РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Балчик, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. Г.
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Гражданско дело №
20213210100561 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление:*** чрез пълномощник юрисконсулт Б. Р.
Н.,служебен адрес: ***,срещу В. Г. И.,ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е иск по чл.422 ал.1 във вр.чл.415 ал.1т.2 от ГПК във вр.чл.86 от ЗЗД, с цена
на иска в размер на 7 958,67лева.
Ищцовата страна иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника В.
Г. И.,че същия дължи на„Банка ДСК“ АД,ЕИК **** със седалище и адрес на
управление:*** следните суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. № 117/2019 г. по описа на Районен съд Балчик, а именно:
-5 478,65 лева (Пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева шестдесет и пет
стотинки)- главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
заявлението-12.02.2019 г. до окончателното плащане;
-328,02 лева (Триста двадесет и осем лева и две стотинки)- договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-39,36 лева (Тридесет и девет лева тридесет и шест стотинки)- обезщетение за
забава за периода 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-2 084,93 лева (Две хиляди осемдесет и четири лева деветдесет и три стотинки)-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.05.2016- 07.02.2019 г.;
-27,71 лева (Двадесет и седем лева седемдесет и една стотинки)-застрахователни
премии;
1
Моли съда да се произнесе и по въпроса за разноските в заповедното производство:
платена държавна такса в размер 159,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, поискани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и присъдени в полза
на заявителя по ч.г.д. № 117/2019 г. на Районен съд Балчик.
Моли съда да присъди в полза на „Банка ДСК“ АД и направените по настоящето дело
съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер определен
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Банкова сметка, по която длъжникът може доброволно да внесе дължимите
суми:
„БАНКА ДСК” АД
ВIС - ***
IВАN : ****
С Определение№728 от 15.08.2022год.е разпоредено,съобщението по чл.131 от
ГПК,ведно с исковата молба и доказателствата към нея,да се изпрати на ответника.
Ответникът И. не е намерен на установените постоянен и настоящ
адрес.Осъществена е процедурата по чл.47 от ГПК,като книжата по чл.131 от ГПК са
приложени към делото.Не са открити и действащи трудови договори на ответника.С
Разпореждане№127 от 31.01.2023год.е указано на ищеца да внесе депозит за възнаграждение
на особен представител.С Определение№100 от 22.02.2023год.за особен представител на
ответника е назначен предложеният от АК-Добрич адвокат Д. С. А..Препис от исковата
молба и приложенията,на основание чл.131 от ГПК са изпратени на особения
представител.Особеният представител е получил книжата на 06.03.2023год.
Писмен отговор на исковата молба е получен с Рег.№1473 от 03.04.2023год.
В исковата си молба,ищецът твърди, че:
На 07.06.2013 г. между „С.Ж.Е.“ АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД), като
кредитор, и В. Г. И. с ЕГН ********** (като кредитополучател) и Е.А.П. с ЕГН **********
(като съдлъжник), е сключен Договор кредит за „Експресо“ № 342098. Съгласно Договора,
банката е отпуснала на кредитополучателя сумата 7 000 лева (Седем хиляди лева) под
формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита е 84 месеца
(до 15.06.2020 г.). В чл. 8 от Част I и чл. 4 от Част II на договора за кредит, е уговорен
размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихва- променлив
лихвен процент в размер на 9,95 % годишно, формиран от БЛП8СЕВ (чиято стойност при
подписване на договора е 5,90 %) плюс надбавка от 4,05 %. Кредитът е трябвало да се
погасява с месечни вноски, съгласно погасителен план (приложение към договора за
кредит). След вливането на „Експресбанк“ в „Банка ДСК“ кредитът се отчита по заемна
сметка № **********. За падежна дата за издължаване на месечните вноски страните са
договорили 15-о число на месеца. Съгласно чл. 17 от Част II на Договора за кредит-
съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
всички задължения произтичащи от договора. Кредитът е следвало да бъде погасяван и при
2
всички останали условия на Договора за кредит- част I и част II, и Погасителния план.
В исковата молба се твърди,че„Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по
договора- кредитът е бил усвоен от кредитополучателя на 07.06.2013 г. безкасово- по
разплащателната сметка посочена в т. 6 от Договора за кредит. По същата разплащателна
сметка на кредитополучателя е следвало да се извършва и обслужването на кредита
(погасяването на дължимите вноски).
Последното плащане по кредита е направено през август 2015 г. След тази дата
плащания не са извършвани. Поради неплащане на вноските така както е уговорено в
договора и съгласно погасителния план, кредитът е натрупал просрочени суми като
допуснатата забава в плащанията на главница и/или лихва е била над 90 дни. Поради това и
на основание чл. 10, ал. 2 от Част II към договора за кредит, банката е предприела действия
по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. „Експресбанк“ е изпратила до В. И.
покана връчена на 25.04.2016 г. лично на адресата, с която покана се прави изявление, че
целия остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем. Поради това на 07.02.2019 г.
„Експресбанк“ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
срещу В. И. за целия остатък по кредита обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на
заявлението е образувано ч.гр.д. № 117/2019 г. по описа на Районен съд Балчик. Искането на
„Експресбанк“ е уважено изцяло и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
с които длъжникът В. Г. И. е осъден да заплати на кредитора сумите посочени в
заявлението: 5 478,65 лева- главница; 328,02 лева- договорна (редовна) лихва за периода
15.08.2015-13.05.2016 г.; 39,36 лева- обезщетение за забава за периода 15.08.2015-13.05.2016
г.; 2 084,93 лева- обезщетение за забава за периода 13.05.2016-07.02.2019 г.; 27,71 лева-
застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението- 12.02.2019 г. до окончателното плащане, какго и разноски в
заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 159,17 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Междувременно- на 15.06.2020 г. е настъпил крайния падеж на кредита.
С Определение от 07.07.2021 г. по ч.гр.д. № 117/2019 г. съдът е указал на „Банка
ДСК“ (като правоприемник на „Експресбанк“), че в едномесечен срок от връчването на
съобщението следва да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника В. Г.
И., с оглед изискванията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С оглед на гореизложеното и в дадения ни от съда срок, ищцовата страна предявява
настоящия установителен иск по чл. 422 от ГПК и моли, след като призове страните на съд и
бъде доказана основателността на предявената от „Банка ДСК“ АД претенция да постанови
решение, с което да признае за установено, че В. Г. И. дължи на „Банка ДСК“ следните
суми, за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
№ 117/2019 г. по описа на Районен съд Балчик, а именно:
-5 478,65 лева (Пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева шестдесет и пет
стотинки)- главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
заявлението-12.02.2019 г. до окончателното плащане;
3
-328,02 лева (Триста двадесет и осем лева и две стотинки)- договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-39,36 лева (Тридесет и девет лева тридесет и шест стотинки)- обезщетение за
забава за периода 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-2 084,93 лева (Две хиляди осемдесет и четири лева деветдесет и три стотинки)-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.05.2016- 07.02.2019 г.;
-27,71 лева (Двадесет и седем лева седемдесет и една стотинки)-застрахователни
премии;
В исковата молба се претендира присъждане и на направените разноски и
възнаграждение в заповедното производство и в исковото производство.Посочва се банкова
сметка при доброволно заплащане от страна на ответника.
С исковата молба се представят писмени доказателства и се правят доказателствени
искания.
Препис от исковата молба,ведно със приложенията са изпратени на особения
представител на ответника.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е последвал писмен отговор от
особения представител на ответника-адвокат Д. С. А.
В своя писмен отговор,ответната страна твърди,че исковете са недопустими,
неоснователни и недоказани.
Твърденията на ответника за това са следните:
Според ответника,представляван от особен представител исковете са недопустими,но
са неоснователни и недоказани. Твърди, че по същите има издаден осъдителен акт и
изпълнителен лист. Твърди, че са изтекли погасителни срокове.
По делото са събрани доказателства.
Съдът,след преценка на събраните доказателства заедно и поотделно приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от събраните по делото писмени доказателства се доказа, че между
„Експресбанк“ (чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК") от една страна като
кредитор, и от друга страна В. Г. И. (кредитополучател) е сключен Договор за кредит
„Експресо“ от 07.06.2013 г. с параметри така както са посочени и твърдени в исковата
молба. Ответната страна не оспорва наличието на договор за кредит по който банката е
предоставила на клиента в заем процесната сума. Дори твърди че заповедта за изпълнение е
влязла в сила /което макар да е като довод за недопустимост на исковете, е признание за
възникването на вземането/.
Забавата в плащанията, която е видна и от представеното в заповедното производство
извлечение от счетоводните книги на банката, е предпоставка за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита от страна на кредитора. Поради неплащане на вноските така както е
договорено между страните, кредитът е натрупал просрочени суми като допуснатата забава
4
в плащанията на главница и/или лихва е била над 90 дни към 25.04.2016 г. Същото е видно
от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката.
Поради това и на основание чл. 10.2 от Част II на Договора за кредит банката е предприела
действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. На длъжника е връчена покана
съдържаща изявлението на банката, че превръща остатъка по кредита в предсрочно
изискуем. Т.е. банката упражнява своето потестативно право да отнеме на длъжника
преимуществото на срока. С връчването на уведомлението се пораждат предвидените в
закона правни последици, а именно кредитът става предсрочно изискуем и банката-
кредитор има право да търси по съдебен ред цялото си вземане.
Именно от момента на връчване на изявлението на банката до длъжника, кредитът
става предсрочно изискуем. В тази насока е и т. 18 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Отделно от това нито законът, нито съдебната практика поставят някакви формални
изисквания към съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост.
Единственото изискване е волеизявлението да е изрично и недвусмислено и да е достигнало
до длъжника. В случая тези изисквания са спазени- банката надлежно е обявила
предсрочната изискуемост на кредита.
Междувременно след образуване на заповедното производство, а именно на
15.06.2020 г. е настъпил и крайният падеж на кредита. Същото обстоятелство на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК,съдът взема предвид. При това положението вземането на „Банка ДСК"
срещу В. И.,според съда е безспорно изискуемо.
По отношение на размера на вземането исковете,следва да бъдат уважени в цялост с
оглед приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на
банката-кредитор и пълното заплащане на дължимите съгласно заповедта за изпълнение
суми от длъжника в хода на образуваното срещу него ИД 139/2020 по описа на ЧСИ С. С.
Във връзка с основателността на претенцията по иска по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
досежно плащанията направени изцяло в изпълнителния процес по ИД 139/2020 на ЧСИ
Сербезов след образуване на настоящето дело,съдът взема предвид следното:
Съгласно т. 9 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС: „...съдът не
следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес".
Съгласно т. 11 в. от същото тълкувателно решение: „Съдът не съобразява единствено
принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК по съображенията по т.9."
В т. 13 от цитираното вече тълкувателно решение е обобщено следното: „Според
приетите отговори по т. 9 и т. 11 в. от тълкувателното решение в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид факти, относими към погасяване на
задължението, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
5
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Под
„удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес" следва да се има предвид следното: а/ в изпълнителното
производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на
съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при
плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така получените
постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя - кредитор за
удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист".
По тези съображения направените по сметка на ЧСИ С. С. плащания по образувано
изпълнително дело въз основа на процесиите заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, не следва да се съобразяват от съда при постановяване на съдебното
решение при преценката за основателност на исковете.
Що се отнася до възраженията на процесуалния представител на ответника за изтекла
погасителна давност, считам същото за неоснователно. Вземанията на кредитора за суми на
основание договор за банков кредит са единни. Обстоятелството, че кредиторът се е
съгласил и предоставил на длъжника възможност да върне заетата сума не наведнъж, а на
части (съгласно погасителен план), не превръща вземането в такова за периодични платежи.
Затова за вземането се прилага общата 5-годишна давност.
Началният момент, от който тече давността и за главницата и за лихвите е денят е
който вземането стане изискуемо (чл. 114 от ЗЗД). А този момент е деня на връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост. От връчването на уведомлението (25.04.2016 г.)
до деня на подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК (който по силата на закона се счита
и за момент на подаване на исковата молба по чл. 422 от ГПК (07.02.2019 г.) не са изминали
повече от 5 години. Дори да допуснем, че давността е изтекла, то плащането на цялото
задължение от длъжника може да се разглежда в светлината на отказ от давност (по
аргумент от чл. 113 от ЗЗД). Нещо повече- съгласно чл. 118 от ЗЗД, плащането от страна на
длъжника след изтичане на давността е валидно и следва да бъде зачетено от съда.
Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.422 ал.3 от ЗЗД, за издаване на
обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното
производство и с оглед дадените разяснения с горепосоченото тълкувателно решение, се
налага извода, че това не може да послужи като основание за отхвърляне на предявените
искови претенции. Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на
постановената заповед за изпълнение, съдебното признатото вземане в полза на кредитора
не може да послужи като основание за последващ изпълнителен процес, а отношенията
6
между страните във връзка със спорното право вече са уредени. Ето защо предявените
искове се явяват изцяло основателни.
С оглед изложеното,съдът счита,че исковете следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на деловодните разноски
С оглед на основателността на претенцията и на факта, че ответникът с поведението
си е дал повод за завеждане на настоящето дело и на предхождащото го заповедно
производство, в тежест на ответника следва да бъдат оставени направените от „Банка ДСК"
съдебно-деловодни разноски- чл. 78 от ГПК
Направените деловодни разноски в хода на исковото производство са в размер общо
на 1355,85лв.(259,98лв.държавна такса и 1095,87лв.депозит за възнаграждение на особен
представител).
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК,съдът следва да определи и размерът на
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът съобразява,че делото по делото са събрани доста доказателства продължило е
в две съдебни заседания.С оглед на това,според съда следва да се определи размер на
юрисконсултското възнаграждение,съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 изр.второ,във
вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,към средата,предвиден в
текста,а именно 200 лева.
Направените деловодни разноски в заповедното производство са общо в размер на
209,17лв.(159,17държавна такса за образуване на производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение)
Гореописаните деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,следва да
бъдат заплатени от ответника в полза на ищцовата страна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от
ГПК,във вр. чл.86 от ЗЗД,по отношение на ответника В. Г. И. ЕГН **********, с адрес:
***,че същия дължи на „Банка ДСК“ АД,ЕИК **** със седалище и адрес на
управление:*** следните суми, за които е издадена заповед за парично изпълнение въз
основа на документ№76 от 19.02.2019год. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
117/2019 г. по описа на Районен съд Балчик, а именно:
-5 478,65 лева (Пет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева шестдесет и пет
стотинки) - главница, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
заявлението-12.02.2019 г. до окончателното плащане;
-328,02 лева (Триста двадесет и осем лева и две стотинки) - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.08.2015-13.05.2016 г.;
7
-39,36 лева (Тридесет и девет лева тридесет и шест стотинки) - обезщетение за
забава за периода 15.08.2015-13.05.2016 г.;
-2 084,93 лева (Две хиляди осемдесет и четири лева деветдесет и три стотинки)-
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.05.2016- 07.02.2019 г.;
-27,71 лева (Двадесет и седем лева седемдесет и една стотинки)-застрахователни
премии.
ОСЪЖДА В. Г. И. ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати в полза на„Банка
ДСК“ АД,ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,сумата на основание чл.78
ал.1 от ГПК,в общ размер 1515,02лв.(хиляда петстотин и петнадесет лева и две
стотинки),представляваща деловодни разноски,а именно държавни такси в заповедното и
исковото производство и депозит за възнаграждение на особен представител в исковото
производство.
ОСЪЖДА В. Г. И. ЕГН **********, с адрес: ***,да заплати в полза на„Банка ДСК“
АД,ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,сумата на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, в общ размер на 250 лв.(двеста и петдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство.
ПРЕПИС от решението,след влизането му в сила да се изпрати по
ЧГр.дело№117/2019 по описа на Районен съд-Балчик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8