Решение по дело №239/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 146
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20195140200239
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

 

     Година

25.04.2019

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

27.03.

                                        Година

2019

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Таня Цинова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

Административен характер наказателно

дело номер

239

по описа за

2019

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 002121 от 15.02.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. на „Сублим текс”ЕООД- гр.Кърджали, за това, че на 13.12.2018г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: „шивашки цех“, намиращ се в гр.Кърджали *** и офис намиращ се на същия адрес, стопанисван от „Сублим текс“ЕООД и на 17.12.2018г. при представяне на документи на дружеството в Д“ИТ“- Кърджали, а именно трудово досие на работещата Г. П. П., ведомост за заплати за м.септември 2018г. е установено, че търговското дружество в качеството му на работодател по смисъла на &1 т.1 от Кодекса на труда не е изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение за м.септември 2018г. в размер на пропорционално отработеното за период от 7 работни дни от 01.09.2018г. до 12.09.2018г. включително, на база основно месечно трудово възнаграждение в размер на 645лв. съгласно трудов договор № 001/ 28.08.2018г. на лицето Г. П. П. с ЕГН **********- организатор стопански дейности, прекратена със заповед № 001/ 13.09.2018г. Трудовото възнаграждение за м.септември 2018г. е дължимо до 31.10.2018г. Нарушението е извършено на 01.11.2018г.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят „Сублим текс“ЕООД- Кърджали, който намира наказателното постановление за незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че дружеството не е извършило нарушение на трудовото законодателство. В съдебно заседание той се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. Настоява, че било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения: не било посочена конкретната сума, която се дължи на лицето; не били установени кои са конкретните срокове за изплащане на работните заплати в дружеството, поради което неточно е посочено времето на извършване на нарушението; актът за установяване на административно нарушение бил ненадлежно връчен. Представя подробна писмена защита.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Не били налице посочените от жалбоподателя нарушения, които да обосновават неговата отмяна. Представя писмена защита.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 13.12.2018г. свидетелите Е.Ю. и Т.С.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, по повод подаден сигнал при тях, извършили проверка в шивашки цех намиращ се в гр.Кърджали ***, стопанисван от „Сублим текс“ЕООД. При нея изискали с призовка документи, които били представени на 17.12.2018г. в Д“ИТ“- Кърджали. От тях установили, че Г. П. П. е в трудово правоотношение с дружеството жалбоподател съгласно трудов договор № 001/ 28.08.2018г., който бил безсрочен с работно време от 4 часа дневно. От ведомостта за заплати за месец септември 2018г. проверяващи свидетели разбрали, че на работника Г. П. П. не е изплатено трудовото възнаграждение за отработените 7 работни дни за периода от 01.09.2018г. до 12.09.2018г. включително. Свидетелите Е.Ю. и Т.С. след проверка и на трудовото й досие, стигнали до извода, че Г. П. П. в този период е била на работа, тъй като нямало документи за ползване на какъвто и да било отпуск, или пък да е била в командировка, защото не била налична и заповед за това. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР184389/ 07.01.2019г., с които били дадени предписания включително и за неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2018г., за което няма данни да е обжалвано. За това нарушение на 08.01.2019г. свидетелката Е.Ю. съставила акт за установяване на административно нарушение по чл.128 т.2 от КТ, който бил подписан без възражения от упълномощено лице. На 11.01.2019г. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Възражението не било уважено и на 15.02.2019г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ наложил на „Сублим текс”ЕООД- гр.Кърджали административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. за извършено нарушение по чл.128 т.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Е.Ю. и Т.С., както и от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 09-002121 от 08.01.2019г., чиято доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ не бе оборена; Протокол за извършена проверка № ПР184389/ 07.01.2019г.; Справка от Търговския регистър; Приемно- предавателен протокол от 17.12.2018г.; Трудов договор № 001/ 28.08.2018г.; Заповед № 001/ 13.09.2018г.; нотариално заверено Пълномощно от 23.07.2018г.; копие на трудова книжка на Г. П. П.; справка от Регистър на уведомления за трудови договори; Уведомление по чл.62 ал.5 от КТ с дата на издаване 13.12.2018г.; разчетно- платежна ведомост на „Сублим текс“ЕООД за м.септември 2018г.; Декларация от Г. П. П. от 07.01.2019г.; Сигнал от 07.12.2018г.; Възражение вх.№ 19002231/ 11.01.2019г.

По делото е прието като писменото доказателство Преводно нареждане от 11.01.2019г., но тази съдебна инстанция не приема с него да е изпълнено задължението по изплащане на дължимото трудово възнаграждение за м.септември 2018г. на Г. П.. Това е така, защото наредител по него е друга фирма, която е различна от жалбоподателя- работодател. Освен това не е установен точния размер на дължимото трудово възнаграждение за инкриминирания месец, за да се приеме, че нарушението е отстранено веднага след неговото установяване.  

Съдът приема, че представените Вътрешни правила за работна заплата са съставени за целите на настоящото съдебно производство, тъй като такива въпреки, че са били изискани от проверяващите служители, не са били представени видно от Приемно- предавателен протокол от 17.12.2018г. и от свидетелските показания на Е.Ю., поради което не бяха кредитирани.

От правна страна съдът установи следното: Настоящата инстанция следва да разгледа по същество подадената жалба, тъй като видно от разписка на Булпост  последното е връчено на 22.02.2019г., а жалбата е заведена при административнонаказващия орган четири дни по- късно, което означава, че е спазен 7- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН. Нарушеният текст на чл.128 т.2 от КТ казва, че „Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”. Установи се по делото, че жалбоподателят нито е начислил, нито е изплатил трудовото възнаграждение на наетия от него работник Г. П.. Този факт е безспорен предвид и чл.270 ал.3 от КТ, който член урежда начина на заплащане на трудовото възнаграждение, което трябва да става „…лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя- на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка”. Съдът приема, че датата на нарушението е тази посочена в наказателното постановление- 01.11.2018г., съгласно общите правила на чл.270 ал.2 от КТ, тъй като сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение не са уредени в трудовия договор с лицето Г. П., както и не са налични вътрешни правила в предприятието за това. Правилно административнонакаващия орган е приложил разпоредбата на чл.414 ал.1 от КТ, която дава размера на имуществената санкция, а именно от 1500лв. до 15000лв. при нарушение за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство. Настоящата инстанция намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, заради което правилно и законосъобразно му е ангажирана административнонаказателната отговорност. Освен това му е наложено предвиденото в закона наказание в абсолютно предвидения минимум, поради което следва обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Неоснователен е довода на жалбоподателя за опорочена процедура по връчване на акта за установяване на административно нарушение, тъй като съгласно нотариално заверено пълномощно от 23.07.2018г. получилата акта Х.П. е упълномощена да получава всякакви книжа и документи  свързани с дейността на фирмата, както и да представлява дружеството пред всички държавни институции, което включва и получаване на АУАН. Не бяха представени и доказателства за приложението на чл.414в от КТ, тъй като нито е установен точния размер на трудовото възнаграждение за м.септември 2018г., нито е налично доказателство работодателят в лицето на „Сублим текс“ЕООД да го е изплатил веднага след установяването на нарушението. Не на последно място настоящата инстанция не приема, че непосочването на конкретна сума за неизплатеното трудово възнаграждение в обжалваното наказателно постановление, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като това е задължение на работодателя да начисли съответния размер, а не на контролния орган. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Ето защо, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09- 002121 от 15.02.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500.00лв. на „Сублим текс”ЕООД- гр.Кърджали, за това, че на 13.12.2018г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места в обект на контрол: „шивашки цех“, намиращ се в гр.Кърджали *** и офис намиращ се на същия адрес, стопанисван от „Сублим текс“ЕООД и на 17.12.2018г. при представяне на документи на дружеството в Д“ИТ“- Кърджали, а именно трудово досие на работещата Г. П. П., ведомост за заплати за м.септември 2018г. е установено, че търговското дружество в качеството му на работодател по смисъла на &1 т.1 от Кодекса на труда не е изплатил в установените срокове трудовото възнаграждение за м.септември 2018г. в размер на пропорционално отработеното за период от 7 работни дни от 01.09.2018г. до 12.09.2018г. включително, на база основно месечно трудово възнаграждение в размер на 645лв. съгласно трудов договор № 001/ 28.08.2018г. на лицето Г. П. П. с ЕГН **********- организатор стопански дейности, прекратена със заповед № 001/ 13.09.2018г. Трудовото възнаграждение за м.септември 2018г. е дължимо до 31.10.2018г. Нарушението е извършено на 01.11.2018г., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

                                                               Районен съдия: