№ 765
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
грА.нско дело № 20233100500771 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ю. Х. Х., чрез процесуален
представител адв. С. П., срещу Решение 260002/10.02.2023г., постановено по гр. дело №
1222/2019г. по описа Районен съд – Провадия, в частта, с която по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК
е възложен на И. О. И. следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в
с.Поляците, община Дългопол с площ от 820 кв.м., съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2
по плана на с.Поляците, ведно с построената в него КЪЩА, при граници: улица, УПИ XV-
123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121.
Въззивникът изразява становище, че решението е недопустимо и постановено в
противоречие с материалния закон и установената задължителна практика на ВКС. В
първата фаза на делбата първоначално от ищеца е била включена и жилищната сграда в
делбеното дворно място, но в хода на производството тя е била изключена от делбата. Във
втора фаза на делбата от ищеца И. О. И. е предявено искане за възлагане па основание чл.
349 ал.2 от ГПК на цялото дворно място с пространство от 820 кв.м. съставляващо УПИ ХII-
122 в квартал 2 по плана на село Поляците, включващо както дворно място с пространство
от 420кв.м. с построената в него къща (предмет на делбата), така и дворното място с
пространство от 400кв.м.. в което се намира къщата на Ю. Х., която не е предмет на делбата.
С решението по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК е възложено цялото дворно място с
пространство от 820кв.м.. съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2 по плана на село
Поляците, ведно с построената в него делбена къща. Счита решението за недопустимо на две
самостоятелни основания. На първо място, тъй като по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК може да
бъде поискано възлагане само на неподеляемо жилище, а заедно с жилището, съдът е
възложил по реда на чл. 349 ал.2 и идеалните части от дворното място. Твърди, че е
недопустимо още, защото се отнася само до съсобственост, възникнала при чисто
наследяване, а в настоящия случай съсобствеността е сложен юридически факт, в състава на
който има освен наследяване и собственост придобита от чуждо за наследствената маса
лице, какъвто бил и жалбоподателят Ю. Х.. Отправя искане обжалваното решение да бъде
1
обезсилено, като дворно място с площ от 400кв.м. ид.ч., съставляващо УПИ ХИ-122 в
квартал 2 по плана на село Поляците, община Дългопол , област Варна да бъде изнасено на
публична продан.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор /наименуван молба/ от Г. О. М.,
К. О. Х., А. О. Ю., Т. О. Е., Д. Д. И., Н. И. М., З. И. И., Н. Д. И., О. Ф. И., М. Ф. И., чрез
процесуален представител адв. С. З.. Въззиваемите изразяват становище за допустимост и
неоснователност на подадената въззивна жалба, както и че извършеното възлагане в полза
на И. О. И. е законосъобразно. Неправилно въззивникът се позовавал на обстоятелството, че
е чужд на наследствената маса. Акцентират, че в мотивите на решението било записано, че
недостроената жилищна сграда не е предмет на делбата. По изложените съображения
отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.
При извършена справка в деловодната система се установи, че ищцата, имаща
качество на въззиваема в настоящото производство, Т. О. Е. с ЕГН **********, е починала в
хода на съдебното производство на ******* г.. С оглед изготвена по служебен почин
справка от НБД – Население, на основание чл. 227 от ГПК в качеството на нейни
процесуални правоприемници са конститиурани наследниците на страната - съпругът Е.
М. Е., и двете ѝ дъщери.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по извършване на делбата е образувано след като с влязло в сила
Решение № 85/26.03.2020 г., поправено по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК с Решение №
260001/10.02.2023 г., постановени по гр. дело № 1222/2019г. по описа Районен съд –
Провадия са допуснати до делба следните недвижими имоти:
1.) ДВОРНО МЯСТО с пространство от 800.00 кв.м., включено в парцел XIII-122 в
квартал 2 по плана на ******** при граници: улица, УПИ XI-121, УПИ XII-122 и УПИ XIV-
123;
2.) 420.00 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО с пространство от 820 кв.м.,
съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците, ведно с построената в него
КЪЩА, при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121, между лица и при
квоти - по 132/1008 идеална част за: И. О. И., ЕГН **********, с адрес ********, Г. О. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ********; К. О. Х., ЕГН - **********, с постоянен адрес
в ***********; А. О. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес в ************; Т. О. Е., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ********; 42/1008 идеална част за Д. Д. И., ЕГН -
**********, с постоянен адрес в ************; по 45/1008 идеални части за всяка една от Н.
И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ************ и З. И. И., ЕГН - **********, с
постоянен адрес в ************; 84/1008 идеални части за З. М. И., ЕГН - **********, с
постоянен адрес в ***********; по 44/1008 идеални части за всеки един от Н. Д. И., ЕГН -
**********, с постоянен адрес в г***********, О. Ф. И., ЕГН - **********, с постоянен
адрес в г*********** и М. Ф. И., ЕГН - **********, с постоянен адрес в г***********;
3.) 400.00 кв.м. идеални части от ДВОРНО МЯСТО с пространство от 820.00 кв.м.,
включено в парцел XII-122 в квартал 2 по плана на Поляците, Община Дългопол, Варненска
област, при граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121, при квоти и между
лица: 84/126 идеални части за Ю. Х. Х., ЕГН - **********, с постоянен адрес в ********; по
6/126 идеална част за: И. О. И., ЕГН **********, с адрес ********, Г. О. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес ********; К. О. Х., ЕГН - **********, с постоянен адрес в
***********; А. О. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес в ************; Т. О. Е., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ********; по 3/126 идеална част за: за всяка една от Н. И.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ************ и З. И. И., ЕГН - **********, с
постоянен адрес в ************; по 2/126 идеална част за всеки един Н. Д. И., ЕГН -
**********, с постоянен адрес в *********, О. Ф. И., ЕГН - **********, с постоянен адрес в
********* и М. Ф. И., ЕГН - **********, с постоянен адрес в *********.
При първоинстанционното разглеждане на делото във втора фаза на делбата, в
рамките на срока по чл. 346 от ГПК И. О. И. е направил искане за възлагане по чл.349, ал.2
2
от ГПК на делбената къща, ведно с дворното място, върху което е построена с пространство
от 820 кв.м., съставляващо УПИ XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците.
Процесуалният представител на ответниците по претенцията Г. О. М., К. О. Х., А. О.
Ю., Т. О. Е., Д. Д. И., Н. И. М., З. И. И., Н. Д. И., О. Ф. И., М. Ф. И. изразяват съгласието им
искането на ищеца за възлагане да бъде уважено.
В дадения срок за отговор ответниците по искането З. М. И. и Ю. Х. Х. изразяват
становище за недопустимост на претенцията по твърдения, че възлагане по реда на чл.349,
ал.2 от ГПК е възможно само при възникване на съсобствеността от наследяване. В случая
съсобствеността на Ю. Х. възникнала в резултат на правна сделка, поради което възлагане
по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е недопустимо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство е проверка на
валидността, допустимостта и правилността на произнасянето на първоинстанционния съд
по претенция за възлагане с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, приета за съвместно
разглеждане в производството по извършване на делба. Съобразно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта-в обжалваната му част.
Насрещна страна по претенцията е Т. О. Е. с ЕГН **********, която е починала на
******* г. - в хода на процеса след допускане на процесните имоти на делба, но преди
извършване на същата в нейната втора фаза. С оглед процесуалната пасивност на страните,
и в частност на пълномощника на починалата страна, фактът на настъпилата в хода на
производството смърт на задължителен необходим другар в делбата е останал неизвестен за
първоинстанционния съд, поради което последният не е могъл да обезпечи осъществяването
на процедурата на чл. 227 от ГПК, чрез конституиране на правоприемниците на страната.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т.2 е дадено тълкуване на характера на дейността на второинстанционния съд при
условията на ограничено въззивно обжалване - обект на въззивната дейност не са пороците
на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което
преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от
тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното
производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне
на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгрА. върху тях. Дори и
същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да
отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането
на правото.
В т.6 на същото тълкувателно решение е прието, че ако в първата инстанция не е бил
конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да
върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия
другар.
В хипотезата на чл. 227 от ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и
правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната
правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел
участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на
жалба, а ако решението е влязло в сила – да иска отмяната му по реда на извънредното
производство, уредено в глава ХХІV ГПК. Решението обаче, което е постановено спрямо
страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е
процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна,
правоприемник на основание чл.227 от ГПК.
3
С оглед гореизложеното решението следва да бъде обезсилено в обжалваната част,
като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане с участието на
правоприемниците на починалата в хода на процеса страна Т. О. Е., поч. на ******* г.
При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да съобрази, че
хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е приложима единствено по отношение на жилище,
съсобствеността върху което е възникнало в резултат единствено на наследяване. При
съществуването на смесена съсобственост не може да се извърши делбата на основание чл.
349, ал. 2 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.8 с Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГТК, от обхвата на способа за извършване на
делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, се изключва всяка друга съсобственост освен
тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Комбинирана съсобственост е тази,
възникнала в резултат на повече от един юридически факт – прекратена СИО и наследяване,
сделка с част от имота и наследяване и други. Следва да се съобрази още, че понятието
“жилище” има законова дефиниция в нормата на пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, който го
определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В
случаите, когато дадено понятие е законово определено, то следва да се използва в един и
същ смисъл във всички нормативни актове, респективно, че дефиницията е приложима и
относно използваното в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК понятие.
Доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на производството по смисъла
на чл. 81 от ГПК, а делото ще продължи пред Районен съд – Провадия, въззивният съд не
следва да се произнася по отношение на разпределяне на разноските, а същото ще бъде
извършено с решението по същество на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение 260002/10.02.2023г., постановено по гр. дело № 1222/2019г. по
описа Районен съд – Провадия, в частта, с която по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е възложен на
И. О. И., ЕГН **********, с адрес ********, следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с.Поляците, община Дългопол с площ от 820 кв.м., съставляващо
УПИ XII-122 в квартал 2 по плана на с.Поляците, ведно с построената в него КЪЩА, при
граници: улица, УПИ XV-123, УПИ XIII-122 и УПИ XI-121.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Провадия от
първото съдебно заседание след допускане на делбата, с участието на правоприемниците на
починалата в хода на процеса страна Т. О. Е..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4