Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260290 / 26,02,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети
октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря
ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1619/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
С решение № 2126/29,05,2019
г., постановено по гр. д. № 5213/2017 г. на РС Пловдив, XIVгр.
състав, се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Биомашиностроене“ АД, ЕИК
*********, че „Каммекс“ АД, ЕИК *********, е собственик на основание договор за
продажба на търг на недвижим имот по пар. 10, ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП(отм.) на
1/60 ид. ч. от реална част от имот заключена между точки 9, 10, 11, 8, 9, по
комбинирана скица приложение № 8 от заключението на приетата ДСТЕ (л. 374),
представляваща част от поземлен имот с идентификатор 56784.504.299, по КК и КР
на гр. Пловдив, целият с площ от 6839 кв. м., която реална част неправилно е
заснета като част от поземлен имот с идентификатор 56784.504.1207 и поземлен
имот с идентификатор 56784.504.1208 по КК на гр. Пловдив, вместо като част от
поземлен имот с идентификатор 56784.504.299 по КК на гр. Пловдив, като е
ОТХВЪРЛЕНА претенцията за собственост В ЧАСТТА относно реална част от имот
заключена между точки 2, 5, 13, 7, 3, 11, 10, 9, 2 по комбинирана скица
приложение № 8, КАКТО И за разликата НАД 1/60 ид. ч. до претендираните
238.34/6829 ид. ч., КАКТО И е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Каммекс“ АД, срещу
„Биомашиностроене“ АД, евентуален иск за собственост на основание давностно
владение на 1/60 ид. ч. от реална част от имот, заключена между точки 2, 5, 13,
7, 3, 11, 10, 9, 2 по комбинирана скица приложение № 8 от заключението на приетата
ДСТЕ (л. 374), представляваща част от поземлен имот с идентификатор
56784.504.299, по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от
03.06.2009г., целият с площ от 6839 кв. м., която реална част неправилно е
заснета като част от поземлен имот с идентификатор 56784.504.1207 и поземлен
имот с идентификатор 56784.504.1208 по КК на гр. Пловдив, вместо като част от
поземлен имот с идентификатор 56784.504.299 по КК на гр. Пловдив.
Решението се обжалва от двете
страни.
С въззивна жалба вх. № 38265/11,06,2019
г., Каммекс“ АД, ЕИК ********* (ищец пред РС) обжалва първоинстанционното
решение В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от него претенции. С
оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в тези части
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и процесуални
нарушения, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението на РС в
обжалваните части и вместо това да уважи предявените искове.
Ответникът по жалбата „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на тази жалба и иска
потвърждаване на решението на РС в обжалваните с нея части.
С въззивна жалба вх. №
44374/04,07,2019 г. „Биомашиностроене“ АД, ЕИК ********* (ответник пред РС)
обжалва първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която искът за установяване на
собственост и грешка в кадастралната основа е приет за частично основателен и
уважен. От въззивния съд са иска да го
отмени в тази част и вместо това да отхвърли иска изцяло.
Ответникът по тази жалба Каммекс“
АД, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на същата и иска
потвърждаване на решението в частта, с която искът е уважен.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема
следно:
Производството пред РС е
образувано по обективно съединени при условията на евентуалност искове с правна
квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. Предявени от Каммекс“ АД,
ЕИК *********; против „Биомашиностроене“ АД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че с договор
за продажба чрез търг по пар. 10 ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП, сключен на 29,11,1994
г., и съставляващ неразделна част от него Протокол от 21,12,1994 г. за въвод
във владение, е придобил правото на
собственост върху 1/60 ид. част, равняваща се на 238,34 кв. м., от парцел VII,
образуван със заповед № 57/03,02,1973 г., отреден за част от имот пл. № 4 по
плана на Пловдив, Северна Индустриална Зона, I част, целия с площ от 14,293
кв. м. – за общ път, обслужващ продаваните парцели. Впоследствие от този парцел
са образувани нови и част от него понастоящем представлява имот с идентификатор
56784.504.299 по КККР на гр. Пловдив, от който ищецът счита, че притежава
238,34/6839 идеални части (вж. уточняващи молби на л. 88 и л. 95-96 по делото
на РС).
Ищецът твърди, че в кадастралната
карта част от този имот, която е с площ от около 55 кв. м. и се намира в
северозападната му част, погрешно е заснета в границите на съседните от северозапад
имоти с идентификатори 56784.504.1207 и 56784.504.1208, чийто собственик е
ответното дружество.
Въз основа на изложеното от
съда се иска да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на 238,34/6839 идеални части от спорната площ, съставляваща част от поземлен
имот с идентификатор 56784.504.299, целият с площ от 6839 кв. м., находящ се в
гр. Пловдив, Северна индустриална зона, която част погрешно е заснета в
границите на имотите на ответника.
Ответникът „Биомашиностроене“
АД, ЕИК *********; оспорва основателността на исковете. Оспорва правата на
ответника, както и твърдяната грешка в кадастралната карта. Твърди, че спорната
площ е част от поземлени имоти с идентификатори
56784.504.1207 и 56784.504.1208, които са идентични с предишен имот с идентификатор
56784.504.273, придобит от дружеството на основание договор за покупко-продажба
от 11,02,2016 г., сключен с нотариален акт № ***, том 1 рег. № 562, н. дело ***
г. на нотариус с рег. № 144.
С постановеното по спора
първоинстанционно решение РС е приел, че ищецът притежава, на основание търг по
реда на ЗППДОП, 1/60 идеална част (като за разликата над този размер до пълния
претендиран от 238,34/6839 идеални части е отхвърлил иска) от поземлен имот с идентификатор
56784.504.299. Приел е също, че част от спорната площ (заключена между точки 9,
10, 11, 8, и 9 по комбинирана скица на л. 374) представлява част от този имот,
която в кадастралната карта на гр. Пловдив погрешно е заснета в границите на
поземлени имоти с идентификатори 56784.504.1207 и 56784.504.1208. За друга част
от спорната площ, заключена между точки 2, 5, 13, 7, 3, 11, 10, 9, 2 по
посочената скица, РС е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като е приел, че
същата съставлява част от имотите на ответника и не е налице твърдяната от
ищеца грешка.
При изпълнение на служебно
дължимата проверка, окръжният съд не констатира наличие на пороци, водещи до
нищожност или недопустимост на решението, не установи и допуснато от
първостепенния съд неправилно приложение на императивни материалноправни правни
норми.
Пред настоящата инстанция се
повдига (с въззивната жалба на „Биомашиностроене“ АД,) спор относно
допустимостта на решението поради това, че в производството не участват
останалите съсобственици на имот идентификатор 56784.504.299. Това възражение
въззивният съд приема за неоснователно, тъй като съсобствениците, притежаващи
права върху имота, наред с ищеца, не са задължителни другари в производството
по предявения иск за защита на вещни права и установяване грешка в
кадастралната карта. Затова неучастието им не води до недопустимост на
решението.
По същество на спора:
Ищецът основава правото си на
собственост на договор за продажба чрез търг, сключен по реда на ЗППДОП на
29,11,1994 г.
Спорът относно това дали
ищцовото дружество притежава право на собственост върху процесния имот е бил
предмет на разглеждане по гр. д. 594/2011 г. на ПОС. С влязлото в сила решение
по същото (л. 97 по делото на РС) е отхвърлен предявения от настоящия ответник
– „Биомашиностроене“ АД, отрицателен установителен иск да се признае за
установено, че Каммекс“ АД, не притежава право на собственост върху процесния
поземлен имот с идентификатор 56784.504.299. За да формира извод за
неоснователност на отрицателната претенция, съдът е приел, че Каммекс“ АД е
придобило право на собственост върху идеална част имота, на основание договор
за продажба чрез търг по реда на пар. 10 ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП, сключен на
29,11,1994 г., и протокол от 21,12,1994 г., съставляващ неразделна част от
договора.
Отхвърлянето на отрицателния
установителен иск на практика формира сила на пресъдено нещо относно това, че
ответникът по същия притежава права върху спорния имот. Този извод се
потвърждава и от събраните в настоящото производство доказателства: С договор за продажба чрез търг
по реда на пар. 10 ал. 2 от ПЗР на ЗППДОП, сключен на 29,11,1994 г. (л. 11-13
по делото на РС), и съставляващия неразделна част от него Протокол за въвод от
21,12,1994 г. (л. 14-15) ищцовото дружество Каммекс“ АД придобива правото на
собственост върху закупени от него недвижими имоти, за които със Заповед №
ОА-975/25,05,1994 г. са отредени съответни парцели (описани в протокола за
въвод), както и „една шестдесета идеална част, равняваща се на 238,34 кв. м.,
от парцел VII,
целият с площ14,293 дка“, отреден за общ път, обслужващ продаваните на търг
парцели.
Страните не спорят, че
процесният ПИ съставлява част от последно описания бивш парцел VII по плана от
1994 г., обособена при последващи устройствени промени като парцел
ХХ-885-инхраструктурен коридор, а впоследствие заснета в кадастралната карта с идентификатор
56784.504.299. И тъй като не се установява (не се и твърди) при извършените
регулационни преотреждания да е настъпила промяна в обема на придобитите от
ищеца права - 1/60 ид. част от парцел VII, то следва да се приеме, че и в
процесния поземлен имот Каммекс“ АД притежава
1/60 ид. част от правото на собственост.
Спорът между страните се
съсредоточава върху въпроса дали процесната реална част с площ от 55 кв. м.,
заключена между точки 2-3-5-2 по Скица-приложение № 8 (л. 374 по делото на РС),
следва да бъде включена в границите на имот с идентификатор 56784.504.299
(както претендира ищецът), или правилно е заснета като част от съседните от
север имоти с идентификатори 56784.504.1207 и 56784.504.1208, за които
ответникът се легитимира като собственик въз основа на договор за покупка от
11,02,2016 г. (нотариален акт на л. 146).
Праводателят на ответника се
легитимира като собственик на основание дарение (нотариален акт от 03,06,1997
г. – л. 32), а неговите праводатели – на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ
– с решение на ПК № 24710/14,09,1994 г. Въз основа на това решение за
възстановяване на собственост в стари реални граници, със Заповед №
РД-09-332/21,11,1997 г. е попълнена кадастралната основа с нов имот пл. № 757
по плана на СИЗ и възстановеният на праводателите на ответника поземлен имот е заснет
като самостоятелен такъв в границите на стар имот пл. № 4 (вж. скица-приложение
№ 3 – л. 253). Впоследствие този нов имот пл. № 757 е заснет в кадастралната
карта с идентификатор 56784,504,273, а през 2017 г. същият е заличен и в
границите му се създават нови имоти, сред които и тези с идентификатори
56784.504.1207 и 56784.504.1208 – собствени на ответника.
От изготвените пред РС
заключения на съдебно-технически експертизи, проследяващи регулационните
изменения на бивш парцел VII, се установява следното:
Със Заповед №
ОА-975/25,05,1994 г. се изменя действащия тогава план на Северна индустриална
зона на гр. Пловдив, като продавани на търг по реда на ЗППДОП части от имот № 4
се обособяват кат осамостоятелни парцели. С тази заповед новосъздаденият парцел
VII, целият с площ 14,293 дка, е отреден за път, обслужващ продаваните парцели
(вж. скица-приложение № 5 на л. 255). Именно от него с договора за продажба
ищецът придобива 1/60 ид. част.
Границите на парцел VII не се
променят с последващите регулационни промени до 2000 г., когато се извършва
(със Заповед № ОА 1002/21,07,2000 г.) попълване на кадастралната основа с имоти
пл. № № 882, 883, 884, 885 като от парцели I, V и VII по предходния план са
образувани нови. В процесната зона отпада общият
път, като същият е заснет като имот
№ 885 и е включен в границите на УПИ I-882 – Каммекс АД и УПИ V-883 – Биомашиностроене
АД, Биомашиностроене интернешънъл АД.
През 2007 г. – със Заповед №
ОА-2758/27,09,2007 г., за имот № 885 се отрежда УПИ ХХ-885 – инфраструктурен коридор,
като северозападно от него се проектира улица, която все още не е реализирана на място.
Процесният имот с идентификатор
56784.504.299, е заснет в кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-48/03,06,2009
г., в граници, които вещото лице определя като идентични с тази на предходния
имот 885. Част от имота обаче – спорната площ от около 54 кв. м., заключена
между точки 2-3-5-2 на скица-приложение № 6 (л. 256), е отразена в
кадастралната карта като част от възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот с идентификатор
56784,504,273, който впоследствие е придобит от ответното дружество, а през
2017 г. от него са образувани няколко нови имота, сред които е тези с идентификатори
56784.504.1207 и 56784.504.1208. На практика основният спорен въпрос е дали са
били налице основания за извършеното със Заповед № РД-09-332/21,11,1997 г.
попълване на кадастралната основа с имот пл. № 757, доколкото именно със
заснемането на този имот спорната площ, включена дотогава в бивш парцел VII -
за общ път, е заснета в границите на възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот.
При разрешаване на
създадената колизия между права, придобити по реда на ЗППДОП и на ЗСПЗЗ законът
дава превес на правата, придобити в приватизационния процес. Според чл. 17а от
ЗППДОП (отм.);, при преобразуването на държавните предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество, предоставеното на тези предприятия за
стопанисване и управление имущество с акта за преобразуването се предоставя в
собственост на търговското дружество, освен ако в акта не е предвидено друго,
от който момент то става негова собственост. Издаденото след приключила
процедура по трансформиране на собствеността от държавна в частна чрез
преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество и приватизация на
това дружество реституционно решение по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на
приватизираното търговско дружество и купувача по приватизационната сделка. В
случая възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на
праводателите на ответното дружество е извършено след реализиране на
приватизационните продажби и не може да бъде противопоставено на ищеца.
Следователно правото на
собственост на ищцовото дружество следва да бъде установено в границите на отредения
за път имот пл. № 885 по плана от 2000 г., включително и спорните 54 кв. м.,
заключени между точки 2-3-5-2 по скица-приложение 6 (л. 256) и скица-приложение
8 (л. 374). Собствеността следва да се приеме за установена в имотните граници
на имот № 885, а не по регулационните линии на отредения за него УПИ ХХ-885 –
инфраструктурен коридор със Заповед № ОА-2758/27,09,2007 г., както е приел
първопстепенният съд. Определящо за този извод е обстоятелството, че
регулационните предвиждания от 2007 г. нямат директно отчуждително действие и
от заключението на СТЕ се установява, черегулацията по отношение на УПИ ХХ-885
– инфраструктурен коридор не е приложена.
С това главно предявения иск
по отношение на спорната площ от около 54 кв. м., заключена между точки 2-3-5-2
по скица-приложение № 8 следва да се
приеме за основателен до размер от 1/60 ид. част, а за разликата над него до
пълния претендиран от 238,34/6839 ид. части – да се отхвърли като
неоснователен. С оглед уважаване на главно предявения иск за цялата спорна
площ, липсват процесуални основания за разглеждане на евентуално предявения за
собственост върху 1/60 ид. част, придобита на основание давностно владение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2126/29,05,2019 г., постановено по
гр. д. № 5213/2017 г. на РС Пловдив, XIVгр. състав, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Биомашиностроене“ АД, ЕИК *********, че
„Каммекс“ АД, ЕИК *********, е собственик,
на основание договор за продажба чрез търг по реда на пар. 10 ал. 2 от ПЗР на
ЗППДОП (ОТМ.), сключен на 29,11,1994 г., на 1/60 (една шестдесета) идеална част от имот с площ около 54 кв. м.,
заключена между точки 2-3-5-2 по Скица-приложение № 8, (л. 374 от
първоинстанционното дело), представляваща част от поземлен имот с идентификатор
56784.504.299, по КК и КР на гр. Пловдив, целият с площ от 6839 кв. м., която
част погрешно е заснета в границите на съседните ос северозапад поземлени имоти
с идентификатор 56784.504.1207 и с идентификатор 56784.504.1208 по КК на гр.
Пловдив, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над уважения размер от 1/60 ид. част до пълния
претендиран от 238,34/6839 ид. части ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
Скица-приложение
№ 8 изготвена от
вещо лице В . Г. (л. 374 от първоинстанционното дело) съставлява неразделна
част от настоящото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: