РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на В. К. В., лично и като майка и
законен представител на трите малолетни деца Г. В. К., П. С. Г. и Н. В. К., и Л.
Г. К., всички от с.В., Б. област, чрез адв. П.В., против решение № 100 от
04.06.2021г. по гр.д. №2133/2020г. на Бургаския окръжен съд, с което са
отхвърлени исковете им срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С., за
обезщетение по чл.49 ЗЗД за сумите, в едно с лихви, както следва: 100 000
лв.-неимуществени вреди за В.В., по 120 000 лв.–неимуществени вреди за Г.
В. К., П. С. Г. и Н. В. К., 21 800 лв. /109 месеца по 200 лв. месечна издръжка/ –
имуществени вреди за Г.К., по 34 400 лв. /172 месеца по 200 лв. месечна
издръжка/– имуществени вреди за Н.К. и П.Г. и 50 000 лв. – неимуществени
вреди за Л.К., претърпени от смъртта на С. К., съпруг на първата, баща на
малолетните деца и брат на последния, настъпила в резултат на ПТП на
18.01.2017 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради
обосноваването му със свидетелски показания на заинтересовани от изхода на
1
делото свидетели, необсъждане на писмени доказателства, игнориране на
официални документи – протокол за оглед, липса на съпоставка и обсъждане
на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, без мотиви защо се
дава вяра на едни, а се игнорират други, неправилни фактически и правни
заключения, грешно тълкуване на закона. Оспорва се изводът на решаващия
съд, изведен от показанията на служител на АПИ, че пътят е бил проходим
при зимни условия и АПИ е изпълнила законовите си задълженията по
Наредба РД-02-20-19/2012г. за поддръжката му, като се изтъква отразеното в
протокола за оглед на местопроизшествието, че участъкът е бил заледен,
покрит с тънка снежна покривка, на места с навлезли преспи в пътното
платно, което сочи на неизпълнение на плана за зимно почистване, изискващ
непрекъсната работа на почистващи машини, обработка с ефективни
химически вещества, изграждане на препятстващи снегонавяването
съоръжения. Ако пътят не е бил почистен и безопасен, поради заледявания,
трябвало е да бъде затворен. Именно заледяването е причина за механизма на
увреждането, с ротация на процесното МПС, попречило на водача да спре,
поради загуба на управлението. Цитира се експертно заключение, че „пътният
участък не е бил безопасен“. Като неотносим към спора се определя
отчетеният от първата инстанция факт за наличие на алкохол в кръвта на
водача от 0,11 промила, незначително количество, което не се санкционира от
закона. По отношение на мотива на първата инстанция за нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП – несъобразена скорост, е посочено, че загиналият водач К., при
допустима скорост от 90 км/ч, е навлязъл в заледен пътен участък, който не
се явява предвидимо препятствие по смисъла на горната разпоредба, при
което водачът да намали скоростта до 30 км/ч. Сочи се липсата на поставен
знак за ограничение на скоростта, въпреки знанието на АПИ за този критичен
участък със заледяване и снегонавяване. Твърди се и липса на „сложна
обстановка“, както е прието в обжалваното решение, след като видимостта е
била отлична. Съображения са изложени и по следващата приета от първата
инстанция причина за процесното ПТП – неподходящи гуми на
управляваното от К. МПС. В обратния смисъл е цитирано заключение на
изслушана по делото експертиза, като се изтъква липсата към онзи момент на
задължение за зимни гуми. Оспорва се възражението за съпричиняване, тъй
като в тази насока ответникът не е заявил точно твърдение за виновно
поведение на водача. Размерът на претенциите въззивниците считат, че
2
следва да бъде определен по справедливост на базата на установените по
делото факти. Претендира се отмяна на атакуваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло, в едно с
лихви и разноски.
В отговор на въззивната жалба, АПИ оспорва същата като
неоснователна, а постановеното решение счита за правилно и
законосъобразно. Изложени са съображения за настъпилото ПТП между
управлявания от К. лек автомобил „Мерцедес“ и влекач „Мерцедес“ по
причина на движение на лекия автомобил в нарушение на чл.20 ЗДвП с
несъобразена скорост. За заледения участък не е установено от къде точно е
започвал и дали и в кой момент К. се е движил в такива условия, преди да
предприеме маневра за преминаване покрай авариралия „Форд“ в десен
банкет. Поддържа се приетото от първата инстанция, че при движение със
съобразена скорост, автомобилът е могъл да бъде овладян. Конкретната пътна
обстановка при зимни условия, със сняг на пътя и минусови температури, е
изисквала намаляне на скоростта. Налице е позоваване на установеното
наличие на алкохол от 0,11 промила, което макар и в допустими граници е
възможно да е повлияло на водача при преценката на пътната обстановка.
Въззиваемото дружество поддържа становището за липса на пряка причинно-
следствена връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат, което
изключва отговорността на АПИ. Подробно са изложени документално
отчетени дейности за процесния пътен участък в деня на произшествието,
които покриват нормативно изискуемите обеми за поддръжката на пътя.
Липсва установено конкретно нарушение на дружеството на законово
задължение по приложимите нормативни актове. Максималният срок за
обработка на пътя при зимната хлъзгавост е до два часа, а началният момент е
спиране на снеговалежа или констатиране на заледяването. Автомобили на
поддържащата фирма са опесъчавали редовно и многократно участъка.
Според АПИ, в случая се касае за пътен инцидент, причинен от водач с малък
стаж, поради несъобразяване с пътните условия. На следващо място е заявено
наличието в процесния участък на знак Т-2 с дължина за опасност – 4400 м.,
обхващаш мястото на произшествието, както и знак с ограничение на
скоростта 50 км/ч. При движение със скорост 70 км/ч К. е бил в нарушение на
ограничението. Посоченият от тройната експертиза знак „Край на забраните,
въведени с пътни знаци“ е оспорен, като основан неправилно на снимки от
3
Гугъл. По отношение на ищеца Л.К., брат на загиналия, са наведени доводи за
липса на основанията за присъждане на обезщетение, съобразно ТР №1/2016
г. от 21.06.2018 г. на ОСГТНК на ВКС. Твърди се и за останалите ищци, че не
са доказали постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
както и сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, като
единствено детето П. К. е припознато от бащата. Освен това, осигуряваната от
починалия издръжка на домакинството е била в пъти по-ниска от исканото
обезщетение. Поддържа се възражението за съпричиняване в обема от 90 %,
тъй като загиналият водач е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, управлявайки с
несъобразена със зимните условия скорост, при превишаване на максимално
допустимата скорост, липса на непрекъснат контрол при управление на
автомобила, липса на поставен предпазен колан. Според АПИ, в случай, че
въззивната инстанция приеме, че състоянието на пътя е в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, отговорността е в тежест на
Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014 г.“, чрез съставляващите го
дружества „ПСТ Груп“ ЕАД, „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „Трейс БГ“ ЕАД,
трети лица – помагачи на ответника, с оглед сключения между АПИ и
консорциума договор за възлагане на обществена поръчка от 18.11.2015г.,
включващ задължение на изпълнителя за зимна поддръжка на процесния
участък. Изтъква се и възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на акцесорния иск за законна лихва. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение, а алтернативно – присъждане на
обезщетение при 90% съпричиняване от страна на пострадалия, като в
мотивите се приеме, че вредите са вследствие на неизпълнение или
некачествено изпълнение от страна на Консорциум „Пътно поддържане
Бургас 2014 г.“. Претендират се съдебни разноски.
Подаден е отговор от “Пътстрой ВДХ“ ЕАД, гр.С., правоприемник на
„Пътстрой–Бургас“ ЕООД, в който са изложени съображения за причиняване
на процесното ПТП единствено по субективната вина на загиналия водач,
който не се е съобразил с конкретната пътна обстановка, изискваща
шофиране със значително занижена скорост и повишено внимание, още
повече при наличие на предупредителен знак за опасност от хлъзгане при
сняг и зимни условия. Като несъстоятелни се сочат твърденията на
въззивника за неизвършено редовно почистване на пътя, съгласно
изискванията на специалната наредба. Твърди се, че почистващата техника е
4
работила непрекъснато, като пътното платно е опесъчено и обработено със
съответните смески, като липсват доказателства за нарушение на оперативния
план за зимно поддържане. При липсата на пороци в обжалваното решение,
дружеството счита, че същото следва да бъде потвърдено.
Отговор е подаден и от третото лице-помагач, „Трейс БГ“ ЕАД, гр.С.,
което оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявено е, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че пътният участък на
местопроизшествието е бил заледен, водачът К. се е движил с несъобразена с
конкретните условия скорост, предприел е неправилни действия при
движение на заледен асфалт, загубил е контрол върху автомобила и се ударил
в спрял извън платното влекач. За процесния участък е осъществявано
надлежно зимно поддържане в съответствие с нормативните изисквания, но
край пътя няма дървета и съоръжения за спиране на вятъра, а само ниви,
което води до навяване на сняг и бързо заледяване при силен вятър и ниски
температури. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Депозиран е отговор и от „ПСТ груп“ ЕАД, гр.С., с който оспореното
решение е подкрепено като правилно, поради което е заявено искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Посочено е, че решаващият
съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително протокола за
оглед на местопроизшествието, приел е наличието на заледена настилка в
процесния участък от пътя, като загиналият водач е бил в състояние да
избегне ПТП, ако преди да навлезе в заледения участък се е движил със
съобразена скорост с пътните условия. Изтъква се наличието на алкохол в
кръвта на пострадалия, както и доминиращото значение на задължението му
по чл.20, ал.2 ЗДвП за съобразена скорост над пътния знак за разрешена
максимална скорост от 90 км/ч. Според дружеството, при сложна зимна
обстановка наличието на хлъзгав участък, боксуващи и аварирали
автомобили край пътя са предвидими за всеки шофьор обстоятелства по
смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. При не установени по делото нарушения на
нормативната уредба за поддръжка на пътя, като правилен се сочи изводът на
първата инстанция за липса на причинно-следствена връзка между поведение
на АПИ и настъпилата увреда. В помеждутъците от до два часа за обработка
на пътищата при борба със зимната хлъзгавост, след спиране на снеговалежа
или след установяване на заледяването на пътя, водачите следва да се движат
5
по пътя при съобразяване с атмосферните условия, които в случая са
игнорирани от пострадалия.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирани страни,
против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
в рамките на направените в жалбата оплаквания, съдът намира следното:
Искът е за заплащане на посочените по-горе суми, представляващи
обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в
хипотезата на чл.49 ЗЗД. Претенциите за имуществени вреди са заявени за
детето Г. – 21 800 лв. и за детето Н. – 34 400 лв. За детето П.Г. липсва
предявен иск за имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на
18.01.2017 г., при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 180“ с рег. № *
по републикански път I-6, на км. 438 по посока гр. С. към гр. К., попадайки на
заледен/заснежен и необработен участък, водачът С. Г. К. е изгубил
управление и е претърпял ПТП, при което загива. Ищците считат, че смъртта
на К., с когото В.В. е живяла на съпружески начала, Г., П. и Н. са техни деца,
а Л.К. – негов брат, е резултат от необезопасения път, поради виновно
противоправно бездействие на АПИ, чрез изпълнителите на възложената от
агенцията дейност по изпълнение на вменените и в чл.19 и чл.30 от Закона за
пътищата задължения по управлението на пътищата, включително
правомощия по изграждането и поддръжката на пътя, както и разпоредбите
на чл.3, вр. чл.2 и чл.11 от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г. за
поддържане и текущ ремонт на пътищата.
С обжалваното решение искът е отхвърлен, като са изложени
съображения, че липсва причинно-следствена връзка между състоянието на
пътя в резултат на дейността на АПИ по неговото управление и настъпилото
ПТП. Последното е резултат от нарушение на чл. 20 ЗДвП от страна на
загиналия водач, управлявал автомобила с несъобразена скорост при
усложнената зимна обстановка по пътя.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269
ГПК, е валидно и частично допустимо, като произнесено от законен състав на
компетентния съд в надлежно развило се съдебно производство по допустима
искова претенция.
В частта, с която е отхвърлен иск на В.В., като майка и законна
6
представителка на малолетното си дете П. С. Г., роден на 29.08.2010 г., за
сумата от 34 400 лв., обезщетение за имуществени вреди вследствие смъртта
на баща му С. К., обжалваното решение е недопустимо, тъй като е
произнесено по непредявен иск. В тази решението следва да бъде обезсилено.
По правилността на решението:
Искът е за непозволено увреждане и има правното си основание в чл.49,
вр. чл.45 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия и се поражда при наличието на кумулативните
предпоставки: настъпили са вреди, същите са причинени от деяние /действие
или бездействие/ на лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил
работа, противоправност на деянието, вредите са причинени при или по
повод изпълнение на възложената работа.
Въззиваемият ответник АПИ, управляващ процесния участък от
републикански път I-6 съгласно чл.19 ЗП, има качеството на „възложител“ по
смисъла на чл.49 ЗЗД за причинени щети от виновни действия или
бездействия на работници и служители, извършващи действия по поддръжка
на пътя на мястото на предявения деликт. По делото е представен сключен
договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-22 от 18.11.2015 г., с
който АПИ е възложила дейностите по поддържане /превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление Б. на
консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в състава на който влизат
конституираните по делото трети лица – помагачи на ответника, „ПСТ груп“
ЕАД, „Трейс БГ“ ЕАД и „Пътстрой Бургас“ ЕООД, последното дружество с
правоприемник „Пътстрой ВДХ“ ЕАД. Като възложител, АПИ отговаря
солидарно с изпълнителя и право на пострадалия е да избере чия отговорност
да ангажира. Нормата на чл.49 ЗЗД предполага възлагане, което съставлява
правоотношение, по силата на което едно лице възлага на друго да извърши
определена работа, като при или по повод на извършената работа, за трето
лице са произтекли вреди. Следователно, АПИ носи обективната и
гаранционно-обезпечителна деликтна отговорност по чл.49 ЗЗД, произтичаща
от вината на натоварените с извършването на работата конкретни лица,
7
работници и служители на фирмата-изпълнител.
Основният спорен по делото въпрос е дали действия или бездействия на
изпълнителите на възложената от АПИ дейност по зимна поддръжка на пътя
са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на С. К.. Отговорът
изисква установяване механизма на процесното ПТП.
Безспорно е от фактическа страна, че на 18.01.2017 г. около 16,40 часа
управляваният от С. К. лек автомобил „Мерцедес С180“, рег. № * се е движел
по главен път I-6 от с.В. към К.. В обратна посока се движел влекач
„Мерцедес 1844 Актрос“, рег. № * с полуремарке, с водач П. Р.. На около 1,8
км преди разклона за с. И. водачът на лекия автомобил изгубил контрол върху
управлението му и се ударил с лявата си страна в преден десен край на
товарния автомобил, който към момента на удара бил спрял по средата на
лентата си за движение. В следствие на удара починал водачът на С. К., а
спътникът му Г.К., негов баща, получил травми и починал няколко дни по-
късно. От кръвна проба на загиналия водач е установено съдържание на
алкохол от 0,11 промила.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествието, извършен на
18.01.2017 г. в 17 часа и 10 мин., съдържащ се в приложеното ДП № 13/2017
г. на РПУ К., пътният участък е бил заледен, придвижването по пътя пеш
било почти невъзможно от силния вятър и снеговалеж. Пътят бил покрит с
тънка снежна покривка, заледен. От двете му страни имало високи около 0,80
м снежни преспи, на места навлизащи в пътното платно.
От показанията на свидетелите Е.П.–полицейски инспектор по пътен
контрол, и С. С. – ръководител на Пътна служба- К. към АПИ, посетили
същия ден местопроизшествието, се потвърждава усложнената пътна
обстановка при зимни условия в процесния най-тежък участък от пътя в
района, със снеговалеж и буен вятър, заснежаване и снегонавявания, намалена
видимост. Св. С. заявява, че поради вятъра, който на това място образувал
„нещо като фуния“, колкото и да се опесъчава, пътят оставал заледен. Това
твърдение прави показанията на свидетелите вътрешно противоречиви,
поради заявеното още, че пътната настилка не била заледена. Последното
твърдение е в противоречие и с цитирания протокол за оглед и не може да
бъде кредитирано. На този участък били изпратени два автомобила–1
пясъкоразпръсквач и 1 снегорин, които били през целия ден на работа.
Отстрани бил натрупан сняг от почистващите автомобили. Машините за
8
насипване на сместа били наблизо и поради произшествието прекъснали
дейността си. Обработката на пътя била с пясък, сол и калциев двухлорид.
Луга не се ползвала, тъй като от силните ветрове замръзвала. Разрешената
скорост била 90 км/ч. След произшествието бил поставен знак за ограничение
на скоростта на 30 км/ч при снеговалеж. През деня била проведена среща с
управителя на фирмата за снегопочистване „Пътстрой Бургас“. Били в
готовност да затворят пътя при влошаване на обстановката и голямо
снегонавяване, но към момента на инцидента такива условия не били
възникнали.
Работата по процесния участък от пътя на два автомобила на
„Пътстрой Бургас“ ЕООД на 18.01.2017 г. се установява и от GPS разпечатки
от движението на автомобили с рег. №* и рег. № * /л.302 до л.360 от гр.д.
№2133/2020 на БОС/. Видно от писмо изх. №24-00-208/31.05.2017 г. на
Областно пътно управление–Б., съдържащ се на л.105 от ДП №31/2017 г. на
РУ–К.т, автомобилите с посочените номера са съответно автомобил с гребло
и пясъкоразпръсквач. В същото писмо е посочено, че пътят е затворен в 17,20
часа.
Пред първата инстанция е изслушана единична съдебна автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице В.Г., която дава заключение, че
заледяването на пътя е било пряка обективна предпоставка за възникване на
процесното ПТП. Поради изготвена от същото вещо лице съдебна експертиза
по т.д. № 333/2017 г. на Окръжен съд-Б. за същото ПТП, където експертът
посочил като причини за произшествието виновното поведение на загиналия
водач с изброяване на допуснатите от него грешки, първоинстанционният съд
е назначил тройна съдебно-техническа експертиза.
Тройната експертиза, предвид протокола за оглед и останалите събрани
по делото доказателства, дава заключение за състоянието на пътя, механизма
на произшествието и причините за възникването му. Пътното платно е било
заледено, без видима маркировка от снега, встрани с преспи сняг до 0,8 м. В
снежната пряспа дясно от пътя, с включени аварийни светлини, се е забил
лекотоварен автомобил „Форт Транзит“ с рег. №*. Същият не е описан в
протокола за оглед, явно тогава е напуснал местопроизшествието. В
насрещната пътна лента след пробуксуване е спрял влекач „Мерцедес
Актрос“ с полуремарке. Лекият автомобил се е движел с разрешена скорост
около 70 км/ч. Навлизайки в заледен участък, водачът К. предприел
9
намаляване на скоростта и завъртял волана наляво, преминавайки край
авариралия „Форт“ в снежната пряспа в десния банкет. В резултат на
неправилните действия на водача, силния вятър и заледената пътна настилка,
автомобилът се завъртял на дясно и навлязъл в насрещната лента. Водачът
изгубил контрол над автомобила и последвал удар в спрелия влекач, след
което лекият автомобил се отблъснал и се завъртял, придвижил се назад с
ротация и се върнал в своята лента за движение. Произшествието е
настъпило поради движение на лекия автомобил с несъобразена скорост с
конкретната пътна обстановка, неправилни действия на водача при движение
по заледен асфалт и неправилно отворен за движение път, без да са осигурени
условия за бързо и безопасно придвижване. При посочената скорост от 70
км/ч, опасната зона за спиране на лекия автомобил е била 213 м, изминавана
за 20,7 секунди при зимните условия. На местопроизшествието не е установен
спирачен път. Водачът К. е имал поставен предпазен колан. Причината за
навлизане на автомобила в насрещната лента е изгубен контрол от страна на
водача след внезапно навлизане в заледен участък по пътя. Подминавайки
авариралия автомобил „Форт Транзит“, водачът на лекия автомобил
употребил спирачка и завил волана наляво. В условията на заледен асфалт,
задната част на автомобила се плъзга, при което автомобилът извършва
ротация надясно, напуска лентата си за движение, с ротация се насочва към
влекача и се удря в предната му дясна част с лявата си странична част.
Изводът на експертите е, че освен субективните причини, зависещи от
действията на водача С.К., необезопасеният пътен участък също е причина
лекият автомобил да навлезе в лентата за насрещно движение. При
усложнената пътна обстановка и възникналата опасност със забития в пряспа
„Форт Транзит“, действията на загиналия водач са били неправилни. Той не е
следвало да употреби спирачки, нито да върти волана. Правилните действия
са били преминаване на по-ниска предавка и плавно спиране. Водачът е
следвало така да избере скоростта и посоката си на движение, че да може да
контролира непрекъснато автомобила. Той е бил в състояние да избегне ПТП
при условие, че преди да навлезе в заледения участък се е движил със
скорост, съобразена с пътните условия. А след като в този участък
автомобилите са боксували, той е следвало да бъде затворен. В съдебно
заседание експертите поясняват, че произшествието е настъпило в светлата
част на денонощието и при леко намалена видимост, поради снеговалежа. В
10
разстоянието на опасната зона за спиране, водачът на лекия автомобил е имал
обективна възможност да възприеме другите спрели МПС-та, те не са му
пречили. Спрелите МПС не са били в неговата пътна лента. Процесният
участък от пътя е открит, няма крайпътни дървета и съоръжения за спиране
на вятъра и навяванията от сняг. Вещите лица не могат да определят от къде
до къде се е простирал заледеният участък от пътя, в който е настъпило
произшествието. Същият не е бил обследван изцяло. Ако пътят не е бил
заледен и е имало добро сцепление, не би настъпила ротация на лекия
автомобил.
При така установените обстоятелства за механизма на процесното
произшествие, настоящата инстанция намира, че причина за настъпилото
ПТП е на първо място виновното поведение на загиналия водач. Същият се е
движил в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП с несъобразена скорост с
конкретната пътна обстановка при зимни условия със снеговалеж,
заснежаване и снегонавяване, поради силен вятър, раздухващ снега.
Извършил е неправилни действия при попадане на заледен асфалт като е
задействал спирачки и е завъртял волана, без това да е било необходимо, след
като спрелите автомобили не са му пречили и не са били в неговата лента за
движение. Той е имал възможност да възприеме проблемния участък и
спрелите превозни средства и е бил в състояние да овладее автомобила и да
избегне удара при условие, че преди да навлезе в заледения участък се е
движил със скорост, съобразена с пътните условия при усложнена зимна
обстановка, както и ако е предприел преминаване на по-ниска предавка и
плавно спиране. Атмосферните условия и заснежаването на пътя категорично
са предполагали наличието на заледяване и хлъзгавост на пътната настилка,
т.е. това са били предвидими препятствия, опасни за движението по смисъла
на чл.20, ал.2 ЗДвП, изискващи от водачите да изберат скорост, при която да
бъдат в състояние да изпълнят вмененото им от законовата разпоредба
задължение да намалят скоростта и при необходимост да спрат.
В причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е и заледяването на
конкретния пътен участък, което е допринесло за вредоносния резултат, тъй
като ако пътят е бил надлежно обезопасен, респективно затворен до неговото
обезопасяване, дори и при допуснатите от водача нарушения, не би се
стигнало до плъзгане и ротация с навлизане на лекия автомобил в насрещното
платно и удар в спрелия там влекач. Наличието на заледяване на пътя се
11
установява категорично от протокола за оглед, от авариралите спрели
автомобили на същото място, от показанията на св. С. /“Колкото и да се
опесъчава, пътят остава заледен.“/. Не се доказва въпросният заледен участък
да е резултат от непреодолима сила, с оглед липсата на установено заледяване
по целия път и обявено бедствено положение. Видно от изложените по-горе
свидетелски показания, зимната обстановка на това място е била по-тежка от
останалите участъци. Имало е силен вятър „като фуния“ и снегонавявания, с
навлезли на пътното платно преспи. Това бил най-тежкият участък в целия
район. Следобед в деня на произшествието била проведена среща на св. П. с
представител на почистващата фирма, който предложил участъкът да се
затвори, но се преценило, че това не се налага. По-късно, в 17.20 часа, поради
нулева видимост, път I-6 от Петолъчката до Б. е бил затворен /вж. писмото от
11.05.2017 г. на ОПУ –Б./.
Описаното състояние на пътя, допринесло за настъпилото ПТП,
ангажира отговорнастта на АПИ за смъртта на загиналия водач Стоян К..
Заледяването на участъка от пътя, управляван от агенцията, е резултат от
бездействие на работници и служители на изпълнителите по договора за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-22 от 18.11.2015 г., с който АПИ е
възложила на третите лица –помагачи дейностите по поддържане на пътя.
Очевидно, извършените дейности по почистване и опесъчаване с двата
посочени по-горе автомобила не е довело до необходимия и нормативно
изискван резултат по поддръжка на процесната пътна отсечка. Съгласно чл.2,
ал.1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ
ремонт на пътищата, поддържането на пътищата включва комплекс от
дейности и системни грижи за осигуряване на необходимите условия за
непрекъсната безопасна и нормална експлоатация на пътя. Зимното
поддържане на пътищата включва дейности, свързани с осигуряване на
проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на
неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение, като
основните дейности включват и подготовка на пътищата за експлоатация при
зимни условия, снегозащита на пътищата чрез изграждане и поставяне на
снегозащитни устройства, снегопочистване до постигане на съответната
степен на ниво на зимно почистване, разчистване на снежни валове, преспи и
снегонавявания и отстраняване на уплътнени снежно-ледени пластове,
обезопопасяване срещу хлъзгане: разпръскване на минерални материали и
12
химични вещества /чл. 11 от Наредбата/. В случая, ответната агенция не
доказва никакви извършени дейности по подготовка на процесния участък,
най-тежкия в целия район по думите на св.Сивенов. Липсва изградена
снегозащита с поставяне на снегозащитни устройства. Снегопочистването и
опесъчаването, извършвано през деня, е с неустановена честота за
проблемната пътна отсечка и същото очевидно по количество и качество не е
довело до разчистване на снегонавяването, заледяването на пътната настилка
и наветите преспи, навлизащи в пътното платно. В тази насока следва да се
отчете заявеното от свидетелите - П.: „Не се налага снегорин да чисти в този
участък“ и С.: “Колкото и да се опесъчава, пътят остава заледен. Там
въпросът е съобразяване с пътната обстановка“. След като предприетите
ограничени и недостатъчни действия не са били ефективни и това е било
предварително известно на длъжностните лица на АПИ, какъвто е свидетелят
Сивенов, се налага изводът, че агенцията е приела ситуацията на
невъзможност с възложената зимна поддръжка да се осигури безопасност на
процесния участък при зимни условия с температури под 0 градуса,
снеговалеж, силен вятър, снегонавяване и заледяване. При тези обстоятелства
е налице виновно бездействие на съответните отговорни служители на АПИ,
оставили отворен за обществено ползване път, с известно им безрезултатно
пътно поддържане, съобразно изискванията на чл.2, ал.1 от посочената по-
горе наредба, осигуряващо необходимите условия за непрекъсната безопасна
и нормална експлоатация на пътя. В правомощията на АПИ, съгласно чл.19,
ал.2, т.5 ЗП, е даване на разрешение за въвеждането на забрана за ползването
на пътя. В тази насока, същия ден преди процесното ПТП, е имало
предложение от страна на натоварената с поддържането на пътя фирма да се
затвори въпросният участък, но това не било сторено. Пътят е затворен след
произшествието.
При изложените съображения се налага изводът, че в процесния
случай е налице фактическият състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, поради
установено противоправно деяние, изразяващо се в бездействия на лица,
извършени при и по повод възложена от ответника работа, което е в
причинно-следствена връзка с настъпилото процесно ПТП, в резултат на
което е настъпила смъртта на С. К. и вреди за неговите най-близки.
Разглежданият иск е доказан по основание.
Кръгът от близки лица на пострадалия, които имат право на
13
обезщетение за вреди от неговата смърт, настъпила в резултат на непозволено
увреждане, е очертан с ППВС №4 от 25.05.1961г. и ППВС №5 от 24.11.1969г.
– деца, съпруг, родители, но и отглежданото дете и лицето, което е
съжителствувало на съпружески начала с починалия.
Ищцата В.К. се позовава на фактическо брачно съжителство с
пострадалия, детето П.Г., род на 29.08.2010 г., е син на загиналия, видно от
удостоверението за раждане, а децата Г.К., род на 21.112008 г. и Н.К., род на
19.06.2013 г., по удостоверенията за раждане са с неизвестен баща, но се
твърди, че са деца на С.К. от съжителството му с ищцата.
Свидетелката В. Д. кмет на с.В., установява в показанията си, че познава
семейството на загиналия. Той имал три деца, като само едното е припознато
от К.. Работел във винзавода в с.В.. Семейството живеело в малка къщичка с
две стаи. Майката не работела. Едното от децата посещавало училище. С. е
работил в Бюрото по труда по социална програма, по такава програма е
работила и жена му. Братята на С. и родителите му живеели в други къщи.
Живеели задружно, събирали се. Сега прибрали снахата /В./.
Свидетелката Е. К. заявява, че познава семейството от 2013 г., когато С.
и брат му Л. правили ремонт у тях. Познавала децата и майката на С. - П..
Ходила в дома им да пазари произведени от тях зеленчуци, месо и яйца.
Посрещала я В., а и С.. Децата все били покрай баща си, той носел малкия Н.
на ръце. Семейството гледали в двора си пуйки, кокошки, сеели чушки,
домати. Последно като ходила, П. и казала, че В.и децата живеят заедно с тях,
а братята на С. им помагат.
Свидетелят Й. Ч. познава семейството отдавна. Когато С. се оженил /без
сключен брак/, му направили къща. Бащата на С. – Г. се занимавал със
строителство, занаятчийство. Гледали и животни – прасета, пуйки, кокошки.
Синовете му, Л. и И. живеели при него. Л. отишъл да живее при брат си С.,
понеже И. чакал дете. Живял известно време там през 2014 г. Синовете
работели заедно с баща си, слагали тапети, шпакловки. С. и В. имали три
деца. Сега В. живее при свекърва си. Братята били много сплотени и
привързани.
Горните гласни доказателства сочат на установено без брак семейно
съжителство на ищцата с пострадалия С. К., като при това съжителство, наред
с припознатото дете П. децата Г. и Н. също били отглеждани и обгрижвани от
страна на К. като свои деца, без да са припознати. Ерго, посочените ищци
14
попадат в кръга на правоимащите лица с право на обезщетение, очертан в
посочената задължителна съдебна практика.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Размерът на обезщетението следва да се съобрази с
вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и
страдания, а и с икономическите условия в страната към момента на
увреждането.
В случая свидетелските показания установяват нормални добри
отношения между жената, децата и пострадалия. Семейството било
задружно, децата не се отделяли от баща си. Той работел и се грижил за
издръжката им. Занимавали се със земеделие, отглеждали животни. При тези
данни, несъмнено загубата на партньор и на баща е довела до душевни болки
и страдания за ищците. Те са лишени от близостта, грижата и подкрепата от
пострадалия и занапред ще чувстват липсата му. Загиналият е бил млад,
здрав, работил е и се е грижил за семейството си. След смъртта му майката и
децата са заживели при майката на К. и са подпомагани от неговите братя. С
оглед на така изложените болки и страдания, които са без установен особен
вид, тежест и интензитет, както и предвид икономическите условия в
страната към момента на увреждането, настоящата инстанция намира сумата
от по 80 000 лв. за справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от В.К. и децата Г.К. на 13 години, П.Г. на 11 години и Н.К. на 8
години, от смъртта на пострадалия С. К..
Така определеният размер следва да бъде намален, съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Както се посочи по-горе,
процесното ПТП, от което е последвала смъртта на К., е резултат и от негови
неправомерни действия, с които е допринесъл за настъпилите вреди. Налице е
съпричиняване на вредоносния резултат и то в по-съществен обем, предвид
несъобразената скорост при тежки зимни условия и неадекватните действия
на пострадалия при предполагаемо препятствие – заледяване по пътя. При
тези обстоятелства, приносът на пострадалия е от порядъка на 70% и
посоченият по-горе размер на обезщетението от 80 000 лв. следва да бъде
намален на 24 000лв. За сумата в този размер предявените искове от В.В.,
лично и като законен представител на малолетните си деца, следва да бъде
уважен.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съставляващи
15
лишаване от издръжка на ненавършилите пълнолетие деца Г. и Н., размерът
на същите следва да бъде съобразен с липсата на доказателства за доходите на
починалия, поради което месечната издръжка на децата следва да се определи
в минимален размер, съобразно чл.142, ал.2 СК – ¼ от минималната работна
заплата към януари 2017 г., която е 460 лв., или 115 лв. месечно.
За лишаването от издръжка на детето Г., за заявените до навършване на
пълнолетие 109 месеца по 115 лв., размерът на издръжката е общо 12 535 лв.
С оглед приетото съпричиняване, дължимата от ответника сума за
неимуществени вреди на детето Г.К. е 3 760 лв.
Детето Н. до навършване на пълнолетие е лишено от издръжка за 172
месеца по 115 лв., или общо 19 780 лв. При съобразяване съпричиняването на
вредите от пострадалия, дължимото обезщетение от АПИ за неимуществени
вреди на детето Н.К. е в размер на 5 934 лв.
Както се посочи по-горе, за детето П.Г. не е заявена искова претенция за
имуществени вреди, поради което произнасяне в тази насока е недопустимо.
За горните суми, предявените от В. искове за имуществени вреди за
децата Г. и Н. са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на иска за обезщетение на неимуществени вреди,
предявен от Л.К., брат на С. К., спорен е въпросът дали той е от кръга на
лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди. Липсата на изрична уредба в законодателството ни е
наложило лицата с право на обезщетение да бъдат определяни през годините
чрез тълкувателна дейност на ВС и ВКС, изхождайки от принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Съгласно актуалната съдебна практика в ТР №
1/2016 г. от 21.06.2018г. на ВКС по тълк.д.№1/2016г., ОСНГТК, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В
тълкувателното решение изрично е посочено, че особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци
16
и внуци. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формална връзка на родство, а ще е необходимо
установяване на понесени болки и страдания, които да обосновават
изключение от разрешението, залегнало в постановленията №4/61г. и №5/69г.
на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
В разглеждания случай липсват доказателства в горния смисъл.
Установеното по делото, че семейството на загиналия и на неговите родители,
братя и сестри се събирали, живеели задружно, братята работили заедно в
строителството, за известно време през 2014 г. Личо отишъл да живее в дома
на брат си С., не сочат на основанията по цитираната задължителна съдебна
практика, при които е признато право на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане при смърт на брат. Ищецът Л.К. не е
ангажирал доказателства за особена, повече от нормалната трайна и дълбока
емоционална връзка между него и починалия му брат, с толкова силна
привързаност, която да е довела до продължителни морални болки и
страдания от неговата смърт, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за този вид родство.
При горните съображения, настоящата инстанция счита, че макар и в
разглеждания случай да е налице формална братска родствена връзка, при
липсата на допълнителните критерии, наложени от съдебната практика,
предявеният иск за обезщетение на брат, който е извън най-близкия родствен
кръг – съпруг, дете и родители на починалия, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, обжалваното отхвърлително решение на
първата инстанция в частта за посочените размери на обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди в полза на ищцата В.В., лично и като
законен представител на малолетните си деца, следва да бъде отменено, като
необосновано и везаконосъобразно, като в тази част исковите претенции
следва да бъдат уважени, в едно със съответната законна лихва.
17
Досежно акцесорния иск за лихви, ответната агенция е направила
възражение за изтекла кратка погасителна давност по чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
Възражението е основателно. Вземането на ищците за вреди от непозволено
увреждане е станало изискуемо от деня на настъпване на събитието –
18.01.2017г., като отговарящият обективно за вредите ответник е изпаднал в
забава и без покана /чл. 84, ал.3 ЗЗД/, а давността е започнала да тече от деня
на настъпване на произшествието, както по отношение на обезщетението за
вреди, така и спрямо лихвите за забава върху това обезщетение.Съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с три годишна давност.
Искът е предявен на 07.05.2020 г. Ищците имат право на законна лихва върху
главницата, тъй като давността тече за всеки ден на забавата, но не за целия
период, а за последните три години преди предявяването на иска, т.е. от
07.05.2017 г. до 07.05.2020 г. Следователно, законната лихва върху
посочените по-горе обезщетения следва да бъде присъдена за периода,
считано от 07.05.2017 г. до окончателното изплащане на главниците.
В останалата част решението като краен резултат е правилно, макар и с
различни мотиви, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 100 от 04.06.2021г., постановено по гр.д.
№2133/2020г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът
на В. К. В., като майка и законен представител на малолетното дете П. СТ. Г.,
род. на 29.08.2010г., против Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С. за
сумата от 34 000 лв. /172 месеца по 200 лв.месечна издръжка/, в едно със
законната лихва от 19.01.2017г.
ОТМЕНЯ решение № 100 от 04.06.2021г. по гр.д. №2133/2020г. на
Бургаския окръжен съд, постановено при участието на „ПСТ Груп“ ЕАД, гр.
С., „Трейс БГ“, ЕАД гр.С., „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, гр. С. като трети лица-
помагачи на страната на ответника в частта, с която са отхвърлени исковете
на В. К. В., лично и като майка и законен представител на трите малолетни
деца Г. В. К., П. С. Г. и Н. В. К., всички от с. В., Бургаска област, против
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.С., за обезщетение по чл.49 ЗЗД за
сумите до размера както следва: по 24 000 лв. - неимуществени вреди на В.В.
18
лично и на всяко от представляваните от нея като майка и законен
представител малолетни деца Г.К., П.Г. и Н.К., 3 760 лв. /109 месеца по 115
лв. месечна издръжка/-имуществени вреди на Г.К. и 5 934 лв. /172 месеца по
115 лв. месечна издръжка/– имуществени вреди на Н.К., претърпени от
смъртта на С. К., съпруг на първата, баща на детето П.Г. и отглеждал като
свои деца Г.К. и Н.К., настъпила в резултат на ПТП на 18.01.2017г., в едно със
законните лихви върху посочените главници, считано от 07.05.2017 г. до
окончателното изплащане на сумите, както и в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.С. да заплати на В.
К. В., лично и като майка и законен представител на трите малолетни деца Г.
В. К., П. С. Г. и Н. В. К., всички от с. В., Бургаска област, обезщетение по
чл.49 ЗЗД до размера както следва: по 24 000 лв.-неимуществени вреди на
В.В. лично и на всяко от представляваните от нея като майка и законен
представител малолетни деца Г.К., П.Г. и Н.К., 3 760 лв. /109 месеца по 115
лв. месечна издръжка/-имуществени вреди на Г.К. и 5 934 лв. /172 месеца по
115 лв. месечна издръжка/-имуществени вреди на Н.К., претърпени от
смъртта на С. К., съпруг на първата, баща на детето П.Г. и отглеждал като
свои деца Г.К. и Н.К., настъпила в резултат на ПТП на 18.01.2017г., в едно със
законните лихви върху посочените главници, считано от 07.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.С. да заплати на
адвокат П.В., АК Б. сумата от 10 582 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за осъществената от него правна помощ и
съдействие на В.В., лично и като майка и законна представителка на
малолетните си деца Г., П. и Н., която сума включва адвокатски хонорар,
съобразно уважените части от исковете за всеки един от ищците пред двете
инстанции по 5 291 лв., която сума е формирана както следва: по 1250 лв. за
исковете на В.В. и детето П.Г., 1363 лв. за исковете на детето Г.К. и 1 428 лв.
по исковете на детето Н.К..
ОСЪЖДА В. К. В. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“,
гр.С. сумата от 1 505 лв., съдебни разноски пред първата инстанция и 244 лв.
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
19
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20