№ 2445
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа доХХХваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
Административно наказателно дело № 20231110203444 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“Л. 2“, бул.“П.В.“ ХХХХХ, представлявано от
ВЛ.М. – изпълнителен директор, против Наказателно постановление № НП-
84/05.08.2021 г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), за това, че на 18.09.2019 г. „Б.“ ЕАД е сключило с
Обединение „ХХХ“ договор № ХХХХ г. без за това да е получило
разрешение от КЕВР преди датата на сключване на този договор, поради
което и на основание чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на
„Б.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 20353 (двадесет
хиляди триста петдесет и три) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл.
2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че
при съставянето на Акт № Г-КРС-1 от 22.07.2021 г. за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното
наказателно постановление, не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй
като съгласно ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, за нарушения на Закона за
1
енергетиката (ЗЕ), на чието основание е ангажирана отговорността на
дружеството, срокът за съставяне на АУАН е шестмесечен от датата на
откриване на нарушителя и петгодишен от датата на извършване на
нарушението. В тази връзка се поддържа, че неправилно
административнонаказващият орган е приел, че срокът по чл. 34, ал. 2 от
ЗАНН е започнал да тече от 20.05.2021 г. - датата, на която дружеството е
представило на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Договор №
ХХХХ г., сключен между „Б." ЕАД и Обединение „ХХХ", а не от 02.10.2020
г., когато Комисията е разполагала и е обсъдила релевантната информация
относно стойността на договора, както и оскъпяването от 4,10 % годишно във
връзка с разсроченото плащане (изтъХХХи като основен довод за
необходимостта от преценка дали сключването на договора води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие), обусловила направения извод за
извършено административно нарушение.
На следващо място се излага, че съдържанието на съставения срещу
дружеството АУАН не отговаря на изисХХХията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от
ЗАНН за посочване на датата на нарушението, точно и ясно описание на
нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, както и
законовите разпоредби, които са били нарушени. Поддържа се, че от
описанието на нарушението от фактическа страна не става ясно в какво е
обвинен нарушителят - че не е било поискано разрешение, в която връзка не е
посочено кога е следвало да се поиска такова, или че е сключен
горепосоченият договор, без да е поискано разрешение. Релевира се, че
посоченият пропуск води до затрудняване преценката както относно
конкретното нарушение, така и относно датата на извършването му. Уточнено
е, че договорът е сключен на 18.09.2019г. в гр. София, но не е посочено тази
дата ли административнонаказващият орган приема за дата на извършване на
нарушението.
Излага се, че в процесния акт като нарушена е посочена разпоредбата на
чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно която
Комисията разрешава извършването на сделки, които водят или могат да
доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие, но така посочената в аХХХнорма
2
не регламентира конкретно задължение за „Б." ЕАД, а урежда правомощия на
Комисията, съответно няма как тази разпоредба да бъде нарушена от
дружеството – жалбоподател. Приложената санкционна норма на чл. 206, ал.
1 от ЗЕ също не визира конкретен състав на административно нарушение и
същата не компенсира по никакъв начин непосочването на конкретната
правна норма, която да вменява конкретно задължение за лицензианта, което
същият да не е изпълнил.
Отделно от изложеното се поддържа, че в атакуваното наказателно
постановление наказващият орган не само не е посочил източниците, според
които годишният оборот е нетният размер на приходите от обичайната
дейност, но не е изложил и мотиви защо при определяне размера на
имуществената санкция е съобразил приходите от дейността на дружеството
през 2020 г., а не годишния оборот за 2019 г., когато е извършено твърдяното
в НП нарушение, поради което и дейността по индивидуализация на
наложената санкция остава изцяло неясна.
Излагат се подробни съображения относно наличието на предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Независимо от гореизложеното се поддържа, че освен
незаконосъобразно, обжалваното НП е и неправилно, доколкото наведените в
него твърдения не съответстват на действителното фактическо и правно
положение, в който аспект се аргументира, че договорът, сключен между „Б."
