№ 823
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110200806 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-026838 от
29.12.2021, издадено Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен със заповед 8121з-515/14.05.2018 г, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Н.
АН., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700
лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че не е шофирал жалбоподателят и няма други
провинения, както и че е заплатил глобата. Моли съда да не бъде лишаван от право да
управлява МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, в пледоарията си
моли съда да не му бъде отнемано СУМПС, както и че не е карал той, но не може да предаде
момче с две деца, което е международен шофьор.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства намира за установено следното:
На 28.03.2021 г. в 14:21 часа лек автомобил - "Пежо 407 СВ ********" с рег.
№С*******Т, регистриран на Р. Н. АН. се движел в гр.София по ул.проф.Цветан Лазаров с
посока на движение от бул.Асен Йорданов към бул.Христофор Колумб. До №48, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-
горе, е засечен да се движи със 106 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с
допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 103 км/ч. Нарушението
е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TFR1-M №619,
записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
Била изпратена призовка до Р. Н. АН., с която е призован да се яви в ОПП СДВР.
Явилият се в ОПП СДВР жалбоподател попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, като
заявил, че не може да посочи лицето, което е управлявало автомобила.
Следствие на това на жалбоподателя бил съставен АУАН на 10.12.2021г. за извършено
нарушение в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма,
която е нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП. АУАН е връчен
срещу подпис на лицето на 10.12.2021г. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До
издаване на НП такива не са постъпвали.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление
(НП) № 21-4332-026838 от 29.12.2021, издадено Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА
към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен със заповед 8121з-
515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Н. АН., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства (показанията на актосъставителя Петров) и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към
административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.
2
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган
в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на
извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на
превозното средство 103 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при
ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което
са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на
нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване
на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е
нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа
норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за
жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите
средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е
издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е
правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието, а постановлението е
връчено на 10.01.2022г. на нарушителя. Останалите реквизити на АУАН и на наказателното
постановление са попълнени съгласно изискванията на ЗАНН.
Спазен е давностният срок, предвиден в чл.34,ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят не е известен
още при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази
система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи
ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса
на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и
обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става
едва при попълването на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст,
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава.
Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е
деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са
бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне
на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на
нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се
твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя.
3
Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението.
Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП.
Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и
наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, който е заснет,
техническото средство, с което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на
нарушението.
Жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, но не е посочил лицето,
което е управлявало МПС. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДВП предвижда, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.В случая не е посочено конкретно друго лице, следователно правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, който е собственик на
автомобила, видно от материалите по делото, попълнената от него декларация. За това
обстоятелство не се спори в настоящето производство. Доколкото жалбоподателят, макар и
да знае кой е управлявал МПС ( с оглед изнесеното в пледоарията му) на посочената дата и
място, но не го посочва, то съобразно цитираната разпоредба именно той в качеството си на
собственик на заснетия автомобил следва да понесе административнонаказателната
отговорност за извършеното деяние.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към
момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е
доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй
като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо
средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата
на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По
делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от
който към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай. Представените от АНО
удостоверение и протокол за проверка доказват годността на уреда да измерва точно, както
и допустимата грешка, която от издадения АУАН, снимка от клип и НП е ценена в полза на
водача и от измерената скорост законосъобразно са приспаднати 3 процента.
Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се
твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на
техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място –
регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че
знак за ограничение няма, а и жалбоподателят не твърди наличието на такъв. Общо важими
са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда изрично, че когато
4
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Ето защо при липса на изричен пътен знак, указващ друго,
движението в участъка, където е констатирано нарушението, е именно ограничено със
скорост до 50 км/ч.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на
водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от
50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на
видеоконтрола попада в територията на гр. София. Така от доказателствата по делото
безспорно се установява, че А. е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
шофирал със 103 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. Ето защо, настоящият състав намира, че
нарушението, визирано в НП, е доказано от обективна страна.
По надлежен ред е посочено и мястото на нарушението. Същото фигурира както в
АУАН, така и в НП - в гр.София по ул.проф.Цветан Лазаров, до №48 с посока на движение
от бул.Асен Йорданов към бул.Христофор Колумб. Съдът намира, че така описано мястото
на нарушението в пълна степен дава възможност на наказаното лице да разбере възприетата
от АНО фактическа обстановка. Самото място на нарушението и съответно локацията на
техническото средство, с което е заснет нарушителят, се установява и от протокола,
изготвен при използването на автоматизираното ТС.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със
законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с
превишена скорост, жалбоподателят е съзнавал, че извършва закононарушение.
По размера на наказанията:
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване с над 50 km/h
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съдът
намира, че наказанията „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от правоуправление за
срок от три месеца” са правилно определени и размерът на двете наказания е точно
предвиден в закона, поради което съдебният състав няма възможност да ревизира размера
на същите.
При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива, съответно не
ѝ се следват.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-026838 от 29.12.2021,
издадено Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР упълномощен със заповед 8121з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Н. АН., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6