№ 20
гр. Кърджали , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Дарина В. Байданова
при участието на секретаря Анелия Х. Янчева Налбантова
като разгледа докладваното от Дарина В. Байданова Гражданско дело №
20205140100871 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от Х. Ш. против А. А. Д., в която се твърди,
че ищецът е собственик на недвижим имот - масивна жилищна сграда на един
етаж със застроена площ 30 кв.м., състояща се от една стая, коридор и баня,
построена в североизточната част на поземлен имот с пл.сн. № **, кв.14 по
плана на с.Рани лист, общ.Кърджали, одобрен със Заповед №
767/26.05.1970г., с площ 445 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот
с пл.сн. № **, кв.14 по плана на с.Рани лист, общ.Кърджали, одобрен със
Заповед № 767/26.05.1970г., целият с площ 445 кв.м., при граници на имота:
север - поземлен имот с пл.сн.№**; запад - път; юг - поземлен имот с пл.сн.
№**; изток - поземлен имот с пл.сн. №**, чиято собственост върху описания
имот придобил по силата на осъществено от него давностно владение,
констатирано в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
по давност №**, т.8, №1401/2019г. на нотариус К.Димитров с №020 в РНК, с
район на действие КРС. Твърди се, че собственик на останалата 1/2 идеална
част от процесния поземлен имот с пл.сн.№ **, кв.14 по плана на с.Рани лист,
общ.Кърджали е ответникът, ведно с построената в западната част на
поземления имот едноетажна масивна жилищна сграда с частичен призем и
обитаем таван със застроена площ 70 кв.м., видно от Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №**, т.1, № 99/2013 г. на нотариус Г.Христова с
1
№554 в РНК, с район на действие КРС. Твърди се в исковата молба, че
ответникът изградила ограда по цялото протежение на поземления имот,
ситуирана в посока север - юг, разделяща имота на две части, с които
действия ответникът възпрепятствал достъпа на ищеца до жилищната му
сграда, както и до прилежащия към нея терен, представляващ част от
съсобствения на страните поземлен имот. Единственият достъп до процесния
поземлен имот с пл.сн.№ **, кв.14 по плана на с.Рани лист, общ.Кърджали
бил откъм улица, преминаваща от запад на имота, която е и западната граница
на същия. Ищецът твърди, че няма друг подход и достъп до жилищната си
сграда, както и че направеното разпределение на ползването на имота от
страна на ответника не било осъществено с общо съгласие на двамата
съсобственици - страни в производството. С описаните неправомерни
действия в съсобствения на страните по делото имот, счита, че ответникът
нарушава и ограничава правото на собственост на ищеца и в резултат за него
възникнали неблагоприятни последици - ограничаване достъпа откъм улицата
до собствената му жилищна сграда, поради незаконно изградената ограда,
което правело невъзможно ползването ѝ. Твърди, че дълго време
осъществявал достъпа до жилището си, преминавайки през имоти на други
собственици, без да му бъде учредено право на преминаване, което
затруднявало както ищеца, така и третите лица. Или, счита, че с описаните
действия ответникът ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на имотите /жилищната сграда и дворното място/ от
страна на ищеца. Поради невъзможност за доброволно разрешаване на спора
за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия негаторен
иск. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да
преустанови действията, нарушаващи правото на собственост на ищеца, а
именно да премахне оградата, изградената в централната част на
съсобствения на страните поземлен имот и осигури достъп на ищеца до
собствената му жилищна сграда и припадащата му се част от ПИ. Претендира
разноски. В съдебно заседание лично и чрез адвокат по пълномощие
поддържа иска, заявява, че от 6 години досега влизал в имота си през
стълбище през други комшии, но искал това да се промени и моли съда да
уважи исковата претенция.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който намира иска за неоснователен. Сочи, че е собственик на 1/2
2
идеална част от поземлен имот с №**, кв. 14 по кадастрално-регулационния
план на е.Рани лист, общ.Кърджали, одобрен със Заповед №767/26.05.1970г.,
представляващ дворно място с площ 445 кв.м., ведно с построената в
западната част на поземления имот едноетажна масивна жилищна сграда с
частичен призем и обитаем таван със застроена площ 70 кв.м, състояща се от
две стаи, кухненски бокс, коридор и баня е тоалетна на етажа, едно избено
помещение, а приземът с полезна площ 14 кв.м., описан в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №**, т.1, №99/2013г. на нотариус Г.Христова с
№554 в РНК, с район на действие КРС. Оспорва твърденията, че ответникът
изградила ограда по цялото протежение на поземления имот, ситуирана в
посока север - юг, която разделя имота на две части и че с тези си действия
възпрепятства достъпа на ищеца до жилищната му сграда, както и до
прилежащия към нея терен, представляващ част от съсобствения на страните
поземлен имот. Оспорва твърденията, че единственият достъп до процесния
поземлен имот с пл.сн.№ **, кв.14 по плана на с.Рани лист, общ.Кърджали е
откъм улица преминаваща от запад на имота, която е и западната граница на
същия. Твърди, че през 1970 год. родители й са закупили жилищна сграда с
1/2 идеална част от дворното място на ПИ с пл.сн.№ ** по
кадастралнорегулационния план на с.Рани лист и със споразумение между
съсобствениците била изградена оградата, с което били обособени две части
за реално ползване, като всеки един съсобственик имал достъп до имота си,
поради което с действията си не била ограничила правото на собственост на
ищеца. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения
иск като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и
чрез процесуалния си представител оспорва иска, като заявява, че ще
предостави ключ от входната врата, за да може ищецът да влиза в имота и
признава съществуващата ограда, изградена от много години, разположена по
начина, по който същата е отразена на скицата, приложена към исковата
молба. Счита, обаче, че същата по никакъв начин не възпрепятства
ползването на имота от ищеца, който имал изградено стълбище и ползвал
имота. Заявява, че оградата била построена от бащата й през 1970г. със
съгласието на ищеца,поради което ни е съгласна да премахне оградата.
Построеното стълбище на ищеца било откъм други съседи и ищецът и бащата
на ответницата, който починал преди три години, се били разбрали, както и
ищецът да изсече всички овошки, тъй като ще минава оттам. Той помолил
3
ответницата да премахне тухлите,тъй като щял да минава през друг имот на
негов роднина, който тогава нямал нищо против. Заявява и че на входа откъм
улицата направила подпорна стена и счита,че ищецът можел да я предупреди
по време на строежа,тъй като хвърлила много средства, вместо това той
дошъл след три месеца с претенции, че искал да минава оттам. Нямало да й е
приятно той да ползва вратата на оградата, откъдето влиза тя,като счита,че
имотът бил ограден с телена ограда и ищецът можел да си направи врата и да
влиза откъдето влиза и тя. Не желае доброволно да премахне оградата с
обяснението, че е сама жена и се страхува. Признава,че подновила старата
ограда с телена. Моли съда да отхвърли иска.
Не е спорно по делото, а и се установява от приобщените по делото
доказателства, че страните са съсобственици при равни чадти – по ½ ид.ч. от
поземлен имот с пл.сн. №**, кв. 14 по кадастрално-регулационния план на
е.Рани лист, общ.Кърджали, одобрен със Заповед №767/26.05.1970г., целият с
площ 445 кв.м. при граници на имота: север - поземлен имот с пл.сн.№ **;
запад - път; юг - поземлен имот с пл.сн.№** и изток - поземлен имот с пл.сн.
№**. Построената в североизточната част на общия на страните поземлен
имот масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 30 кв.м.
принадлежи на ищеца, а построената в западната част на поземления имот
едноетажна масивна жилищна сграда с частичен призем и обитаем таван със
застроена площ 70 кв.м. е собственост на ответницатата.
Не е спорно и че в поземления имот по цялото му протежение от север
на юг съществува изградена по признания на ответницата от баща й ограда,
подновена с нова телена ограда от нея, с която реално се разпределя
ползването на имота и същата е налична по време на приключване на устните
състезания по делото. Установено бе и че ответницата Айтен Джеферова не
желае доброволно да премахне оградата, както и да осигури достъп на ищеца
от западната граница на общия поземлен имот,поради това ,че същият
достъпва до жилищната си сграда през изградено стълбище с разрешение на
съседите от север.
Установява се,че на 10.02.2020г. ищецът се обърнал за съдействие към
общинските власти, депозирайки жалба с искане за осъществяване на контрол
върху незаконната ограда, изградена от ответницата и предприемане на
действия за премахването й, в отговор на която с писмо от 21.02.2020г. на
4
ответницата Д. е даден срок от 1 месец от получаването да премахне оградата
в съсобствения имот и да осигури достъп на ищеца Ш. до жилището и имота.
От показанията на разпитания по делото свидетел ЕКЕ - кметски
наместник в с.Скърбино от 2019г., се установява,че на същата е известно, че
между страните има проблем, свързан с ограда, като ищецът няколко пъти се
оплаквал, че ответницата направила ограда в имота и възпрепятствала
достъпа му до собствения му имот,както и че той минавал през друг имот на
комшии, за да стигне до къщата си.
С оглед горното, съдът намира предявения иск по чл.109 от ЗС за
основателен.
Установено бе по делото, че страните са съсобственици на процесния
поземлен имот при равни части в съсобствеността и предвид разположението
и границите на същия единствено западната граница, представляваща път,
осигурява достъп на ищеца и ответницата до същия имот, респективно до
построените в североизточната част и в западната част на имота масивни
жилищни сгради, индивидуална собственост на всяка от страните. По делото
от приобщените по делото доказателства не се установява ищецът и
ответницата доброволно да са поделили дворното място или да са постигнали
съгласие за разпределение на ползването му, както и не бе установено
поставената първоначално от бащата на ответницата телена ограда,
подновена от нея с нова телена ограда, да е извършено със съгласието на
ищеца, притежаващ равни права в съсобствеността на поземления имот. Нещо
повече, несъгласието ищеца-съсобственик е обективирано в жалба до община
Кърджали срещу действията на ответницата, същата позиция се поддържа и с
предявяването на настоящия иск, а бе установено и че ищецът Ш.
неколкократно се е оплаквал и на разпитаната по делото свидетелка Е, че
няма достъп до имота си. Противопоставяното от ответницата обстоятелство,
че другият съсобственик до момента е осъществявал достъп до жилищната си
сграда през изградено стълбище с позволението на свои съседи от север,
според съда не е достатъчно да овласти ответницата еднолично да взема
решение кой и как от съсобствениците на процесния имот да си служи с
общата вещ при равните им дялове в съсобствеността. Това е така, тъй като
собствеността на всеки гражданин е неприкосновена и законът, защитавайки
5
това абсолютно право с императивната разпоредба на чл.31 от ЗС в случай на
съсобственост върху вещ, повелява, че всеки съсобственик може да си служи
с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Т.е., законът не
допуска един от съсобствениците да си служи с вещта и реално да
възпрепятства друг съсобственик пълноценно да упражнява правата си върху
съсобствения имот в съответствие с притежавания от него обем на правото на
собственост. С т. 3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК
на ВКС се прие, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право. В случая при изложеното по-горе
безспорно бе доказано, че ответницата обективно създава пречки за
нормалното ползване на имота, като изцяло препятства достъпа на ищеца до
поземления имот съобразно притежаваната от него ½ ид.ч. и жилищната
сграда с поставената ограда,с което ограничава правото на собственост на
ищеца и което действие ответникът следва да бъде осъден да прекрати,а
именно, да премахне оградата, изградена в централната част на съсобствения
на страните поземлен имот и осигури достъп на ищеца до собствената му
жилищна сграда и припадащата му се част от ПИ.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат направените по делото разноски от
ищеца съразмерно уважената част от иска,или, в пълен размер по
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, както следва: за
държавна такса – 51,90лв. и за адвокатско възнаграждение – 500,00лв., общо,
551,90лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
С оглед изхода на делото по аргумент от чл.78,ал.3 от ГПК
ответникът няма право на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по предявения от Х. Ш.,с ЕГН **********, от с.Рани лист,
общ.Кърджали, ул. „О.“ № 18, иск по чл. 109 ЗС А. А. Д., с ЕГН **********,
от с.Рани лист, общ.Кърджали, ул. „О.“ № 16, ДА ПРЕУСТАНОВИ
6
действията си ,с които нарушава правото на собственост на Х. Ш., с ЕГН
**********, като ПРЕМАХНЕ оградата, изградена в централната част на
поземлен имот с пл.сн. № **,кв. 14, по плана на с.Рани лист, общ.Кърджали,
одобрен със Заповед № 767/25.05.1970г.,целият с площ 445,00кв.м.,при
граници: север - поземлен имот с пл.сн.№ **; запад - път; юг - поземлен имот
с пл.сн.№** и изток - поземлен имот с пл.сн. №** и осигури достъп на ищеца
до собствената му жилищна сграда и припадащата му се част от поземлен
имот с пл.сн. № **,кв. 14, по плана на с.Рани лист, общ.Кърджали.
ОСЪЖДА А. А. Д., с ЕГН **********, от с.Рани лист, общ.Кърджали,
ул. „О.“ № 16 да заплати на Х. Ш.,с ЕГН **********, от с.Рани лист,
общ.Кърджали, ул. „О.“ № 18, направените по делото разноски в размер на
551,90лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7