ЕАД и Обединение „ХХХ", е за проектиране, доставка и изграждане, като
всички дейности (проектиране, доставка на материали и оборудване,
строителство, въвеждане в експлоатация), се осъществят със средства
осигурени от изпълнителя, респективно и рискът от евентуално намаление на
прихода на „Б." ЕАД от изградената инфраструктура, е прехвърлен изцяло на
изпълнителя, тъй като в случай, че приходът не е достатъчен за покриване на
дължима месечна вноска, по нея се изплаща пълният размер на оскъпяването
и част от данъчната основа на издадени фактури, а погасителният план се
преизчислява.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от юрк.И. и юрк.Д., с доказателства по делото за
3
надлежно учредена представителна власт, които поддържат жалбата по
изложените в същата съображения, а в дадения ход по същество и в
ангажирани по делото писмени бележки се релевират подробни доводи за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски
в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.П.,
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Подробни доводи се
предоставят в ангажирани по делото писмени бележки. Претендират се
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
„Б.“ ЕАД е дружество, вписано в Търговския регистър на Агенция по
вписванията с ЕИК ........., със седалище и адрес на управление в гр. София,
п.к. ХХХХ, община Столична, област София, район „Л.“, ж.к. „Л. ...“, бул.
„П.В.“ ХХХХХ, представлявано от В.А.М., титуляр на лицензия № Л-214-06
от 29.11.2006 г. за дейността „пренос на природен газ“, лицензия № Л-214-09
от 29.11.2006 г. за дейността „пренос на природен газ“ и лицензия № Л-214-
10 от 29.11.2006 г. за дейността „съхранение на природен газ“.
Със Заповед № З-Е-64 от 05.04.2021 г. на председателя на КЕВР, било
разпоредено извършването на проверка на оператора на газопреносната мрежа
„Б.“ ЕАД относно използваните начини на финансиране при реализацията на
„Проект за развитие и разширение на газопреносната система на „Б.“ ЕАД“.
В хода на проверката с писмо с вх. № Е-15-45-16 от 20.05.2021 г. „Б.“
ЕАД представило Договор № ХХХХ г., сключен от дружеството с
Обединение „ХХХ“. Съгласно т. I.1.1. от посочения договор, същият бил с
предмет доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно
проектиране - фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация
на обект: „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Б.“ ЕАД
паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската
граница“, етап: „Линейна част“. Според т. III.3.1, буХХХ„А“ от договора при
срок за изпълнение на дейностите 250 календарни дни, общата стойност на
4
договора била в размер до 1 288 739 305,11 (един милиард двеста осемдесет и
осем милиона седемстотин тридесет и девет хиляди триста и пет евро и
единадесет евроцента) евро без ДДС и 1 546 487 166,13 (един милиард
петстотин четиридесет и шест милиона четиристотин осемдесет и седем
хиляди сто шестдесет и шест евро и тринадесет евроцента) евро с ДДС, а
според т. III.3.1, буХХХ„Б“ от договора при срок за изпълнение на
дейностите по предмета на договора 615 календарни дни, общата стойност на
договора била в размер до 1 102 203 220,11 (един милиард сто и два милиона
двеста и три хиляди двеста и двадесет евро и единадесет евроцента) евро без
ДДС и 1 322 643 864,13 (един милиард триста двадесет и два милиона
шестстотин четиридесет и три хиляди осемстотин шестдесет и четири евро и
тринадесет евроцента) евро с ДДС. Отделно, в договора било предвидено
авансово плащане (т. IV.4.1. от договора), както и изплащане на изградената
инфраструктура на 120 месечни вноски, като първата месечна вноска била
след издаване на Разрешение за ползване на строежа (т. IV.4.4.1. от договора).
С писмо с вх. № Е- 15-45-30 от 29.06.2021 г. „Б.“ ЕАД заявило, че
реалната стойност по договора била 1 102 203 220,11 (един милиард сто и два
милиона двеста и три хиляди двеста и двадесет евро и единадесет евроцента)
евро без ДДС.
С писмо с вх. № Е-15-45-16 от 20.04.2021 г. „Б.“ ЕАД представило
Анализ на задълженията на дружеството и план за тяхното погасяване във
връзка с реализация на „Проект за развитие и разширение на газопреносната
система на „Б.“ ЕАД“. В анализа било посочено, че отложеното плащане по
договора води до оскъпяване в размер на 4,10 % годишно. Съгласно т.
IV.4.9.1. плащанията по договора се извършвали от сметката, в която
постъпвали ежемесечни плащания по договор/и за резервиране на капацитет.
В този смисъл, във връзка с изпълнението на Договор № ХХХХ г. „Б.“ ЕАД
било поело задължение приходите от договорите за резервиране на капацитет
за пренос на природен газ по изградения от Обединение „ХХХ“ газопровод да
се използват единствено за покриване на разходи, произтичащи от
изграждането на този газопровод. Тези приходи били част от приходите от
лицензионната дейност „пренос на природен газ“ и следователно били
необходими за осъществяване на цялостната лицензионна дейност.
Предвид представените документи и поетите от „Б.“ ЕАД финансови
5
задължения по Договор № ХХХХ г., а именно - 1 102 203 220,11 евро без
ДДС, както и оскъпяване от 4,10 % годишно във връзка с разсроченото
плащане на цената по договора, проверяващите приели, че същите обуславят
необходимостта от преценка дали сключването на договора води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие. Било установено също така, че
„Б.“ ЕАД е сключило с Обединение „ХХХ“ процесният договор № ХХХХ г.
без за това да е получило разрешение от КЕВР преди датата на сключване на
този договор.
Предвид констатациите от проверката, свидетелят М. И. Д. – на длъжност
Началник отдел в Дирекция „Природен газ“ в КЕВР, съставил АУАН № Г-
КРС-1/22.07.2021 г., в който описал фактическите си констатации и
ХХХифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл. 21, ал.
1, т. 23, предл. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
АУАН бил връчен на 22.07.2021 г. на упълномощен представител
дружеството, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от последния постъпили
писмени възражения срещу констатациите в аХХХ
Въз основа на така съставения АУАН № Г-КРС-1/22.07.2021 г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление № НП-84/05.08.2021 г.,
издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР), за това, че на 18.09.2019 г. „Б.“ ЕАД е сключило с Обединение
„ХХХ“ договор № ХХХХ г. без за това да е получило разрешение от КЕВР
преди датата на сключване на този договор, поради което и на основание чл.
206, ал. 1, вр. ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на „Б.“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 20353 (двадесет хиляди триста петдесет и
три) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. 2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител М. И. Д..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
6
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. М. И. Д. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
М. Д. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи в
рамките на тяхната материална и териториална компетентност, за което са
приети по делото съответни писмени доказателства - Заповед № З-Е-
64/05.04.2021 г. на за председател на КЕВР, Заповед № З-ОХ-15/23.03.2021 г.
на председателя на КЕВР, Заповед № З-ОХ-59/21.12.2020 г. на председателя
7
на КЕВР.
На следващо място АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН
давностни срокове. АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни
лица и свидетели, като са връчени лично на упълномощен представител на
дружеството - жалбоподател за запознаване със съдържанието им.
В тази връзка и с оглед релевираните в жалбата възражения от страна на
въззивника е необходимо да бъде посочено, че в разпоредбата на чл. 34, ал. 2
ЗАНН законодателят е предвидил, че при нарушение на Закона за
енергетиката не следва да се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на шест месеца от
откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от
извършване на нарушението. Съгласно ТР 48/1981 г. на ОСНК на ВС,
сроковете по чл. 34, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 ЗАНН започват да текат едва когато на
контролните органи са станали известни всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване, които да им позволят да направят обоснован извод за
наличие или отсъствие на нарушение. В този смисъл предвиденият
шестмесечен срок е започнал да тече именно от датата, на която в хода на
извършваната проверка са били представени процесният договор и анализ на
задълженията на „Б.“ ЕАД (в случая 20.05.2021 г.), респективно и АУАН се
явява съставен в законовите рамки, а доводите на жалбоподателя в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Съдът прие за установено от обективна страна, че на 18.09.2019 г. в гр.
София жалбоподателят "Б."ЕАД е сключил с Обединение „ХХХ“ договор №
ХХХХ г. без за това да е получило разрешение от КЕВР преди датата на
сключване на този договор.
Независимо от изложеното обаче настоящата съдебна инстанция намира,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при съставяне
на АУАН и издаване на НП не са спазени изисХХХията на чл. 42, т. 3, т. 4 и т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
От обективна страна наказващият орган е приел, че като на 18.09.2019 г.
в гр. София жалбоподателят "Б."ЕАД е сключил с Обединение „ХХХ“
договор № ХХХХ г. без за това да е получило разрешение от КЕВР преди
датата на сключване на този договор е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1, т.
23 от ЗЕ. От обективна страна е прието също така, че "Б."ЕАД е поело
8
задължение приходите от договорите за резервиране на капацитет за пренос
на природен газ по изградения от Обединение „ХХХ“ газопровод да се
използват единствено за покриване на разходи, произтичащи от изграждането
на този газопровод, които приходи са част от приходите от лицензионната
дейност „пренос на природен газ“ и следователно са необходими за
осъществяване на цялостната лицензионна дейност, като предвид последното
и поетите от „Б.“ ЕАД финансови задължения по договора, а именно: 1 102
203 220,11 евро без ДДС, както и оскъпяване от 4,10% годишно във връзка с
разсроченото плащане на цената по договора, същите са обусловили
необходимостта от преценка дали сключването на договора води или може да
доведе до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие.
В конкретиката на стоящия случай съдът намира, че е налице неяснота
относно прекия извод, направен в АУАН и в НП, че финансовите задължения
по договор № ХХХХ г. обуславят необходимост от преценка от страна на
контролния орган дали сключването на тази сделка води или може да доведе
до нарушаване сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на
енергийното предприятие.
В тази връзка е необходимо да бъде посочено на първо място, че
съгласно нормата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ, КЕВР „разрешава извършването
на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в
случаите, предвидени в този закон, както и на други сделки, които водят или
могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие.“. Законовата норма не съдържа
конкретни критерии, съобразно които да е изводимо при какви параметри на
сделките може да или ще бъде нарушена сигурността на снабдяването поради
задлъжнялост на енергийното предприятие. Несъмнено, въвеждайки
разрешителен режим за някои сделки, законодателят не предпоставя
изисХХХе за сезиране на КЕВР преди сключването на всяка сделка, свързана
със задлъжнялост на енергийното предприятие. При това словесно описание
на нарушението за дружеството е неясно в какво се изразява твърдяното
нарушение и е поставено в невъзможност да разбере какви са параметрите, в
чиито рамки следва да иска разрешение от КЕВР преди сключване на сделка.
На следващо място, описаното от обективна страна нарушение е
9
обвързано с нарушаване на нормата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ, която не
съдържа диспозиция със самото правило за поведение на правния субект.
Следва да се отбележи, че приетата за нарушена разпоредба регламентира
правомощия на КЕВР, обусловени от дейността на Комисията като контролен
орган, но не обвързва субеХХХс конкретно правно поведение, тъй като не
съдържа изисХХХе за дружеството - въззивник да уведоми КЕВР и да поиска
даване на разрешение за сключване на сделка. Отделно от това, в чл. 21, ал. 1,
т. 23, предл. второ ЗЕ законът не разграничава сделките на двустранни и
едностранни, а визира сделки, независимо от вида и предмета им, които се
характеризират с ефеХХХ който биха породили върху сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост. Вменената за нарушена норма на
чл. 21, ал. 1, т. 23, предл. второ от Закона за енергетиката урежда регулаторно
правомощие на КЕВР да разрешава извършването на сделки, които водят или
могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на
задлъжнялост на енергийното предприятие. Производството по даване на
разрешение за извършване на сделки е уредено в чл. 92 от Наредба № 3/2013
г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно Определение №
1396 от 04.02.2019 г. по адм. д. № 591/2019 г., ІV отд. на ВАС, двете норми на
чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за енергетиката и чл. 92, ал. 1, т. 2 от Наредба №
3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са аналогични
и визират регламентирани правомощия на КЕВР да разрешава извършването
на определени категории сделки - такива на разпореждане с имущество и
сделки, които оказват влияние върху сигурността на снабдяването с ел.
енергия вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие.
Поведението на лицензианта обаче е уредено в чл. 92, ал. 2 от Наредба №
3 от 21.03.2013 г., поради което и процесното нарушение е следвало да се
ХХХифицира по чл. 92, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г.
за лицензиране на дейностите в енергетиката. Тази разпоредба се отнася
именно до процедурата за даване на разрешение за сключване на сделки,
които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на
снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие,
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗЕ. Визираната процедура започва по подадено
писмено заявление на лицензианта до КЕВР, която е компетентният орган да
даде или откаже разрешение за сключването на сделката.
Както вече беше посочено, законодателят е обвързал енергийното
10
предприятие с дължимо поведение в подзаконов акт - чл. 92, ал. 1 и 2 от
Наредба № 3 за лицензиране дейностите в енергетиката, като в ал. 2 е описал
и процедурата по даване на разрешение, включително и с посочване
основанието за сключване и финансовата обосновка. Т.е. въведен е правен
регламент, който не е посочен нито в АУАН, нито в НП като нарушен.
Пропускът на АНО в тази насока не може да бъде саниран с приложението на
санкционната норма на чл. 206, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която „за нарушения по
ал. 1 на оператор на електропреносна мрежа, оператор на газопреносна
мрежа, комбиниран оператор, който има функциите на оператор на преносна
мрежа, или вертикално интегрирано предприятие се налага имуществена
санкция в размер до 10 на сто от годишния оборот на оператора, съответно -
от годишния оборот на вертикално интегрираното предприятие.“; а ал. 1 на
чл. 206 от ЗЕ указва, че „на енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането
му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи
или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи
решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага
имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева“, т.е. законодателят вменява
отговорност на енергийните предприятия, но тази административна
отговорност следва да бъде претендирана при ясно и точно описание на
нарушението и субсумирането му под съответстващата правна
ХХХификация.
В издаденото наказателно постановление липсва коректно описание на
нарушението, както и относимите правни норми, поради което същото следва
да бъде отменено. Непосочването на вярната правна ХХХификация, относима
към извършеното нарушение, бланкетното цитиране на разпоредби, без да е
конкретизирано извършеното неправомерно деяние, води до неяснота
относно това, в какво се изразява изпълнителното деяние. Отново следва да
бъде акцентирано, че посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗЕ не
съдържа конкретно правило за поведение или забрана, която е нарушена от
енергийното предприятие. Тази норма определя компетентността на
регулаторния орган и не включва задължения за въззивника, следователно не
може да бъде нарушена от него и не може да породи за него
административнонаказателна отговорност сама по себе си. В чл. 206, ал. 2 във
вр. ал. 1 от ЗЕ, законодателят е вменил отговорност на енергийните
11
предприятия, но тя може да бъде реализирана само при ясно и точно
описание на нарушението и субсумирането му под съответстващата правна
ХХХификация.
От друга страна съдът не може да прецени налице ли е
незаконосъобразно поведение на санкционираното лице и административно
нарушение изобщо, което да предпоставя налагане на санкция. Не са спазени
изисХХХията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, които регламентират
задължителните реквизити от формата на АУАН и НП и гарантират
реализиране на правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект, както и възможността за
съда да провери доказаността на фактическите обстоятелства при извършване
на нарушението и относимостта им към приложената санкционна норма.
Порокът е от категорията на съществените, който във всички случаи е
самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е довел до нарушаване
правото на защита на дружеството - въззивник. Наказващият орган е бил
длъжен прецизно и безпогрешно да опише по какъв начин, как, с коя своя
деятелност (действие/бездействие) „Б.“ ЕАД е препятствало КЕВР да
упражни своите правомощия. Дори и да се приеме, че въззивникът не е
информирал КЕВР преди сключване на договорът от 18.09.2019 г., то АНО е
трябвало при издаване на санционния акт да съотнесе това негово
бездействие към онази правна норма, в чиято диспозиция се съдържа правило
за поведение на енергийното предприятие в тази насока.
Производството по установяване на административни нарушения и
налагане на административни наказания чрез издаване на НП е строго
формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите,
които трябва да съдържат съответните актове. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална
прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното
нарушение. Изложеното влече извод за наличие на допуснато нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателния акт. Недопустимо е в
рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват
от доказателствата по делото, да се санират пороците на аХХХ тъй като би се
променил елемент от обективния състав на нарушението, за което
наказващият орган е наложил наказание. Неспазването на така установените
12
нормативни изисХХХия има за последица постановен при съществено
нарушение на закона акт.
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посочените основания, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи релевирани от страните, които иначе биха се явили релевантни за
делото, се явява безпредметно.
С оглед изхода на делото на основание чл.63д, ал. 3, вр. ал.1 от ЗАНН се
явява основателна и претенцията на процесуалните представители на
въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
дружеството - жалбоподател след отмяна на обжалваното НП. Предвид
фактическата и правната сложност на делото, в полза на въззивника следва да
се присъдят разноски за осъществено процесуално представителство от юрк.
Д. и юрк. И., които се определят в размер на сумата от 80,00 лева на
основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-84/05.08.2021 г., издадено
от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с
което на основание чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на
„Б.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 20353 (двадесет
хиляди триста петдесет и три) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 23, предл.
2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да
заплати по сметка на „Б.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“Л. 2“, бул.“П.В.“ ХХХХХ, представлявано от
ВЛ.М. – изпълнителен директор, сумата от 80,00 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
13
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14