БлОС намира, че така предявеният иск е недопустим. Касае се до издаден
изпълнителен лист в заповедно производство по чл. 410 ГПК. В заповедното
производство, уредено в глава 37 от ГПК, законодателят е предвидил
защитата на длъжника, който твърди, че не дължи вземането, да става
4
единствено по реда на чл. 414, ал.2 ГПК, като при подадено в срок
възражение против заповедта и при евентуално производство по чл. 422 от
ГПК, правата и интересите на длъжника са защитени, защото като ответник
същият би могъл да направи своите възражения за недължимост на вземането
в исковото производство. Пропусне ли срокът за възражение против
заповедта, последната влиза в сила и длъжникът може да оспорва с отделен
иск дължимостта на вземането само в хипотезата на чл. 424 от ГПК - само при
наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да
се снабди в същия срок. В случая хипотезата на чл. 424 от ГПК не е налице,
тъй като длъжникът не твърди такива новооткрити обстоятелства или
наличието на нови писмени доказателства. Предвидените от законодателя в
глава 37 от ГПК срокове както за оспорване на вземането, така и на
породилото го основание, вкл. поради погасяване по давност на вземането на
кредитора, са преклузивни по своя характер и пропускането им лишава
страната от правото на по-късен етап да заяви възражения, които е можела да
направи в заповедното производство, т.е. същите се преклудират. Това е
правната последица от неупражненото в срок процесуално право, като целта
на преклузията е стимулиране на страната-длъжник в заповедното
производство, да прояви процесуална активност и дисциплина. Приемането
на противно становище води до обезсмисляне на създадената от законодателя
специална облекчена процедура за защита на длъжника – чрез възражения по
чл. 414 или чл. 423 ГПК, респ. чрез иск по чл. 424 ГПК и в определените за
това срокове. Ако се приеме хипотезата на жалбоподателя за допустимост на
иска по чл. 124 ГПК сроковете по чл. 414, ал.2; чл. 423, ал.1 и чл. 424 ГПК
биха били инструктивни, а не преклузивни. Това би създало възможност за
всяка страна, която ги е пропуснала, чрез предявяване на установителен иск
да ги заобиколи, което е недопустимо и в разрез с волята на законодателя.
Следва изрично да се изтъкне, че след като въз основа на влязлата в
сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист, по който е и
образувано изпълнително производство /какъвто е и настоящият случай/, е
недопустим отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Това е така
именно поради предвидените изрични и специални способи за защита на
длъжника в заповедното производство, като приемането на обратното би
5
довело до тяхното обезсмисляне. Изложено до тук е достатъчно да мотивира
въззивния съд на извод за процесуална недопустимост на предявения в
производството установителен иск, поради което и производството по него
следва да се прекрати. В тази връзка обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отношение на направеното искане от ответната страна за замяна
на ответното дружество и конституиране на друг ответник като надлежна
страна, следва да се отбележи, че последното в случая е безпердметно, тъй
като в настоящия случай частната жалба се оставя без уважение и се
потвърждава прекратително първоинстанционно определение. За пълнота
следва да се отбележи, че посоченият ред за замяна на страна не такъв и това
искане може да се направи пред първоинстанционния съд, в исков процес и
при съблюдаване на предпоставките за това.
Разноски в случая не са поискани от въззиваемата страна, поради
което не следва да се присъждат такива, въпреки изхода на делото.
Водим от изложеното, БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 515/06.04.2022 г., постановено по
гр. д.№ 1488/2020 г. по описа на РС - гр. Благоевград.
Определението на осн. чл. 274, ал.4, вр. чл. 280, ал.3, т.1, предл.1
ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6