Решение по дело №586/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 335
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20201510100586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

18.06.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                            състав

04.06.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

    Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

586

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                         година.

С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ ********* (ГДИН), иск с правно основание чл. 24, ал. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2790.00 лева (след направеното в открито съдебно заседание на 04.06.2020г. изменение на размера), явяваща се вреда (пропусната полза) вследствие неизпълнение на задължението на ответника по чл. 184, ал.1 от ЗМВР да го застрахова срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.  

Ищецът твърди, че е служител на ГДИН, назначен на длъжност „надзирател" в Затвора в гр. Бобов дол. Сочи, че статутът му на държавен служител се урежда от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) - чл.19, ал.1, т.1. Съгласно чл.1 9, ал. 2 от ЗИНЗС за държавните служители се прилагат разпоредбите относно държавната служба по ЗМВР, и съгласно чл.143, ал.1, т.7 ЗМВР, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3, съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация, изпълняват служебните си задължения на младши изпълнителски длъжности. На такава длъжност е и в момента, като я заема от 2000 година.

На 29.11.2017г., при подхлъзване в дома си, ищецът получил травма на лявото коляно, почувствал силна болка и невъзможност за придвижване. Лекуван е консервативно, но без успех, поради което на 02.02.2018г. му е направена МРТ на лява колянна става, като било установено частично разкъсване на ПКВ и пълно прекъсване на сухожилието на четириглавия мускул на лявото бедро. На 16.02.2018 г. е била извършена тенопластика и тенорафия, поставена е ортеза на лява колянна става. Провеждана е рехабилитация. В болничен престой ищецът е бил от 14.02.2018 до 20.02.2018 г. и от 26.03.2018г. до 02.04.2018 г. в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД в гр. София. Възстановяването му е продължило до 11.10.2018г. За периода от 01.12.2017г. до 11.10.2018г. изцяло е бил в отпуск по болест - общо 314 дни.

С експертно решение № 491 от зас. № 159/10.10.2018г. на ТЕЛК на ищеца е определена 20% ТНР. Завърнал се е на работа на 12.10.2018г. Това състояние покрива социалния риск „временна неработоспособност“, и в същото време и като застрахователно събитие съвпада с покрит риск от застраховките „Живот" съгласно Кодекса за застраховането.

При завръщането си на работа, смятайки, че работодателят е изпълнил задължението си за застраховане, ищецът предявил претенция за изплащане на застрахователна сума пред „Животозастрахователен институт“ АД, по указание на работодателя си. „Животозастрахователен институт“ АД е страна по застрахователен договор, предоставящ застрахователна услуга - групова рискова застраховка „Живот" на служителите на ГДИН. С писмо изх. № 2-598/02.11.2018г. „Животозастрахователен институт" АД уведомило ищеца, че сключената групова рискова застраховка „Живот“, издадена по общите условия за застраховка „Злополука“ и застраховка „Заболяване“ е сключена на 25.01.2018г. и е с начало на действие 00:00 часа на 26.01.2018г. Т.е. застрахователят не носи отговорност за настъпилото събитие на 29.11.2017година - регистрирано за първи път преди началото на срока на договора. Оказало се, че преди този застрахователен договор е имало друг-със ЗК „Уника Живот“ АД, чийто срок на действие е бил до 15.01.2017, т.е. от 16.01.2017г. до 26.01.2018г. ГДИН не е изпълнила задължението си да застрахова служителите си. Този факт не е бил известен на служителите, докато не са потърсили обезщетения за настъпили в този период застрахователни събития.

Ищецът счита, че като не е изпълнила задължението си да сключи задължителна здравна застраховка в негова полза, ответната ГДИН му е причинила вреди, изразяващи се в пропуснати от него ползи. Неизпълнението на това задължение на работодателя е неизпълнение на част от трудовоправните /служебни/ правоотношения между страните. Размерът на настъпилата вреда е равна на стойността на застрахователната сума, която би получил от застрахователя за настъпилия покрит риск, която според ищеца възлиза  на общо 2790.00 лева.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва твърденията на ищеца, че ищецът в процесния период е бил служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял на 29.11.2017г. битова злополука и впоследствие хирургическа интервенция, както и че е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на общо 314 дни. Ответникът не оспорва и изложеното в исковата молба обстоятелство, че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука. Ответникът обаче счита, че не е налице една от предпоставките за реализирането на отговорността му, а именно виновно поведение от страна на служители на ответника, понеже, макар че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в закона застрахователни рискове, неизпълнението на това нормативно задължение е в резултат на независещи от служителите на ответника обстоятелства и въпреки предприетите от тях действия. Излага съображения в тази насока във връзка с проведени процедури по ЗОП за сключване на застрахователен договор.

            Твърди, че на ищеца е заплатена еднократна помощ вместо застрахователно обезщетение в размер на 240.00 лв. през месец март 2018г. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, съдът е обявил безспорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: служебна бележка № 1120/10.10.2018г., единадесет броя болнични листове, Епикриза от УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев" ЕАД в гр. София, Експертно решение № 0389/10.08.2018г., Експертно решение № 0491/10.10.2018г. на ТЕЛК общи заболявания към МИ на МВР и Писмо изх. № 2-598/02.11.2018г. от „Животозастрахователен институт“ АД, че ищецът в процесния период е бил служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял на 29.11.2017г. описаната в исковата молба битова злополука, последвана от хирургическа интервенция, че в следствие на заболяването е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на общо 314 дни, както и че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.

По делото са приети като доказателства и копия от застрахователен договор № 13805/24.11.2014г., сключен между ответника и „УНИКА ЖИВОТ“ АД (със срок на д-вие до 15.01.2017г.) и застрахователен договор № 851/25.01.2018г., сключен между ответника и Животозастрахователен институт“ АД (със срок на действие от 26.01.2018г.).

Приети са като доказателства по делото и представените с исковата молба шест броя Фактури за платен болничен престой, изследване, медикаменти и заявление за избор на екип.

По делото са приети като доказателства и Докладна записка рег. № 9160/20.09.2017г. от Главния директор на ГДИН до Министъра на правосъдието (с която се докладва за проблема с липсата на действащ застрахователен договор и се предлага на служителите, претендиращи застрахователни обезщетения, да бъдат заплатени еднократни помощи), Писмо с изх. № 92-15-448/29.09.2017г. от Министъра на правосъдието до Главния директор на ГДИН (с което се изразява положително становище за изплащането на еднократни помощи, но се посочва, че изплащането на застрахователни суми и изплащането на еднократни помощи се извършват на различни основания) и Заповед № Л-1428/19.03.2018г. на Главния директор на ГДИН за изплащане на еднократна парична помощ в размер на 240.00 лв. на С.К.С., на осн. чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза се установява, че злополуката на ищеца, съгласно покритите рискове по застрахователен договор по полици № *********/25.01.2018г. и № **********/25.01.2018г. с „Животозастрахователен институт“ АД, се квалифицира, както следва: по чл. 2, ал.2, т. 2.5 - трайна загуба на трудоспособност от битова злополука; по чл. 2, ал.2, т. 2.8 - временна загуба на трудоспособност от битова злополука над 20 дни; по чл. 2, ал. 2, т. 2. 13 - разходи за медикаментозно лечение или репатриране от злополука или заболяване; по чл. 2, ал.2, т. 2.15 - суми за оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване.

Според клиничната пътека 219 „Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност”, извършената на ищеца оперативна интервенция е със среден обем на сложност. При среден процент 15% от операция на сухожилие и операция на мускули по Таблица за определяне на размера на обезщетението за оперативно лечение на органи и системи в процент от застрахователната сума, в зависимост от сложността на проведеното оперативно лечение на „ЗК „УНИКА ЖИВОТ” към застрахователен договор № 13805/24.11.2014 г. и в съответствие с чл. 2, ал.2, т. 2.15 от застрахователен договор вх. № 851/25.01.2018 г на ГД „ИН” гр. София „Суми за оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване” при застрахователна сума 5000.00 лв., се следва сума за обезщетение 750.00 лв.

Продължителността на болничното лечение е общо 14 календарни дни, а на отпуска по болест е общо 314 календарни дни.

Видно от приложените към делото заверени първични счетоводни документи - фактури и касови бонове към тях, размерът на заплатената сума от ищеца в хода на проведеното му лечение е 2098.00 лева.

Вещото лице сочи, че сумата, която следва да се изплати на ищеца при изпълнение на задължението за застраховане от страна на работодателя, съгласно покритите рискове по сключения застрахователен договор със „Животозастрахователен институт” АД,  по Таблица на предишния застраховател „ЗК УНИКА ЖИВОТ“ АД, към застрахователен договор № 13805/24.11.2014г., е 2 790.00 лв., от които: по чл. 2, ал. 2, т. 2.5 - трайна загуба на трудоспособност от битова злополука -изплаща се процент от застрахователна сума, равен на процента на загуба на трудоспособност, определен от ЗМК на застрахователя - 20% от 6000 лв. = 1 200.00 лв.; по чл. 2, ал.2, т. 2.8 - временна загуба на трудоспособност от битова злополука над 20 дни - изплаща се 4% от застрахователната сума от 6000 лв.  = 240 лв.; по чл. 2, ал.2, т. 2.13 - разходи за медикаментозно лечение или репатриране от злополука или заболяване - изплаща се 10% от застрахователната сума от 6000 лв. = 600 лв; по чл. 2, ал.2, т. 2.15 - суми за оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване - изплаща се процент върху застрахователната сума от 5000 лв., който процент се определя съгласно таблица на застрахователя в зависимост от сложността на операцията - средено 15% = 750.00 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е служител на ГДИН, на длъжност „надзирател" в Затвора в гр.Бобов дол (държавен служител на младша експертна длъжност), че е претърпял на 29.11.2017г. описаната в исковата молба битова злополука, последвана от хирургическа интервенция, че в следствие на злополуката е ползвал отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване в размер на общо 314 дни, както и че в периода от 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24, ал. 3 ЗИНС и аналогични на предвидените в разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, застрахователни рискове: смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, за неуредените случаи се прилага Законът за Министерство на вътрешните работи. В разпоредбата на чл.184, ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите на МВР задължително се застраховат срещу смърт, временна неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на злополука за сметка на държавния бюджет.

По силата на съществуващото служебно правоотношение между страните по делото, за работодателя се е породило задължение, на базата на императивна правна норма, да застрахова ищеца срещу посочените в закона застрахователни рискове, един от които и процесния. Предвид неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, за ищеца е възникнало неблагоприятно изменение в имуществената му сфера под формата на пропусната полза, а именно пропускане на сигурно увеличение на имуществото му със застрахователната сума, дължима при настъпване на застрахователен риск. Налице е и пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на задължението на ответника да застрахова служителя си и пропуснатата полза, поради което и следва да се ангажира отговорността на работодателя. Размерът на обезщетението възлиза на стойността на обезщетението, което служителят би получил при сключена застраховка и настъпване на застрахователното събитие, която се установи от заключението на съдебно – икономическата експертиза, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена, в размер на 2790.00 лв., до който размер следва да се уважи предявения иск.

Неоснователно е възражението на ответника, че от дължимото обезщетение следва да се приспадне получената от него еднократна парична помощ в размер на 240.00 лв. От издадената Заповед № Л-1428/19.03.2018г. на Главния директор на ГДИН, с която е разпоредено плащането на тази еднократна парична помощ не става ясно на какво основание е изплатена същата, а освен това, както се сочи и в Писмо с изх. № 92-15-448/29.09.2017г. от Министъра на правосъдието до Главния директор на ГДИН (с което се изразява положително становище за изплащането на еднократни помощи) изплащането на застрахователни суми и изплащането на еднократни помощи се извършват на различни основания, поради което изплатената еднократна парична помощ не следва да се приспада от дължимото от ответника обезщетение за пропусната полза, изразяваща се в  пропускане на сигурно увеличение на имуществото му със застрахователна сума в размер на 2790.00 лв.

С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира заплащане на разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 640.00 лв., от които: уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. и депозит за вещо лице в размер на 140.00 лв.

            Предвид освобождаване на ищеца от разноски, то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница сумата от 111.60 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

         Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, да заплати на С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2790.00 лв. /две хиляди седемстотин и деветдесет лева/, представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на задължението на ответника да го застрахова на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС вр. с чл. 184, ал. 1 от ЗМВР, претърпяна от ищеца на 29.11.2017г. битова злополука, наложила хирургическа интервенция, временна неработоспособност и проведено медикаментозно лечение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-25.02.2019г. до окончателното плащане.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, да заплати на С.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 640.00 лв. (шестстотин и четиридесет лева), представляваща сторените от ищеца разноски по делото.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: град София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Дупница сумата от 111.60 лв. (сто и единадесет лева и шестдесет стотинки)– представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.

           

            Решението може да се обжалва пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.               

                                                                                 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: