РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Русе, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520200769 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Н. Н. против наказателно постановление № 24-1085-000612 /
19.03.2024г. на Началника група при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Русе.
Същата моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява; вместо нея се явява редовно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Ответникът по жалбата,
редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС категории “В” и „М“.
На 28.02.2024г., около 20,35ч. жалбоподателката управлявала собствения си л.а.
„Мерцедес ЦЛЦ 220ЦДИ“ с ДК № Р 69 96 КТ в гр.Русе. Била спряна за проверка
от служители на Първо РУ на МВР по ул.“Алеко Константинов“, които я изпробвали за
алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. Същите обаче се усъмнили,
че е употребила наркотици и повикали за съдействие свои колеги от Сектор “Пътна
полиция“. Св.К. К. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ -гр.Русе
поискал да изпробва жалбоподателката с техническо средство „Дръг Тест 5000“, но тя
1
отказала. Бил и издаден талон за изследване, но тя не се явила да даде кръвна проба в
посоченото в него болнично заведение. За отказа и да се изследва за употреба на наркотични
вещества св.К. съставил АУАН против нея, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което й наложил наказания „„глоба“ в размер на 2000 лв. и
ЛПУМПС по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП за отказа й да бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества и техни аналози.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно
е приложен материалният закон досежно и двете нарушения.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и
наказателното постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушенията вменени във вина на жалбоподателката, посочени са дата и място на
извършване, обстоятелствата при които са извършени, както и нарушените законови норми.
Нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е правилно установено и доказано по
несъмнен начин. От АУАН и показанията на св.К. К. в съдебно заседание се установява, че
жалбоподателката действително е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества с техническо средство и не е изпълнил предписанието за химико-
токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел, защото
същите са логични, последователни и най-вече, защото се подкрепят от другите събрани по
делото доказателства. От показанията на този свидетел, а и от приложения по делото талон
за изследване № 269228, л.10 от делото, се установява, че на жалбоподателката е бил
издаден такъв в 21,00ч. на 28.02.2024г., като й е бил даден срок от 45 мин. да се яви в
болнично заведение, но тя не сторила това.
В обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението по чл.174
ал.3 пр.2 от ЗДвП е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна по
начин, който в максимална степен дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво
точно нарушение е наказан. Жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана за употреба на
наркотични вещества и техни аналози както с техническо средство, така също впоследствие
и чрез даване на кръв за изследване в медицинско заведение, защото отговорността при
отказ за изследване с техническо средство би отпаднала в случай, че деецът се бе явил в
посоченото болнично заведение в определения в талона за медицинско изследване краен
2
срок. Предвид констатираното от св.К. в хода на проверката притеснено състояние на
жалбоподателката и липсата на алкохол в издишвания й въздух (установено посредством
надлежно техническо средство) се налага извода, че тя съвсем съзнателно и целенасочено е
отказала да бъде изпробвана за наркотични вещества и техни аналози и по двата законово
регламентирани начина. Не е имало никаква пречка дори и при отказа да бъде изследвана с
полеви тест за употреба на наркотични вещества, жалбоподателката да се яви в болничното
заведение за даване на кръв, особено ако е била със съзнанието, че не е употребявала такива.
Възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения не са основателни и
и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло по следните съображения:
Нарушението е описано с всичките му признаци от обективна и субективна страна и
в този смисъл са спазени всички изисквания на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което в
пълна степен е охранило правото на защита на наказаното лице. При използвания подход
става напълно ясно за нарушителя с оглед възможността му да разбере не само кога, но и
какви конкретни нарушения е извършил, доколкото са описани законово установените
признаци от обективна страна на нарушението, за което е наказан. Нарушителят безусловно
следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое
административно нарушение е осъществил на първо място с описание на фактическата му
страна. Съставът на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които
следва да бъдат установени и посочването им, както в случая, охранява правото на защита
на жалбоподателя. Използваният подход от актосъставителя при съставяне на АУАН и от
АНО при издаване на наказателното постановление е законосъобразен, защото по никакъв
начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице с оглед възможността му да
разбере в какво е обвинен и съответно наказан. Липсата на възражения в АУАН следва да
се отдаде на това, че обективно такива не са направени. Няма допуснато нарушение и на
чл.18 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката е наказана за едно единствено нарушение, тъй
като в санкционната норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП всички форми на изпълнителните деяния
са посочени в алтернативност, т.е. за съставомерността на нарушението е достатъчно
реализиране само на едно – така, ако жалбоподателката бе изпробвана по един от двата
законоустановени начина – техническо средство (полеви тест) или бе дала кръв за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични
вещества отговорността й би отпаднала. Няма изискване нито в ЗДвП, нито в Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози отказът да се удостоверява от
медицинско лице към момента на проверката – тази хипотеза е възможна, но след като
лицето се яви за даване на кръв в болничното заведение и едва тогава откаже да стори това
по арг.чл.15 ал.7 вр.чл.12 ал.1 от с.н. Съдът намира, че дори не е необходимо да коментира
едно от основните възражения на защитата, че жалбоподателката е била бременна към
момента на проверката и е отказала да бъде изпробвана с полевия тест както предвид
лекарствени средства, които е приемала във връзка с това и предвид промени в
„психоаналитичното“ й състояние. В тази връзка само следва да се отбележи, че се касае
3
единствено за голословни твърдения за бременност, неподкрепени с абсолютно никакви
доказателства, дори и твърдения на жалбоподателката в подобна насока по време на
проверката. Отделно от това в случай, че някаква категория лица, обединени в някакъв
признак бяха освободени от задължението да бъдат изследвани за употреба на
алкохол/наркотични вещества при управление на МПС това изрично щеше да бъде указано.
От обективна страна нарушението по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е извършено чрез
бездействие при правно дължимо поведение за действие.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено при форма на вината
пряк умисъл. Жалбоподателката е разбирала, че с деянието си нарушава реда на държавното
управление, но е искала настъпването на последиците му. Интелектуалната страна на
умисъла й е обхващала и представите, че в случай на положителна проба за наркотици ще
понесе по-тежката наказателна отговорност, което и именно я е мотивирало да откаже
проверката.
Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и
размерът им не зависи от волята на АНО и съда, т.е. същите не подлежат на
индивидуализиране.
С оглед изложеното съдът намира, че административното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДвП е правилно установено и при налагане на административните наказания не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като
обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или
изменение.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №24-1085-000612/19.03.2024г.,
издадено от Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе, с което
на М. Н. Н. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и
ЛПУМПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от
ЗДвП .
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5