АНД № 169/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението
е по чл.343,
ал.1, б."б" предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.5,
ал.1,т.1, чл.8, ал.1, чл.16 ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
против обв.Г.С. *** с ЕГН: ********** за
това, че на 29.01.2020г на републикански път III-801, километър 60+727, посока гр. Стрелча към гр.
Панагюрище, при управление на МПС – лек автомобил марка “Пежо 406“, с рег. № ********,
собственост на С. Г.Г., е нарушил правилата за движение по пътищата както
следва: чл.5, ал.1, от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди”, чл. 8 ал.1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства използват
дясната половина на пътя по посока на движението, освен в случаите, когато с
пътен знак или светлинен сигнал е указано нещо друго“, чл. 16, ал.1 от ЗДвП: „На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено: когато платното за движение има две пътни ленти да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне“, чл.
20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват”, чл.
20, ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товара, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, в резултат на което е настъпило ПТП,
като не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на пътя и състоянието
на пътя (мокър асфалт) и при десен завой е загубил контрол над лекия автомобил,
завъртял се и навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в
спрелия в насрещното платно за движение лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ********,
като с това си деяние е причинил по непредпазливост на водача И.Г.Д. средна телесна повреда, изразяваща се
счупване на гръдната кост с разместване на костните фрагменти, което е
причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на снагата като
пряка и непосредствена последица от настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Производството
пред първата инстанция е по реда на Гл. ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура
–Панагюрище поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения
по същество. Пледира за приложението на чл.78А, ал.1 и ал. 4 от НК.
Обвиняемият се явява в съдебно заседание лично и с
упълномощен защитник. Дава обяснения, с които признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на прокурорския акт.
Изразява съжаление за случилото се.
Районният съд, като обсъди
и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл. 301 от НПК, прие за
установено следното:
Обвиняемият Г.Г. е правоспособен водач на МПС , като притежава
категория „В“, даваща му право да управлява лек автомобил. Видно от приложената
в Д.П. справка за водач, същият е придобил правоспособност през 2015 г. и към
настоящия момент не е санкциониран с
наказателни постановления за нарушения по ЗДв.П.
Пострадалият И.Г.Д. също е правоспособен водач на МПС и притежава лек
автомобил „Пежо“ с рег. № ********.
На 29.01.2020 г. около
12,00 часа пострадалият свидетел И.Д. управлявал личния си автомобил в посока
от гр.Панагюрище към гр. Стрелча. Било светло, видимостта добра. Пътната
настилка била мокра в следствие на превалял дъжд, а движението не било
натоварено.
Пострадалият свидетел И.Д.
управлявал автомобила в дясната част на пътното платно, изцяло в неговата лента
за движение със съобразена с пътно климатичните
условия скорост. По този начин достигнал до местността „Цареви сливи“, където
за него предстоял да извърши десен завой. На това място движението било
двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, отделени по между си от
слабо видима непрекъсната осева линия.Видимостта била ограничена в рамките на
радиуса на завоя.
По същото време на същото
място, но в посока от гр. Стрелча към гр. Панагюрище се движел обвиняемият Г.С.Г.,
който управлявал л.а. Пежо с рег. № ********. Навлизайки в левия за него завой,
обв.Г. загубил контрол над управляваното превозно средство. Започнало странично
плъзгане на автомобила, при което навлязъл в лентата за насрещно движение.
Забелязвайки това св.И.Д. реагирал като отклонил управляваното от него МПС в
дясно и там преустановил движението си. Въпреки това, шофирания от обвиняемия
автомобил достигнал до този, управляван от св.Д. и така настъпил челен удар
между двете превозни средства.
В следствие на така
настъпилия сблъсък били нанесени материални щети, а св.Д. в следствие на удар
във волана, получил наранявания в областта на гърдите.
Обвиняемият Г. слязъл от
автомобила и отишъл при пострадалия, за да провери какво е състоянието му.
Последният заявил, че се чувства сравнително добре, но изпитвал болка в
гърдите. Поради това сигнализирал за инцидента на тел. 112 и така на мястото
пристигнали екипи на ЦСМП и РУ Панагюрище. След преглед на място от медицинско
лице св.Д. бил отведен в болница като преди това полицаите запазили
местопроизшествието, а свидетелят И. А. – мл.автоконтрольор изпробвал двамата
водачи с техническо средство за употреба на алкохол. Апаратът Алкотест Дрегер
отчел отрицателен резултат и за двамата участници.
На мястото бил извършен
оглед и така било дадено началото на досъдебно производство.
Видно е от заключението на изготвената по делото
автотехническа експертиза, което съдът
цени като неоспорено от страните, че скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от обвиняемия, преди настъпването на ПТП е била около 40 км./час, а
на автомобила, управляван от св.И.Д. – 0 км./час, тъй като той е бил спрял
непосредствено преди ПТП. Като причина за настъпилото ПТП вещото лице сочи загубата
на управление над лекия автомобил Пежо с рег. № ********, управляван от обв.Г. поради
движението му с несъобразена с пътните условия скорост ( поредица от
последователни завои) и навлизане в лентата за насрещно движение.
От заключението на назначената
по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът цени като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие, на пострадалия свидетел И.Г.Д.
е било причинено счупване на гръдната
кост с разместване на костните фрагменти, което е довело до трайно затрудняване
на движението на снагата по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Това травматично
увреждане има характер на средна телесна
повреда. Пострадалият е получил и друга травма - счупване на второ ребро от
ляво, причинило му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, която травма съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК. Видно е от заключението на
СМЕ, по време на нанасянето на удара постр.св.И.Д. е бил без предпазен
обезопасителен колан или с нефункциониращ такъв и след удара в автомобила или е
нямало фабрично монтирани въздушни възглавници или възглавницата пред водача не
е сработила, при което тялото му е политнало напред и той си е ударил гърдите във
волана, вследствие на което е получил описаните горе травматични увреждания.
От приложената по делото справка
за съдимост на обвиняемия се установява,
че същият не е осъждан.
Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – обясненията на
обвиняемия и показанията на св.И.Д., дадени в съдебно заседание, а също и от събраните
в досъдебната фаза на процеса доказателства, които съдът цени при условията на
чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно заключенията на СМЕ и автотехническата експертиза,
както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал
по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна, обвиняемият Г.Г. е осъществил
признаците на престъпния състав на чл. 343, ал.1, б. „б“, предложение второ,
във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, във връзка чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като на 29.01.2020 година, на Републикански път
ІІІ-801, километър 60+727 при управление на лек автомобил „Пежо 406” с рег. № **********,
е нарушил правилото за движение, регламентирано в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като
не е съобразил скоростта за движение с релефа на местността и със състоянието
на пътя и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.Г.Д. ***, с ЕГН: **********, представляваща
счупване на гръдната кост и разместване
на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване на движението на снагата.
Съдът намира, че причина за настъпилото ПТП е
неспазването от страна на обвиняемия на правилото от ЗДв.П, регламентирано в
чл. 20, ал. 2, повеляващо водачите на ППС при управление на същите да
съобразяват скоростта за движение с релефа на местността и със състоянието на
пътя. Нарушаването именно на това правило е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Обвиняемият
е навлязъл в насрещната пътна лента вследствие на загуба на
управлението, настъпила заради несъобразената с релефа на местността и със
състоянието на пътя скорост, т.е. ако е управлявал със скорост, съобразена с
тези условия, нямаше да загуби управлението и ПТП нямаше да настъпи. Ето защо съдът призна обв. Г. за виновен в
нарушаването само на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Съдът намира, че останалите
нарушения на ЗДв.П., вменени на обвиняемия не са първопричина за настъпилото
ПТП, а вследствие на движението с несъобразена с пътно-климатичните условия
скорост ( нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П. ) и по тази причина призна
обвиняемия за невиновен в нарушаването им. Правилата, визирани в чл.8, ал.1 и чл.
16, ал. 1 от ЗДв.П предполагат умишленото нарушаване, т.е. водачът нарочно да е навязъл
в насрещната пътна лента. Според автотехническата експертиза обвиняемият се е
движел с несъобразена скорост и точно поради тази причина е загубил контрол на
управлението и е навлязъл в насрещната пътна лента, т.е. нарушаването на
правилата, визирани в чл.20, ал.1, чл.8, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗДв.П. не са
първопричина или в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.
Авторството на деянието,
както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се
доказват по един несъмнен и безспорен начин.
Обвиняемият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но с оглед факта, че е познавал пътя е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършил престъплението
по непредпазливост, под формата на небрежност по смисъла на чл.11, ал. 3 от НК.
За да определи тази форма на вина съдът изходи от извода на вещото лице –
автоексперт, че непосредствено преди ПТП обвиняемият е управлявал лекия
автомобил „Пежо 406” с рег. № **********
със скорост около 40 км./час, която скорост, макар и оказала се несъобразена,
изключва извода на прокурора че престъплението е извършено при форма на вина
самонадеяност.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК –
относно целите на наказанието и тези на чл. 54 и следващите от НК – относно
неговата индивидуализация.
За да определи вида и
размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат
на пътно-транспортни произшествия заемат относително голям дял сред ръста на
престъпността в страната, включително и в съдебния район на гр. Панагюрище.
Конкретно извършеното деяние не се характеризира със завишена степен на
обществена опасност, като се има предвид естеството на допуснатото нарушение на
правилата за движение и обстоятелството, че същото не е извършено
демонстративно от водача, с цел тотално да се пренебрегне безопасността на
участниците в движението.
Обв.Г.Г. е личност с ниска степен на обществена
опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, изключително положително
охарактеризиран като гражданин в обществото и като водач на МПС.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в недостатъчно задълбоченото съблюдаване на
установения в страната правов ред и преди всичко на правилата за движение по
пътищата, гарантиращи безопасността на участниците в движението.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични
данни за обвиняемия, включително и като водач на МПС. Отегчаващи обстоятелства не
се установиха.
Като съобрази обстоятелството, че обвиняемият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV
от общата част на НК, както и че за извършеното от същия по непредпазливост
престъпление се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до три години,
като отчете и това, че от престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване, то е недвусмислено, че спрямо обвиняемия следва
да се приложи разпоредбата на чл. 78А, ал. 1 от НК , т.к. са налице материално-правните
предпоставки за това.
С оглед на изложеното и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК,
съдът освободи от наказателна отговорност обв.Г.Г. за извършеното от него
престъпление и му наложи административно наказание „глоба” в минимално
предвидения размер от 1 000 (хиляда) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС – Панагюрище.
При определяне размера на
глобата, съдът отчете наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и съобрази
семейното, материалното и имотно състояние на обвиняемия, а също и степента на
вината му.
Съдът като съобрази обстоятелството, че
до инкриминираната дата обв.Г. няма нарушения на ЗДв.П., за които да е
санкциониран с НП, което го охарактеризира изключително положително като водач
на МПС, като съобрази степента на вината, основавайки се на изводите на
експертите по назначените СМЕ и АТЕ, като взе предвид отношението му към
извършеното, както и проявената
загриженост към пострадалия, не лиши обвиняемия от право да управлява МПС.
С оглед изхода на делото и
признаването на обвиняемия за виновен в престъплението и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на ОДМВР гр.Пазарджик сумата от
384,60 лева, представляваща разноски за експертизи в досъдебното производство,
както и по сметка на РС – Панагюрище 10 лева държавна такса само в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на ОДМВР и на съда за събиране на наложеното наказание глоба и на
присъдените разноски.
По изложените съображения,
Панагюрският районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: