РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Бургас, 31.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260063/25.05.2021г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр.д. № 175/2020г. С това решение съдът е приел за установено, че
„Катфиш“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Созопол, ул.
„Оборище“ № 13, представлявано от управителя Ангел Иванов Петров дължи на „Кожите“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Христаки
Павлович“ № 37, ателие 2, представлявано от управителя Георги Димитров Бояджиев
следните суми: 7200 лева, представляващи наемна цена за периода от 01.02.2019г. до
31.07.2019г., дължима по договор за наем от 01.02.2018г.; 778,06 лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.02.2019г. до 24.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от 27.02.2020г. до изплащането й, за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1454/2020г. по описа на БРС. С решението
„Катфиш“ ЕООД е осъдено да заплати на „Кожите“ ЕООД съдебно-деловодни разноски за
заповедното и за исковото производство в размер на 1 393 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Катфиш“ ЕООД против решение №
260734/18.05.2021г. Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението е постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – не е допуснато
събирането на доказателства, които макар и да са поискани след срока по чл.131 от ГПК, са
решаващи за изхода на делото и по-конкретно за установяване на обстоятелството, че
1
договорът за наем е прекратен по взаимно съгласие, за момента на прекратяване на договора
и за предаване на владението. Според жалбоподателя, направеното в първото съдебно
заседание оспорване на иска е редовно, а докладът по делото е непълен. Дружеството–
въззивник излага аргументирано твърдение за прекратяването на договора за наем.
В съдебно заседание „Кат Фиш“ ЕООД се представлява от адвокат Росиана Василева,
която пледира за уважаване на жалбата и за отмяна на решението. Адвокат Василева прави
искане за присъждане на съдебни разноски. Представя писмени бележки.
Ответната страна - „Кожите“ ЕООД представя писмен отговор, в който изразява
изчерпателно становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна подчертава, че
договорът може да бъде прекратен валидно само в писмена форма.
Ответната страна „Кожите“ ЕООД се представлява в съдебно заседание от
управителя на дружеството Георги Бояджиев и от адвокат Лора Цанкова от САК. Адвокат
Цанкова пледира за отхвърляне на жалбата, за потвърждаване на съдебното решение и за
присъждане на съдебни разноски. Представя писмени бележки.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
На 27.02.2020г. „Кожите“ ЕООД подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против „Катфиш“ ЕООД за следните суми: 7 200 лева,
представляващи дължима авансово наемна цена за периода от 01.02.2019г. до 31.07.2019г.
по договор за наем от 01.02.2018г., сключен между „Кожите“ ЕООД и „Катфиш“ ЕООД и
778,06 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
01.02.2019г. до 24.02.2020г. Районен съд – Бургас издава заповед № 609/02.03.2020г. за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, ведно с разноски в размер на 159,60
лева. „Катфиш“ ЕООД подава възражение, в което посочва, че не дължи изпълнение, тъй
като договорът за наем е прекратен и в периода, за който се претендират процесните суми,
наемна цена не се дължи.
„Кожите“ ЕООД предявява иск против „Катфиш“ ЕООД, за да установи
съществуването на вземането си в размер на 7978,06 лева, представляващи: 7 200 лева –
дължима наемна цена за периода от 01.02.2019г. до 31.07.2019г. по договор за наем от
01.02.2018г. и 778,06 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.02.2019г. до
24.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.02.2020г. до изплащането й,
за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 1454/2020г. В исковата молба
„Кожите“ ЕООД твърди, че на 01.02.2018г. е сключен договор за наем с „Катфиш“ ЕООД за
наем на търговски обект, находящ се в гр. Созопол, ул. „Републиканска“ за срок от 5 години.
Уговорен е месечен наем в размер на 1200 лева, платим авансово на 6-месечие, два пъти
годишно. Ищецът твърди, че задължението за периода от 01.02.2019г. до 31.07.2019г. е
останало неплатено и че за този период е издадена проформа фактура № 199/21.01.2019г.
Ответната страна – „Катфиш“ ЕООД подава писмен отговор извън срока по чл.131,
ал.1 от ГПК. Съдът не приема отговора на ответника и оставя без разглеждане искането му
за възобновяване на срока по чл.131, ал.1 от ГПК, но приема за разглеждане възражението
2
на дружеството по чл.414 от ГПК за прекратен договор по аргумент от т.11а от ТР №
4/2013г. на ОСГК на ВКС.
В хода на първоинстанционното производство е представен договор за наем от
01.02.2018г., по силата на който наемателят дължи месечен наем в размер на 1200 лева с
ДДС, платим авансово преди началото на всяко шестмесечие в годината. Договорът за наем
е сключен за срок от 5 години и се прекратява на едно от следните основания: с изтичане на
срока, по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма или едностранно, от
всяка от страните, с минимум 3-месечно писмено предизвестие, изпратено на посочените от
тях адреси.
По делото е извършена и приета съдебно-икономическа експертиза, според
заключението на която ответното дружество е заплатило наема за периода от 01.02.2018г. до
31.01.2019г., разкрило е партиди в електроразпределителното дружество и ВиК и е
заплатило разходите за електрическа енергия и консумацията на вода. Партидите на името
на ответника са закрити на 02.04.2019г. в ЕВН и на 22.03.2019г. във ВиК. Ищецът е издал
проформа фактура за претендирания наем за периода от 01.02.2019г. до 31.07.2019г., която е
изпратена на ответника на 21.01.2019г. На 11.07.2019г. на „Катфиш“ ЕООД е изпратена
покана за доброволно плащане на задължението.
По делото са изслушани показанията на свидетеля В. Р., допуснати за установяване
на факта на прекратяване на договора, въведен във възражението на ответника по чл.414 от
ГПК. Според показанията на Р. ответното дружество е изнесло оборудването си от магазина
през месец февруари 2019г. и ищецът е поставил обявление, че дава помещението под наем.
Свидетелят смята, че прекратяването на договора се е осъществило в периода от месец
февруари до месец май 2019г.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд формира
следните правни изводи: Страните са били обвързани от договор за наем, в който са
уговорили изрично хипотезите, при които договорът се прекратява. Възражението на
ответника за прекратяване на договора е неоснователно, тъй като в конкретния случай не е
осъществена нито една посочените хипотези. Обстоятелството, че ответникът е освободил
имота и не го използва, не го освобождава от задължението за прекратяване на договора на
посочените основания. По делото не са представени доказателства за заплащане на наемната
цена, поради което искът е основателен.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
3
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260734/18.05.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му
плати определена цена. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че страните са обвързани от договорно правоотношение за
срок от 5 години с цена на наема в размер на 1200 лева месечно с ДДС., Не е спорно по
делото, че за първата година от договора, ответникът е заплатил наемната цена така, както е
уговорено – авансово преди началото на всяко шестмесечие. Безспорно е установено също,
че ответникът не е платил наема за периода от 01.02.2019г. до 31.07.2019г. Спорният по
делото въпрос е прекратен ли е договорът за наем с предаването на помещението. Отговорът
на този въпрос е отрицателен.
Според чл.11 от договора за наем, същият се прекратява при осъществяване на един
от следните юридически факти: с изтичането на срока на договора, при постигане на
взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма и ,едностранно, от всяка от
страните, с минимум 3 месечно писмено предизвестие. В конкретния случай не е
осъществена нито едно от трите алтернативно предвидени хипотези. Обстоятелството, че
ответникът е изнесъл оборудването от магазина през месец февруари 2019г. и е уведомил
наемодателя за това неформално не е равнозначно на надлежно прекратяване на наемното
правоотношение. Поради това ответникът не е освободен от задължението си да заплати
наемната цена за съответния период. Като е достигнал до този правен извод, районният съд
е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна,
въведени във въззивната жалба.
Възражението на жалбоподателя, че районният съд е допуснал процесуални
нарушения в първото по делото заседание, е неоснователно. В конкретния случай
ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, поради което
възраженията му правилно не са разгледани от решаващия съд. Съдебната практика, на
която се позовава жалбоподателя касае случай, при който съдът е приел, че пропускът на
ответника да оспори иска в срока по чл.131 от ГПК има за последица признаване на
фактическите твърдения на ищеца за доказани, докато настоящият случай не е такъв.
Напротив. Съдът е изследвал елементите от фактическия състав на приложимата правна
норма и е приел, че ищецът е доказал наличието на облигационна връзка и неплащането на
цената. По тези съображения и възражението по т.9 от жалбата, че ищецът не е доказал
исковата си претенция, е неоснователно. Възражението за придобивна давност, на което се
позовава жалбоподателя в цитираната практика, действително, няма пречка да бъде
направено в първото по делото заседание, но в производството по съдебна делба, където
преклузията настъпва в едни по-късен момент по силата на изричното предвиждане в чл.342
4
от ГПК. В процесния случай районният съд е разгледал възражението на ответника в
заповедното производство за прекратяване на договора, както го задължава т.11а от ТР №
4/2013г. на ОСГК на ВКС и правилно е приел, че същото е неоснователно.
Възражението на въззивната страна, че съдът е нарушил съдопроизводствените
правила като не е допуснал доказателствените искания на ответника за събиране на гласни
доказателства също е неоснователно. Подаването на отговора след срока по чл.131 от ГПК
преклудира правото на ответника да ангажира доказателства. По същите съображения е
неоснователно и възражението, че съдът не е обсъдил представените в първото съдебно
заседание писмени доказателства. Независимо от това, съдът е допуснал събирането на
гласни доказателства за установяване на факта на прекратяване на наемния договор, за който
е направено възражение по чл.414 от ГПК.
Оплакването, че съдът не е разгледал възражението за прекратяване на договора по
взаимно съгласие, е неоснователно. Съдът е посочил ясно, че съгласно чл.20а от ЗЗД
договорът има сила на закон за страните по него, а според договора прекратяването по
взаимно съгласие трябва да бъде в писмена форма. Доказателства за това по делото не се
намират.
Неоснователно е и възражението за непълнота в доклада по делото. В конкретния
случай съдът е изпълнил задължението си да докладва делото съобразно изискванията на
чл.140 от ГПК, съобщил е проекта си за доклад на страните, определил е правната
квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест между страните, допуснал е
приложените към исковата молба писмени доказателства и е напътил сраните към спогодба.
По изложените съображения жалбата на „Катфиш“ ЕООД е неоснователна и трябва
да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случай правото на разноски възниква
за ответната страна, която е представлявана от адвокат. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260734/18.05.2021г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. дело № 3308/2020г.
ОСЪЖДА „Катфиш“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. Созопол, ул. “Оборище“ № 13, представлявано от Ангел Иванов Петров да заплати на
„Кожите“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
5
„Христаки Павлович“ № 37, ателие 2, представлявано от Георги Димитров Бояджиев
съдебно-деловодни разноски в размер на 750 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6