РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Ловеч, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело №
20214300900052 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от п. як. як., ЕГН **********, с адрес:
*****, чрез адв. СТ. СТ. Ч. против ЗК”ОЗК - Застраховане”АД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от А.П.Л. и Р. К.
Д..
Излага, че на 16.01.2021 г. около 12,00 часа, на път LOV 1140,
1+200км настъпило пътнотранспортно произшествие, при което В. Т. Х.
управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ”, модел „318 ТДС, с
peг. № ОВ 75 09 АТ и поради несъобразена с атмосферните условия скорост,
на заледена и хлъзгава дясна крива, навлязъл в насрещното платно за
движение и блъснал с предната дясна част на автомобила си движещият се в
своята пътна лента за движение лек автомобил марка „ВАЗ“ модел „21061“, с
рег.№ ОВ 4243 АН, с водач п. як. як., вследствие на което на последния са
причинени телесни увреждания. Изтъква противоправност на поведението на
водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 ТДС“, изразяващо се в
1
грубо нарушение правилата за движение по пътищата, с което създал
опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето
на хората; не контролирал непрекъснато превозното средство, което
управлявал и се движил с несъобразена за конкретната пътна обстановка
скорост; движил се с неразрешена скорост; предприел навлизане в лентата за
насрещно движение в момент, в който по нея се движило друго МПС.
Твърди, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП,
ако не бе нарушил посочените правила за движение по пътищата. Сочи, че
във връзка с възникналото ПТП е образувано досъдебно производство №
14/2021г. по описа на РУ-Троян, пр.пр.№ 220/2021г. по описа на РП-Троян.
Заявява, че настъпилото ПТП е в непосредствена причинна връзка с
причинените му вреди, както и че прекият деликвент е извършил виновно
деянието при форма на вина непредпазливост и не е предвиждал настъпването
на престъпния резултат. Твърди, че в резултат на възникналото произшествие
получил телесни увреждания - фрактура на дясно коляно и наранявания на
други части на тялото, наложили постъпването му в МБАЛ „Св.
Панталеймон“ - гр.Плевен, а след изписването му от болницата, продължил
лечението си в домашни условия. Твърди, че не можел да стъпва на десния си
крак, изпитвал силни болки, налагало се е да спазва щадящ режим за дълъг
период от време, а травмата ограничавала движенията му, за което имал
нужда от помощ при придвижването и обслужването на нуждите си. Сочи, че
често му се виело свят и страдал от силно главоболие, което пречило на съня
му. Твърди претърпяна психическата травма, като изтъква, че бил активен и
работлив човек, грижещ се за семейството си, а следствие на получените
физически увреждания, ограничил контактите си, престанал да работи, която
промяна била изключително тежка за него и допълнително го депресирала.
Излага, че състоянието му се характеризирало с чувство за обърканост и ясно
изразена нервност. Твърди, че уведомил застрахователното дружество на
виновния водач, което уведомление е с вх. № ЦУ 99-9952/08.02.2021г, а по
повод на което получил отговор от застрахователното дружество, с изх. №
ЦУ 100-10067 от 12.02.2021г., с който е уведомен за необходимостта от
представяне на допълнителни документи с оглед определяне на обезщетение.
С писмо, изх.№ 99-11797 от 10.05.2021г. му е отказано изплащане на
претендираното обезщетение. Като основание за пряк иск срещу
застрахователя ищецът посочва наличие на валидна застраховка „Гражданска
2
отговорност“, сключена за лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 ТДС“,с
рег.№ ОВ 75 09 АТ, полица № ВG/23/120001281911, валидна до 11.05.2021г.
и правен интерес от предявяване иск - отказ за изплащане на претендирано
обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК "ОЗК -
Застраховане" АД, да му заплати сумата 30 000.00 лв. дължимо обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие от
застрахователното събитие (ПТП) от 16.01.2021г., ведно с компесаторна
лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД от деня на увреждането – 16.01.2021 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените разноски
по делото, включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество ЗК "ОЗК - Застраховане" АД, чрез адв. Т.Т.,
преупълномощен от адвокатско дружество „Христова, Тодоров и Илиев“, в
който се прави възражение за местна неподсъдност на делото, с искане за
прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото за
разглеждане от Софийски градски съд. В отговора ответното дружество
изразява становище за неоснователност на иска и оспорва вината на
застрахования водач досежно причиняване на вредоносния резултат. Твърди,
че пътният инцидент не е настъпил по вина на застрахования водач и оспорва
приложения по делото констативен протокол за ПТП в частта му, в която е
описан механизма на възникване на ПТП. Оспорва твърдените от ищеца
телесни увреждания и излага съображения, че същите не са подкрепени с
доказателства, както и че претендираният размер е прекомерно завишен.
Възразява, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия я., като
твърди, че последният е управлявал автомобила без поставен обезопасителен
колан, с несъобразена скорост, не изцяло в своята пътна лента за движение,
не възприел своевременно другия участник в ПТП и не е предприел
спасителна маневра, като твърди, че в случая, я. е създал реална възможност
за настъпване на вредоносния резултат, неполагайки необходимата грижа за
опазване на собственото си здраве и живот. Твърди, че не са представени
убедителни доказателства, че посочените в исковата молба вреди са в
причинно - следствена връзка с настъпилото на 16.01.2021г. ПТП, като в тази
връзка оспорва описаните вреди по вид, характер и продължителност.
Изтъква, че с оглед периода на възстановяване на пострадалия,
3
социалноикономическото положение в страната, съпричиняването на
вредоносния резултат и размера на минималната и средната работна заплата
към момента на настъпване на уврежданията, предявеният размер е
неоснователно завишен и сочи, че предложеното от ответника обезщетение,
напълно отговаря на претърпените от пострадалия болки и страдания, като
счита за неоснователна претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск. Изтъква, че ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД не е
изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията, както за
имуществени вреди, така и за неимуществени вреди, като посочва, че
отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна.
В срока по чл.372 от ГПК от ищеца не е постъпила допълнителна
искова молба.
В съдебно заседание ищеца, чрез пълномощника си адв.Д. от САК,
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на
ответника. В депозираната писмена защита излага съображения, че по
образуваното НАХД № 206/2021г. по описа на РС-Троян, В. Т. Х. е признат
за виновен, като счита, че така и на основание чл. 300 от ГПК са решени по
задължителен за съда начин въпросите относно извършено ли е деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца. За предявения пряк иск по
чл. 432, ал.1 от КЗ изтъква, че не се оспорва съществуващо валидно
застрахователно правоотношение между прекия деликвент и ответника,
който факт е основание за ангажиране на отговорността на ответното
дружество. По отношение размера на претенцията твърди, че съгласно
практиката критерия „справедливост“ не е абстрактен и при определяне
размера на обезщетението, съдът следва да се ръководи от обективно
съществуващи обстоятелства, като начин и обстоятелства, при който е
извършен деликта, възрастта на пострадалия, която към момента на деликта е
83 години, общественото му положение. Изтъква характера на причиненото
увреждане - фрактура на дясно коляно и контузия на лява гривнена става, като
сочи, че към момента пълно оздравяване не е настъпило. Позовава се на
приетата СМЕ, според която ищецът е търпял интензивни болки около 6-7
седмици, а продължителността на оздравителния процес е 14 месеца. Твърди,
4
че с оглед посочените доводи, размерът на претендираното обезщетение
съответства на критерия за справедливост. По отношение възражението за
съпричиняване на резултата счита, че същото е недоказано и неоснователно.
По делото е установено, че пострадалият е пътувал с поставен предпазен
колан, като до същия извод е стигнало и вещото лице по изготвената САТЕ.
Прави искане за осъждане на ответника да заплати претендираното
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на ПТП,
като присъди и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.А.,
моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, а ако го
уважи, да намали размера на претендираното обезщетение. В представената
писмена защита излага доводи, че не са доказани сочените от ищеца в
исковата молба неимуществени вреди. Счита, че показанията на разпитаните
свидетели, които са дъщеря и зет на ищеца, не са безпристрастни и
обективни, тъй като за част от уврежданията липсвали данни в медицинската
документация и същите не следва да бъдат кредитирани като достоверни. На
следващо място изтъква, че от приетата СМЕ се установява, че правилната
рехабилитация при такива травми води до по-бързо възстановяване и
непровеждането на такава е в пряка причинно-следствено връзка със срока на
възстановяване, предвид което действието на ищеца съставляват
съпричиняване на резултата на непозволеното увреждане по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД. Относно претендирания размер на обезщетението твърди, че
сумата от 30 000 лева за неимуществени вреди е неоснователно завишена
спрямо установената съдебна практика и предпоставя неоснователно
обогатяване.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
писмени доказателства, показанията на св.Росица П.а, П.П. и В.Х.,
заключенията на съдебно-автотехническата и съдебно-медицинска
експертизи, преценени поотделно и тяхната съвкупности и взаимна връзка и
обусловеност, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 359р—13337/16.01.2021 г. на РУ гр. Троян е видно, че на
16.01.2021 г. е настъпило ПТП, като л.а марка „БМВ“, модел „318 ТДС“, с
рег. № ОВ **** АТ, управляван от В. Т. Х., при управление с несъобразена с
5
пътните условия скорост на заледена и хлъзгава пътна настилка на дясна
крива, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска с предната си дясна
част лек автомобил марка „ВАЗ 21061“, модел „1500 С“, с рег.№ ОВ 4243 АН.
От приетото като доказателство АНД № 206/2021 г. по описа на РС –
Троян се установява, че с влязло в сила на 31.07.2021 г. решение №
46/15.07.2021 г., обвиняемият В. Т. Х. от *****, ЕГН **********, е признат
за виновен в това, че около 12:00 ч. на 16.01.2021г. в землището на с.Черни
Осъм, обл.Ловешка, на общински път LOV – 1140, при километър 1+200, при
управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ОВ
**** АТ, негова собственост, с посока на движение от с.Орешак,
обл.Ловешка към с.Черни Осъм, обл.Ловешка, нарушил правилата за
движение по чл.20, ал.2, изр.1-во, пр.2 и пр.3 и ал.1 от ЗДвП, като при
движение по дясна пътна крива, с частично заледена, мокра и износена
асфалтова настилка със скорост 65.23 км/ч, при критична скорост за
преминаване през кривата от 51.5 км/ч, изгубил контрол над управляваното
моторно превозно средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на п. як. як. от с.Орешак,
обл.Ловешка, изразяваща се в счупване на капачката на дясната му колянна
става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния му долен
крайник за не по-малко от месец и половина – два месеца, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б“б“, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 и чл.78а,
ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена
наказание глоба в размер на 1000.00 лв., която да заплати по сметката на РС –
Троян.
По делото са представени доказателства за подадена от ищеца п.я.,
чрез Адвокатско дружество „Ч., Петкова и Иванова“ до ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД молба – претенция вх. № 99-9952 от 08.02.2021 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
настъпилото ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
С писмо изх.№ 10067/12.02.2021 г., ответното дружество е отговорило
на ищеца, че във връзка с предявена застрахователна претенция по щета №
0411-550-0001-2021 г., следва да представи в най-кратък срок всички
6
документи по образуваното ДП № 14/2021 г.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и собственика на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ОВ **** АТ към датата на
настъпване на ПТП - 16.01.2021 г., който факт се установява от приложената
справка от база данни на Информационния център към Гаранционен фонд.
От приетата като доказателство епикриза от 20.01.2021 г. се
установява, че на 16.01.2021г. ищецът е постъпил на лечение в МБАЛ
„Св.Панталеймон" – Плевен и е изписан на 20.01.2021г. При постъпването си
има оплаквания от силна болка в дясното коляно и лява китка. След
извършените консултативни прегледи е настанен в отделение по хирургия,
като е взето решение за оперативна интервенция - открито наместване и
вътрешна фиксация с две киршнерови игли. Поставена е окончателна
диагноза - Фрактура патаре декстра. След оперативното лечение е отразено
добро общо състояние, изписан с подобрение.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че ПТП е настъпило в средата на
месец януари 2021г. при минусови температури, на износен асфалтов път със
завои, почистен, но неопесъчен и покрит със заледени участъци. Вещото лице
инж.Н. К. посочва, че в този участък няма ограничение на скоростта и тя е
максимално разрешената от 90 км/ч извън населено място. В посока от
с.Орешак към с.Черни Осъм се движил управлявания от В.Х. лек автомобил
марка „БМВ“ със скорост от 65 км/ч, когато при навлизане в дясна крива на
пътя загубил напречната си устойчивост, навлязъл в насрещната пътна лента ,
плъзгайки се странично, с натиснат от водача педал на спирачната система и
се ударил с предната си дясна част в лекия автомобил, управляван от ищеца,
който се движил в своята лента за движение. Според заключението на
експерта, преди настъпване на ПТП, я. се е движил със съобразена с пътните
условия скорост от 45км/ч, тъй като познавал добре пътя. Възприемайки в
завоя идващият срещу него и загубил напречна устойчивост лек автомобил
марка „БМВ“, инстинктивно намалил скоростта, отнемайки крак от газта.
Вещото лице пояснява, че състоянието на самото пътно платно не е
7
позволявало нито рязко отклонение от посоката на движение чрез волана,
нито чрез натискане на спирачка в завой на заледен участък, както е
направил Х.. Според инж.К. пострадалият не е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, тъй като се е движил в завой по заледен
участък и с достатъчно ниска скорост. При натискане на спирачки,
управляваният от я. автомобил би напуснал пътното платно
самокатастрофирайки или да се изложи странично на удар с предна дясна
част на л.а. „БМВ“. Съгласно заключението на САТЕ, ПТП е настъпило след
хоризонтална крива, т.е. водачите на двата автомобила не са се възприели от
далече. Експертът заключава, че опасната зона за спиране на л.а. марка
„ВАЗ“ при скорост от 45км/ч е 33 метра, а опасната зона за спиране на л.а.
марка „БМВ“ е била 58.18 м. при скорост на движение от 65.23 км/ч, като за
1 сек. - времето, необходимо да реакция на опасността от водачите, двата
автомобила биха изминали разстояние равно на двете опасни зони или 91.18
метра. Този извод обосновава и техническата невъзможност за
предотвратяване настъпването на ПТП. Вещото лице обобщава, че причината
за настъпване на ПТП е била движение със скорост над критичната за завоя
при заледеност на участъка и натискане на спирачката в завоя от В.Х., тъй
като липсват доказателства за технически проблеми на управлявания от него
лек автомобил.
Според заключението на инж.К., по делото няма данни пострадалият
да е пътувал с правилно поставен предпазен колан. В тази връзка пояснява, че
неинерционните колани, с каквито са снабдени по – старите модели на „ВАЗ“,
нямат пиропатрони и самозатягане, поради което не може да се установи
след катастрофата дали са били поставени. Типът на обезопасяване на л.а.
„ВАЗ“ – 21061 е с триточкови предпазни колани само на предните седалки и
тяхната ефективност е при движение на МПС със скорост 50 км/ч в
неподвижно състояние. Видът на коланите, механизмът на удара и
сравнително малкото получени травми от я. - дясно коляно, лява ръка и в
горните зъби, дават основание на вещото лице да приеме, че пострадалият е
бил с поставен обезопасителен колан по време на настъпване на
произшествието. В заключението, както и в съдебно заседание, вещото лице
уточнява какъв е механизма на получаване на травматичните увреждания от
ищеца.
От приетото като доказателство заключение на съдебно -
8
медицинската експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на
16.01.2021 г. ПТП, ищецът е получил следните травматични увреждания:
счупване на колянно капаче на десния крак и контузия на лява гривнена
става. След запознаване с представената по делото медицинска документация,
вещото лице д-р В. пояснява, че след преглед от ортопед-травматолот в
ЦСМП в гр.Троян, я. е насочен за лечение в МБАЛ “Св.Панталеймон“ –
гр.Плевен, където на 18.01.2021 г. е извършена операция на колянното капаче
- открито наместване и вътрешна фиксация по метода на Вебер. След
изписването му на 20.01.2021 г. лечението е продължило в амбулаторни
условия /контролни превръзки, сваляне на конци, антибиотична,
атикоагулантна и аналгетична терапия/.
Според експерта състоянието на счупване на колянното капаче на
десен крак, обуславя затруднение движението на крайника за повече от
тридесет дни. Болката със силен характер, която ищецът е претърпял, е по
време на травмата, оперативната интервенция и след нея – общо период около
6-7 седмици, като обикновено след това интензитета намалява. Вещото лице
твърди, че ищецът е търпял болка и при провеждане на рехабилитацията след
оперативното лечение, като уточнява, че оздравителният процес трае 13-14
месеца. От приетото и поддържано в съдебно заседание заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че при тези увреждания
почти никога не може да се стигне до пълно оздравяване поради нарушаване
на ставния хрущял на капачето и от там ранна артроза във
феморопателарната става. В заключението е отразено провеждане от ищеца
на медикаментозна терапия и спазване на предписания му санитарно -
хигиенен режим в домашни условия, както и амбулаторно на два курса на
рехабилитация. Вещото лице излага, че е доказана ползата от предпазния
колан при челните удари, когато последният предотвратява травмата на
гърдите от волана и черепномозъчна травма от ръба на купето. В случая
такива не са установени, което дава основание на експерта да направи извод,
че по време на ПТП ищецът е бил с предпазен колан, като ударът е бил поет
от лява ръка и колянното капаче. В съдебно заседание д-р В. пояснява, че
на ищеца предстои още една операция – демонтаж на метала, като при
извършения преглед е констатирал разхлабване на една от игличките. При
тази оперативна интервенция ищецът отново ще има болки и страдания, но за
по-кратък период от време - около 25 дни общо. Вещото лице твърди, че се
9
наблюдава известно ограничение в обема на движенията при сгъване на
коляното с около 15 градуса, но счита, че това ще бъде преодоляно след
демонтиране на метала. Излага, че след операцията такива пациенти следва
да се предвижват с две патерици минимум 3-4 месеца, през които се стъпва
на крака, но не с целия му товар. Изтъква, че при такива счупвания много
рано се започва с раздвижването, но натоварването с тежестта на горния или
долния крайник е късно. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
данните за проведени курса на рехабилитация са от ищеца, но по делото не са
приложени документи. Липсват данни и за поражения на главата и зъбите.
Има данни за контузия на лявата китка, но без счупване и същата не е била
обект на оперативна намеса.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.П. Я. -
П.а – дъщеря на ищеца и П. В. П. - зет на ищеца. Свидетелката П.а излага, че
на шестнадесети януари ищецът й се обадил по телефона и й съобщил, че е
претърпял катастрофа. С автомобил свидетелката отишла на
местопроизшествието, където установила, че баща й седял в друга кола.
Видяла, че треперел и плачел, а при разговор с него й казал, че много го боли
дясното коляно. На място пристигнала линейка, която го откарала в болница
в гр. Троян. След извършен преглед се установило, че състоянието му е
тежко и се налага транспортиране до болница в гр.Плевен за операция. От
болницата в гр.Троян казали на свидетелката, че баща й е със спукана
капачка на коляното. Един от лекарите се обадил в МБАЛ “Св.Панталеймон“
-гр.Плевен и уредил час за същият ден, за да го закарат за операция. Споделя,
че баща й не можел да стъпва на крака си и тя го закарала с личния си
автомобил в болница в гр.Плевен. Излага, че при транспортирането му
ищецът се оплаквал, че има силни болки. След като постъпил в болницата, на
следващия ден бил опериран и останал там 4-5 дни, като по телефона се
оплакал, че зъбите отпред започнали да се клатят. При разговор с лекар от
болницата, същият казал на свидетелката, че счупване на лявата ръка няма,
но болката ще остане, защото от самия удар е пострадала и ръката.
