Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 15.09.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 640 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Б.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** против Електронен фиш серия К, № 2375978 на ОД МВР Пазарджик, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева /петдесет
лева/.
Жалбоподателят излага съображения за наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на
ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява..
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят е санкциониран за това,
че на 19.10.2018 г. в 11:25 часа на АМ Тракия, км 69, в посока към гр. Пловдив,
лек автомобил „…“ с рег. № …, негова собственост, е бил управляван и се е движел
с превишена скорост от 152 км/час при
максимално допустима за движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна
радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със
скорост от 157 км/час, т.е. превишение на скоростта от 17 км/час, но от това
превишение били извадени 3%, т.е. 4,71 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се
формирало превишението от 12 км/час.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Доколкото същите спомагат за
пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото и са абсолютно непротиворечиви, съдът основава на тях фактическите си констатации.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима- подадена
е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съгласно чл.189,
ал.4, изр. първо от ЗДвП: „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение”. Анализ на разпоредбата налага извода, че
когато е налице нарушение - установено и заснето с техническо средство, какъвто
е процесният случай, се издава електронен фиш - в отсъствие на контролен орган
и на нарушител.
Обжалваният
ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП относно задължителните
реквизити на съдържанието му. Описано е нарушението по
време, място и констатирано превишение на скоростта. В ЕФ е посочена изрично и
посоката на движение на л. а. Разминаването между скоростта, която се сочи като
измерена по данните от клипа, изведен във фотоса - 157 км/час и възприетата
като установена в ЕФ - 152 км. час, се отдава на редуцирането й, предвид
възможността за допустима техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на
нарушителя. Три процента от 157 км/час се равняват на 4,71 км/час, които
очевидно са закръглени на 5 км. час, а тази стойност е извадена от отчетената
скорост от видеосистемата -157 км/час, като се е получило превишението по ЕФ от
12 км/час. Изрично в ЕФ е записано, че при определяне на превишението е
"отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост". Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1,
както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено
видеозаснемането и е засечена превишената скорост. В този смисъл атакуваният
ЕФ е изправен от гледна точка на своето съдържание като реквизити и издателя
си.
Съдът намира обаче, че при
установяването на административното нарушение с гореописаното АТТС не са били
изпълнени императивните изисквания на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018
година /Наредбата/. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда”.
В
процесния случай последното изискване не е спазено. Съставен е протокол за
използване на АТСС, но същият не е съпроводен със снимка на разположението на
уреда, което е видно и от представеното от Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пазарджик писмо, според което липсва снимка за разположението на АТСС - ARH CAM
S1 №11743bb на инкриминираната дата, поради техническа неизправност на
техническото средство РСОД-таблет. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при
положение, че има спор, снимката има за предназначение да даде визуална
представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали
това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено
мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи. Изпълнението на това изискване
е от значение и за проверка изпълнението на разпоредбата на чл. 8 от
Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта". В конкретния случай
автомобилът на жалбоподателя е бил заснет на АМ "Тракия", км 69 в
посока към гр. Пловдив. Това обстоятелство е било отразено в ЕФ и в Протокола за
използване на АТСС. Липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява в
случая да се установи категорично доколко мобилната камера за видеоконтрол е
била разположена на мястото, което е отразено в протокола и как е разположена
спрямо посоката на движението. Това място не може да бъде определено и от
представената и приета по делото снимка на заснетото МПС. В този смисъл, не може да се
направи категоричен извод за местоположението на мобилното АТТС, както и за
местоположението на заснетия автомобил в момента на засичането на скоростта му.
Предвид
гореизложеното обжалваният ЕФ се явява незаконосъобразен.
Извън казаното до тук, ЕФ е
незаконосъобразен и на още едно основание- при преценка на издадения електронен фиш съдът намира, че неправилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя. Доколкото в случая се касае за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, правилното решаване на въпроса за
отговорността за констатираното нарушение изисква съобразяване, както на общото
правило на чл.24, ал.1 от ЗАНН, според което
административнонаказателната отговорност е лична, така и разписаните в нормите
на чл.188 и чл.189 от ЗДвП специфични правила и процедури за
установяване на конкретния нарушител. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Установяването на нарушителя се извършва с декларация от
собственика на автомобила /арг. от чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/.
Не се оспорва
обстоятелството, че лекият автомобил заснет с АТТС-
мобилна радарна система ARH САМ S1, е собственост на жалбоподателя Г.Б.Г..
Това е отразено и в приетата като доказателство по делото справка за
регистрация на МПС, представената от въззиваемата страна. Жалбоподателят обаче
възразява, че АНО неоснователното не е зачел подадената от него декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за това, че на 19.10.2018 г. лек автомобил „…“
с рег. № …, е било предоставено за ползване на лицето
Р.А. П..
Собственикът на процесния
автомобил е бил установен, след заснемане на нарушението, а именно
жалбоподателят Г.Б.Г.. Последният след получаване на ЕФ, е подал декларация в
хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП в законоустановения срок. Със същата се
декларира, че на 19.10.2018 г. процесният лек автомобил е бил предаден на Р. А.П.
за ползване и че на инкриминираната дата и час процесното МПС не е било в
негово владение. Към декларацията е приложено копие
на СУМПС на Р. А.П..
Редът, уреждащ подаването на
декларация за предоставяне на информация, както бе посочено, е разписан в
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП /собственикът на МПС в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство/. В декларацията за предоставяне
на информация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП става ясно, че процесният автомобил към
датата на нарушението е бил във владение на Р. А.П.. Декларацията, подадена от
собственика на автомобила съдържа всички необходими реквизити, като към същата
е било предоставено и копие на СУМПС на лицето, за което е предоставена
информация, че е управлявало МПС. Тази декларация, с приложените документи е
била представена в съответната структура на МВР- ОД на МВР- Пазарджик. По този начин авторството на деянието по
силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 1,
изр. първо, предл. второ от ЗДвП е установено и то при спазване на
процедурата, визирана в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. При това положение, законът не допуска електронният фиш да
бъде издаден на собственика на автомобила. Нормата на чл. 188, ал. 1,
изр.второ от ЗДвП е категорична- собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Предвид постъпилата декларация, установяваща авторството на
заснетото нарушение, е следвало издаденият електронен фиш срещу Г.Б.Г. да бъде анулиран, съответно да бъде издаден срещу
лицето, извършило нарушението.
С оглед на всичко това съдът
намира, че неправилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, чрез налагане на предвидения законов размер
глоба.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият
районен съд в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия К, № 2375978 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на Г.Б.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева
/петдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: