Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
05. 04. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на пети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Петър
Петров
при секретаря Д. И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00165 по описа
за 2019 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е молба за развод по взаимно
съгласие от Р.И.М. ЕГН ********** *** и С.М.М.
ЕГН ********** ***, двамата представлявани от адв. Е.Н..
Молбата е с
правно основание чл. 50 СК.
Към молбата е
приложено споразумение, включващо реквизитите на чл.51, ал.1 СК.
В съдебно заседание съпрузите, подържат
молбата за развод, като изразяват сериозно и непоколебимо съгласие за
разтрогване на брака.
От доказателствата по делото, съдът приема
за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 07. 04. 2004 год. пред ДЛГС при Община гр. Д.-град. От брака си съпрузите нямат родени деца.
Депозираното
пред съда споразумение по чл.51, ал.1 СК
не противоречи на закона и добрите нрави, като в него страните са се съгласили,
че нямат семейно жилище, и освен недвижимия жилищен имот, нямат придобити по
време на брака си недвижими и движими вещи в семейна имуществена общност, не си
дължат издръжка един другиму след развода и след развода жената ще носи
брачното си фамилно име- М.. Страните са се споразумели недвижимият имот да се
възложи в собственост на жената, като същата е изплатила на мъжа парично
уравнение от 1475. 64 лева.
С оглед на изложеното съдът приема за
безспорно установено, че бракът между страните по делото е дълбоко и
непоправимо разстроен, поради което е изчерпан от социалната си функция и
съдържание.
Постигнатото споразумение,като непротиворечащо на закона
и добрите нрави и защитаващо интересите на двамата съпрузи, следва да се
утвърди с решение на съда на осн. чл. 330, ал.3 ГПК.
Предвид тази
фактическа и правна обстановка, съдът :
Р Е Ш И :
Прекратява с развод по взаимно съгласие
сключения на 07. 04. 2004 год. пред длъжностно
лице по гражданско състояние при Община
гр. Д.- град граждански брак между Р.И.М. ЕГН ********** *** и С.М.М. ЕГН **********
***.
На осн. чл.
330, ал.3 ГПК утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 СК между страните по следния начин:
1. Страните нямат родени от брака си деца.
2. Страните нямат семейно жилище и освен придобития по време на брака недвижим жилищен имот, не притежават в режим на семейна имуществена общност движими и недвижими вещи.
3. Придобития по време на брака 4/ 10 идеални части от недвижим жилищен имот, находящ се в гр. Г.Т., ул. „ П.А. „ № * и представляващ дворно място с площ 800 кв.м., съставляващо имот пл. № 1528, от които 750 кв.м. са отредени за УПИ IV- 1528, кв. 147 , а 50 кв.м. са отредени за УПИ XII- 1521, кв. 147, ведно с изградената в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м., състояща се от три стаи и антре, СЕ ВЪЗЛАГА в собственост на Р.И.М. ЕГН **********.
Пазарната стойност на този имот е 2951. 28
лева и С.М.М. ЕГН ********** е получил от Р.И.М. парично уравнение в размер на
1475. 64 лева.
4. След развода страните не си дължат един другиму издръжка.
5. След прекратяването на брака жената ще носи брачното си фамилно име- М..
6. Страните нямат имуществени или облигационни претенции един към друг, а разкритите по време на брака на името на всяка една от страните банкови влогове остават в еднолична собственост на всеки един от тях, така, както са разкрити. Поетите от всяка една от страните облигационни задължения, остават в тяжест на страната, която ги е поела.
7. Разноските по делото остават така, както са направени от всеки един от съпрузите.
ОСЪЖДА Р.И.М. и С.М.М., всеки един от тях
да заплати по сметка на съда окончателна държавна такса от по 7. 50 лева, както
и всеки един от тях да заплати по сметка на съда държавна такса от по 29. 51
лева, представляваща 2% върху стойността на недвижимия имот.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :