№ 6742
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110151194 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК, във втора фаза по
извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 11996/18.06.2024 г., ведно с Решение №
14110/17.07.2024 г., по гр.д. № 51194/2022 г., по описа на Софийски районен
съд, 177 състав, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, съдът е допуснал извършването
на делба по отношение на недвижими имоти, притежавани в съсобственост
между съделителите К. П. И., И. П. И. и А. К. Б., както следва:
1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота:
гр.***, като самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с
идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на
обекта: 1, посочена в документа площ от 78.42 кв.м., и прилежащи части:
зимнично помещение № 9 и 0.524% ид.ч. от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.39; ***.23, под
обекта: ***.22, над обекта: ***.26, при квоти: ½ идеална част за К. П. И. и ½
идеална част за И. П. И.;
2) поземлен имот, представляващ дворно място, с площ от 800 кв.м.,
съставляващо УПИ V-160 от кв. 26 по регулационния и кадастрален план на с.
***, община ***, *** област, утвърден със Заповед №142/1984г. на кмета на
общината ***, при съседи по нотариален акт: улица, наследниците на Т.П. и
наследниците на И.М., а по скица: от изток - улица, от запад - УПИ 1-165, от
север - УПИ IV-159 от юг - УПИ VI-161, заедно с построените в това дворно
1
място: масивна жилищна сграда, долепена до него полумасивна сграда, две
паянтови стопански постройки и клозет, при квоти: ½ идеална част за К. П. И.
и ½ идеална част за И. П. И.;
3) поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, район ***,
Столична община, ул. ***, местност VII-128, с площ от 594 кв.м., при квоти: ½
идеална част за А. К. Б., ¼ идеална част за К. П. И. и ¼ идеална част за И. П.
И..
С молба от 11.11.2024 г., уточнена в открито съдебно заседание,
проведено на 03.05.2025 г., по реда на чл. 346 ГПК, ищецът К. П. И. е
направил искания за сметки, при твърдения, че И. П. И. му дължи
възстановяването на суми, които е заплатил на Т.С.. Изложил е данни, че
ответникът И. И. се е обогатил без правно основание за негова сметка със
сумата от 1210,99 лв., представляваща цената на потребената от И. И.
топлинна енергия, доставена в процесния имот с адрес: гр. ***, в периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., сумата от 160,07 лв. – мораторно обезщетение,
начислено върху главницата за периода от 01.07.2020 г. до 01.07.2022 г., ведно
с дължимите разноски - 27,42 лв. за държавна такса и 25 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, предмет на издадена в полза на Т.С. срещу
К. П. И. Заповед № 25663/28.08.2023 г. по ч.гр.д. № 29386/2023 г. по описа на
СРС, 68 състав.
В съдебно заседание на 03.05.2025 г. ответникът е взел становище за
неоснователност на посоченото искане, тъй като в рамките на исковия период,
ползвател на апартамента била П.М.А., която разполагала с учредено в нейна
полза право на ползването до смъртта й през месец юли 2022 г.
С молба от 11.11.2024 г., ведно с молба-уточнение от 03.02.2025 г., И. П.
И. е направил искане за възлагане на делбия имот с адрес: гр. ***, на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Навел е доводи, че е живял в имота към датата
на откриване на наследството на Ю. К. И.а и П. И. И.. Направил е искания за
сметки по реда на чл. 346 ГПК, при твърдения, че К. П. И. му дължи
стойността на извършените разходи за подобрения в жилището с адрес: гр.
***, които е реализирал през годините на ползване на имота, както и
подобренията, с които е спомогнал приживе наследодателя Ю. И.а да увеличи
наследственото си имущество, свързани с усвояване на балкон, в размер на
6000 лв. Ищецът твърди, че извършените подобрения, с които е спомогнал
приживе наследодателя Ю. К. И.а да увеличи наследственото имущество са
следните: през 2005 г. – цялостна подмяна на дограма с „PVC” дограма, на
обща стойност от 2500 лв.; през 2007 г. – остъкляване на половината от
големия балкон, като за целта била направена зидария, поставяне на изолация
на пода, теракота, дограма и остъкляване, на обща стойност от 5000 лв.; през
2008 г. – ремонт на спалня – шпакловка, боя, подмяна на ел. инсталация,
редене и циклене на паркет, на обща стойност от 1800 лв.; през 2008 г. –
цялостен основен ремонт на баня – подмяна на ВиК инсталация, теракота,
санитарен фаянс, поставяне на допълнителна тоалетна, на обща стойност от
8500 лв.; през 2009 г. – ремонт на кухня – шпакловка, боя стени, смяна на
врата на кухня и тоалетна, циклене на подове и лак, на обща стойност от 2100
лв.; през 2010 г. – цялостно саниране чрез поставяне на топлоизолация на
външни стени от изток и запад, на обща стойност от 1800 лв. Ищецът твърди
да е осъществил разходи за необходими ремонтни дейности и подобрения,
2
след смъртта на наследодателите, както следва: през 2015 г. – подобрения в
хола, състоящи се в шпакловка на таван, стени, обличане на тръби,
изграждане на рафтчета и перваз за скрито осветление, циклене на паркет и
лакиране, смяна на врата, на обща стойност от 3150 лв.; през 2023 г. –
извършени репарации на стени в спалнята и боядисване, на обща стойност от
1800 лв.; през 2024 г. – премахване на мухъл и боядисване на тавана в банята,
на обща стойност от 650 лв. Претендира посочените разходи наполовина,
съобразно припадащата се част на ответника. Ищецът сочи, че К. П. И. е знаел
за подобренията в имота, реализирани след смъртта на наследодателите им,
като не се противопоставил на извършването им.
С молба с вх. № 374287/20.11.2024 г. К. И. е взел становище по искането
на ответника по чл. 12, ал. 2 ЗН, като сочи, че ищецът бил възнаграден за
извършените подобрения, с които спомогнал приживе наследодателя Ю. И.а
да увеличи наследственото имущество, доколкото в продължение на двадесет
и четири години е живял безвъзмездно в процесното жилище. Счита, че към
момента на извършване на делбата не е налице увеличаване на стойността на
имота, вследствие от твърдените подобрения, извършени преди смъртта на
наследодателя Ю. И.а. Твърди, че претендираните от ищеца разходи за
необходими и полезни разноски, извършени през 2015 г., след смъртта на
наследодателя Ю. И.а, са погасени по давност.
В последното по делото открито съдебно заседание на 24.03.2025 г.,
съделителите К. П. И. и А. К. Б., чрез адв. Д., са поискали съдебната делба на
процесните имоти да бъде извършена чрез възлагане в дял на И. И. жилището
в гр. ***, като са изразили желание другите два имота да бъдат изнесени на
публична продан. Съделителят И. И., чрез адв. К., е направил искане за
уважаване на претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК, като с оглед принципите
на делбата, че всеки от съделителите има право на дял в натура, счита че в
полза на К. И. следва да бъде възложен имота в с. ***. Излага съображения,
поради които счита, че дебленият имот в с. *** следва да бъде изнесен на
публична продан.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Способите за ликвидиране на съсобствеността в делбеното
производство са посредством теглене на жребий, чрез разпределение на
имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или
чрез изнасяне на имота на публична продан. Съгласно чл. 348 ГПК, когато
някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,
съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя
дял в натура, доколкото това е възможно. Основен принцип при извършването
на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да
получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността, като
евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари. Съсобственик може
да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем, или когато
той може да се постави в дял. Когато тези възможности съществуват, и с оглед
на посочения принцип по чл. 69, ал. 2 от. ЗН, съдът не следва да извършва
делбата с изнасяне на имота на публична продан.
3
В случая са допуснати до делба три на брой недвижими имота. По
делото е назначена и приета като неоспорена от страните съдебна техническа-
оценителна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено,
процесните делбени имоти са неподеляеми. Според даденото експертно
заключение, съгласно приетата по делото тройна съдебно-техническа
експертиза, средната пазарна стойност на недвижим имот – апартамент № 24,
находящ се в гр. ***, е в размер на 335 360 лв., а пазарната стойност на дворно
място, с площ от 800 кв.м., съставляващо УПИ V-160 от кв. 26 по
регулационния и кадастрален план на с. ***, община ***, заедно с
построените в него сгради, е в размер на 187 341 лв. Видно от заключението
на вещото лице по приетата по делото съдебна техническа-оценителна
експертиза е, че средната пазарна цена на процесния имот – дворно място в с.
***, с идентификатор ***, възлиза на 104 199 лв.
По искането на съделителя И. П. И. по чл. 349, ал. 2 ГПК:
Според разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял
в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в
неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот
или с пари. За да бъде уважена възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2
ГПК, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) имотът трябва да е жилищен по предназначение, т.е. да служи за
задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за
самостоятелно жилище; 2) да е реално неподеляем; 3) съсобствеността да е
възникнала от наследяване; 4) съделителят, който е предявил претенцията да е
живял в имота към момента на откриване на наследството; 5) страната, която е
направила възлагателната претенция да не притежава друг жилищен имот. За
да се допусне извършване на делбата посредством възлагане на имота,
посочените предпоставки следва да се налице кумулативно.
С оглед т. 5 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС посочените материални
предпоставки следва да са налице към момента на приключването на устните
състезания. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, когато
съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване, то за възлагане на
имота по чл. 349, ал. 2 ГПК се изисква претендиращия съделител да е живял в
имота при откриване на наследството, от което черпи права. Наследникът
трябва да е живял в имота постоянно и продължително, т. е. следва да е
налице трайно фактическо състояние, което да е продължително във времево
отношение и да се изразява в установяване и пребиваване в имота предмет на
съдебната делба, като целта на ползването е предназначена за задоволяване на
жилищни нужди на съделителя – така т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2004
г. на ВКС.
В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено, че
делбеният имот - апартамент № 24, находящ се в гр. ***, има жилищен
характер, тъй като по своето предназначение служи за задоволяване на
жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на ЗУТ. Процесният имот е
неподеляем, тъй като не могат да се обособят самостоятелни обекти на
собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ, съгласно приетото по
делото заключение по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
4
Безспорно установено е по делото, че съсобствеността по отношение на
процесния имот е възникнала между К. П. И. и И. П. И. по силата на
наследствено правоприемство от родителите им – Ю. К. И.а и П. И. И.. Не е
спорно между страните, че съделителят, който е предявил претенцията за
възлагане е живял в имота към момента на откриване на наследството на Ю.
К. И.а и П. И. И., като упражнява фактическа власт спрямо същия и към
настоящия момент. Ищецът И. П. И. е представил по делото декларация за
семейно и имотна състояния, в която е посочил, че заедно със съпругата му –
Е. К. Г. – И.а не притежават друго жилище освен процесното, съобразно
припадащата му се ½ идеална част от същото.
Настоящият съдебен състав, счита че са налице кумулативно дадените
предпоставки за уважаване на искането на съделителя И. П. И. по чл. 349, ал. 2
ГПК. В допълнение, следва да бъде съобразено, че другият съсобственик - К.
П. И. не се е противопоставил на посоченото искане и е дал съгласието си
делбата на процесното жилище - апартамент № 24, находящ се в гр. ***, да се
извърши чрез възлагане на същото в полза на И. П. И..
По изложените съображения искането за поставяне на имота в дял на И.
П. И. следва да се уважи със съответните последици от това, а именно
заплащане на парично уравнение на другия съделител според пазарната
оценка на дела му. Установената по делото пазарна цена на делбения имот е в
размер на 335 360 лв. С оглед дяловете на страните в съсобствеността, И. П. И.
следва да уравни дела на К. П. И., съобразно припадащата му ½ идеална част
от имота, чрез заплащането на сумата от 167 680 лв.
В настоящия случай, съдът приема, че съществуват предпоставките за
извършване на делбата чрез осигуряване на реален дял на всеки от
съделителите - К. П. И. и И. П. И.. Последните притежават в съсобственост
при равни квоти от по ½ идеална част за всеки от тях недвижим имот –
поземлен имот, представляващ дворно място, с площ от 800 кв.м.,
съставляващо УПИ V-160 от кв. 26 по регулационния и кадастрален план на с.
***, община ***, *** област. Според разпоредбата на чл. 353 ГПК, съдът
може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между
съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето
на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Според Решение № 258
от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Камелия Маринова, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, и с оглед
спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл. 353
ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по
количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ.
максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като
неравенството на дяловете се изравнява в пари. Воден от основния принцип
при производството по съдебна делба, а именно при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от
съсобствеността, настоящият съдебен състав, счита че посоченият имот в с.
*** следва да бъде разпределен в дял на К. П. И., като за уравнението на дела
на другия собственик, К. П. И. следва да заплати в полза на И. П. И. сумата от
93 670,50 лв., изчислена съобразно пазарната стойност на делбения имот в с.
***, установена с приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза.
По отношение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.
5
***, район ***, Столична община, ул. ***, местност VII-128, с площ от 594
кв.м., притежаван в съсобственост между съделителите, при квоти: ½ идеална
част за А. К. Б., ¼ идеална част за К. П. И. и ¼ идеална част за И. П. И., съдът
счита, че доколкото процесният имот е неподеляем, не съществуват
предпоставките за извършване на делбата чрез осигуряване на реален дял на
всеки от съделителите. Съгласно чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем
и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде
изнесен на публична продан. Съдът приема, че предвид реалната
неподеляемост на посочения имот, както и липсата на достатъчно имоти за
съделители, е изключена възможността делбата да се извърши чрез
разпределение по реда на чл. 353 ГПК.
По изложените съображения, съдът приема, че делбата следва да се
извърши по реда на чл. 348 от ГПК – чрез изнасянето на недвижимия имот на
публична продан.
По исканията за сметки:
В „Производство по сметки” съделителите предявяват искове за
присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената
общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с
управлението, стопанисването и ползването на имотите, предмет на делбата.
С уреждането на сметките в делбеното производство се цели ликвидирането
на всички свързани с делбата въпроси между съделителите. В процесния
случай, по реда на чл. 346 ГПК, са предявени претенции за сметки на
основание извършени подобрения в съсобствения имот, находящ се в гр. ***,
реализирани приживе в полза на наследодателя Ю. И.а, които са увеличили
стойността на имота, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗН, както подобрения, осъществени
след смъртта на наследодателите, за стойността на които е направено искане
по чл. 30, ал. 3 ЗС. Ищецът К. И. е предявил осъдителни претенции по чл. 59
ЗЗД спрямо И. И. за суми, с които последният се е обогатил неоснователно за
негова сметка, доколкото са му били спестени разходи за потребената
топлинна енергия, доставена в процесния имот – апартамент № 24, с адрес: гр.
***.
1) По иска по чл. 59 ЗЗД, предявен от К. П. И. срещу И. П. И.:
Основателността на предявения осъдителен иск е обусловена от
доказването от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът се е обогатил без основание за негова сметка, доколкото чрез
заплащането на дължимите задължения към Т.С., ищецът му е спестил
разходите за потребената от него топлинна енергия в процесния имот, както и
причинно-следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването
на потребителя на топлинна енергия.
В тежест на ответника е да докаже наличието на факти, които имат за
последица изключване на отговорността му за погасяване на търсеното
вземане.
Ищецът е представил като писмени доказателства по делото препис от
Заповед № 25663/28.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена в хода на ч.гр.д. № 29386/2023 г. по описа на СРС, 68 с-в,
съгласни която следва да заплати в полза на кредитора – Т.С. цената на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр.
6
***, през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., в размер на 1191,74 лв.,
ведно със законна лихва за периода от 31.05.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023 г., в размер на
156,52 лв., държавна такса в размер на 27,42 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25 лв. По делото е представено сключено между
Т.С. и К. П. И. споразумение по чл. 365 ЗЗД, съгласно което ищецът, е
качеството му на длъжник на вземанията по издадената заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 29386/2023 г. по описа на СРС, 68 с-в, признава дължимостта на
задълженията, предмет на заповедта, и се задължава да изплати на кредитора
сумата в общ размер на 1496,08 лв., при условията на разсрочено плащане,
съгласно уговорения погасителен план. По делото са ангажирани писмени
доказателства (платежни нареждания, фискален бон), удостоверяващи
погасяването на посочените задължения към Т.С., чрез изплащането от страна
на ищеца на сума в общ размер на 1514,16 лв.
В съдебно заседание на 03.02.2025 г. ответникът оспорва дължимостта
на процесните вземания при твърдения, че през посочения период
изключителен ползвател на жилището е П.М.А., с оглед учреденото й право на
ползване, считано до датата на смъртта й през месец юли 2022 г.
Видно от представения по делото договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот от 24.09.1993 г. е, че П.М.А. запазва правото си на
ползване върху апартамент № 24, находящ се в гр. ***, безвъзмездно, докато е
жива. По делото е представено и Удостоверение за наследници с изх. №
10701/30.06.2022 г., издадено от Столична община, район ***, от което се
установява, че П.М.А. е починала на 28.06.2022 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. В тази връзка, следва че заплатената от ищеца
цена за доставената в имота топлинна енергия е била дължима от титуляря на
учреденото вещно право на ползване – П.М.А., респ. от нейните наследници –
А. К. Б., съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници (л. 49
от делото), доколкото същата се е намирала в облигационна връзка по договор
за доставка на топлинна енергия с топлофикационно дружество. Поради
изложеното, следва че със заплащането на посочените суми ищецът не е
спестил разходи на ответника за дължима от последния топлинна енергия,
поради което не са налице елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Ето защо предявения от ищеца осъдителен иск
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 1423,48 лв., формирана, както
следва: 1210,99 лв., представляваща цената на потребената от И. И. топлинна
енергия, доставена в процесния имот с адрес: гр. ***, в периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2022 г., 160,07 лв. – мораторно обезщетение, начислено върху
главницата за периода от 01.07.2020 г. до 01.07.2022 г., ведно с дължимите
разноски - 27,42 лв. и 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение, предмет на
издадена в полза на Т.С. срещу К. П. И. Заповед № 25663/28.08.2023 г. по
ч.гр.д. № 29386/2023 г. по описа на СРС, 68 състав, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
2) По иска по чл. 12, ал. 2 ЗН, предявен от И. П. И. срещу К. П. И.:
7
Според разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН, сънаследници, които приживе
на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не
са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне
това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в
пари.
Основателността на предявения иск е обусловена от доказването от
страна на ищеца на приноса му, чрез вложени труд и/или средства, за
увеличаване приживе имуществото на наследодателя Ю. И.а, както и
стойността на увеличеното имущество.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че
наследодателят приживе е възнаградил по някакъв начин претендиращия
увеличение на наследството съделител.
В настоящия случай ищецът твърди, че в периода от 2005 г. до 2010 г. е
извършил подобрения в процесния недвижим имот, с адрес: гр. ***, поради
което е допринесъл за увеличаване на стойността на наследственото
имущество на Ю. И.а. От представеното по делото Удостоверение за
наследници с изх. № РИС22-УГ51-5472, издадено от Столична община, район
***, се установява че Ю. К. И. е починала на 03.05.2013 г., като е оставила
като законни наследници П. И. – съпруг (починал на 10.12.2016 г.), И. П. И. –
син и К. П. И. – син.
За установяване на извършените приживе в полза на наследодателя
подобрения в процесния имот съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля на ищеца – М.А.Я.. Свидетелят
твърди, че е посещавал процесния имот, като е участвал в ремонтни дейности
в жилището. Посочил е, че усвояването на балкона било извършено през 2006
г., като И. и баща му изградили зидарията. Основната дограма в жилището
била подменена, като доколкото свидетелят работил във фирма за дограма,
родителите на съделителите плащали на него. Посочил е, че били сменени
вратата на банята, както и вратите в тоалетната и кухнята. Уточнил е, че е
участвал в някои от ремонтите, като остъкляване на терасата. Отбелязва, че
една част от балконното укрепване и поставяне на топлоизолация била
извършена от алпинисти, а източната част, която са двата балкона от бащата,
като било лепено с И.. Свидетелят твърди, че бащата не е извършвал
ремонтните дейности сам, като всичко се случвало с помощта на И.. Уточнил
е, че е посещавал имота за последно преди 2009 г. Посочил е, че подът бил
направен с дюшеме на терасата, като кухнята била с паркет. Изложил е данни,
че в жилището живеела покойната баба на ищеца – майка на Ю. И.а, както и
И. и жена му. Ремонтните дейности започнали по инициатива на И., като
основните неща ги правил баща му, който давал парите. Уточнил е, че И. също
е участвал финансово в ремонтните дейности, като рушенето било извършено
от И., като ВиК в банята го направил П., а плочките в банята и шпакловките
били направени от майстор, приятел на И..
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателства и чрез разпит на
свидетеля на ищеца – И.Ц.Г.. Свидетелят е посочил, че от 2003 г. И. живее в
ж.к. ***, в апартамента на баба му, като многократно бил посещавал
жилището. Посочил е, че има преки впечатления за извършените в имота
ремонтни дейности, доколкото е ходил на гости на И. и три или четири пъти
8
му е давал за пари за ремонта. Уточнил е, че основните дейности били
свързани с усвояването на балкона, съответно избиване на балкона, сменяне
на дограма, поставяне на дюшеме, ВиК, канализация, мивка с кухненски
шкаф, плочки на терасата и т.н. Посочил е, че И. извършвал посочените
дейности с помощта на майстори, в периода 2002 г. – 2003 г., като през 2005 г.
била подменена дограмата на целия апартамент с „ПВЦ“ дограма, като по
думи на И., същият поел финансово ремонта. Уточнил е, че обновяването на
апартамента в по-голямата му част започнало през 2008 г. През 2006 г. – 2008
г. И. бил в Щатите, след като се върнал усвоили и балкона на спалнята с
дограма. Свидетелят е изложил данни, че бил извършен цялостен ремонт на
банята, от къртене до шпакловка, съответно подмяна на ВиК, нова санитария,
мивки, смесители и поставяне на плочки. Извършеният ремонт на кухнята в
периода 2002 г. – 2003 г. бил грандиозен, като било осъществено цялостно
саниране и топлоизолация около 2010 г.
Съдът констатира, че показанията на свидетелите съдържат
противоречиви твърдения, в частта относно заплащането на извършените в
жилището ремонтни дейности. Свидетелят М.А.Я. е посочил, че ремонтните
дейности започнали по инициатива на И., като основните неща ги правил
баща му, който давал парите, както и че понеже той работил във фирмата за
дограма родителите на съделителите плащали на него, а свидетелят И.Г. е
отбелязал, че по думи на И., същият поел финансово ремонта. Противоречия
са налице и относно твърденията на свидетелите дали ищецът И. И. е
извършил твърдените ремонтни дейности основно с помощта на баща си – П.
И. или с помощта на майстори, както твърди свидетелят И.Г.. Настоящият
съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Якимов, доколкото
същият е добил непосредствени впечатления при извършване на част от
ремонтните дейности, в които е участвал лично, заедно с И. И. и баща му, като
същият е бил свидетел и на извършени плащания от страна на П. И..
Свидетелят И.Ц.Г. не е присъствал при извършване на твърдените подобрения
в имота, като няма преки впечатления за извършени разплащания на СМР от
страна на И. И..
Следва да бъде съобразено, че съгласно Решение № 248 от 20.04.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария И.а,
искът по чл. 12, ал. 2 ЗН е особено приложение на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, когато наследникът е спомогнал за увеличаване
на наследството и не е възнаграден по друг начин (с дарение, завещание,
ползване на имота за определено време). Наследникът може да иска това
увеличение да се пресметне в негова полза в размера, който има при делбата, а
не към момента на разходване на средствата за увеличение на наследството.
Не всяко безвъзмездно даване на нещо е дарение, а само когато е установена
взаимна воля на страните за такъв договор - чл. 225, ал. 1 от ЗЗД.
Увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в
наследственото имущество и трябва да е изразено ясно в някаква форма -
имот, постройки или насаждения и др. и да е налице в момента на откриване
на наследството. За размера на увеличението е от значение не колко е
изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено
наследственото имущество. – по арг. Решение № 70 от 26.03.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 304/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Е.Т.
9
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН черпи основанието си от факта на
подпомагането, но трябва да има и принос за увеличаване обема и стойността
на субективните имуществени права, съставляващи наследството на едно
лице, от лице наследник, направено преди смъртта на наследодателя и
изчислено към момента на откриване на наследството, което трябва да се
докаже. Когато наследникът има материален принос в уголемяването на
наследството, той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в
негова полза. Основна характеристика на това право е, че увеличението е в
онзи размер, който има при делбата, а не при изразходването на средства, труд
към момента, когато се е уголемило наследството. – в този смисъл: Решение №
853 от 28.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 604/2005 г., I г. о., ГК, докладчик
председателят А.А.; Решение № 1233 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. №
4939/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.Р..
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на посочените свидетели, настоящият съдебен състав намира за
установено, че И. И. е вложил труд при извършване на част от подобренията в
имота, преди смъртта на наследодателя Ю. И.а, доколкото дава вяра на
показанията на свидетеля М.Я., който е посочил, че И. е помагал на баща си за
извършването на ремонтните дейности в жилището, а именно – изграждане на
зидария при усвояване на балкона, подмяна на дограма, замазка, смяна на
врати, поставяне на топлоизолация, дюшеме на терасата, паркет в кухнята.
Ищецът не е ангажирал писмени доказателства, удостоверяващи финансовото
му участие при извършване на твърдените подобрения в имота, приживе в
полза на наследодателя Ю. И.а, поради което съдът счита, че приносът му за
увеличаване на наследственото имущество се изразява единствено в полагане
на труд и подпомагане при фактическото осъществяване на част от
ремонтните дейности. Съдът счита, че показанията на свидетеля И.Г. не
възпроизвеждат преки впечатления относно извършването на подобренията, с
които ищецът е допринесъл за увеличаване стойността на наследственото
имущество, поради което не следва да бъдат кредитирани. Свидетелят е
посочил, че И. И. е извършвал твърдените подобрения с помощта на майстори,
като по делото липсват приложени доказателства, от които да се установи
наличието на възлагане от страна на ищеца на извършените СМР в имота,
преди смъртта на наследодателя Ю. И.а.
По делото е допусната до изслушване и приета като неоспорена от
страна съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че увеличението на стойността на имота към настоящия момент
възлиза на 20 689,90 лв. При съобразяване на приложената към експертизата
обобщена количествено-стойностна сметка (л. 365 по делото), както и с оглед
установените ремонтни дейности, при извършването на които ищецът е взел
участие, с което е допринесъл за увеличаването на стойността на имота, съдът
счита, че доказаното увеличение на имота, което следва да се пресметни в
негова полза възлиза на 9771,88 лв., поради което предявеният иск по чл. 12,
ал. 2 ЗН за сумата от 6000 лв. следва да бъде уважен в пълен размер.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника К. И.
възражение, че ищецът бил възнаграден за извършените подобрения, с които
спомогнал приживе наследодателя Ю. И.а да увеличи наследственото
имущество, доколкото в продължение на двадесет и четири години е живял
10
безвъзмездно в процесното жилище. Посоченото обстоятелство не е спорно в
отношенията между страните, но следва да бъде взето предвид, че липсват
данни наследодателите – Ю. и П. И.и да са възнаградили И. И. за вложения от
последния труд при извършването на подобрения в процесното жилище и
увеличаване на стойността му. Следва да бъде съобразно, че наследодателите
макар и собственици на процесния имот са били лишени от възможността да
извършват действия на управление спрямо същия, доколкото вещен ползвател
на имота била П.М.А., считано до датата на смъртта й - 28.06.2022 г. В тази
връзка, се налага извод, че макар И. И. да се е обогатил неоснователно
доколкото е ползвал безвъзмездно процесното жилище, то обогатяването му е
била за сметка на П.А., а няма характера на извършено възнаграждение от
страна на наследодателите, които са разполагали с възможност да извършват
единствено действия на разпореждания с имота.
3) По иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен от И. П. И. срещу К. П. И.:
В хода на производството, с молба от 11.11.2024 г., по реда на чл. 346
ГПК, ищецът е предявил искане за осъждането на ответника за половината от
стойността на извършените в имота подобрения, както следва: през 2015 г. –
подобрения в хола, състоящи се в шпакловка на таван, стени, обличане на
тръби, изграждане на рафтчета и перваз за скрито осветление, циклене на
паркет и лакиране, смяна на врата, на обща стойност от 3150 лв.; през 2023 г. –
извършени репарации на стени в спалнята и боядисване, на обща стойност от
1800 лв.; през 2024 г. – премахване на мухъл и боядисване на тавана в банята,
на обща стойност от 650 лв., т.е. размерът на претенцията му възлиза на 2800
лв.
Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на част от търсените вземания. Изложил е твърдения, че не е знаел
и не е давал съгласието за извършването на посочените СМР, както и че
изрично се е противопоставил на предприемането на подобни действия от
страна на ищеца до приключване на настоящото производство.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищеца следва да установи при условията на пълно и главно доказване : 1)
извършване на строително-монтажни работи от твърдения вид в процесния
период, както и тяхната стойност; 2) изразходваните от него средства за
ремонта; 3) стойността на имота преди и след подобренията; 4)
обстоятелството, че работата е била предприета уместно и е водена добре; 5)
обстоятелството, че другия съсобственик не се е противопоставил на ремонта,
6) обогатяването на ответника, 7) наличието на факти, които имат за
последица спиране или прекъсване на давността по отношение на
претендираните вземания.
Подобрения в имота са налице, когато фактически е била увеличена
стойността на имота, като подобрения на вещта се считат тези нововъведения
в нея, които увеличават полезните й качества. Отношенията във връзка с
подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от
конкретните условия при които са извършени подобренията и от условията
при които съсобственикът - подобрител е упражнявал фактическата власт –
като държател или владелец на правата на останалите съсобственици. В
Решение № 339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г., ВКС, І г.о. - В т.І.5 на
11
ППВС №6/1974 г. е прието, че ако съсобственикът не е владелец на частите на
останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобренията се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката
на ВС и ВКС – решение 532/17.06.94 г. по гр.д.№ 382/94 г. на ВС, І ГО;
решение № 615/02 г. по гр.д.№ 93/02 г. на ВКС, І ГО и др. В тях се приема, че
когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на
своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици,
отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на
чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици, ако липсва такова съгласие – по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие, по реда на чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите
съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл. 59 ЗЗД. От тези
принципни постановки следва, че само когато съсобственикът владее цялата
вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между
тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл.
72 – чл. 74 ЗС. В случаите, когато съсобственикът е владелец само на своята
идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици,
той не може да претендира за увеличената стойност на имота при извършване
на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина,
указан в т. І.5 на ППВС № 6/1974 г. и посочената практика на ВКС.
В настоящия случай не се установи промяна в субективния елемент на
упражняваната фактическа власт върху идеалната част на другия
съсобственик, поради което следва да бъде направен извод, че И. И. е
извършвал подобрения в имота, в качеството му на владелец на своята идеална
част и държател по отношение на тази на К. И..
Съгласно показанията на допуснатия по делото свидетел – И.Г., около
2015 г., в процесния имот било извършено преобразуване на хола в спалня,
като холът претърпял голям ремонт - мебели, паркети, циклене, бои,
шпакловки и т.н., като по стаята, която станала детска били направени
шпакловка, боя и циклене на паркет. През 2023 г. в спалнята, която вече била
детска, бил извършен освежителен ремонт, а през 2024 г. ремонт на теч в
банята.
Съгласно Решение № 1009 от 19.11.2010 г. на САС по гр. д. № 1437/2006
г., ГО, 1-ви с-в, докладчик съдията В.А., исковете по чл. 30, ал. 3 ЗС се
погасяват с изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземанията, произтичащи от неоснователно обогатяване, каквото
е и вземането по чл. 30, ал. 3 ЗС, се погасяват с изтичането на петгодишния
давностен срок по чл. 110 ЗС, който започва да тече от момента на
неоснователното преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
В тази връзка, при съобразяване на датата на предявяване на настоящия
иск – 11.11.2024 г., съдът намира за основателно релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на
ищеца за извършени подобрения през 2015 г.
По отношение на твърдените подобрения, извършени през 2023 г. и 2024
г. - репарации на стени в спалнята и боядисване, премахване на мухъл и
12
боядисване на тавана в банята, съдът счита, че съгласно данните в приетата по
делото съдебно-оценителна експертиза, по-конкретно в обобщената
количествено-стойностна сметка, е установено, че в имота са извършени
действия по гипсова шпакловка на стени, на стойност от 1145,34 лв.,
шпакловка с готова смес – гипсокартон, на стойност от 124,68 лв., боядисване
с латекс – 1844,54 лв. В тази връзка, при съвкупна преценка на събраните в
хода на делото гласни доказателствени средства, съдът счита, че посочените
подобрения в имота, извършени в периода 2023 г. – 2024 г., са реализирани от
ищеца.
Ответникът твърди, че не е знаел за извършването на посочените СМР,
като твърдението му, че изрично се е противопоставил на реализирането им в
хода на производството, е недоказано. Не са ангажирани и доказателства
относно обстоятелството, че държателят е действал със съгласието на
ответника. В тази връзка, следва че подобрителят е действал при условията на
чл. 60, ал. 2 ЗЗД, не само в чужд, а и в собствен интерес, тъй като
подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността на дела на
ответника, а и притежавания от него. Според чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ако работата е
била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до
размера на обогатяването му. В хипотезата на чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД може
да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от
вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е
ограничена до размера на обогатяването.
В тази връзка, следва да бъде съобразено, че в периода 2023 г. – 2024 г.
ищецът е извършил подобрения в имота на обща стойност от 2450 лв., а
увеличената стойност на имота, вследствие от установените в експертизата
подобрения, възлиза на 3114,56 лв. Съдът счита за установено, че в процесния
имот, в посочения период са извършвани подобрения със средства на ищеца,
поради което намира, че разходите за извършването им в размер на ½ част от
общата им стойност - 2450 лв., следва да бъдат заплатени от ответника,
поради претенцията на ищеца по чл. 30, ал. 3 ЗС е основателна за сумата от
1225 лв., като за горницата над уважения размер до пълно предявения искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса съобразно паричната равностойност
на квотата му в съсобствеността на процесните делбени имоти. Съгласно
общото правило, формулирано в разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните по
делбата заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете си, а по
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл.78 от ГПК. В настоящия случай стойността на дела на К. И. се равнява на
287 400,25 лв., този на И. И. възлиза на 287 400,25 лв., а на А. Б. е в размер на
52 099,50 лв. На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва
да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4%
съобразно стойността на дела му. Предвид пазарната стойност на делбените
имоти и квотите на съделителите в съсобствеността, същите следва да
заплатят по сметка на съда държавна такса от по 4% върху стойността на дела
на всеки от тях или сумите, както следва: К. И. – 11 496,01 лв.; И. И. –
13
11 496,01 лв.; А. Б. – 2083,98 лв.
По отношение на разноските извършени от страните във връзка със
самото делбено производство и по-конкретно - по иска за прекратяване на
собствеността, не следва да се присъждат разноски на никоя от страните по
делото. Доколкото в производството по делба всяка страна е едновременно
ищец и ответник, то всяка страна има задължение да заплати съответната част
от депозита за вещо лице, съобразно стойността на нейния дял. Правилата на
чл.78 от ГПК се прилагат само във втората фаза на делбата, във връзка с
исковите претенции по сметки предявени между съделителите, в зависимост
от уважаването или отхвърлянето на същите.
В настоящия случай по делото е представен списък по чл. 80 ГПК от К.
П. И., с който се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лв., както и заплатени депозити за съдебно-техническа експертиза, в
общ размер на 2431,67 лв. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 20.09.2022 г., сключен между К. П. И. и адв. Д. е, че
предметът на договора е свързан със защита по дело за делба, при уговорено
възнаграждение в размер на 1200 лв., от което е заплатена в брой сумата от
600 лв. От представените по делото писмени доказателства не се установява,
че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във втората фаза на делбата, като доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждение е свързано с представителството по
извършване на делбата и ликвидирането на съсобствеността, искането за
присъждане на посочените разходи се явява неоснователно. Заплатените от
ищеца разноски за депозити за СТЕ също не следва да бъдат в тежест на
насрещната страна, тъй като извършването им не е обусловено от
необходимостта да бъдат доказани претенции по сметки, а е свързано с
ликвидиране на съсобствеността, поради което следва да остават в тежест на
всеки от съделителите.
При съобразяване на представените по делото писмени доказателства,
съдът счита, че в полза на ищеца по предявените искове по чл. 12, ал. 2 ЗН и
чл. 30, ал. 3 ЗС – И. И., следва да се присъдят направените разходи за депозит
за съдебно-оценителна експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
В тази връзка, ищецът е ангажирал доказателства за заплащането на депозит в
размер на 400 лв. (л. 343 от делото), във връзка с доказването на претенциите
за сметки. С оглед изложеното, следва че в тежест на ответника по
предявените искове – К. И. следва да бъдат възложени разноски в размер на
328,41 лв., съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на И. П. И., ЕГН
**********, следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***, с адрес на имота: гр.***, като самостоятелният обект се намира на етаж 4
в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда -
многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
14
***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой
нива на обекта: 1, посочена в документа площ от 78.42 кв.м., и прилежащи
части: зимнично помещение № 9 и 0.524% ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.39; ***.23,
под обекта: ***.22, над обекта: ***.26., с пазарна стойност от 335 360 лева.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК,
да заплати на К. П. И., ЕГН **********, за уравнение на дела му, в
шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, сумата от
167 680 лева, ведно със законната лихва от влизане на настоящото съдебно
решение в сила до окончателно изплащане на сумата. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ
на паричното задължение в указания срок, възлагателното решение се
обезсилва по право.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на К. П. И., ЕГН
**********, следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ дворно
място, с площ от 800 кв.м., съставляващо УПИ V-160 от кв. 26 по
регулационния и кадастрален план на с. ***, община ***, *** област,
утвърден със Заповед №142/1984г. на кмета на общината ***, при съседи по
нотариален акт: улица, наследниците на Т.П. и наследниците на И.М., а по
скица: от изток - улица, от запад - УПИ 1-165, от север - УПИ IV-159 от юг -
УПИ VI-161, заедно с построените в това дворно място: масивна жилищна
сграда, долепена до него полумасивна сграда, две паянтови стопански
постройки и клозет, с пазарна стойност от 187 341 лева.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати на И. П. И., ЕГН
**********, в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение
сумата от 93 670,50 лева, за уравнение на дела му, ведно със законната лихва
от влизане на настоящото съдебно решение в сила до окончателно изплащане
на сумата. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на паричното задължение в указания срок,
възлагателното решение се обезсилва по право.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК,
следния допуснат до съдебна делба недвижим имот:
- поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. ***, район ***,
Столична община, ул. ***, местност VII-128, с площ от 594 кв.м., като
получената парична сума от продажбата да се разпредели между съделителите
съобразно дяловете им:
- ½ идеална част за А. К. Б., ЕГН **********; - ¼ идеална част за И.
П. И., ЕГН **********;
- ¼ идеална част за К. П. И., ЕГН **********;
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. И., ЕГН **********, срещу И. П. И.,
ЕГН **********, осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът
претендира осъждането на ответника за сумата в общ размер на 1423,48 лв.,
формирана, както следва: 1210,99 лв., представляваща цената на потребената
от И. И. топлинна енергия, доставена в процесния имот с адрес: гр. ***, в
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., 160,07 лв. – мораторно обезщетение,
начислено върху главницата за периода от 01.07.2020 г. до 01.07.2022 г., ведно
с дължимите разноски - 27,42 лв. за държавна такса и 25 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, предмет на издадена в полза на Т.С. срещу
15
К. П. И. Заповед № 25663/28.08.2023 г. по ч.гр.д. № 29386/2023 г. по описа на
СРС, 68 състав, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати на И. П. И., ЕГН
**********, на основание чл. 12, ал. 2 ЗН, сумата от 6000 лева,
представляваща увеличената стойност на съсобствения им наследствен имот,
с адрес: гр. ***, вследствие от извършени от И. П. И. ремонтни дейности,
представляващи подобрения в жилището, с които е спомогнал преживе
наследодателя Ю. И.а да увеличи наследственото си имущество, за
извършването на които не е бил възнаграден по друг начин.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати на И. П. И., ЕГН
**********, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, извършените в периода 2023 г. –
2024 г. подобрения в съсобствения им недвижим имот, с адрес: гр. ***,
съразмерно с припадащата му се част от съсобствеността, в размер на 1225
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за претенцията над уважения размер до пълно
предявения на стойност от 2800 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. П. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата в размер на 11 496,01 лева, представляваща
дължимата, на основание. чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8, предл. 1 от Тарифата за
държавните такси по ГПК, държавна такса за предявения иск за делба,
съобразно дела му в съсобствеността.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 11 496,01 лева, представляваща дължимата,
на основание. чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК, държавна такса за предявения иск за делба, съобразно дела му в
съсобствеността.
ОСЪЖДА А. К. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 2083,98 лева, представляваща дължимата, на
основание. чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните
такси по ГПК, държавна такса за предявения иск за делба, съобразно дела й в
съсобствеността.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на И. П. И., ЕГН **********, направените в производството разноски
за разглеждане на претенции по сметки, в размер на 328,41 лева.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16