Свидетелката заявява, че на я. на същия крак е поставена изкуствена става
преди около 10 години, като е била направена снимка, за да се установи, дали
и ставата не е счупена. След изписването му от болницата, намерила лекар и
медицинска сестра, които идвали два пъти седмично да сменят превръзката
10
му, но не е ходил на рехабилитация. Твърди, че преди ПТП баща й водил
активен социален живот, имал приятели, излизал навън и си правили
разходки. Ищецът живеел със съпругата си, но свидетелката ежедневно го
посещавала и полагала грижи за него. Имал нужда от помощ за лична
хигиена, да се напазарува, платят битовите разходи, подготвят дърва за
печката. Излага, че постепенно и бавно, месец след изписването му от
болницата, започнал сам да става от леглото и с помощта на патерици да се
движи. Заявява, че на баща й предстои още една операция за премахване на
поставените метални пластини. Една от тях е излязла и той продължава да
чувства болки в коляното, като в момента се движи, но не може да свива
коляното си напълно. Споделя, че сега има по-малко социални контакти,
излиза по – рядко поради това, че не може да се придвижва по начина, по
който го е правил преди ПТП. Споделя, че баща и е на 83 години, не е имал
заболявания, освен такива характерни за тази възраст.
Св. П. заявява, че съпругата му се обадила по телефона и му казала, че
баща й е претърпял катастрофа. Свидетелят отишъл на мястото, като
полицаите му казали, че пострадалият е откаран в болница. Останал на място,
докато разследващите органи извършвали процесуално - следствени действия,
а около 18:00 часа на същия ден закарали пострадалия в МБАЛ „Св.
Панталеймон“ гр.Плевен, където му направили операция. След като го
изписали се прибрал в къщи. Споделя, че я. трудно се движил, но ставал,
като за него се грижили съпругата му и нейната майка, а той го посещавал
един –два пъти седмично. Твърди, че след около месец и половина вече се
чувствал по – добре, но и в момента кракът го боли. Потвърждава, че се
налага втора оперативна интервенция на ищеца за отстраняване на
поставените в коляното пластини. Изтъква, че не са водили пострадалия на
раздвижване и рехабилитация, че такава е извършвана в къщата, в която
живее, а за болките приемал лекарства. Твърди, че преди инцидента тъстът му
бил активен, подвижен за годините си човек, постоянно работил и търсел
нещо да прави.
Показанията на тези свидетели съдът ще цени с оглед всички други
данни по делото и тяхната заинтересованост от изхода на спора.
В показанията си разпитаният по делото св.В.Х. излага, че пътувал за
с.Черни Осъм, но не може да каже с каква скорост. Пътят бил хлъзгав,
11
неговият автомобил се хлъзнал, набил спирачки, но колата се завъртяла и
ударил челно автомобила, в който пътувал п.я.. Последният се движил в
неговата лента и когато отишъл да провери какво става, ищецът казал, че го
боли крака. Ударът станал на опасен завой, където няма видимост, но видял
през стъклото, как се уплашил ищецът. Не обърнал внимание, дали я. е бил с
предпазен колан, тъй като бил стресиран.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
По отношение на направеното от ответника възражение за местна
неподсъдност на делото на ОС – Ловеч, съдът се е произнесъл с
определението по чл.374 от ГПК и приел, че не са налице основания за
прекратяване на производството по делото и изпращането му за разглеждане
от СГС.
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя”. За да се породи
това право, следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл.380 от
КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО”
и изтичане на срока за окончателно произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване
на претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани
доказателства за заявена от ищеца писмена претенция пред застрахователното
дружество - ответник на 08.02.2021 г. Към датата на подаване на исковата
молба в съда срокът по чл.496, ал.1 от ЗК е изтекъл и застрахователят не е
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение, т.е. заявеният иск е
допустим.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултата на покрит риск по застраховка
„Гражданска отговорност”, са безспорно установени в настоящето
производство.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка
12
„БМВ", модел „318“, с рег. № ОВ **** АТ по силата на застрахователна
полица, сключена със ЗАД ”ОЗК - Застраховане" АД към момента на
настъпване на процесното ПТП.
В хода на процеса се установи, че ищецът е пострадал при пътен
инцидент, представляващ резултат от противоправното и виновно поведение
на водача на лекия автомобил марка „БМВ", който е нарушил правилата за
движение по пътищата. По-горе беше посочено, че с влязло в сила на
31.07.2021 г. решение № 46/15.07.2021 г. по АНД № 206/2021 г. по описа на
РС Троян, обвиняемият В. Т. Х. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 и
чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложена наказание глоба в размер на 1000.00 лв. Цитираното решение има
последиците на влязла в сила присъда съгласно задължителните указания в
ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.300 от
ГПК, влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
На следващо място причинените на ищеца травми, обусловили
временно влошаване на здравето, съпътствано с болки и страдания, се
намират в пряка причинна връзка от виновното и противоправно поведение
на водача В.Х..
Съдебният състав намира за неоснователно направеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца. За да се приеме наличие на съпричиняване, следва да се докаже по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване твърдяното
противоправно поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с
което пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване на вредоносните последици, с оглед на това, че в
наказателното производство поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата. В конкретния случай в отговора на исковата молба са наведени
две групи обстоятелства, сочещи на съпричиняване. От една страна са тези,
свързани с нарушаване от страна на ищеца на правилата за движение -
шофиране с несъобразена скорост в своята пътна лента за движение,
13
несвоевременно възприемане на другия участник в движението и
предприемане на спасителна маневра, както и непоставяне на обезопасителен
колан, а от друга страна непроведено адекватно следоперативно лечение,
каквото представлява рехабилитацията, необходима за навременното и пълно
възстановяване на я..
От заключението на САТЕ, което не е оспорено от страните и
изяснения механизъм на ПТП се установява, че ищецът е шофирал със
съобразена на пътните условия скорост – 45 км/ч., движил се е в своята лента
за движение, възприемайки в завоя идващия срещу него и загубил напречна
устойчивост лек автомобил марка „БМВ“ намалил скоростта, отнемайки
педала от газта, като самото пътно платно не е позволявало нито рязко
отклонение посоката на движение чрез завъртане на волана, нито спасителна
маневра чрез натискане на спирачката в завой на заледен участък, както е
направил виновния водач. Според вещото лице ударът за двата автомобила е
бил непредотвратим, който извод съдът приема изцяло като обоснован и
логичен. От заключенията на САТЕ и СМЕ безспорно се установи, че я. е
бил с поставен обазопасителен колан, като за това обстоятелство
свидетелстват получените от същия сравнително малко и не толкова тежки
травми. Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че с
поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на ПТП, а причина за
същото е само в поведението на водача на лекия автомобил марка „БМВ“
В.Х..
Настоящият състав приема за недоказано и възражението за
съпричиняване, изразяващо се в неправилно лечение - непровеждане на
рехабилитация, което е в причинно - следствена връзка със срока и обема на
възстановяване на движенията на крайника. От заключението на СМЕ, което
съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че лечението е
проведено правилно съобразно характера на увреждането, липсват данни за
преписана рехабилитация след операцията, но според показанията на св.П.
ищецът се е раздвижвал в къщи. Вещото лице д-р В. също твърди в съдебно
заседание, че за годините си ищецът е доста подвижен, в добра кондиция, но
самият оздравителният процес трае 13-14 месеца и почти никога при тези
увреди може да се постигне пълно оздравяване поради нарушаване ставния
хрущял на капачето.
14
Изложените правни констатации обосновават извода за наличие на
предпоставките на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка
между това деяние и причинените на ищеца неимуществени вреди.
Претенцията на ищеца е за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000.00 лв. Обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието
"справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на
това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания, които съдът преценява при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са характера и тежестта на
увреждането, претърпени медицински интервенции, продължителността на
възстановителния период, интензивността и продължителността на
претърпените през този период болки, страдания, затруднения в движението и
дискомфорт, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и
произтичащите от това психологически последици за увредения
(Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г., Пленум на ВС). При определяне на
обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчете и в каква степен
пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено
лечение. Съдебната практика е наложила като допълнителен критерий и
икономическата конюнктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. Икономическата конюнктура е видима от непрекъснатото
нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по законодателен
път до достигането на лимита на отговорност, регламентиран в чл. 492 от
действащия КЗ, както и от постепенното нарастване на минималната работна
заплата за страната, като към момента на ПТП същата е в размер на 650 лв.
По отношение размер на обезщетението за неимуществени вреди
По делото е безспорно установено, че резултат на настъпилото на
16.01.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ищецът е претърпял средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на колянно капаче на десния крак
15
и контузия на лява гривнена става. В случая при ищеца се е наложила
оперативна интервенция на колянно капаче на десния крак чрез открито
наместване и вътрещна фиксация по метода Вебер, което е затруднило
движението на крайника за повече от 30 дни. я. е търпял силни болки по
време на травмата, операцията и след това общо около 6-7 седмици, което е
наложило приемането на болкоуспокояващи препарати. От показанията на
разпитаните по делото св.Росица П.а и П.П., както и заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът е изпитвал
неудобства в ежедневието си, както и нужда от чужда помощ за обслужване,
тъй като се е придвижвал с патерици за период от 3-4 месеца и е започнал да
става едва месец след операцията. Според д-р В. оздравителният процес ще
трае около 13-14 месеца, но уточнява, че при тези увреждания почти никога
не може да се стигне до пълно оздравяване поради нарушаване на ставния
хрущял на капачето и от там ранна артроза във феморопателарната става.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че на ищеца предстои още
една операция за демонтаж на метала, при която отново ще изпитва болки и
страдания, но за период от около 25 дни, след което ще отшумят.
Констатираното към момента ограничение в обема на движенията при
сгъване на коляното с около 15 градуса ще бъде преодоляно след
демонтиране на метала. Във връзка с получената контузия на лява гривнена
става ищецът също е търпял болки и неудобства, въпреки че същата не е била
обект на оперативна намеса. По делото липсват данни ищецът да е претърпял
травма на главата и зъбите, каквито твърдения са изложени в исковата молба.
При определяне размера да обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчита и наличието на посттравматично стресово разстройство, отражението
върху психиката му във връзка с претърпяното ПТП, както и ограничаването
на социалните му контакти.
Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, както и
икономическите условия към момента на увреждането, възрастта на
пострадалия, застрахователните лимити, съдебната практика и с оглед на
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД намира, че за
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществените вреди е
необходима сума в размер на 30 000.00 лв., която ще компенсира
причинените болки, страдания и неудобства. По изложените съображения
съдът намира, че искът е основателен и доказан до пълния претендиран
16
размер и следва да бъде уважен.
По отношение на лихвата съдът приема следното:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „ГО” не може да бъде по-дълъг от
три месеца, считано от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя. В настоящия случай не се спори по делото, а това се
установява и от представените доказателства, че претенцията е предявена от
ищеца на 08.02.2021 г., като до момента на постановяване на решението не се
ангажираха доказателства за произнасяне или плащане по извънсъдебните
претенции за застрахователно обезщетение. Следователно лихвата върху
присъдените главници е дължима от 08.05.2021 год. до окончателното
изплащане, а не от деня на увреждането – 16.01.2021 г., каквото е направеното
от ищеца искане.
По отговорността за разноски:
Ищецът в настоящето производство е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на
претенциите следва да се заплати от осъдения ответник по сметката на ОС
Ловеч. При уважената претенция в размер на 30 000.00 лв., дължимата
държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 1200.00 лв., както и сумата 350.00
лв. разходи за СМЕ, платени от бюджета на съда.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. М.Д. Д. – САК, с личен № **********, адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца п.я. в размер на
сумата от 1430.00 лв., определено съгласно действащата редакция на чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а на п.я. сумата 40.00 внесен депозит за свидетели.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ***** да заплати на п. як. як. , ЕГН
17
**********, с адрес: *****, на основание чл. 432, ал.1 КЗ по сметка в
„БАНКА ДСК“АД BIC: *****, IBAN BG********* сумата от 30 000.00 лв.
/тридесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на настъпило на 16.01.2021 г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 08.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и 40.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ***** да заплати на адв. М.Д. Д. – САК, с
личен № **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 1430.00 лв. –
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: ***** да заплати по сметка на Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1200.00 лв. /хиляда и двеста
лева/ държавна такса съобразно уважената част от иска и 350.00 лв. депозит
за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
18