Определение по дело №2211/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 януари 2020 г.
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20193330102211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 364                                  

                                    27.01.2020г., гр.Разград

 

                             В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                        състав

на двадесет и седми януари                                две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№ 2211 по описа за 2019г.

       

           Производството е по реда на чл.140 ГПК.

           Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 262.60лв.-главница за потребена топлинна енергия за периода 30.11.17г.-02.08.19г. за обект, находящ се в гр.Разград,ЖК Освобождение 10 ап.13, сумата 26.29лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 31.12.17г.-02.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.10.19г. до окончателното й изплащане, както и разноските, направени в двете производства.

            Ищецът е продавал (доставял) на ответницата топлинна енергия за битови нужди по реда на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването при публично известни ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Разград" АД на потребители за битови нужди, одобрени от КЕВР и по цени, определени от КЕВР, в жилище - етажна собственост с централно топлоснабдяване. Ищецът е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община Разград. Съгласно чл.32, ал.6 от ОУ на ищеца и чл.86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдената от КЕВР цена, като при неплащане дължи обезщетение в размер на законната лихва (ОЛП + Ю процента) за всеки ден забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен период до окончателното изплащане.

           Ответницата не е изпълнила задължението си да заплати в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в жилище - етажна собственост, като за времето от 30.11.2017г.-02.08.2019г., тя е потребила топлинна енергия на стойност 262.60 лв. на адрес: гр. Разград, Ж.К. „Освобождение" бл.10 ап.13.

Това наложило ищецът да подаде заявление по чл.410 ГПК, за което е  образувано ч.гр.д.№1691/2019г. по описа на РРРС, по което е издадена  заповед за изпълнениеП №3995/07.10.19г.. Тъй като ответницата е подала възражение, че не дължи горепосоченото вземане на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. Това наложило защитата по исков ред.

      Моли съда да приложите ч.гр.д.№1691/19г. на РРС. Представя ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Разград" АД на потребители за битови нужди; справка-извлечение; фактури за процесния период, както и формулярите за отчет на топлинния счетоводител - Бруната ООД; актуална справка от Имотен регистър за собствеността на отопляемия имот. В условията на евентуалност, ако ответницата оспори основанието и/или размера на задължението си, да бъде назначена съдебно - счетоводна експертиза.

          Ответницата К.Б.Л. оспорва иска. Оспорва да е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния топлоснабден апартамент за исковия период и да се явява потребител на топлинна енергия. От приложената справка по лице е видно, че ответницата е длъжник по изпълнителните дела на ЧСИ Г.Стоянов, Д.Драганов, но не е че е собственик на имота. От приложената по делото справка от НБДН и от копие на личната карта на ответницата, е видно, че същата е постоянен и настоящ адрес:***.

           Не се представят доказателства за наличие на облигационно отношение между страните. Оспорва наличието на облигационна връзка, възникнала между страните по делото, като счита, че не е изпълнен фактическия състав на чл.16 от ЗЗД относно сключване на договори при общи условия.

            Ищецът не е представил доказателства за публичното оповестяване на общите условия по предвидения за това ред съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ. Публикуването на ОУ не е достатъчно, за да възникне облигационна връзка, а е необходимо да бъде сключен писмен договор, макар и бланков, като форма за действителност, съгласно разпоредбата на чл. 149 ал.1 т.6 от ЗЕ. По делото няма представени от ищеца доказателства, въз основа на които да се приеме, че сградата, в която се намира имота на ответника, е била топлофицирана към момента на влизане в сила на ЗЕ/ обн. ДВ, бр.107 от 9.12.2013 г./, при което не може да бъде направен извод, че облигационната връзка възниква със собствениците на имота само по силата на закона, без да е необходим писмен договор.

          Оспорва и размера на задълженията и обезщетенията . Не ясно на какво основание и въз основа на какви данни са били издадени фактурите. Претенцията на ищеца е основана на фактури, за консумирана топлинна енергия, които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила по аргумент на чл.182 ГПК.  Съгласно чл.155 ал.1 от ЗЕ и чл.30, ал.1 от ОУ, клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска или по реална месечна консумация или по реално месечна консумация. Не е ясно по кой от начините ответникът заплаща топлинната енергия.

              Съгласно ЗЕ, топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия следва да фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. От горното следва, че отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите се базират на принципа за реално доставена и потребена топлинна енергия на границата на собственост. В този смисъл всеки потребител на топлинна енергия дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела и водомери в жилището. Отчитането на доставената топлоенергия се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством индивидуални разпределители или топломери и водомери.

              Ищецът не е уточнил количеството на ползваната топлинна енергия. Оспорвам, че претендираната сума за топлинна енергия съответства на обема на действително потребената в жилището топлинна енергия за БГВ и е начислена съобразно действащите през този период цени. Ищцовото дружество не е доказало с годни доказателствени средства исковата си претенция по размер, вкл. и че претендираните суми за реално отчетено за потребена топлинна енергия. В отговора си по настоящото дело, ответницата е отговорила, че имота е необитаем и, че отоплителни тела в стаите са демонтирани.

             Евентуално моли да приеме, че задълженията са с изтекъл давностен срок на основание чл.111 б.”в” от ЗЗД.

            Евентуално ако се приеме, че главното задължение не е погасено по давност, акцесорните задължения , в това число и исканото обезщетение, на основание чл.111 б.“б“ и "в" пр. 2 от ЗЗД са погасени по давност с изтичането на тригодишния давностен срок.

          Претендира за разноски.

          Исковата молба е редовна и допустима. Няма насрещни искове.

           Предмет на разглеждане е следователно иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за установяване на вземането на ищеца към ответницата за дължима главница от 262.60лв. за потребена топлинна енергия за периода 30.11.17г.-02.08.19г. за обект, находящ се в гр.Разград, ЖК Освобождение 10 ап.13, сумата 26.29лв. явяваща дължимо обезщетение за забава за периода 31.12.17г.-02.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.19г. до окончателното й изплащане, както и разноските, направени в двете производства.

          При положителния установителен иск доказателствената тежест е на ищеца. Той следва да докаже фактите, от които черпи своето право, а именно наличието на договор между страните, респ. качеството на потребител /собственик или ползвател/ на топлинна енергия от страна на ответника; решение на ДЕКЕВР; публикация на ОУ в местен в-к; изправност от страна на ищеца- изпълнение на договорните задължения и липсата на изпълнение от страна на ответника. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си, за което е необходимо назначаване на ССЕ. 

           Ответникът не следва да доказва факти, тъй като прави правни доводи.

           Тъй като ответницата оспорва задълженията както по основание, така и по размер, съдът намира, че следва да се назначи ССЕ.

          По изложените съображения, съдът

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

          ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

           НАЗНАЧАВА по делото ССЕ с вещо лице Красимир Атанасов, при възнаграждение в размер на 200лв., вносими в едноседмичен срок от ищеца, което след като се запознае с материалите по делото, счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител и на имота на место да отговори на следните въпроси: Присъединен ли е имотът на ответника чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца? Има ли отоплителни тела и горещо водоснабдяване в имота? Въведено ли е дялово разпределение в сградата на ответника? Има ли уреди за дялово разпределение в имота на ответника? Спазени ли са правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение към Наредбата? Отразени ли са задълженията на ответника за доставяна топлинна енергия и обезщетение в размер на законната лихва в счетоводството на ищеца? Какъв е размерът на обезщетението по чл.86 от ЗЗД върху задължението, изчислено съобразно представеното извлечение за неплатени сметки по партидата на ответника, считано от изтичане на 30-дневния гратисен период до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК?

          НАСРОЧВА съдебно заседание за 05.03.2020г. от 9ч. Да се призоват страните, като им се връчи и препис от определението, а на ищеца и от отговора.  

          Определението не подлежи на обжалване.

                   

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: