Мотиви към присъда №5/18.01.2016 г. по НОХД №1446/2015 г. по описа на Пловдивски окръжен съд

 

Срещу подсъдимата Н.А.Т. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.115 от НК - за това, че на 11.09.2014 година в град С., обл. П., умишлено е умъртвила Я. Щ.М., ЕГН **********.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от малолетната дъщеря на пострадалия Я. М. – С.Я.М., действаща чрез своята майка и законен представител Г.М.А., срещу подс. Н.Т., в размер на 100000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието – предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2014 г. до окончателното изплащане.

Предявени са и са приети за съвместно разглеждане с наказателния процес и граждански искове от родителите на пострадалия Я. М. – Щ.А.М. и А.Х.М., срещу подс. Н.Т., в размер на по 150000 лв. за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието – предмет на обвинителния акт, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2014 г., до окончателното изплащане.

Пострадалите Щ.М., А.М. и С.М., действаща чрез своята майка и законен представител Г.А., са конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото.

                    Представителят на Окръжна прокуратура – П. поддържа повдигнатото обвинение, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства, незавиС. от наличните противоречия, дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимата Т. е извършила престъплението – предмет на настоящето производство. Прокурорът счита, че не следва да се дава вяра на изложеното от подсъдимата, че е нападната от пострадалия Я. М., а и деянието не може да се приеме, че е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като самата подсъдима е инициатор на конфликта и е предприела активни действия, а не е въвлечена в него. Няма действия, свързани с отбрана, а само нападателни такива от всички участници. По отношение реализиране на наказателната отговорност пледира да бъде определено наказание при условията на чл.54 НК, при наличие на смекчаващи вината обстоятелства – между 10 и 15 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като се приспадне времето, през което подсъдимата е била задържана, с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Гражданските искове да се уважат в пълния предявен размер. Веществените доказателства да се унищожат като вещи без стойност. Подсъдимата да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

                    Адв. С. - повереник на гражданските ищци и частни обвинители Щ.М. и А.М. – поддържа изнесеното от представителя на публичното обвинение. Счита, че още когато е отивала към мястото на инцидента, носейки със себе си ножа, подсъдимата е била формирала в себе си идеята и желанието да осъществи конфликт, при който да го използва. Нелогична е и версията ú как у нея е попаднал ножа. Наказанието да се определи в такъв размер, че да се осъществят целите, визирани в чл.36 НК, като предлага същото да е в размер на 15 години лишаване от свобода. Счита, че гражданските искове са основателни и доказани, като моли да се уважат изцяло.

                    Гражданските ищци и частни обвинители Щ.М. и А.М. поддържат изложеното от повереника си.

                    Адв. К. – повереник на малолетната С.М., действаща чрез своята майка и законен представител Г.А., поддържа, че обвинението е безспорно и категорично доказано, както и наведените доводи от другите представители на обвинението. Излага подробни съображения защо не следва да се даде вяра на обясненията на подсъдимата, както и на показанията на близките ú родственици. Налице са множество противоречия, но начина на извършване на деянието и авторството са безспорно установени, както и, че е налице нападение от подсъдимата върху пострадалия. Моли Т. да бъде призната за виновна, като ú се наложи наказание в предложения от представителя на ОП П. размер, както и да се уважи изцяло гражданския иск, ведно със законните лихви. Не претендира за направените разноски.

                    Г.А., в качеството си на законен представител на малолетното си дете, поддържа изложеното от повереника си.

                    Защитникът адв. Б. излага съображения, че са налице съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели. Подсъдимата е действала при условията на неизбежна отбрана – за да се предпази от нападението на пострадалия Я. М.. Не е установено от къде е изваден ножа. Липсва пряк умисъл у подсъдимата за извършване на убийство. Налице са изключително многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При определяне размера на гражданския иск да се отчете съпричиняването от страна на пострадалия. Веществените доказателства да се унищожат, а разноските да се присъдят съобразно уважената част от исковете.

                    Подсъдимата Т. поддържа изложеното от защитника си, излага доводи за тежко семейно положение и моли за по – леко наказание.

                    Пловдивският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

                    Подсъдимата Н.А.Т. е родена на *** ***. Към 2014 г. е живеела в град С., а понастоящем взетата по отношение на нея мярка за неотклонение домашен арест се изпълнява в град Ч.. Българка е и е български гражданин. Има завършено средно образование и е безработна. Омъжена е, има три деца и не е осъждана. ЕГН **********.

                    Подсъдимата Т. заедно със съпруга си и малолетния си син О. живеели в град С., на ул. *** №7. Дъщерите ú вече били омъжени – едната в Ч., а другата – в П.. Подсъдимата била известна сред съседите си като Н., а съпругът ú А.Т. - като А. или Д.. В съседни къщи в същия квартал на С. живеели семейството на М.С. /наричан още И. и С./ и Ю.С. /известна също и като Г., Г., Г., Г./; семейството на частните обвинители Щ. и А. М.; синът им – пострадалия Я. М. /Я./ заедно със св. Н.А. /А./, Н.Й. /Д./ и други лица.

                    Като малък сина на подсъдимата Т. претърпял инцидент и здравословното му състояние не било добро. Майката обгрижвала О., като се стремяла да го предпази от подигравки на съседски деца. В резултат от това често изпадала в конфликтни ситуации със съседите си.

                    Същевременно, тъй като била грамотна, съседите често я молели да им пише различни молби, като тя не отказвала помощ.

                    Пострадалият Я. М. първоначално живеел със св. А., като имали две деца – С. и П. /който обаче не е припознат от пострадалия/. М. работел в чужбина, но се връщал в страната и се грижел за семейството си. Докато бил в Д., поради уведомяването му от близки, че жена му е намерена вечерта в заключена стая с друг мъж, настъпила раздяла между него и А., която се върнала да живее при родителите си заедно с децата.

                    След завръщането си от чужбина М. оборудвал заведение в помещение, долепено до къщата му, в което поставил маси и столове и продавал кросани, вафли, кафе, безалкохолно, както и бира /без обаче тя да се консумира на място/. За барчето нямало издадени необходимите документи за работа. В заведението работел единствено Я. М., като родителите му помагали за зареждане със стока.

                    Около средата на август 2014 година Я. М. заживял на семейни начала със св. Н.Й., която била първата „съпруга” на един от зетьовете на подсъдимата.

                    Св. С. и св. Ю.С. живеели в къща, находяща се в град С. на ул. **** №4. Двамата решили да излеят бетон пред дома си, на уличното платно. Закупили материал, като същият е доставен на 10.09.2014 г. Двамата започнали да го разливат в оформената с кофраж площ.

                    В този момент по улицата минал св. А.Т., като се возел на теглена от кон каруца. Съпругът на подсъдимата заявил на С. и С., че бетонът ще му пречи да минава по улицата с превозното средство. Възникнал скандал между мъжете, в който се намесила и св. Ю.С.. Подсъдимата също чула виковете, взела със себе си метла, в широката част на която сложила нож /дълъг около 22 см, с дървени чирени в кафяво, с черни петна/, прегънала я и я хванала под мишница. Приближила се към спорещите, като активно се включила в скандала на страната на съпруга си, отправяйки обиди към съседите си. От своя страна Ю.С. също отговорила на обидите.

                    Св. Т. решил да потърси помощ срещу действията на съседите си от администрацията в Община С.. Отишъл там и уведомил компетентните власти. С него на място е изпратен служител – св. А.З.. Той установил незаконното строителство и разпоредил прекратяването му. Дошъл и полицейски служител – св. Б.М.. Скандалът на жените с отправяни между тях викове и обиди продължавал, като подсъдимата с лопата нанесла удар на св. С. в областта на лявата мишница. После взела мотика от намиращите се на място инструменти, с които С. и С. работели, и започнала да разбива кофража и насипания бетон. Последвало боричкане между жените, като подсъдимата ударила С. в областта на лицето и я одраскала по челото. На опит от св. С. да я спре, същата извадила носения в метлата нож и замахнала към корема му. Тъй като св. С. дръпнала мъжа си, острието на ножа само одраскало ръката на С. по гръбната повърхност, на границата между лявата китка и предмишницата. Той показал причиненото му нараняване на св. З. и Б.М., както и на А.С..

                    Виковете събрали съседите, както и други лица от квартала, а и целия скандал е наблюдаван от св. Й. от площадката на стълбището. Същата възприела и пристигането на пострадалия Я. М., който, носейки със себе си желязо, се опитал да разтърве каращите се. На опитите му да помири враждуващите съседи, подсъдимата му отправила обидни изрази на турски език, като М. се разстроил. Същевременно му се заканила, че ножа /който размахала пред него/, ще влиза в него. От своя страна пострадалият също говорел високо и размахвал ръце, като св. З., въпреки че не разбира езика, е възприел, че се е заканвал. Придружен от полицейския служител – св. Б.М., Я. М. се прибрал в барчето си. Св. А.С. е възприела, че от съседно барче са търсени лекарства, като след приемането им по – късно пострадалият се успокоил.

                    На **** г. Т. били поканени на сватба в Ч. и имали намерение да отидат. Тъй като св. А.Т. имал предварителна уговорка с клиент за доставка на пръст /компост/, рано сутринта, придружен от сина си О. и племенника си – св. А.А., отишли и натоварили каруцата.

                    При връщането си, за да разтовари пръстта близо до минаващия наблизо канал, Т. видял, че св. С. и С. работели по бетона, излят предния ден пред дома им, като били разстлали и останалия на купчина.

                    Отново се получил скандал след разменените реплики между мъжете и активното включване на св. Ю.С., който е чут в заведението на Я. М. от самия него и намиращите се там негова леля – св. А.С., и брат – св. М.М.. Пострадалият взел желязо – метална тръба с дължина около 80 см, и тръгнал към каращите се. Малко по–късно брат му М., въоръжен с дървен кол, също го последвал. Тръгнала и св. А.С..

                    Подсъдимата също чула виковете и взела метлата от предния ден, в широката част на която поставила ножа. Хванала метлата под мишница и се насочила към каращите се.

                    При приближаването си Я. М. видял, че има физическо стълкновение – имало бутане и св. А.Т. ударил св. Ю.С.. Я. М. се запътил към тях, като нанесъл удар на св. Т. с желязото. След това двамата, въоръжени съответно Т. с лопата, а М. – с металната тръба, започнали да си нанасят удари, включително е нанесен и удар от св. Т. по пострадалия с лопатата по главата.

                    Св. С., който бил осъждан и се страхувал от проблеми, се скрил в дома на майка си, намиращ се в непосредствена близост. Св. Ю.С. също се отдръпнала, като влязла в двора си, а след това отишла към къщата на майка си, която е съседна на дома ú.

                    В този момент подсъдимата се приближила до двамата биещи се мъже, извадила ножа, и, държейки го с дясната си ръка, нанесла удар с него към Я. М.. Тя била застанала с лице към пострадалия, обърната леко странично. Ударът е нанесен отпред назад, леко отляво надясно и отдолу нагоре, в посока гърдите на М., и попаднал именно там, като засегнал сърцето му. Подсъдимата продължила да нанася удари с ножа, насочен към тялото на М., като при един от тях е причинено нараняване по вътрешната повърхност на лявата му мишница. Пострадалият бързо нанесъл три последователни удара с тръбата, която носел, като замахнал отгоре надолу. Първият попаднал по вдигнатата за защита към главата лява ръка, а вторият и третият – по главата ú, като са причинени разкъсно – контузна рана и кръвонасядане. Когато видял, че брат му Я. и А.Т. се бият, и св. М.М. /М., М., М., М./ се приближил. Видял, че е нанесен удар с лопатата от А.Т. по главата на пострадалия, като М. се намесил в боя, за да защити Я.. С дървения сап, който носел, М.М. нанесъл удар на Т.. А.Т. и М.М. хванали сапа и започнали да се борят за него. Именно в това време са разменени ударите между подсъдимата и пострадалия, като в резултат от тях и двамата паднали на земята, на разстояние един от друг. Намесили се и други лица, които не са установени.

                    При разрастване на скандала, но преди започване на физическото съприкосновение, св. А.М. /А., П./ спял, но е събуден от родственик. Станал, взел дървена сопа и веднага се отправил към биещите се. При приближаването си видял, че и брат му Я., и подсъдимата са паднали на земята. Нанесъл удар със сопата на св. Т., а той от своя страна му нанесъл удар с юмрук в областта на брадичката, след което решил да вземе колата на брат си, за да го откара в болница. При отдалечаването е нанесен удар в гърба му, но не знае от кого е направено това.

                    Скоро след падането на Я. М. на земята настъпила и смъртта му. От близките си – двамата си братя М. и А., св. Н.С., както и още едно неустановено лице, е отнесен в дома му. Междувременно е уведомена полицията за случващото се. Св. Н.М. и С.Д. се обадили на телефон 112 за изпращане на линейки.

                    Подсъдимата Т. е отведена в дома си от близки и е оставена да лежи, а през това време св. А.Т. счупил прозорците в дома на С. и Ю.С. и се прибрал.

                    Пристигналите полицейски служители – св. Н.М. и Б.А., забелязали на мястото на инцидента нож и кания, за което е уведомен и св. М.А.. Тъй като било невъзможно да се запази местопроизшествието – съществувала опасност вещите да изчезнат, са взети от полицейски служител – Г.Г.. С протоколи за доброволно предаване са приобщени към материалите по делото.

                    Полицейските служители извикали линейки, направили и опити да установят какво се е случило. Установено е, че Т. имали по себе си кръв. Транспортирани са с кола извън квартала, за да се избегнат размирици, а после – с линейка до болнично заведение.

                    Я. М. е намерен легнал в двора му. Полицейските служители установили, че е мъртъв и разпоредили тялото да се покрие.

                    Извършен е оглед на местопроизшествие при пристигане на разследващ полицай, като са иззети и други веществени доказателства.

                    Според заключението на съдебно медицинската експертиза, при огледа и аутопсията на трупа на Я. М. е установено: проникващо в лявата гръдна половина прободно - порезно нараняване, прободно – порезно нараняване на сърцето, излив на кръв /хемоторакс/ 2000 мл, анемия на вътрешните органи, порезна рана в областта на лявата вежда, дълбока драскотина по вътрешната повърхност на лявата мишница. Раневият канал е с посока отпред назад, леко отляво надясно и отдолу нагоре с дължина около 12 – 13 см. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ и по начин и време добре отговарят да са възникнали по време на инцидента, при нараняване с нож, за което има данни в предварителните сведения и при огледа на местопроизшествието.

                    Тройната съдебномедицинска експертиза, изследвала трупа на Я. М., установява описаните и от първоначалната експертиза наранявания. Причината за смъртта е остра кръвозагуба в резултат на прободно – порезното нараняване на сърцето. Смъртта е настъпила сравнително бързо, била е неизбежна, като М. не е имал възможността да изпитва продължителни, особено силни и интензивни болки и страдания, т.е. смъртта не е настъпила за пострадалия по особено мъчителен начин. Потвърждават, че раневият канал е с посока отпред назад, леко отляво надясно и отдолу нагоре, с дължина 12 – 13 см, поради което приемат, че при нанасяне на удара с ножа пострадалият и извършителят са били един срещу друг или леко странично разположени. Характерът на прободно – порезното нараняване със засягане само на меки тъкани, без костни структури, дава основание да се приеме, че не е била необходима голяма сила за причиняването му. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб /нож/ и по начин и време добре отговорят да са възникнали към момента на инцидента при нараняване с нож, за което има данни в предварителните сведения и при огледа на местопроизшествието. Описаното прободно – порезно нараняване на сърцето, довело до летален изход, е напълно възможно да бъде причинено както от приложения по делото нож, така и от всяко друго остро оръжие с подобна характеристика.

                    Заключението на допълнителната тройна съдебно медицинска експертиза потвърждава причината за смъртта на Я. М.. Смъртта е настъпила сравнително бързо, но не е била моментална. Експертите считат, че непосредствено след причиняване на нараняването, М. е могъл да извършва активни движения и да нанесе удари с предмета, описан в част от свидетелските показания за сравнително кратко време /с метален корниз или тръба/ - както в областта на главата, така и в областта на горния ляв крайник. В съдебномедицинската и клинична практика са известни немалко случаи на пострадали с подобно нараняване, които непосредствено след това са могли да преживеят и да извършват активни движения, дори да тичат и активно да търсят помощ.

                    Според съдебномедицинската експертиза, изследвала подсъдимата Т., от прегледа на същата и представената медицинска документация е установено: счупване на костите на лявата предмишница, разкъсно – контузна рана и кръвонасядане по главата. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения. Описаното счупване на костите на лявата предмишница е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период, повече от 30 дни. Разкъсно – контузната рана е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Другото травматично увреждане е причинило болка и страдание.

                    Заключението на тройната съдебномедицинска експертиза потвърждава вида и типа на нанесените на Т. травматични увреждания, механизма на причиняване – удар с твърд тъп предмет, и периода на възстановяване. Анатомичното разположение и морфологичната характеристика на травматичните увреждания дава основание да се приеме, че нанесените удари са не по – малко от три на брой.

                    В хода на досъдебното производство, по повод оплаквания на Т. за влошено здравословно състояние – обостряне на налични заболявания, е назначена съдебномедицинска експертиза в състав съдебен лекар, ортопед и акушер – гинеколог, като същата е дала заключение, че към онзи момент здравословното състояние на подсъдимата е било добро.

                    Съгласно заключението на тройната КСППЕ, Т. не страда от психично заболяване, не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – П. и не е получавала психиатрична помощ там. Разбирала е свойството и значението на извършеното на ***** г. и е могла да ръководи постъпките си. При процесния инцидент не е била в състояние на качествено нарушени психични функции, което да покрива критериите на физиологичен или патологичен афект. Качеството на волевите ú актове е било съхранено и поведението ú е било определено от преценката на сложилата се ситуация. Могла е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

                    Според заключението на СМЕ, изследвала св. Т. – въз основа на преглед и представена от същия медицинска документация, при него са установени: контузия на главата и тялото, счупване на две ребра вляво, разкъсно – контузни рани, охлузвания, травматичен оток, кръвонасядане по главата, охлузвания по горните крайници. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения. Описаните счупвания и разкъсно – контузни рани са причинили сами по себе си разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.

                    Според заключението на СМЕ, при прегледа на А.Щ.М. е установено кръвонасядане по кожата на гърба вляво. Описаното травматично увреждане е причинено по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да е получено по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения.

                    Според заключението на СМЕ, при извършения преглед на М.С. е установена порезна рана по гръбната повърхност на границата лява китка – предмишница. Описаното травматично увреждане е причинено от действието на предмет с режещ ръб и е възможно да е получено по начин и време, както се съобщава от освидетелствания – при предпазване от нараняване с нож, насочено към корема му. Причинено е било разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

                    Според заключението на СМЕ, при извършения преглед на Ю.С. е установено: драскотина по кожата на челото с отпаднала коричка, която е причинена от косото действие на тъпоръбест предмет и е възможно по начин и време да се получи, както съобщава освидетелстваната – при нараняване с нокът; кръвонасядане на кожата на лявата мишница, което е причинено от удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да е получено, както се съобщава от освидетелстваната, а именно при удар с метална лопата. Причинено е било болка и страдание – по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

                    Заключението на съдебномедицинската експертиза, изследвала М.М., не установява видими травматични увреждания по главата, шията, гръдния кош и крайниците му.

                    Назначена е комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на малолетния син на подсъдимата О. Т., като според заключението ú същият не страда от психично заболяване. Интелектуално- мнестичното му развитие е съответно на възрастта и социалните особености. Личността му е в процес на формиране и не се установява девиантно поведение към момента. На 11.09.2014 г. е възприемал фактите, имащи значение за делото, емоционално субективно, което препятства възможностите му да дава достоверни показания. Той не може да бъде обективен, излагайки факти и обстоятелства, отнасящи се за толкова значими хора, каквито са родителите. Изисква се степен на зрялост и независимост, които към момента не са налице за възрастта и конкретната ситуация.

                    Съгласно заключението на вещото лице по назначената дактилоскопна експертиза, върху представените за дактилоскопна обработка нож с дръжка с червеникавокафяви петна по него с обща дължина 21 см и пластмасова кания, увита с бяла връв, с обща дължина 20 см, начупена на парчета с неправилна форма, няма наличие на дактилоскопни следи.

                    Според заключението на химическата експертиза, в изпратените за изследване проби, взети от трупа на Я. М., не са доказани етилов алкохол или летливи редуцирани вещества, изразени като етилов алкохол.

                    Определената кръвна група по системата АВ0 от експертизите на пострадалия Я. М., подсъдимата Н.Т. и съпруга ú А.Т., е А/β/.

                    Според заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, по следните обекти: домакински нож с дървени чирени, закрепени с три метални нита, с обща дължина на ножа 22 см, дължина на острието 10.7 см, широко в най – долната си част 1.9 см, и дължина на дръжката 11.3 см, и калъф за нож от бяла пластмаса, обвит с тефлонова лента, с обща дължина 25 см, има човешка кръв, в която са доказани А аглутиногени и /β/ аглутинини, т.е. човешката кръв е от група А /β/ и може да произхожда от пострадалия Я. М., подсъдимата Н.Т. и съпруга ú А.Т., които са с тази кръвна група, както и от всяко друго лице, което е с кръвна група А/β/.

                    Според заключението на друга такава експертиза, по следните обекти: две проби от пръст със зацапване от червено кафяво вещество и дървен сап с дължина 75 см, със зацапване от червено кафяво вещество, иззети на 11.09.2014 г. при оглед на местопроизшествие в С., има човешка кръв, в която са доказани А аглутиногени и /β/ аглутинини, т.е. човешката кръв е от група А /β/ и може да произхожда от пострадалия Я. М., както и от всяко друго лице, което е с кръвна група А/β/.

                    Според заключението на съдебно биологичната експертиза на веществени доказателства, по следните обекти: тъмносиня блуза с къс ръкав, черно анцугово долнище, сиви платнени обувки /предоставени от св. Т./, разкъсана блуза с дълъг ръкав и чехли /предоставени от подсъдимата/ има човешка кръв, в която са доказани А аглутиногени и /β/ аглутинини, т.е. човешката кръв е от група А /β/ и може да произхожда от пострадалия Я. М., подсъдимата Н.Т. и съпруга ú А.Т., които са с тази кръвна група, както и от всяко друго лице, което е с кръвна група А/β/. По панталона, предоставен от подсъдимата, няма кръв.

                    Поднокътното съдържимо от лява и дясна ръка на А.Т. и Н.Т. не е изследвано за наличие на кръв, тъй като е подходящо за изследване по метода на ДНК – профилирането на ядрена ДНК. Изследването им по традиционните серологични методи за определяне на кръв и кръвна група по системата АВ0 ще изразходи намиращите се там следи с биологичен произход.

                    Съгласно заключението на съдебно биологичната експертиза на веществени доказателства, изследвала метална шина с квадратен профил и метална тръба, не са установени микроследи с биологичен произход и кръв. Обектите не са подходящи за изследване по метода на ДНК – профилиране на ядрена ДНК.

                    Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимата Т., частично от показанията на св. Н.Й., А.С., М.М., А.М., Ю.С., М.С., А.Т., З.А. и А.А., включително и приобщени по реда на чл.281 от НПК такива, дадени в хода на досъдебното производство, изцяло от показанията на св. Н.С., С.Д., Н.М., М.А., А.З., Б.М., Н.А., Б.Д., Н.Й., Щ.М., А.М. и Г.А., от заключенията на съдебно – медицинските експертизи на пострадалия, на подсъдимата, на св. Т., Ю.С., С., А.М. и М.М., от комплексните съдебно психиатрични и психологични на подсъдимата и О. Т., съдебно медицинските и биологични на веществени доказателства, химическата и дактилоскопна експертизи, от писмените доказателства и доказателствени средства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за изземване на одорологични следи, протокол за оглед на веществени доказателства, приемо – предавателен протокол, протоколи за доброволно предаване, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, медицински документи, характеристични справки – за подсъдимата, съпруга ú и пострадалия, справка за съдимост, удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки, писма от РЦ 112 К. и ЦСМП.

                    Съдът възприе и кредитира в присъдата си депозираните заключения на всички назначени в хода на досъдебното производство експертизи – съдебно – медицински на пострадалия, на подсъдимата, на св. Т., С., С., А.М. и М.М., комплексните съдебнопсихиатрични и психологични на подсъдимата и О. Т., съдебно медицинските и биологични на веществени доказателства, химическата и дактилоскопна, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Самите заключения са обосновани, мотивирани, съобразени са и с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло. Същите /с изключение на тройните съдебномедицински, изследвали пострадалия в частите им относно времетраенето на настъпването на смъртта и възможността да извършва активни действия, и КСППЕ на подсъдимата относно това, имали ли е уплаха и смущение/ не бяха оспорени по какъвто и да е начин от страните.

                    Относно визираните изключения:

                    Според съдебния състав не е налице противоречие между двете заключения на тройните съдебномедицински експертизи, изследвали пострадалия, в частите им относно това, че смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна, и извода в допълнителната, че въпреки това пострадалият е могъл да извършва активни действия. Експертите са аргументирали изводите си, като не съществува съмнение относно този факт. Това, че смъртта е настъпила сравнително бързо, не изключва възможността до настъпването ú пострадалият да извършва активни движения.

                    Колкото до заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, изследвала подсъдимата – експертите са категорични, че липсват както значима, внезапна психотравма, така и признаци на гняв. Пред експертите е отричала да се е ядосала, липсват и признаците на изчерпване при физиологичния афект. Не е установено и помрачаване на съзнанието, заболяване на мозъка, което да променя психичните функции, за да се обсъжда и патологичен афект. Няма и данни за страхови изживявания – за това се говори едва в обясненията, депозирани пред съда, като едва пред настоящата инстанция се твърди, че е действала, за да спаси сина си. Никой от разпитаните по делото свидетели, включително и съпруга на подсъдимата, не посочи същата да се е страхувала, да се е притеснявала. Напротив – свидетелските показания разкриват една изключително активна, дейна роля на подсъдимата в двата скандала – тя опитва да разруши бетона, размахва нож, насочва го към различни лица, обижда, дърпа, скубе, инициира сблъсък. Ето защо и това възражение на защитата е неоснователно.

                    В хода на съдебното следствие подсъдимата даде подробни обяснения за случилото се. От настоящия състав не се дава вяра на изложеното от нея относно това, носела ли е нож със себе си при двата инцидента – на 10.09. и на 11.09.2014 г., нанасяла ли е удари с него, имала ли е агресивно поведение, каква е била целта ú да участва в конфликта на инкриминираната дата, от къде се е появил ножа.

                    Според настоящия състав е безспорно установено по делото, че и при двата инцидента в двата последователни дни подсъдимата е имала изключително активна роля за ескалиране на конфликта. Докато на ***** г. действията на съпруга ú, свързани с оспорване действията на С. и Ю.С. са свързани с правене на забележка и търсене на помощ от Община С., подсъдимата не се ограничава само със словесен сблъсък, но е налице и физическа агресия – дърпа, бута, драска, удря Ю.С., двете се скубят. След това взема мотика и почва да руши /нещо, което и самата тя признава/, хвърля я по С., вади нож и го размахва. Нещо повече – целенасочено замахва към корема на св. С.. На следващия ден, виждайки, че пострадалият и А.Т. се бият, тя се намесва не с думи или правейки опит да ги разтърве, а отново с агресия – вади нож и започва да нанася удари към тялото на Я. М..

                    Подсъдимата и в двата последователни дни е носела в себе си нож при отиване към групата на каращите се – в този смисъл са показанията на очевидците Н.Й., Ю.С., М.С., А.С. /на последната - за инкриминираната дата/.

                    Не отговаря на обективната действителност и отричането да е нанасяла удари на С., тъй като освен свидетелските показания на него и съпругата му за причинено нараняване, за това говори и св. З., в чиято обективност не съществуват съмнения. Нещо повече – нараняването е установено при извършения преглед и от вещото лице, като е приет за достоверен и посочения механизъм.

                    Относно инкриминираната дата – нелогично е обяснението на подсъдимата, че е намерила случайно ножа на земята, като не е знаела за съществуването му, той ú е непознат. Това, както бе посочено, противоречи на изложеното от очевидците, които категорично разпознаха и предявения им нож като носения от подсъдимата. Според Т. е нанесла само един удар към тялото на Я. М., и то – за да се отбранява. Установи се нещо съвсем различно – нанесени са най – малко два удара с нож /според установените наранявания/. Целта на подсъдимата не е била да спаси детето си О., а постигане на надмощие в конфликта.

                    По отношение на всички тези факти се прие, че изнесеното от Т. е израз на защитната ú позиция, на стремеж да прехвърли отговорността за случилото се на други, да омаловажи собствените си постъпки.

                    Налице са и противоречия в обясненията на подсъдимата, както и между тях и показанията на свидетелите. Те обаче не касаят правнорелевантните факти, поради което и не се обсъждат.

                    По отношение на разпитаните по делото свидетели – най – общо могат да се очертаят две групи свидетели – очевидци и лица, които са дошли по – късно или случайно възприели част от скандала. Към втората група свидетели се отнасят полицейските служители, св. З., както и свидетелите Н.С., Н.М. и С.Д.. Тук могат да бъдат отнесени и показанията на св. Й., А.М., Щ.М. и Г.А., които нямат преки впечатления и показанията им не допринасят за изясняване на факти от предмета на доказване. Като цяло, въпреки налични несъответствия, съдът им се довери, доколкото изнесеното от всеки от свидетелите не се явява изолирано.

                    Налице са съществени противоречия в показанията на всички свидетели, имащи лични възприятия относно това, какво е разстоянието между къщите, каква е била площта на налетия бетон и дебелината му, каква е широчината на улицата, но тези факти не са съществени и не са от предмета на доказване, поради което и не се обсъждат.

                    Съществува противоречие и между това, имало ли е изнесени маси пред барчето на Я. М., респективно – бил ли е той пред заведението. И този факт обаче е без значение.

                    Всички очевидци на инцидента имат съществени противоречия както в собствените си показания, така и с изнесеното от други очевидци. Най – общо могат да се разделят на две групи – едните обслужват тезата на подсъдимата, а другите – на обвинението.

                    Тезата на подсъдимата, че е жертва на агресията на Я. М. и се е отбранявала, се подкрепя от показанията на съпруга ú А.Т. и неговата сестра - св. З.А., отчасти – и от показанията на св. А.А..

                    А. твърди, че инициатор на скандала е бил пострадалият, но той се е сбил с чичо му. Според А. и Т. обаче, без да има какъвто и да е проблем, М. е нападнал именно Н. и ú е нанесъл удар по главата с желязо. Свидетелката обаче е категорична, че след това си е отишъл в дома – факт, който противоречи на показанията на останалите очевидци, включително и на нейния брат. Ето защо се даде вяра на показанията на тази свидетелка само относно това, че са нанесени удари от пострадалия на подсъдимата, но не и за условията, при които това е станало. Доколкото изнесеното от А. се подкрепя от други показания /С., Ю.С./ съдът му даде вяра – кои са били на място, между кого е започнал боя, но не какъв е бил повода.

                    Относно св. Т. – и в този случай версията, че подсъдимата е застанала пред детето си, за да го предпази от действията на Я. М., се появява едва в хода на съдебното следствие. Въпреки това обаче дори и той не посочва съпругата му да се е страхувала. Показанията му се явяват не само изолирани, но са и в противоречие с показанията на останалите свидетели, доколкото отрича съпругата му да е носела нож, не разпознава предявения му. Ето защо, с оглед установените противоречия, отчитайки, че е и заинтересован от изхода на делото, съдът не му се довери относно това, чия е била инициативата за боя и какви са били както неговите действия, така и тези на подсъдимата и на двете дати.

                    Не се даде вяра на изнесеното от св. Й., че Я. нищо не е носел в ръцете си, както и че са били само петимата, тъй като показанията в тази им част се явяват изолирани. Налице е и вътрешно противоречие кой е счупил стъклата на дома на С. – дали са били подсъдимата и съпруга ú или само той. Прие се, че с оглед състоянието, в което е била Т. – паднала е след удара, като е намерена в дома ú да лежи, това е направено само от А.Т..

                    Не се даде вяра и на показанията на св. М.М., че не е носел със себе си нищо, тъй като са налице показания, че е носел със себе си сап, а и не дава логично обяснение от къде се е появило това дърво, за което са се борили с Т..

                    Съдът не се довери и на показанията на св. Ю.С. относно това, че М. е носел най – дългото приложено към делото желязо, тъй като в тази им част показанията отново се явяват изолирани. Не се даде вяра на изнесеното от св. С., че Я. нищо не е носел в ръцете си на 10.09.2014 г.

                    В останалата част – носенето на нож от подсъдимата и на желязна тръба от пострадалия, нанасянето на удари, пробождането от подсъдимата с нож гърдите на Я. М., кога се е появил той, с кого първоначално се е сбил - като цяло показанията са сравнително еднопосочни, като се кредитираха.

                    Самата подсъдима не отрича, че е държала нож и е нанесла удар с него в подсъдимия, като не е видяла къде го е дупнала. Мотивите, които изтъква са, че е искала да се предпази и да спаси детето си.

                    В конкретния случай съдът прие, че намесата на Я. М. на инкриминираната дата е за предпазване на св. Ю.С. от действията на св. А.Т.. Налице е било противоправно поведение на този свидетел, насочено срещу личността на С.. Действията на Я. М. са били за прекратяване на това насилие и са насочени именно към агресора – св. Т.. В постановление №12/29.11.1973 г. по н.д. №11/73 г. на ПВС изрично е посочено, че не може да се позовава на неизбежна отбрана този, който провокира нападение с цел да лиши от живот или да нанесе телесна повреда другиму. Т.е. според настоящия състав подсъдимата не може да се позовава, че е действала при условията на неизбежна отбрана срещу нападение, което е провокирано от съпруга ú, тя се е намесила с нож и е провокирала ново нападение от Я. М., този път към самата себе си. Тъй като не е действала при условията на неизбежна отбрана, не е налице и превишаване на пределите ú.

                    Деянието не може да се квалифицира и като такова, извършено при условията на чл.118 от НК, тъй като именно намесата - действията на подсъдимата - са предизвикали нанесените ú удари от Я. М.. Освен това не може да се приеме, че подсъдимата е действала в състояние на силно раздразнение, тъй като нито самата тя твърди нещо такова, а и комплексната съдебна психолого -  психиатрична експертиза дава категорично заключение, че към момента на инкриминираното деяние е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи.

                    Това, което се твърди пред настоящия състав е, че се е уплашила – но и това твърдение се явява голословно при описаните действия с ножа през двата дни.

                    Колкото до това, каква е била целта – причиняване на смърт или на телесно увреждане на пострадалия: съдебната практика е категорична, че за намерението се съди не от думите на подсъдимия, а от действията – от силата, броя и местата, където са нанесени ударите.

                    Действително, силата, с която са нанесени, не е много голяма, като аргумент в тази насока е факта, че острието на ножа е преминало само през меки тъкани. Необходимо е да се отбележи обаче, че същото е проникнало на дълбочина 12 – 13 см, което все пак изисква усилие. Нанесени са и поне два удара, от които има следи.

                    Относно мястото – концентрацията на ударите е в областта на гърдите. При тази насоченост на ударите – в близост до сърцето /нещо повече – именно там е нараняването/, където се намират важни органи и кръвоносни съдове, не може да се приеме, че подсъдимата е целяла причиняване на телесна повреда, а не – смърт на пострадалия.

                    За умисъла може да се съди и по предходните действия на подсъдимата – на 10.09.2014 г. тя отново не само, че носи нож, но и го използва срещу човешко същество – св. С.. И в този случай острието е насочени при удара към уязвима част на човешкото тяло – корема, като само издърпването на свидетеля от съпругата му е попречило да настъпи тежък резултат.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. Н.Т. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.115 от НК - за това, че на **** година в град С., област П., умишлено е умъртвила другиго – Я. Щ.М..

                    От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот. Предмет е жив човешки организъм – този на пострадалия М.. Налице е резултат – причинено е увреждане на организма му с цел настъпване на биологичната му смърт – противоправно лишаване от живот.

                    Изпълнителното деяние е въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да причини биологичната му смърт. Налице са действия от страна на Т. - тя е въздействала пряко и непосредствено върху тялото на М. – нанесла е два удара с нож в жизненоважни области на тялото - гърдите. Безспорно ножът е оръжие, годно да причини несъвместими с живота уврежданията. Уврежданията са в пряка причинна връзка с получените от действията на подсъдимата върху пострадалия наранявания, като причината за смъртта е безспорно установена от заключението на трите съдебномедицински експертизи на трупа на пострадалия.

                    От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимата е съзнавала, че, използвайки нож и нанасяйки с него удари по тялото на М. в областта на гърдите – в сърцето, и в отново в същата област, но причинил одраскване на мишницата, ще настъпят обществено опасни последици – неговата смърт, но е искала настъпването на този резултат.

                    Относно наказанието:

                    За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години.

                    Деянието в конкретния случай е с типичната за този вид престъпления обществена опасност. От своя страна подсъдимата, въпреки очертаната агресия към различни лица в два последователни дни, не е личност с висока степен на обществена опасност. Тази упоритост при извършване на деянието – до достигане на изключително тежък резултат, се отчете като отегчаващо вината обстоятелство.

Като смекчаващи вината обстоятелства се приеха съдействието за разкриване на обективната истина, чистото съдебно минало, добри характеристични данни, тежко семейно положение – здравословни проблеми в семейството – както по отношение на малолетното дете и съпруга ú, така и за самата подсъдима.

                    В случая с оглед осъществяване целите на наказанието – да се въздейства поправително – възпиращо и възпитателно, най – справедливо е същото да се определи в размер на дванадесет години лишаване от свобода. Съдът счита, че така определеното наказание ще съдейства за осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК, както върху подс. Т., така и върху обществото като цяло.

С оглед разпоредбата на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимата следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК бе приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето от 11.09.2014 г. до 12.09.2014 г., когато е задържана със заповед по реда на ЗМВР, от 12.09.2014 г. до 14.09.2014 г. – с постановление на ОП П., и от 15.09.2014 г. до 09.03.2015 г., през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение задържане под стража, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода, както и периода от 10.03.2015 година до влизане на настоящата присъда в сила, през което търпи мярка за неотклонение домашен арест, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Относно гражданските искове: същите са с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск, следва да са налице противоправно деяние /действие или бездействие/, да е извършено виновно, да е настъпила вреда, да е налице причинна връзка между деянието и вредата.

Съдът изложи мотиви защо прие, че е налице виновно извършено противоправно деяние от страна на подсъдимата Т., като е настъпил и желания и целен от нея резултат – причиняване смъртта на пострадалия Я. М.. Безспорно е установено и това, че причинения резултат е в причинна връзка с деянието на подсъдимата.

Според настоящия състав е основателно твърдението на адв. Б., че е налице съпричиняване на съставомерния резултат и от пострадалия. Вярно, че е имал намерение да преустанови конфликт и да помогне на св. Ю.С.. И в двата дни обаче той е ходел на мястото с желязна тръба, което не говори за намерение за едно мирно и добронамерено разрешаване на ситуацията. Ето защо, макар и относително малко, съпричиняване има.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от престъплението. Правопораждащ факт за обезщетението е извършването на престъпното деяние. Болките, страданията и другите нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените в момента, но и тези, които ще се търпят за в бъдеще.

В конкретния случай Я. М. е бил опора на семейството – както на своето собствено, така и на родителите и на братята си. Същият е осигурявал средства на всички тях.

След неговата смърт малолетната С. е лишена от възможността да бъде подкрепяна от своя баща, към когото е била и привързана. Същият е полагал грижи за семейството си, когато са били заедно, изпращал е средства за препитание, разхождал е децата си, когато е бил в страната, купувал им е необходимите вещи. Освен материално, детето е лишено и от моралната подкрепа на своя баща, като с оглед ниската възраст, ще търпи тези вреди през целия си живот. Претендираната сума за обезщетяване на тези вреди според настоящия състав е изключително ниска, дори и с отчетеното съпричиняване, но с оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи така, както е предявен – в размер на 100000 лв.

По отношение на родителите – А. и Щ. М. са лишени от подкрепата на сина, когото са отгледали и който ги е подпомагал, като е безспорна мъката на родителя, загубил детето си.

С оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че най – справедливо е да се определи обезщетение в размер на по 100000 лв. за всеки, които ще репарират в най – пълен обем претърпените от тях болки и страдания. Исковете в частта до пълния предявен размер от по 150000 лв. за всеки от родителите са недоказани – не се установиха изключителни страдания, които да обусловят присъждане на по – висок размер на обезщетението, а се отчете и съпричиняването, като съдът ги отхвърли като такива.

Сумите по трите иска се присъдиха ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2014 г. до окончателното изплащане.

На основание чл.301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства – метален прът, метална тръба, метла с дълга дръжка, 2 броя тесли, метла, 2 бр. лопати, метален профил, метален прът със заоблени краища, дървен кол, 7 броя буркани, съдържащи следи от миризми, синя блуза, анцугово долнище, платненки,  блуза,  панталон,    дамски чехли, хартиен чувал с 2 броя ВД – пръст, нож, кания на парчета, 7 броя хартиени плика   с косми и поднокътно съдържимо, като прие, че същите са вещи без стойност, и постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

          С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Т. бе осъдена да заплати по сметка на ОДМВР П. 2686 лева направени разноски в хода на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд П. направените в съдебното производство разноски в размер на 375 лева и 12000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

          Причините за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, незачитане на личната неприкосновеност и право на живот.

                    Мотивите на подсъдимата за извършване на престъплението са разрешаване на възникнал конфликт по неправомерен начин.

          Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

 

      

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: